Адвокат Милена Кадиева: Пандемията превърна семейни караници...
Консултациите при нас са безвъзмездни и нормално се правят от правист, психолог и обществен служащ
Проблемът е по-сериозен в дребните обитаеми места и отдалечените села
Вече има доста случаи, в които се предизвикват леки телесни повреди - боричкане, ритване, душеше, ощипване, горене с цигара
- Мина година от началото на пандемията. Как изглеждаха последните 12 месеца през Вашите очи и през тези на фондация „ Джендър други възможности “? Отчете ли се взрив на деянията на домашно принуждение?
- Мога да кажа незабавно в числа по какъв начин наподобява обстановката, тъй като към този момент сме приготвили годишния си доклад за 2020 година и може да го съпоставим с този през 2019-а. През 2019-а в консултативния ни Център за битка и предварителна защита на домашното принуждение сме дали 515 съвещания, от които са се възползвали главно дами и към 3,5% мъже. Във всичките тези обстановки, като се изключи не повече от 5%, са забъркани в случаите и деца. Тоест, наранени са към 1000 деца. Стават общо към 1500 души, жестоко казано, на които сме съумели да дадем правна и психическа помощ при случай на домашно принуждение.
За предходната 2020 година общият брой на консултациите, които сме създали на дамите, са 652. Пак към 4% са на мъже и към 1000 са децата, които са директно или индиректно наранено от тези случаи. Тоест, нашата статистика демонстрира, че с към 150 случая са се усили всички проблеми, с които сме работили, спрямо 2019-а. Това, несъмнено, беше подбудено от необикновените условия, в които живяхме, поради затвореното пространство, в което се намираха хората. Получи се по този начин, че в действителност фамилии и двойки, в които е имало единствено първи проблясъци на някакво недоразумение, те са прераснали в спорове. А такива, в които към този момент е имало несъмнено принуждение, било то психическо, физическо, прочувствено, икономическо или полово, са прераснали към този момент в съществени кавги, произшествия, в това число в такива, които изискваха и здравна поддръжка.
Най-много случаи сме записали в интервала май-юли, след отварянето и след карантината. Тогава хората имаха незабавна потребност от физически съвещания персонално на място - в центъра, и в действителност тогава е формиран и най-големият брой каузи за домашно принуждение в Районния съд, както и най-големият брой каузи, доколкото ми е известно, тъй като нямаме формалната статистика, и на разводите.
Тежки случаи има постоянно, като това не зависи единствено от пандемията. За благополучие, те не са толкоз доста през годините, само че съществени произшествия са се случвали. Вече има доста такива, в които се предизвикват леки телесни повреди - боричкане, ритване, душеше, ощипване, горене с цигара и така нататък
- Но е реалност, че към 70-80 % от случаите остават скрити и че жертвите си мълчат?
- Да, за жалост, това е тъкмо по този начин. И казусът не е това, което се случва в огромните градове, тъй като в съвсем всеки от тях има центрове, сходни на нашата организация, които подкрепят потърпевшите. Проблемът е по-сериозен в дребните обитаеми места и отдалечените села. Там, където всекидневно и най-често мъжете са контролиращите, водещите, водачите в общността. Но от тях произлиза, несъмнено, и домашното принуждение. Много постоянно хората там попадат в обстановка, в която примерно насилникът е локалният служител на реда, кмет, магазинер, учители и така нататък Да кажем, че локалният преподавател е насилникът. Той обаче е другар и си пие ракията, жестоко казано, с локалния служител на реда. Така че каквото и да се предприеме, то няма да има безусловно никакви последствия за лицето, което прави принуждение.
- А кои случаи на домашно принуждение доминират в практиката Ви в последно време?
- По-голям е броят на случаите, в които другите форми на домашно принуждение са комбинирани. Тоест, насилието, което се претърпява, в един случай не е единствено физическо или единствено психическо, а нормално е някаква композиция от всички вероятни, които са разпознати от нашето законодателство.
- Може ли да посочим образец за случай на домашно принуждение, който безусловно Ви е потресъл?
