„Титаник“ уби и създателя си Томас Андрюс
Конструкторът се качва като пасажер в първа класа с билет №112050 и умира като воин на кораба, спасявайки животи до прощален мирис
Силно разтресен и неможещ да си откри място, Томас Андрюс-старши получава депеша от Ню Йорк. С всеки час след новината за нещастието от 15 април 1912 година към шията му се стяга като примка страхът от виновността, която би могла вечно да падне върху фамилията. Синът му построи невъобразим транспортен съд, само че това величествено създание – „ Титаник “, към този момент е на дъното на Атлантическия океан, завличайки в дълбините със себе си 1517 души. А измежду тях и него… Момчето му. „ Титаник “ беше неговата пристрастеност. Страст, която му лиши живота.
Прочитайки телеграмата обаче, Андрюс-старши се изпълва с горделивост и у него остава единствено болката от загубата на доблестния му правоприемник. Той събира фамилията и целия личен състав в дома им в Комбер, с цел да прочете пред всички тях полученото известие, част от което гласи: „ Интервюирани са офицерите на „ Титаник “. Всички са единомислещи, че Андрюс е воин, който е мислел единствено за сигурността на другите до гибелта си. “
Още доста телеграми и писма засипват семейството и всички са в този дух. Отразявайки бедствието, вестниците също с решителност дефинират основния конструктор на кораба Томас Андрюс като воин, а репутацията му остава неопетнена. Оцелелите от нещастието оповестяват, че той е посрещнал ориста си с смелост и до момента в който ужасът се разпростира към него, е спасявал дами и деца с цялостното схващане, че в никакъв случай повече няма да види личната си брачна половинка, щерка и семейство.
Джон Стюарт, стюард на „ Титаник “, споделя, че е видял Андрюс за финален път в стаята за пушачи на първа класа да се взира в картината „ Пристанището на Плимут “ над камината, до момента в който избавителната му жилетка лежала на близката маса. Картината изобразява входа на Плимут Саунд, който трябвало да приюти „ Титаник “ при завръщането му. Точка, до която обаче в никакъв случай няма да стигне.
Според други разнообразни свидетелства конструкторът е „ видян за последно да хвърля шезлонги в Атлантическия океан в обезверен опит да избави животи “.
Смята се, че Андрюс евентуално е намерил края си, когато корабът е потопен напълно в 2,20 часа сутринта на 15 април 1912 година Тялото му в никакъв случай не е открито. А безусловно часове преди конфликта с айсберга на 14 април Томас отбелязва пред другар, че „ Титаник “ е: „ съвсем идеален, доколкото човешкият мозък може да го направи “.
24chasa.bg
