Конституцията оставя възможност на президента да прецени дали ще се

" Конституцията оставя опция на президента да реши дали ще се съгласи с този избор (на Иван Гешев за основен прокурор - бел.ред.), който беше осъществен по чудноват метод, или да се съгласи с причините на хората, отвън постройката на Висш съдебен съвет, които са и през днешния ден по площадите ". Това сподели пред БНР арбитър Здравка Калайджиев - правозащитник и някогашен арбитър в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург 2008-2015 година
Според нея пред президента Румен Радев стои единствено моралния избор дали да върне, и то стимулирано - като изясни за какво той не е склонен, или да удостовери, било то с претекстове или без претекстове, изборът на Висшия правосъден съвет. " Не съм уверена, че е допустима някаква процедура пред Конституционния съд ", посочи тя.
Президентът към този момент разгласи, че няма да работи под напън. " Длъжен съм да са срещна с всички документи, в това число и с протоколите от 10-часовото съвещание на Висш съдебен съвет, само че ще подходя съгласно избраните ми от Конституцията ми пълномощия “,каза Радев в деня на локалния избор - 27 октомври.
Actualno.com напомня, че няма открит законов период, в който президентът би трябвало да подпише указа за назначение на основен прокурор. Иван Гешев беше определен с 20 гласа " за " и 4 " срещу " от Висш съдебен съвет на 25 октомври, до момента в който стотици жители стачкуваха в столицата по време на цялото му чуване.  На конференцията след гласуването председателстващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев сподели, че в случай че президентът не подпише декрет за назначението на определения нов основен прокурор, Висшият правосъден съвет (ВСС) ще прегласува кандидатурата на Иван Гешев, а няма да стартира нова процедура. Въпросите бяха свързани с прибавянето на думата " неотложно " в решението на съвета, което през днешния ден към този момент е в президентството, като Сотир Цацаров също посочи, че това е по закон и се има поради по какъв начин работи съвета, а не обвързва Радев по кое време да вземе своето решение. По мотив предстоящото решение на президента нощес определеният за основен прокурор Иван Гешев сподели: „ Смятам, че президентът ще извърши в целокупност пълномощията, които са му вменени по Конституция, по метода, който реши за верен. И не се колебая, че този избор ще е негов, а не под външен напън “.
" Бяхме лишени от състезателност в тази процедура, с цел да забележим в една плуралистична среда по какъв начин се показват претендентите. Най-важното – София осъмна в съвсем военно състояние. Такъв избор не е имало в никакъв случай. ", разяснява ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов след избора.
Именно за сериозна промяна в процедурата по избори и в самата прокуратура прикани и арбитър Калайджиева пред БНР: " Проблемът е дали в миналото някой ще инициира сериозна промяна, която да отстрани тази надмощие на прокуратурата, и методите, с които тя се употребява, в това число и безотговорност ".
" В изказванията на Иван Гешев имаше доста поръчки за непознаване на правата на индивида и гаранциите, които българското правораздаване би трябвало да даде за тяхното съблюдаване ", безапелационна бе арбитър Калайджиева. " Станахме очевидци на нападки против плурализма, против правото на отбрана, на директно нарушение на презумпцията на невиновност, изтъкване на лица, които ще бъдат цели на правораздаването. Бяхме очевидци на тъпчене на съществени правила на Конституцията ", посочи тя.
По думите ѝ това е обезпокоително, тъй като основният прокурор е методически началник на всички прокурори в страната - по закон. Той би трябвало да насочва работата на прокуратурата в посока на спазването на правата на индивида, а не на тяхното занемаряване в полза на работата на прокуратурата.
Според арбитър Калайджиева единомислещата номинация за Гешев от всички членове на Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет е било поръчка, че няма да одобряват различен претендент. Тя напомни множеството писма, изпратени от разнообразни организации и структури, в поддръжка на Гешев и разяснява: " Тези пози припомнят на партийни събрания на Българска комунистическа партия по месторабота. Не считам, че това може да бъде лицето на прокуратурата, тъй като визията за стоманения пестник на партията, който беше присъщ за еднопартийните условия преди 1989 година, в многопартийни условия може и елементарно се трансформира в инструмент, бухалка за кавга с политически и стопански съперници.... Това не е битка за правда, това е заплашване ".
Според арбитър Здравка Калайджиева методите на прокуратурата не просто всяват боязън, те имат за цел да всеят боязън. " Пред този боязън ние не можем да си позволим да мълчим, тъй като страхът не може да бъде аргументът за обезпечаване на правда. Аргументът за обезпечаване на правда се намира в съда и ние чакаме изправянето на отговорните в закононарушения пред съд ".