Консумирането на твърде много сол не само има лош ефект

Консумирането на прекалено много сол освен има неприятен резултат върху организма ни, само че и усилва равнищата на стрес, демонстрират резултатите на скорошно изследване.

Изследователски екип от медицинския лицей в университета в Единбург открива, че богата на сол (натрий) диета удвоява равнищата на стрес, съгласно опит извършен с мишки.

Няма доста проучвания, които да изследват резултата на солта върху прочувственото положение.

Според Матю Бейли, професор по бъбречна физиология и водещ на изследователския екип от университета в Единбург, огромното количество консумация на сол може да докара до генериране на повече хормон на напрежението в мозъка.

Соленият усет е най-важният усет на храната, по тази причина солта е съществена фалшификация в кухнята на разнообразни култури.

Хората са изкушени от модифицираните храни, които съдържат доста сол. Такива са да вземем за пример пакетираният самун, зърнените закуски, деликатесните меса, пакетираните супи и бульони, огромна част от сирената и инстантните храни (като нудълси например).

Храните с високо наличие на сол могат да нанесат огромни вреди върху сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците.

Храните с високо съдъдржание на сол засилват системата за отговор на напрежението – хипоталамуса, хипофизата и надбъбречната жлеза, като по този метод покачват стресовия отговор. Натрият се нуждае от малко количества, с цел да помогне за контрола на придвижването на хранителни субстанции във и отвън клетката.

Световната здравна организация (СЗО) предлага дневният банкет на натрий да не надвишава 2000 мг (еквиваленто на към 5 грама сол).

Според доктор Еванджелин Манчиорис, експерт по нутриционизъм и науки за храната, която не взе участие в проучването, в случай че консумираме доста сол, кръвното ни налягане може да се увеличи, покачва се и рискът от чернодробна непълнота, прибързано раждане, хронична бъбречна болест и се форсира процесът на стареене.

Способността на тялото да поддържа всички процеси, свързани с положително здраве, също отслабва.

Изследователският екип изследва по настрана мъжките мишки в три групи – с богата на сол диета, с диета с ниско наличие на сол и контролна група, която не употребява сол. В продължение на 8 седмици заран и вечер се мерят равнищата на хормона на напрежението при мишките.

За да се откри отговора на напрежението се събират кръвни проби и различен генетичен материал от мишките, които са оценени, с цел да се получи генетична информация за хипоталамуса, черния дроб, бъбреците и сърцето.

Резултатите от излседването демонстрират, че нарасналата консумация на сол води до дисбаланс в течностите в организма. Изследователският екип счита, че има някои лимитираният при използването на резултатите от опитите с мъжки мишки към хората.

Според професор Бейли не всяка сол е нездравословна за тялото. Той прибавя, че храните с обикновено количество готварска сол са допустими за нас. Проблемът идва от ултра модифицирани храни, в които се крие рисково количество сол, тъй че би трябвало деликатно да следим за количеството сол, което се съдържа в огромното многообразие от модифицирани храни.

Изследователският екип приканва за взаимна работа сред държавните управления и хранителната промишленост за понижаване на солта в модифицираните храни.