Какво се случва с мозъка ви, ако 5 дни ядете само със свръхпреработени храни?
Консумацията на свръхпреработени храни (СПХ) води до трайни вреди за здравето, демонстрира ново проучване. Тези артикули, съдържащи високи равнища на натрий, рафинирани захари, нездравословни мазнини и други лабораторно основани съставки, могат да имат съществени последствия за организма ни.
Скорошно проучване свързва потреблението на СПХ с 32 неподходящи здравословни положения, в това число нараснал риск от сърдечно-съдови болести, рак, метаболитен синдром, затлъстяване, неалкохолна мастна чернодробна болест, диабет вид 2 и даже преждевременна гибел.
Още по-притеснително е, че ново изследване открива, че тези нездравословни резултати могат да се появят извънредно елементарно и да продължат дълго откакто човек е спрял да употребява такива храни.
Учени от Института за проучване на диабета и метаболитните болести в Хелмхолц център Мюнхен към Университета в Тюбинген (Германия) откриват, че даже краткосрочната консумация на храни, богати на калории и ултрапреработени съставки, нарушава инсулиновата сензитивност на мозъка и води до струпване на мазнини в черния дроб даже при изцяло здрави мъже .
По-притеснително е, че тези промени остават в организма дълго след края на опита.
Инсулинът контролира апетита и метаболизма, а инсулиновата устойчивост – провокирана от потреблението на ултраобработени храни – компрометира тази регулация и способства за затлъстяване, диабет вид 2 и когнитивни нарушавания.
Пет дни нездравословно хранене водят до дълготрайни последствия
Германските учени откриват още, че потреблението на суперпреработени храни може да наруши способността на мозъка да реагира на хонорари, като даже единствено пет дни преяждане могат да основат нездравословни хранителни привички .
За задачите на проучването 29 здрави мъже на възраст сред 19 и 27 години са разграничени в две групи – една, която употребява висококалорична диета (HCD), и контролна група, която резервира нормалното си хранене.
В продължение на пет дни участниците от първата група усилват дневния си банкет с спомагателни 1 200 калории, консумирайки суперпреаботени храни и закуски. Учените следят мозъчната интензивност, провокирана от инсулин, в три разнообразни момента: преди диетата, по време на нея и една седмица след връщането към обикновено хранене.
Резултатите демонстрират внезапно увеличение на мазнините в черния дроб и промени в инсулиновата сензитивност на мозъка. Дори след една седмица обикновено хранене, интензивността на инсулина в мозъка остава доста по-ниска.
По-ранно проучване, оповестено в JAMA Neurology, открива, че хората, които получават над 20% от дневните си калории от суперпребработени храни, са изложени на по-висок риск от когнитивни проблеми.
В немското изследване учените са сюрпризирани от въздействието на краткосрочната висококалорична диета върху способността на мозъка да обработва хонорари и санкции. Този развой е основен за мотивацията, вземането на решения и питателните привички.
След единствено пет дни консумация на СПР, участниците в опита демонстрират понижена сензитивност към хонорари и засилена реакция към санкции. Въпреки че след една седмица обикновено хранене тези резултати отчасти се усъвършенстват, те не изчезват изцяло.
„ Данните допускат, че краткосрочната висококалорична диета, богата на захар и наситени мазнини, има дълготрайни резултати върху мозъка, които надвишават интервала на самата консумация “, показват откривателите.
„ Редовният банкет на сладки и мазни закуски усилва невронните реакции към храна и понижава желанията към нискомаслени храни, без значение от измененията в тежестта и метаболизма. “
Въпреки че проучването е извършено единствено измежду мъже и са нужни спомагателни изследвания, екипът допуска, че „ мозъчният отговор към инсулин се приспособява към краткосрочните промени в диетата още преди натрупването на тегло, което може да форсира развиването на затлъстяване и обвързваните с него болести “.
Източник: nypost.com
Скорошно проучване свързва потреблението на СПХ с 32 неподходящи здравословни положения, в това число нараснал риск от сърдечно-съдови болести, рак, метаболитен синдром, затлъстяване, неалкохолна мастна чернодробна болест, диабет вид 2 и даже преждевременна гибел.
Още по-притеснително е, че ново изследване открива, че тези нездравословни резултати могат да се появят извънредно елементарно и да продължат дълго откакто човек е спрял да употребява такива храни.
Учени от Института за проучване на диабета и метаболитните болести в Хелмхолц център Мюнхен към Университета в Тюбинген (Германия) откриват, че даже краткосрочната консумация на храни, богати на калории и ултрапреработени съставки, нарушава инсулиновата сензитивност на мозъка и води до струпване на мазнини в черния дроб даже при изцяло здрави мъже .
По-притеснително е, че тези промени остават в организма дълго след края на опита.
Инсулинът контролира апетита и метаболизма, а инсулиновата устойчивост – провокирана от потреблението на ултраобработени храни – компрометира тази регулация и способства за затлъстяване, диабет вид 2 и когнитивни нарушавания.
Пет дни нездравословно хранене водят до дълготрайни последствия
Германските учени откриват още, че потреблението на суперпреработени храни може да наруши способността на мозъка да реагира на хонорари, като даже единствено пет дни преяждане могат да основат нездравословни хранителни привички .
За задачите на проучването 29 здрави мъже на възраст сред 19 и 27 години са разграничени в две групи – една, която употребява висококалорична диета (HCD), и контролна група, която резервира нормалното си хранене.
В продължение на пет дни участниците от първата група усилват дневния си банкет с спомагателни 1 200 калории, консумирайки суперпреаботени храни и закуски. Учените следят мозъчната интензивност, провокирана от инсулин, в три разнообразни момента: преди диетата, по време на нея и една седмица след връщането към обикновено хранене.
Резултатите демонстрират внезапно увеличение на мазнините в черния дроб и промени в инсулиновата сензитивност на мозъка. Дори след една седмица обикновено хранене, интензивността на инсулина в мозъка остава доста по-ниска.
По-ранно проучване, оповестено в JAMA Neurology, открива, че хората, които получават над 20% от дневните си калории от суперпребработени храни, са изложени на по-висок риск от когнитивни проблеми.
В немското изследване учените са сюрпризирани от въздействието на краткосрочната висококалорична диета върху способността на мозъка да обработва хонорари и санкции. Този развой е основен за мотивацията, вземането на решения и питателните привички.
След единствено пет дни консумация на СПР, участниците в опита демонстрират понижена сензитивност към хонорари и засилена реакция към санкции. Въпреки че след една седмица обикновено хранене тези резултати отчасти се усъвършенстват, те не изчезват изцяло.
„ Данните допускат, че краткосрочната висококалорична диета, богата на захар и наситени мазнини, има дълготрайни резултати върху мозъка, които надвишават интервала на самата консумация “, показват откривателите.
„ Редовният банкет на сладки и мазни закуски усилва невронните реакции към храна и понижава желанията към нискомаслени храни, без значение от измененията в тежестта и метаболизма. “
Въпреки че проучването е извършено единствено измежду мъже и са нужни спомагателни изследвания, екипът допуска, че „ мозъчният отговор към инсулин се приспособява към краткосрочните промени в диетата още преди натрупването на тегло, което може да форсира развиването на затлъстяване и обвързваните с него болести “.
Източник: nypost.com
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