- Няма леки случаи при нас. Аз мога да реферирам примерно към един случай, по който към момента работим и който, съгласно мен, включва всички форми на принуждение, за които можем да приказваме в българското законодателство. Този случай е илюстративен за това какво се случва в обстановка на пандемия. Става въпрос за семейство без брак, с три деца, от които две малолетни и едно малолетно. Съпругът е с положително публично състояние, с добра специалност и приходи, с хора, които работят за него, с съвършен имидж, който си е основал с годините и в професионалните си среди. Само че у дома е тъкмо противоположното на този облик. Зад стените на дома си той безусловно е звяр. Първо през годините почнал, както всекидневно се случва, да лимитира брачната половинка си къде, по кое време и с кого да върви, с кого да поддържа връзка, лимитирал е оптимално контактите <210> с близки родственици и другари. С години не я е пускал да работи, тя била единствено стопанка, отглеждала е децата си и се грижила единствено за къщата.
Впоследствие, когато децата към този момент са пораснали и тръгват на учебно заведение, мъжът <210> разрешава да работи, само че е следена и проверявана от самото начало. Вкъщи е третирана като безспорна слугиня, няма никакви права, в това число и право на мнение. В момента, в който стартира пандемията и учениците минават в онлайн форма на образование, тя била принудена от този си сътрудник да напусне работа. Затваря я у дома. Тотална слугиня, която е навиквана, обиждана, унизена. Повтарял <210>, че е никаквица, нещастница, че от нея нищо не става, че не е добра майка, че в случай че решат да се разделят, ще <210> вземе децата. Казусът включва и физическо принуждение в последните месеци, като той намирал мотиви да я бие по допустимо най-жестокия метод. Понеже се получи по този начин, че тя издейства заповед за незабавна отбрана, ние я защитихме, изведохме я от жилището, само че не бяхме в положение да създадем това и с децата, които се бяха отчуждили от нея. Отделно тя беше в такова физическо, психическо и прочувствено положение, че не можеше за себе си да се грижи, какво остава за някой различен. Така че трябваше да спасяваме първо нея.
Ние преминахме през психолози, невролози и психиатри, с цел да спасим тази жена. И към този момент сега, в който я вдигнахме на крайници, бяха минали месеци.
За страдание, през това време тя не бе в положение да търси контакт с тези деца, а сега, в който беше в положение към този момент да го прави, това отчуждение беше реалност. Те са толкоз наговорени, толкоз с промити мозъци, толкоз изманипулирани тези деца, че в последните месеци тя си даде даже сметка, че вероятността да си ги върне е доста дребна. Представяте си каква драма е това за една майка, която цялостен живот, с изключение на да бъде майка, не <210> е позволявано да бъде нещо друго. И когато и тази единствена и най-важна за нея роля <210> бе отнета, тя се срина безусловно и трябваше отначало да я спасяваме както душевен, по този начин и ментално.
Много тежък проблем, който в действителност илюстрира тъкмо това - че когато настъпи рискова обстановка, каквато беше пандемията, даже и дребното права и свободи, които жертвата на домашно принуждение е имала, се лишават и стартира цялостна разпра с нея. И когато подобен човек потърси отбрана, както в нашия случай, по-късно стартира толкоз грубо възмездие през децата, че от време на време се стига до тъкмо тези извънредно тежки случаи, в които даже и ние не знаем дали ще бъдем потребни като адвокати, психолози и обществени служащи, с цел да върнем назад контактите сред майката и децата <210>.
- Нека да призовем жертвите на принуждение да не си мълчат, а да приказват за всичко, което претърпяват.
- За домашното принуждение би трябвало да се приказва. С безмълвие нещата в никакъв случай няма да се оправят, единствено ще ескалират - това е посочила практиката. Желателно е по опция жертвите да си изберат приближен човек, с който да споделят това, което претърпяват, и това, през което минават. Това може да е родственик, другар, комшия, сътрудник, който сметнат, че по някакъв метод може да им бъде потребен. Когато са прочувствено подкрепени, единствено тогава стартират да подхващат някакви стъпки да се защитят.
