Защо алкохолът ни прави агресивни
Консумацията на алкохол е изключително забавна тематика за науката. Имайки поради високата консумация в международен мащаб, можем умерено да видим и другите изследвания на въздействието на тази изключително антична напитка. Група учени решили да прегледат малко по-обстойно каква тъкмо е връзката сред алкохолът и експанзията, която се демонстрира в резултат на потреблението.
През последните няколко десетилетия, учените позволяват, че има връзка сред двата детайла. Според направената статистика на Томас Денсън, Кейт Блъндел, Тимъти Шофийлд, Марк Шчира и Улрик Крамер, към 50% от всички закононарушения, които водят до експанзия, са в резултат на несъразмерната приложимост на алкохола, а до този миг, множеството теории по тази тематика са ориентирани към различната функционалност на префронталния дял на мозъка. С помощта на нуклеарно магнитен резонанс, учените вземат решение да ревизират тази доктрина и за задачата избират към 50 млади респондента.
Всеки от тях получава друга доза алкохол, а в самото проучване са включени и хора, които получават плацебо. След потреблението, множеството би трябвало да се изправят против провокативен и не толкоз провокативен конкурент, с цел да може да се мери и реши равнището на експанзия в това отношение. Интересен факт е, че хората, които нямат алкохол в организма, въобще не реагират на по-агресивните и дръзки персони против тях. Когато обаче на стола се настаняват хората, консумирали алкохол, учените откриват положителна корелация в междинния и префронталния дял на мозъка. По този метод се стига до заключението, че всяка една доктрина до този миг е била в действителност вярна.
Имайки поради свободният достъп на една от най-популярните питиета в това отношение, можем умерено да видим, че статистиката го счита за един от виновните детайли за осъществените по-тежки закононарушения – сред 35-60% са случаите на проявена експанзия. Направеното проучване във връзка с другите форми на този тип закононарушения включват: убийства, нахлуване, полово посягане, принуждение към половинката и даже принуждение над деца. При по-отговорното приемане на алкохол, учените откриват, че се вижда и относително по-ниско до приблизително равнище на експанзия, в която най-вероятно респондентът регистрира съществуването на провокация, само че към момента демонстрира здрав разсъдък, с цел да прибегне до крайната мярка на саморазправата.
Според учени като Греъм, самият алкохол не е задоволителен, с цел да може непринудено да разсъни експанзията в хората. За активирането на това държание е нужна и враждебна атмосфера, както и подбудител, едвам тогава можем да забележим и прерастването на агресивното въодушевление в деяние. Впрочем, с цел да се доближи до крайните мярки, човек би трябвало да бъде обект на следните три детайла: подбудителство, подтик и инхибиция. Подбудата може да се забележи при естествените обществени връзки, които носят най-често отменяне от дадена обществена група. Импулсът може да пристигна в избрани обстановки и характерности, за които най-често можем да забележим в картона на самия респондент.
Историята на излагане на експанзия и повишението на равнището на болежка, постоянно визира тези фенове на чашката, които към този момент са се сблъсквали с въпросния феномен. Инхибицията би помогнала на хора, които най-често упражняват върху себе си най-различни способи, с цел да подтисната експанзията си – т.е. високи равнища на самоконтрол, ограничаване и други. С оглед на изброените детайли, някои теоретици считат, че неналичието на надзор при консумация на алкохол покачва опциите на консуматора да стане освен нападателен, само че и настъпателен. Разбира се, връзката сред перманентното изразходване на алкохол постоянно идва с проявата на мощ в резултат на него. Интересното тук е, че опитът е изработен върху младежи, които към момента не са имали опцията да се изложат на по-дълготрайна консумация и тъкмо затова бихме забелязали, че резултатите са доста по-ниски.
Следващата доктрина в това отношение ще се потвърждава при хора в малко по-напреднала възраст и изразена обич към твърдите питиета. Освен това, когато младите са изложени на по-високи равнища на неприятно държание, автоматизирано се следи и повишение на количеството О2 в кръвта, последван и от по-сериозна интензивност в предната част на мозъка. Именно там се откриват всички детайли на държание, които работят за отрицателно държание, възбуденост, надзор на държанието и несъмнено, възприятието за възнаграждаване. Именно тези дялове остават под по-сериозно наблюдаване в бъдеще. Някои изследвания към този момент демонстрират забавна връзка сред района, който дава отговор за награждаващото държание и този на експанзията.
С други думи, даже когато влезем в битка с съперника си, равнището на експанзия ни разрешава да се почувстваме възнаградени, а във всеки различен случай, когато се наложи да се пазиме или да бъдем нападателни, тъкмо този дял не би могъл да ни накара да се почувстваме по този начин. В някои моменти, учените даже ползват разнообразни типове операция, с цел да се опитат да овладеят активацията на челното полукълбо, по този начин съумяват да понижат до някаква степен желанието за разпра, само че не и да го изключат изцяло. Това може да ни покаже още една детайлност, всеки човек, без значение дали е консумирал алкохол или не, може да отговори на злонамерено държание към самия него, в тези случай се задействат всички рецептори и приготвят организма за иден дуел и прилежащото към него държание.
Известно е на всички, че острата консумация на алкохол усилва освобождението на серотонин и допамин, като в същото време упражнява инибиторното деяние в кората посредством освобождението на гама-аминомаслена киселина. Следователно при по-големи количества можем умерено да видим и понижената интензивност на останалите дялове, остават включени единствено тези, които възнаграждават и агресивното държание. Добрата вест е, че когато количествата алкохол са високи, автоматизирано се виждат и нарушавания на когнитивните качества, липсва контролът на внимание, обмисляне, превключване на комплекси, вярна реакция и обработка на информация, а сходни моменти са изживявани от мнозина. Когато имаме остра консумация, умерено можем да видим, че множеството агресори, даже и да желаят да влязат в битка със своя конкурент, на практика не могат, това обаче не понижава желанието им за експанзия и импулсивно държание.
Когато респондентите са изправени пред провокация в следена среда – опит на чужд човек да вземе от тях пари – трезвениците не реагират нападателно, до момента в който консуматорите, се поддават на алкохола, само че не и на разсъдъка си. Когато доктор Тейлър прави същия опит с 35 души – мъже и дами, той ги подлага два пъти на опита – веднъж в трезво положение и още веднъж след консумация на алкохол. Странното е, че във втория случай се следи интензивност на дясното полукълбо. Според ученият, това потвърждава, че ставаме доста по-чувствителни. С оглед на цялото проучване, можем умерено да заявим, че когато човек е използвал алкохол – за задачата на изследването всеки е получил две водки с тоник – би трябвало да бъдем доста по-внимателни.
Оказва се, че при вярната провокация, а още повече, в случай че не познаваме нашия събеседник, умерено можем да се надигнем пред изключително нечовечен конкурент. Друга значима детайлност е, че най-вероятно на идващият ден никой няма да бъде задоволен от дейностите си, когато мозъкът проработи обикновено. Освен това не би трябвало да забравяме, че насъбраното напрежение и предишното, могат умерено да засилят това държание.
