С концерт на родопски изпълнители в Смолян ще бъдат отбелязани 100 години от рождението на певицата Радка Кушлева
Концерт с присъединяване на родопски реализатори на 12 юли ще означи 100 години от рождението на Радка Кушлева, оповестиха от Община Смолян. Честването на годишнината на един от знаците на родопската ария е по самодейност на артиста Хамид Имамски със съдействието и под патронажа на Община Смолян.
Радка Кушлева е първият създател, който разпространява родопските песни със записи в Националното радио, уточни пред Българска телеграфна агенция Хамид Имамски. Според него известните през днешния ден песни „ Руфинка болна легнала “, „ Бяла съм бяла, юначе “, „ На мене ли си, Русо “, „ Борзала Ружка “, „ Заспало е челебийче “ са показани в народен ефир точно от Радка Кушлева. Според Имамски „ Руфинка “ е прозвучала в началото в радио „ Скопие “ в осъществяване на Радка Кушлева, а по-късно – и в българския ефир.
Хамид Имамски дефинира певицата като корифей на родопската музика, с нейния глас публиката е разкрила емблематични за Родопите песни. Радка Кушлева се откроява с достоверен жанр на пеене, който е непосредствен до извора, до осъществяванията на нашите баба и дядовци, добавя Хамид Имамски. Записи на Радка Кушлева ще прозвучат на концерта на 12 юли - дата, на която тя е родена. Изпълнителката умря през 1984 година
Старинният родопски жанр на пеене доста се мъчно се вкарва в аранжименти, тъй като родопската ария е „ свободна душа “, не е подчинена на такт и темп, изясни артистът. Според него Кушлева има особена заслуга и при записите, запазвайки тази автентичност в границите на музикантските догми. Радка Кушлева е първата певица, която показва родопската ария с декламация още при първите й записи, добави Имамски.
Годишнината от рождението на родопската певица ще събере на сцената на пл. “България “ в Смолян Таня Скечелиева, Нели Андреева, Любомир Петов и гайдаря Стефан Янев, Севдалин Бакларев, Стефан Мерков, Кристина Енгерова, Илия Учиков и Марияна Ангелова, Светла Дукатева, Хамид Имамски и неговото трио с Атанас Милев и Павел Бодуков, гайдарски сформира, представители на национални читалища и общественици от Смолян и района, прецизират от Община Смолян. Концертът стартира в 19:00 часа с водещ Веселина Бабаджанкова.
Радка Кушлева е първият създател, който разпространява родопските песни със записи в Националното радио, уточни пред Българска телеграфна агенция Хамид Имамски. Според него известните през днешния ден песни „ Руфинка болна легнала “, „ Бяла съм бяла, юначе “, „ На мене ли си, Русо “, „ Борзала Ружка “, „ Заспало е челебийче “ са показани в народен ефир точно от Радка Кушлева. Според Имамски „ Руфинка “ е прозвучала в началото в радио „ Скопие “ в осъществяване на Радка Кушлева, а по-късно – и в българския ефир.
Хамид Имамски дефинира певицата като корифей на родопската музика, с нейния глас публиката е разкрила емблематични за Родопите песни. Радка Кушлева се откроява с достоверен жанр на пеене, който е непосредствен до извора, до осъществяванията на нашите баба и дядовци, добавя Хамид Имамски. Записи на Радка Кушлева ще прозвучат на концерта на 12 юли - дата, на която тя е родена. Изпълнителката умря през 1984 година
Старинният родопски жанр на пеене доста се мъчно се вкарва в аранжименти, тъй като родопската ария е „ свободна душа “, не е подчинена на такт и темп, изясни артистът. Според него Кушлева има особена заслуга и при записите, запазвайки тази автентичност в границите на музикантските догми. Радка Кушлева е първата певица, която показва родопската ария с декламация още при първите й записи, добави Имамски.
Годишнината от рождението на родопската певица ще събере на сцената на пл. “България “ в Смолян Таня Скечелиева, Нели Андреева, Любомир Петов и гайдаря Стефан Янев, Севдалин Бакларев, Стефан Мерков, Кристина Енгерова, Илия Учиков и Марияна Ангелова, Светла Дукатева, Хамид Имамски и неговото трио с Атанас Милев и Павел Бодуков, гайдарски сформира, представители на национални читалища и общественици от Смолян и района, прецизират от Община Смолян. Концертът стартира в 19:00 часа с водещ Веселина Бабаджанкова.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