На второ място, постоянно им споделяме - без значение от това какво им се случва, консултирайте се. Има организации, сходна на нашата, в цялата страна. Консултациите са безвъзмездни и нормално се правят тъкмо от тези три екипа, които и ние осигуряваме - правист, психолог и обществен служащ.
Важно е хората да знаят какви са им правата, какви са им опциите, какви са законовите процедури, на какво могат да разчитат от нашата обществена и правосъдна система, в това число полицейската. Макар да не са подготвени в днешния ден да споделят и на този стадий от живота си да подхващат някаква по-радикална стъпка за смяна, могат да го създадат след дни, месеци, когато са подготвени. Това решение е друго при всеки, само че би трябвало да са осведомени, с цел да могат да си обезпечат, с изключение на всичко останало, и нещо, което е доста значимо след това за правосъдните процеси - доказателства. Тоест, да посещават лечебни заведения, правосъдна медицина, в случай че се постанова, прегледи да вършат със експерти, в случай че са нужни предвид на положението, през което минават. Ако е нужно, постоянно да търсят помощ с позвъняване на тел. 112. Понякога това с постанова, с цел да може безусловно да оцелее човек.
--------------------------------------------
ВИЗИТКА:
Адвокат Милена Кадиева е бранител на човешките права, създател и изпълнителен шеф на фондация " Джендър други възможности " за отбрана на жертви на принуждение. Тя бе отличена на премиите " Жени на Европа за 2019 " на публична гала в Брюксел. Отличията се присъждат от Европейското интернационално придвижване и Европейското женско лоби и са в четири категории: " Жена с политическа мощ ", " Жена в бизнеса ", " Жена в младежкия активизъм " и " Жена на действието ". Милена Кадиева е победител в категорията " Жена на действието ".
Организацията, която юрист Милена Кадиева управлява, е основана през 2011 година. Оттогава през нея са минали стотици дами, потърпевши от домашно принуждение. Психолозите и правистите от " Джендър други възможности " им оказват безвъзмездна помощ.
Проблемът е по-сериозен в дребните обитаеми места и отдалечените села
Вече има доста случаи, в които се предизвикват леки телесни повреди - боричкане, ритване, душеше, ощипване, горене с цигара
- Мина година от началото на пандемията. Как изглеждаха последните 12 месеца през Вашите очи и през тези на фондация „ Джендър други възможности “? Отчете ли се взрив на деянията на домашно принуждение?
- Мога да кажа незабавно в числа по какъв начин наподобява обстановката, тъй като към този момент сме приготвили годишния си доклад за 2020 година и може да го съпоставим с този през 2019-а. През 2019-а в консултативния ни Център за битка и предварителна защита на домашното принуждение сме дали 515 съвещания, от които са се възползвали главно дами и към 3,5% мъже. Във всичките тези обстановки, като се изключи не повече от 5%, са забъркани в случаите и деца. Тоест, наранени са към 1000 деца. Стават общо към 1500 души, жестоко казано, на които сме съумели да дадем правна и психическа помощ при случай на домашно принуждение.
За предходната 2020 година общият брой на консултациите, които сме създали на дамите, са 652. Пак към 4% са на мъже и към 1000 са децата, които са директно или индиректно наранено от тези случаи. Тоест, нашата статистика демонстрира, че с към 150 случая са се усили всички проблеми, с които сме работили, спрямо 2019-а. Това, несъмнено, беше подбудено от необикновените условия, в които живяхме, поради затвореното пространство, в което се намираха хората. Получи се по този начин, че в действителност фамилии и двойки, в които е имало единствено първи проблясъци на някакво недоразумение, те са прераснали в спорове. А такива, в които към този момент е имало несъмнено принуждение, било то психическо, физическо, прочувствено, икономическо или полово, са прераснали към този момент в съществени кавги, произшествия, в това число в такива, които изискваха и здравна поддръжка.
