Пътуване до бездната: Изследване на ада
Концепцията за Ада е очаровала и интригувала човечеството от епохи. Описван като място на безконечни мъчения и санкции, той си остава енигматична и спорна тематика.
Christ's Descent into Hell (detail) – Follower of Hieronymus Bosch (second quarter of the 16th century).
(Metropolitan Museum of Art).
— EUROPEAN ART (@EuropeanArtHIST)
Докато съществуването на Ада като физическо място е въпрос на религия и пояснение, тази публикация се задълбочава в концепцията за проучване на най-близкото място до Ада, не в дословния смисъл, а от позиция на разбиранията и концепциите ни за него.
Мистериите на пъкъла
Goya - The Road to Hell - ca.1817
— Rabih Alameddine (@rabihalameddine)
Адът, постоянно е изобразяван като място на мъчения и премеждия и има дълбоки корени в религиозните и митологични обичаи. Макар и с някои разлики в другите системи от вярвания, най-общо, той е описван като царство, където нечестивите са наказани на безконечни санкции. Тълкуванията и образните представяния на Ада обаче варират в другите култури и религии.
Dante Alighieri (1265-1321)Italian poet. " inferno "... First part of his divine comedy illustrated by Gustav Dore 1863
— Peter Gaitho (@peter_gaitho)
В християнството постоянно се разказва като място, с разнообразни равнища на наказване или още известни като „ кръгове “, където господства Сатана.
" An Angel Leading a Soul into Hell ", oil painting by a follower of Hieronymus Bosch, 16th century
— Tatiana Fajardo (@Tatiana19796)
„ Ад “ на Данте, класическа литературна творба, ни дава блестящо и в детайли изложение на деветте кръга на пъкъла. Различните религии и митологии имат свои тълкования и божества, които господстват над това тъмно измерение - Хадес в гръцката митология или Нарака в индуизма и будизма.
Адът като метафорична идея
There do the hideous Harpies make their nests...
With sad announcement of impending doom;
Broad wings have they, and necks and faces human,
And feet with claws, and their great bellies fledged...
Canto XIII, Inferno, Dante
Harpies in the wood of the suicides (1890)Gustav Dore
— Classical Mythology (@ClassicalMyths)
Докато пъкълът, постоянно бил схващан от вярващите като физическо място, доста учени и теолози предлагат, че е по-добре да се преглежда и пояснява като метафорично разбиране. В този смисъл пъкълът съставлява следствията от аморалните дейности на хората и тяхното духовното обособяване от висша мощ. Той служи като морално увещание и би трябвало да работи като възпиращо средство против неетично държание.
When you die this is what people look like.
Painting by Francisco Goya.
— Darknessly (@Darknessly0)
Изследването на пъкъла като метафорична идея разрешава по-задълбочено схващане на неговите психически и метафизичен последствия и концепции. Той се трансформира в знак на следствията от избрани дейности, наблягайки значимостта от персоналната отговорност и етичното взимане на решения. Тази интерпретация приканва хората да разсъждават върху своите избори и да се стремят към персонално и духовно израстване и честен интегритет.
Културни изображения и символизъм
Babe, do you think you've gone too far with that Paleo diet thing?
(Saturn Devouring His Son, Goya, c.1823)
— Lucie Fur (@Lucie_Fur99)
Концепцията за пъкъла е проникнала в разнообразни аспекти на човешката просвета, в това число изкуството и литературата. Художниците през цялата история са изобразявали пъкъла в ярки и натрапчиви облици, пленявайки въображението на публиката. От изображенията на Йеронимус Бош до илюстрациите на Гюстав Доре, тези произведения дават взор върху тълкуването и възприемането на пъкъла от груповото въображение.
Happy Holy Saturday - here's a particularly dramatic depiction of the Harrowing of Hell by a follower of Hieronymus Bosch: " This vision of Hell, its eternal darkness broken by Christ's dazzling entry, is exceptionally vivid. ": " Christ in Limbo " (circa 1575), IMA
— Mark Rees (@reviewwales)
В литературата пъкълът постоянно служи като поле за проучване на човешката природа, морал и възмездие. Произведения като „ Изгубеният парадайс “ на Милтън и „ Доктор Фауст “ на Марлоу оферират задълбочени прозрения за човешките положения и терзания посредством техните облици на пъкъла и неговите жители. В актуалната известна просвета пъкълът продължава да бъде завладяваща тематика, която участва във филми, телевизионни излъчвания и видео игри. Хората не престават да изследват мрачната му прелест и жителите му, парченце, от които има всеки от нас.
