Конституцията на Република България от 1991 г. е сравнително млада,

Конституцията на Република България от 1991 година е относително млада, само че към този момент претърпя не едно и две " ремонтни оферти ", някои – оправдани, други – искрено рискови. През последните години тя постоянно се цитира, само че още по-често се заобикаля. За някои тя е висш закон, за други – нещо, което се преодолява с болшинство и верен интерпретатор.

 

Юридическата общественост в България също не е хомогенна. Между блестящи експерти, съзнателни съдии и отдадени бранители, виреят и значително фигури, които виждат правото като средство за напън, а не за отбрана.

 

Проблемът с независимостта на правосъдната система остава продължителен, а промените се отсрочват с десетилетия.

 

Но все пак – има и светлина. Млади адвокати, които имат вяра в морала, в тях ни остава вярата.

 

Съдии, които не се огъват. Адвокати, които пазят правата на най-уязвимите. Конституционни съдии, които припомнят, че законът е жив организъм, само че не и разтеглива материя.

 

Затова – дано през днешния ден освен честваме, а и да си зададем въпроса: каква е цената на един закон, в случай че не е еднакъв за всички? И ще има ли ден, в който върховенството на правото у нас ще е повече от факсимиле в празнична тирада?

 

Честит празник на тези, които пазят правото – даже когато то не ги пази.

 

ФрогНюз