Психология на цветовете
Концепцията за въздействието на цветовете е създадена за пръв път от Йохан Волфганг декор Гьоте. Според него всички тъмни цветове успокояват, а светлите – възбуждат, като влияят както на физическо, по този начин и на психологично равнище.
Цветовете се възприемат асоциативно – да вземем за пример, синьото е „ леден ” цвят. Минавайки през очите, възприето за цвят доближава до всички органи и провокира осезаеми чувства. Доказано е, че цветът оказва въздействие върху кръвното налягане – то се намалява от синьото и зеленото и се покачва от жълтото и аленото.
Всеки цвят има доста смисли.
За пръв път гърците следили, че пречупвайки се през прозореца на храма, слънчевата светлина се разлага на цветове. Хората в храма избирали цвета, който съгласно тях можел да ги излекува. В Древен Китай се излагали на слънце в алена коприна – по този начин се лекувал антраксът. Днес към този момент има доста школи за лекуване посредством цветовете. Червеният цвят постоянно въздейства на физическото положение, жълтият – на умственото, а сивият – на страстите.
Предпочитаните от Вас цветове дават визия за моментното Ви положение, а цветовете, които не харесвате - за аргументите, които водят до неточности. Например, сивия цвят обичат хората, които харесват обичат да си почиват, до момента в който работохолиците го заобикалят.
Намислете си три цвята.
Първият цвят, който си намислихте, характеризира Вашето прочувствено положение сега, вторият – Вашата персона, а третият демонстрира взаимоотношенията Ви с другите и по какъв начин се отнасяте към тях.
Белият цвят
Белият цвят характеризира съвършенството и завършеността, показва безспорното и дефинитивно решение, цялостната независимост на опциите и унищожаване на трудностите. Фундаменталното му качество е равенството, защото включва в себе си всички цветове. Той постоянно въодушевява, оказва помощ, внушава избрана религия.
Белият цвят е знак на общественото единодушие и мира. В Африка е употребен от жреците. Ако се принесе в жертва бяло животно, това е знак на помирение с боговете. Ако домът от вътрешната страна е оцветен в бяло, в него ще има единодушие, в случай че в бяло са боядисани вратите, индивидът, който влиза, оставя злото извън.
В християнството белият цвят е знак на вярата, чистотата и истината.
В облеклото белият цвят значи начало. „ Белият рицар ” е знак на спасението, белият халат в болничното заведение също е знак на спасението и стерилната непорочност.
Белият цвят ръководи функционалностите на ендокринната и зрителната система. Белите облекла омекотяват кожата, вършат я по-нежна.
Белият цвят осветява, обновява всички цветове в организма, оказва помощ да се отстрани сковаността.
Ако човек избира белия цвят, това значи, че той се стреми да се освободи от неприятностите.
Черният цвят
Черният цвят постоянно скрива в себе си това, което носи, той е мистериозен и се употребява във филмите на ужасите. Предизвикващ любознание, привличащ и плашещ, той постоянно приканва индивида да освободи своята същина, т.е. човек би трябвало да мине през черното, с цел да познае бялото.
Черният цвят съдържа заричане, че „ всичко ще бъде наред ” и вяра, само че освен това би трябвало да помните, че той няма да ви пусне такива каквито сте били по-рано. Когато настъпи меланхолия, остават единствено отрицателните характерности на черния цвят, който постоянно, сходно на гибелта, загатва за тишина и успокоение.
В Африка принасянето на черно животно в жертва значи молба за дъжд. Черните белези на тялото значат болест.
Черните облекла значат дефицит или липса на нещо в живота, от черното би трябвало да се излиза постепенно, като се разрежда с други цветове.
Черният и белият цвят посред се се гасят, към този момент не носят първичната си информация и не потискат душeвността. По принцип, черно облекло се избира при меланхолия и когато се отхвърлят близките.
Сивият цвят
Сивият цвят свързва противоположните качества на черния и белия цвят. Единствената цел е непоклатимост и естетика. Сивият цвят подухва самотност, защото се намира на границата сред черния и белия. Хората, които избират сивия цвят, не имат вяра, че страстите могат нещо да решат, не имат вяра в искреността на прочувствените прекарвания, считат, че страстите могат да се демонстрират единствено при избрани условия. Оттук идва и тяхната прочувствена въздържаност. Сивият цвят стабилизира процесите в близост, само че постоянно наподобява някак колеблив, защото в същото време подухва горест и потиснатост.
В отрицателен проект този цвят припомня старостта, заболяването, дефицита. В позитивен смисъл сивият цвят носи убеденост и мощ.
В митологията сивият цвят се употребява малко.
Ако той доминира в облеклата, за индивида е присъщ стремежът да открие идеалните усеща и чувства, които носят вътрешна естетика и успокоение. Този цвят дава мощ на слабия и уязвимия. Сивата дреха дава опция за независимост и добре успокоява нервите, този цвят се облича при нервно безсилие.
Сребърният цвят
Сребърният цвят е резистентен, понижава вълнението, освобождава от прочувствената вдървеност, кадърен е да прониква на всички места, умее да приключва разногласията и да разкрива фантазиите на хората.
В отрицателното си значение сребърният цвят е обвързван с неспособността да се вземат решения, илюзия, илюзии по отношение на това, което се случва. Често този цвят се асоциира с лунната пътека. Човек, който обича този цвят, не може да поема отговорност.
В митологията сребърният цвят е знак на сребърната нишка, която свързва душата и тялото.
Сребърното може да лекува - успокоява нервите, възстановява жлезите с вътрешна секреция, и въздейства удобно на бъбреците.
Червеният цвят
Червеният цвят въплъщава могъществото, силата, волята за победа. Хората, които харесват, аленото, постоянно реализират това, което желаят, постоянно са в придвижване, постоянно са извор на сила. Обичат да бъдат първи, само че не всеки път могат да бъдат – това зависи от разрушителните им качества. Девизът им е „ Да оцелее най-силният ”. Червеният цвят символизира пристрастеността, възбудеността. Човекът, който носи алено, обича буйно, ненавижда буйно и буйно има вяра. Склонен е към импулсивни действия, недомислени авансово, този цвят го кара да бъде деен във всичко, въодушевява и насочва силите за продължение на започнатото, въплъщава успеха и способността тъкмо да се нанесе удар. Търсейки постоянно правдивост, той е добър модернизатор, само че непрекъснато би трябвало да бъде убеждаван, че е популярен, в случай че не – може да унищожи всичко и да възпламени война, без да мисли за жертвите. Тези хора постоянно притеглят вниманието, те са демонстративни и прями.
Червеният цвят ръководи половите връзки, той тласка към сплотяване даже да няма същинско увлечение.
В митологията аленият цвят се употребява доста. Богът на войната се облича в алено, в Африка аленото значи „ безпределно те обичам ”, в хералдиката на кръстоносците аленото значи обич към Бога, близък, само че също гняв и свирепост. В християнството е знак на великолепието и пролятата кръв.
Червеният цвят подкрепя активността на жлезите с вътрешна секреция, направата на адреналин, обвързван с органите на размножаването, покачва температурата на тялото, прави мускулите еластични, а ставите – преносими.
