Контролът над хранителните стоки на граничните пунктове на страната не

Контролът над питателните артикули на граничните пунктове на страната не е задоволителен. Това твърди Ваня Григорова, стопански консултант на КТ " Подкрепа ".

Тя изрази подозрения, че в случай че България ратифицира комерсиалното съглашение с Канада СЕТА едвам 10 % от месото, което се внася, ще бъде проверявано при изискване, че сега инспекциите са на 20% от вноса на тази стока, съобщи " Дарик ".

Според Ваня Григорова, в случай че страната ни въпреки всичко ратифицира съглашението СЕТА, би трябвало да упорства за по-прецизно етикиране на продуктите от Канада, тъй като да вземем за пример канадските производители обработват пилешкото месо с хлор и с хормони - доста артикули. В Евросъюза артикули, съдържащи над 0,9 % ГМО, наложително би трябвало да се означават върху етикета, само че под този % няма категорично условие, разясни Ивайло Попов, специалист от съдружие " За Земята ".

" Няма надзор на ГМО, когато става въпрос за вътреобщностни покупко-продажби, с изключение на инцидентните проби, които БАБХ прави от време на време и в не чак толкоз огромен брой в комерсиалната мрежа. На границата ни няма надзор, което значи, че да вземем за пример канадски артикул, който е импортиран в Германия и оттова идва в България, на практика не се управлява на границата. Проблемът е със наличието под 0,9% ГМО, изключително на соеви и ненапълно царевични артикули. В редица артикули те се откриват, етикетират се, жителите не знаят, всичко е законно. Рискът от все по-голям импорт на такова ГМО при усилване на вноса, изключително на рапица, защото Канада е добър производител на рапица, значи, че най-вероятно ще има нарастване и на продуктите, съдържащи под 0,9% ГМО ", изясни Ивайло Попов.

Редактор: Деница Райкова