Най-много случаи сме записали в интервала май-юли, след отварянето и след карантината. Тогава хората имаха незабавна потребност от физически съвещания персонално на място - в центъра, и в действителност тогава е формиран и най-големият брой каузи за домашно принуждение в Районния съд, както и най-големият брой каузи, доколкото ми е известно, тъй като нямаме формалната статистика, и на разводите.
Тежки случаи има постоянно, като това не зависи единствено от пандемията. За благополучие, те не са толкоз доста през годините, само че съществени произшествия са се случвали. Вече има доста такива, в които се предизвикват леки телесни повреди - боричкане, ритване, душеше, ощипване, горене с цигара и така нататък
- Но е реалност, че към 70-80 % от случаите остават скрити и че жертвите си мълчат?
- Да, за жалост, това е тъкмо по този начин. И казусът не е това, което се случва в огромните градове, тъй като в съвсем всеки от тях има центрове, сходни на нашата организация, които подкрепят потърпевшите. Проблемът е по-сериозен в дребните обитаеми места и отдалечените села. Там, където всекидневно и най-често мъжете са контролиращите, водещите, водачите в общността. Но от тях произлиза, несъмнено, и домашното принуждение. Много постоянно хората там попадат в обстановка, в която примерно насилникът е локалният служител на реда, кмет, магазинер, учители и така нататък Да кажем, че локалният преподавател е насилникът. Той обаче е другар и си пие ракията, жестоко казано, с локалния служител на реда. Така че каквото и да се предприеме, то няма да има безусловно никакви последствия за лицето, което прави принуждение.
- А кои случаи на домашно принуждение доминират в практиката Ви в последно време?
- По-голям е броят на случаите, в които другите форми на домашно принуждение са комбинирани. Тоест, насилието, което се претърпява, в един случай не е единствено физическо или единствено психическо, а нормално е някаква композиция от всички вероятни, които са разпознати от нашето законодателство.
- Може ли да посочим образец за случай на домашно принуждение, който безусловно Ви е потресъл?
- Няма леки случаи при нас. Аз мога да реферирам примерно към един случай, по който към момента работим и който, съгласно мен, включва всички форми на принуждение, за които можем да приказваме в българското законодателство. Този случай е илюстративен за това какво се случва в обстановка на пандемия. Става въпрос за семейство без брак, с три деца, от които две малолетни и едно малолетно. Съпругът е с положително публично състояние, с добра специалност и приходи, с хора, които работят за него, с съвършен имидж, който си е основал с годините и в професионалните си среди. Само че у дома е тъкмо противоположното на този облик. Зад стените на дома си той безусловно е звяр. Първо през годините почнал, както всекидневно се случва, да лимитира брачната половинка си къде, по кое време и с кого да върви, с кого да поддържа връзка, лимитирал е оптимално контактите <210> с близки родственици и другари. С години не я е пускал да работи, тя била единствено стопанка, отглеждала е децата си и се грижила единствено за къщата.
Впоследствие, когато децата към този момент са пораснали и тръгват на учебно заведение, мъжът <210> разрешава да работи, само че е следена и проверявана от самото начало. Вкъщи е третирана като безспорна слугиня, няма никакви права, в това число и право на мнение. В момента, в който стартира пандемията и учениците минават в онлайн форма на образование, тя била принудена от този си сътрудник да напусне работа. Затваря я у дома. Тотална слугиня, която е навиквана, обиждана, унизена. Повтарял <210>, че е никаквица, нещастница, че от нея нищо не става, че не е добра майка, че в случай че решат да се разделят, ще <210> вземе децата. Казусът включва и физическо принуждение в последните месеци, като той намирал мотиви да я бие по допустимо най-жестокия метод. Понеже се получи по този начин, че тя издейства заповед за незабавна отбрана, ние я защитихме, изведохме я от жилището, само че не бяхме в положение да създадем това и с децата, които се бяха отчуждили от нея. Отделно тя беше в такова физическо, психическо и прочувствено положение, че не можеше за себе си да се грижи, какво остава за някой различен. Така че трябваше да спасяваме първо нея.