Отвъд пъкъла: Отражение и възмездие
Gustav Doré, illustration.
The Inferno, Canto 32.
— thehiddendoor (@DaleM_1999)
Изследването на пъкъла може да бъде завладяващо, само че също толкоз значимо е да се вземат поради по-широките тематики за размисъл и възмездие, свързани с него. Концепцията за пъкъла служи като увещание за следствията от нашите дейности и капацитета, който всеки от на има за персонален и нравствен напредък и промяна. Насърчава ни да размишляваме върху изборите си, да се смирим, да извиним, да потърсим амнистия, да се стремим към морално и духовно развиване.
Ah, remember the simpler times before 2020 when we thought Dante's Inferno was simply a darkly, imaginative tale instead of our daily lives...
(illustration by Gustav Doré)
— Into The Forest Dark (@ElliottBlackwe3)
В набожен подтекст пъкълът постоянно се съпровожда от концепцията за избавление и опцията за възмездие. Предлага вяра на хората да трансформират пътищата, по които са тръгнали, с цел да потърсят амнистия и да намерят духовно помиряване. Ако човек успее да мине оттатък страха и ужаса, свързвани с пъкъла, намира опция за персонално израстване и блян към благодетелен живот.
Hell by Hieronymus Bosch
— Art (@AjvaziArt)
Пътуването до бездните на пъкъла, в преносен смисъл, ни разрешава да се потопим в дълбините на човешкото си въображение, морал и културна символика, до момента в който дословното му битие остава въпрос на религия и пояснение.
El Aquelarre, by Spanish painter Francisco de Goya (1797-98). Museo Lázaro Galdiano.
— WikiVictorian (@wikivictorian)
Независимо дали го преглеждаме като физическо място или метафорична структура, проучването на пъкъла ни подтиква да разсъждаваме върху нашите избори, да търсим възмездие и да се стремим към по-състрадателно и етично битие.
По темата
Christ's Descent into Hell (detail) – Follower of Hieronymus Bosch (second quarter of the 16th century).
(Metropolitan Museum of Art).
— EUROPEAN ART (@EuropeanArtHIST)
Докато съществуването на Ада като физическо място е въпрос на религия и пояснение, тази публикация се задълбочава в концепцията за проучване на най-близкото място до Ада, не в дословния смисъл, а от позиция на разбиранията и концепциите ни за него.
Мистериите на пъкъла
Goya - The Road to Hell - ca.1817
— Rabih Alameddine (@rabihalameddine)
Адът, постоянно е изобразяван като място на мъчения и премеждия и има дълбоки корени в религиозните и митологични обичаи. Макар и с някои разлики в другите системи от вярвания, най-общо, той е описван като царство, където нечестивите са наказани на безконечни санкции. Тълкуванията и образните представяния на Ада обаче варират в другите култури и религии.
Dante Alighieri (1265-1321)Italian poet. " inferno "... First part of his divine comedy illustrated by Gustav Dore 1863
— Peter Gaitho (@peter_gaitho)
В християнството постоянно се разказва като място, с разнообразни равнища на наказване или още известни като „ кръгове “, където господства Сатана.
" An Angel Leading a Soul into Hell ", oil painting by a follower of Hieronymus Bosch, 16th century
— Tatiana Fajardo (@Tatiana19796)
„ Ад “ на Данте, класическа литературна творба, ни дава блестящо и в детайли изложение на деветте кръга на пъкъла. Различните религии и митологии имат свои тълкования и божества, които господстват над това тъмно измерение - Хадес в гръцката митология или Нарака в индуизма и будизма.
Адът като метафорична идея
There do the hideous Harpies make their nests...
With sad announcement of impending doom;
Broad wings have they, and necks and faces human,
And feet with claws, and their great bellies fledged...
