Къща с изкуствени основи или как AI може да промени архитектурата и дизайна
Концепцията за изкуствения разсъдък (AI) не е нова, защото съществува от повече от 60 години. През 50-те години на предишния век американският компютърен академик Джон Маккарти, именуван " бащата на AI ", употребява за първи път термина " изкуствен интелект ", с което отваря вратата за откривателите в Съединени американски щати и Англия, в това число за Алън Тюринг, да се задълбочат в компютърното образование, уравненията и теоремите.
През 60-те години на 20 век компютърните експерти стартират да основават машини, сходни на роботи, а през 1972 година в Япония е конструиран първият хуманоиден робот. Десетилетие по-късно в Съединени американски щати вниманието е ориентирано към обработката на езици, в това число транскрипция и превод. През 1970 година Марвин Мински декларира пред списание Life, че " в границите на 3 до 8 години ще имаме машина с общата просветеност на човешкия мозък ". Напредъкът във всички области на проучванията на изкуствения разсъдък обаче беше стеснен заради неналичието на софтуерни усъвършенствания в съхранението на данни и мощността на обработката. Хардуерните платформи по това време просто не са в положение да обработват огромното количество данни, нужни за приближаване до някакъв тип човешки разсъдък. В резултат на това от средата на 70-те до началото на 90-те години на предишния век се следи доста понижаване на финансирането на разработките и научните проучвания.
Оттогана обаче компютрите стават все по-мощни, а напредъкът на технологиите и опциите на изкуствения разсъдък стартират да се развиват бързо и не престават да нарастват и до през днешния ден. Частната промишленост пое и финансира по-голямата част от научните проучвания, довели до системи като Deep Blue на IBM, която през 1997 година победи настоящия международен първенец по шахмат. През последните няколко десетилетия интелигентните технологии бяха движещата мощ зад трансформацията на разнообразни промишлености, а в този момент е ред на архитектурната промишленост да бъде революционизирана посредством въвеждането на тази нова технология. Имайки поради това, ето по какъв начин изкуственият разсъдък въздейства на бъдещето на архитектурата.
През 60-те години на 20 век компютърните експерти стартират да основават машини, сходни на роботи, а през 1972 година в Япония е конструиран първият хуманоиден робот. Десетилетие по-късно в Съединени американски щати вниманието е ориентирано към обработката на езици, в това число транскрипция и превод. През 1970 година Марвин Мински декларира пред списание Life, че " в границите на 3 до 8 години ще имаме машина с общата просветеност на човешкия мозък ". Напредъкът във всички области на проучванията на изкуствения разсъдък обаче беше стеснен заради неналичието на софтуерни усъвършенствания в съхранението на данни и мощността на обработката. Хардуерните платформи по това време просто не са в положение да обработват огромното количество данни, нужни за приближаване до някакъв тип човешки разсъдък. В резултат на това от средата на 70-те до началото на 90-те години на предишния век се следи доста понижаване на финансирането на разработките и научните проучвания.
Оттогана обаче компютрите стават все по-мощни, а напредъкът на технологиите и опциите на изкуствения разсъдък стартират да се развиват бързо и не престават да нарастват и до през днешния ден. Частната промишленост пое и финансира по-голямата част от научните проучвания, довели до системи като Deep Blue на IBM, която през 1997 година победи настоящия международен първенец по шахмат. През последните няколко десетилетия интелигентните технологии бяха движещата мощ зад трансформацията на разнообразни промишлености, а в този момент е ред на архитектурната промишленост да бъде революционизирана посредством въвеждането на тази нова технология. Имайки поради това, ето по какъв начин изкуственият разсъдък въздейства на бъдещето на архитектурата.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