Ние преминахме през психолози, невролози и психиатри, с цел да спасим тази жена. И към този момент сега, в който я вдигнахме на крайници, бяха минали месеци.
За страдание, през това време тя не бе в положение да търси контакт с тези деца, а сега, в който беше в положение към този момент да го прави, това отчуждение беше реалност. Те са толкоз наговорени, толкоз с промити мозъци, толкоз изманипулирани тези деца, че в последните месеци тя си даде даже сметка, че вероятността да си ги върне е доста дребна. Представяте си каква драма е това за една майка, която цялостен живот, с изключение на да бъде майка, не <210> е позволявано да бъде нещо друго. И когато и тази единствена и най-важна за нея роля <210> бе отнета, тя се срина безусловно и трябваше отначало да я спасяваме както душевен, по този начин и ментално.
Много тежък проблем, който в действителност илюстрира тъкмо това - че когато настъпи рискова обстановка, каквато беше пандемията, даже и дребното права и свободи, които жертвата на домашно принуждение е имала, се лишават и стартира цялостна разпра с нея. И когато подобен човек потърси отбрана, както в нашия случай, по-късно стартира толкоз грубо възмездие през децата, че от време на време се стига до тъкмо тези извънредно тежки случаи, в които даже и ние не знаем дали ще бъдем потребни като адвокати, психолози и обществени служащи, с цел да върнем назад контактите сред майката и децата <210>.
- Нека да призовем жертвите на принуждение да не си мълчат, а да приказват за всичко, което претърпяват.
- За домашното принуждение би трябвало да се приказва. С безмълвие нещата в никакъв случай няма да се оправят, единствено ще ескалират - това е посочила практиката. Желателно е по опция жертвите да си изберат приближен човек, с който да споделят това, което претърпяват, и това, през което минават. Това може да е родственик, другар, комшия, сътрудник, който сметнат, че по някакъв метод може да им бъде потребен. Когато са прочувствено подкрепени, единствено тогава стартират да подхващат някакви стъпки да се защитят.
На второ място, постоянно им споделяме - без значение от това какво им се случва, консултирайте се. Има организации, сходна на нашата, в цялата страна. Консултациите са безвъзмездни и нормално се правят тъкмо от тези три екипа, които и ние осигуряваме - правист, психолог и обществен служащ.
Важно е хората да знаят какви са им правата, какви са им опциите, какви са законовите процедури, на какво могат да разчитат от нашата обществена и правосъдна система, в това число полицейската. Макар да не са подготвени в днешния ден да споделят и на този стадий от живота си да подхващат някаква по-радикална стъпка за смяна, могат да го създадат след дни, месеци, когато са подготвени. Това решение е друго при всеки, само че би трябвало да са осведомени, с цел да могат да си обезпечат, с изключение на всичко останало, и нещо, което е доста значимо след това за правосъдните процеси - доказателства. Тоест, да посещават лечебни заведения, правосъдна медицина, в случай че се постанова, прегледи да вършат със експерти, в случай че са нужни предвид на положението, през което минават. Ако е нужно, постоянно да търсят помощ с позвъняване на тел. 112. Понякога това с постанова, с цел да може безусловно да оцелее човек.
--------------------------------------------
ВИЗИТКА:
Адвокат Милена Кадиева е бранител на човешките права, създател и изпълнителен шеф на фондация " Джендър други възможности " за отбрана на жертви на принуждение. Тя бе отличена на премиите " Жени на Европа за 2019 " на публична гала в Брюксел. Отличията се присъждат от Европейското интернационално придвижване и Европейското женско лоби и са в четири категории: " Жена с политическа мощ ", " Жена в бизнеса ", " Жена в младежкия активизъм " и " Жена на действието ". Милена Кадиева е победител в категорията " Жена на действието ".
Организацията, която юрист Милена Кадиева управлява, е основана през 2011 година. Оттогава през нея са минали стотици дами, потърпевши от домашно принуждение. Психолозите и правистите от " Джендър други възможности " им оказват безвъзмездна помощ.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