Canto XIII, Inferno, Dante
Harpies in the wood of the suicides (1890)Gustav Dore
— Classical Mythology (@ClassicalMyths)
Докато пъкълът, постоянно бил схващан от вярващите като физическо място, доста учени и теолози предлагат, че е по-добре да се преглежда и пояснява като метафорично разбиране. В този смисъл пъкълът съставлява следствията от аморалните дейности на хората и тяхното духовното обособяване от висша мощ. Той служи като морално увещание и би трябвало да работи като възпиращо средство против неетично държание.
When you die this is what people look like.
Painting by Francisco Goya.
— Darknessly (@Darknessly0)
Изследването на пъкъла като метафорична идея разрешава по-задълбочено схващане на неговите психически и метафизичен последствия и концепции. Той се трансформира в знак на следствията от избрани дейности, наблягайки значимостта от персоналната отговорност и етичното взимане на решения. Тази интерпретация приканва хората да разсъждават върху своите избори и да се стремят към персонално и духовно израстване и честен интегритет.
Културни изображения и символизъм
Babe, do you think you've gone too far with that Paleo diet thing?
(Saturn Devouring His Son, Goya, c.1823)
— Lucie Fur (@Lucie_Fur99)
Концепцията за пъкъла е проникнала в разнообразни аспекти на човешката просвета, в това число изкуството и литературата. Художниците през цялата история са изобразявали пъкъла в ярки и натрапчиви облици, пленявайки въображението на публиката. От изображенията на Йеронимус Бош до илюстрациите на Гюстав Доре, тези произведения дават взор върху тълкуването и възприемането на пъкъла от груповото въображение.
Happy Holy Saturday - here's a particularly dramatic depiction of the Harrowing of Hell by a follower of Hieronymus Bosch: " This vision of Hell, its eternal darkness broken by Christ's dazzling entry, is exceptionally vivid. ": " Christ in Limbo " (circa 1575), IMA
— Mark Rees (@reviewwales)
В литературата пъкълът постоянно служи като поле за проучване на човешката природа, морал и възмездие. Произведения като „ Изгубеният парадайс “ на Милтън и „ Доктор Фауст “ на Марлоу оферират задълбочени прозрения за човешките положения и терзания посредством техните облици на пъкъла и неговите жители. В актуалната известна просвета пъкълът продължава да бъде завладяваща тематика, която участва във филми, телевизионни излъчвания и видео игри. Хората не престават да изследват мрачната му прелест и жителите му, парченце, от които има всеки от нас.
Отвъд пъкъла: Отражение и възмездие
Gustav Doré, illustration.
The Inferno, Canto 32.
— thehiddendoor (@DaleM_1999)
Изследването на пъкъла може да бъде завладяващо, само че също толкоз значимо е да се вземат поради по-широките тематики за размисъл и възмездие, свързани с него. Концепцията за пъкъла служи като увещание за следствията от нашите дейности и капацитета, който всеки от на има за персонален и нравствен напредък и промяна. Насърчава ни да размишляваме върху изборите си, да се смирим, да извиним, да потърсим амнистия, да се стремим към морално и духовно развиване.
Ah, remember the simpler times before 2020 when we thought Dante's Inferno was simply a darkly, imaginative tale instead of our daily lives...
(illustration by Gustav Doré)
— Into The Forest Dark (@ElliottBlackwe3)
В набожен подтекст пъкълът постоянно се съпровожда от концепцията за избавление и опцията за възмездие. Предлага вяра на хората да трансформират пътищата, по които са тръгнали, с цел да потърсят амнистия и да намерят духовно помиряване. Ако човек успее да мине оттатък страха и ужаса, свързвани с пъкъла, намира опция за персонално израстване и блян към благодетелен живот.
Hell by Hieronymus Bosch
— Art (@AjvaziArt)
Пътуването до бездните на пъкъла, в преносен смисъл, ни разрешава да се потопим в дълбините на човешкото си въображение, морал и културна символика, до момента в който дословното му битие остава въпрос на религия и пояснение.
El Aquelarre, by Spanish painter Francisco de Goya (1797-98). Museo Lázaro Galdiano.
— WikiVictorian (@wikivictorian)
Независимо дали го преглеждаме като физическо място или метафорична структура, проучването на пъкъла ни подтиква да разсъждаваме върху нашите избори, да търсим възмездие и да се стремим към по-състрадателно и етично битие.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