За торпилирането на националния суверенитет и Конституцията
Конституцията ме задължава да Ви връча мандата, само че доста ми се желае да преосмислите негова реализация - това беше напълно късото обръщение на президента Радев към акад. Николай Денков, избран за ротационен кандидат-премиер от ПП/ДБ и ГЕРБ/СДС след продължителни и сложни договаряния. Ситуацията стартира да се трансформира с отрицателен знак към края на предходната седмица, когато политическият бродяга Радостин Василев популяризира запис от онлайн съвещание на управителен орган на Политическа партия, в който езикът е доста несъответствуващ за сходен конгрес. Освен това разискваните тематики са чувствителни и изискват освен акуратен език, само че и поверителност и дипломатически умения, когато биват излагани пред по-голяма група от хора.
Радостин Василев неведнъж посочи, че не е член на управителните органи на Политическа партия, само че е получил линк за присъединяване в съвещанието. Не стана ясно за какво го е получил просто по този начин без съображение и дали е имало и други като него, взели участие без да са членове на органа. Очевидно е обаче, че управлението на Политическа партия не е имало терзания от това, че съвещанието може да бъде записано. Мерки за ограничение на тази опция не са били подхванати, а е ясно, че при присъединяване на 50 индивида все някой може да се изкуши. Възможни са два разновидността - или управлението на Политическа партия е било несъмнено в хората си, или не са имали терзания от това, че тези диалози могат да изтекат.
Далеч по-важният миг тук обаче е обвързван не толкоз с едната или другата от тези хипотези, а още веднъж с думите на Румен Радев при връчването на мандата на акад. Николай Денков. Радев стимулира съвета си към Денков да премисли реализацията на мандата, като съобщи, че той е зает с националната сигурност, а възможен кабинет с втория мандат би бил злепоставен поради това, което се загатва за службите за сигурност и за администрацията в записа на Радостин Василев.
Думите, че президентът е зает с националната сигурност са правилни, това е безспорен факт. Държавният глава взе участие в процедурата по назначението на управленията на службите за сигурност и получава отчети от тях, което го прави и най-информирания или най-малко го слага измежду първите най-информирани хора в страната. И при тези условия Радев разчита на един инцидентен запис (приемаме, че е случаен), с цел да разбере какви са желанията на една от обединенията, която с изключение на всичко останало, е мандатоносител и ще е такава 9 месеца, в случай че въпреки всичко се стигне до лъчение на постоянен кабинет. При това става дума за планове, свързани със самите служби - за тяхното положение и за техните управления. Както към този момент стана дума президентът е част от процедурата за тяхното назначение.
Ако фактически тези диалози и изразените планове в тях съставляват някакъв проблем за националната сигурност и за суверенитета, не би ли следвало Радев да има нужната информация, обезпечена по съответния институционален ред и предоставена в президентството дружно с нужните разбори?! Още повече, че ръководи длъжностен кабинет, назначен от Радев, и в този смисъл президентът би следвало да няма никакъв проблем със служебния министър председател и съответните служебни министри да съгласува и координира всички тематики по отношение на службите за сигурност и тяхното ръководство. Ако президентът не получава съответна информация от службите и се постанова да построява държанието си въз основа на изтекла информация, която може да се появи, само че може и да не се появи, то тогава в действителност има проблем. И тъкмо в името на Конституцията и открития парламентарен ред, този проблем би трябвало да бъде решен. Ако съветвайки акад. Денков, Радев в действителност е напипал казуса, това може да се окаже доста потребно. Президентът би следвало да е част от решението и в този смисъл топката е в неговото поле.
В думите си пред акад. Денков, Радев употребява словосъчетанието - торпилиране на българския суверенитет. Този метод на изложение повдига избрани въпроси. Думата - торпилиране - тук е доста значима, доста е значимо да се знае какъв тъкмо смисъл се влага в нея. Намек ли е това, че измежду българските политически обединения може да има такива, които не са напълно в унисон с националния суверенитет?! Понякога е добре президентът да бъде малко по-ясен в метода си на изложение. Ако такова нещо има, наред тук още веднъж идва тематиката за службите за сигурност. Съобразно националното законодателство те имат написани задължения за противопоставяне против евентуални или действителни закани за суверенитета.
Друг значим миг от обстановката с връчването на втория мандат е обвързван с говоренето на президента за целенасоченост. Няма целенасоченост при връчването на първия и втория мандат. Те просто би трябвало да бъдат връчени надлежно на първата и втората парламентарна мощ. Целесъобразност има едвам при връчването на третия мандат (ако се стигне до него). Тя се показва в правото на президента да избере на коя парламентарна групировка да го връчи (от третата нататък). В този смисъл президентът може да се включи в избора на кого да бъдат поверени съдбините на обществото и страната, едвам когато (ако) пристигна ред на третия мандат. Преди това единственият участник в този избор е суверенът (българските граждани). И защото дълг на президента е да брани Конституцията (това също е безспорен факт), добре е да се означи, че би следвало да става дума за всички конституционни текстове. Българският главен закон съдържа специфичен текст, който регламентира въпроса за записите (чл. 32, алинея 2). Би било добре да се ревизира по какъв начин се съотнася записа на Радостин Василев към наличието на този член и алинея. Ако се окаже, че тук има някакъв проблем, то браненето може и да се наложи да бъде ориентирано към записа и по-точно към самия факт, че подобен е изработен.
И по този начин - данни за някакви закани, от какъвто и да е темперамент, в изтеклия запис няма. Там има несъответствуващ език, има и липса на политически умения у някои от участниците. Записът демонстрира най-много, че Политическа партия към момента са в развой на създаване като политическа групировка и то освен в систематичен и учредителен проект, само че и като политически връзки и политическо водачество. Кирил Петков и Асен Василев, както и ротационният кандидат-премиер акад. Николай Денков станаха обществено известни фигури с помощта на присъединяване им в служебни кабинети, назначени от Румен Радев. И тогава, и в този момент те са едни и същи хора.
И тогава, и в този момент имат едни и същи разбирания за държавното ръководство. И тогава, и в този момент отношението им към националната сигурност и суверенитета е едно и също. Просто в този момент има един запис, който разрешава да се вършат тълкования, операции и внушения. Дори самият президент, в часовете преди да връчи втория мандат, съобщи, че върху службите за сигурност няма по какъв начин да се влияе по метода, по който се приказва за това в записа.
Ако, макар мощно намалялата възможност, въпреки всичко се образува постоянен кабинет с поддръжката на ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ, сигурно в тази настройка не би имало нито една групировка, която да е опасност за националния суверенитет, някъде отвън тях - може би, само че не и измежду тях. Много евентуално е да се окаже, че сега вървим към третия мандат и оттова към нови предварителни избори. Още няколко месеца ще имаме непълноценно действие на страната. Проблемът с доверието към България измежду съдружници и сътрудници ще се задълбочава, а това има директно отношение към тематиката за службите за сигурност. За да могат те да действат качествено би трябвало да се намират в непрестанен информативен продан с идентичните структури в съюзните и партньорските страни, за което е належащо доверие. А доверието постоянно е под въпрос, когато тематиката за службите бива поставяна превратно, без значение дали това излиза наяве от изтекли записи или непосредствено от общественото говорене.
Радостин Василев неведнъж посочи, че не е член на управителните органи на Политическа партия, само че е получил линк за присъединяване в съвещанието. Не стана ясно за какво го е получил просто по този начин без съображение и дали е имало и други като него, взели участие без да са членове на органа. Очевидно е обаче, че управлението на Политическа партия не е имало терзания от това, че съвещанието може да бъде записано. Мерки за ограничение на тази опция не са били подхванати, а е ясно, че при присъединяване на 50 индивида все някой може да се изкуши. Възможни са два разновидността - или управлението на Политическа партия е било несъмнено в хората си, или не са имали терзания от това, че тези диалози могат да изтекат.
Далеч по-важният миг тук обаче е обвързван не толкоз с едната или другата от тези хипотези, а още веднъж с думите на Румен Радев при връчването на мандата на акад. Николай Денков. Радев стимулира съвета си към Денков да премисли реализацията на мандата, като съобщи, че той е зает с националната сигурност, а възможен кабинет с втория мандат би бил злепоставен поради това, което се загатва за службите за сигурност и за администрацията в записа на Радостин Василев.
Думите, че президентът е зает с националната сигурност са правилни, това е безспорен факт. Държавният глава взе участие в процедурата по назначението на управленията на службите за сигурност и получава отчети от тях, което го прави и най-информирания или най-малко го слага измежду първите най-информирани хора в страната. И при тези условия Радев разчита на един инцидентен запис (приемаме, че е случаен), с цел да разбере какви са желанията на една от обединенията, която с изключение на всичко останало, е мандатоносител и ще е такава 9 месеца, в случай че въпреки всичко се стигне до лъчение на постоянен кабинет. При това става дума за планове, свързани със самите служби - за тяхното положение и за техните управления. Както към този момент стана дума президентът е част от процедурата за тяхното назначение.
Ако фактически тези диалози и изразените планове в тях съставляват някакъв проблем за националната сигурност и за суверенитета, не би ли следвало Радев да има нужната информация, обезпечена по съответния институционален ред и предоставена в президентството дружно с нужните разбори?! Още повече, че ръководи длъжностен кабинет, назначен от Радев, и в този смисъл президентът би следвало да няма никакъв проблем със служебния министър председател и съответните служебни министри да съгласува и координира всички тематики по отношение на службите за сигурност и тяхното ръководство. Ако президентът не получава съответна информация от службите и се постанова да построява държанието си въз основа на изтекла информация, която може да се появи, само че може и да не се появи, то тогава в действителност има проблем. И тъкмо в името на Конституцията и открития парламентарен ред, този проблем би трябвало да бъде решен. Ако съветвайки акад. Денков, Радев в действителност е напипал казуса, това може да се окаже доста потребно. Президентът би следвало да е част от решението и в този смисъл топката е в неговото поле.
В думите си пред акад. Денков, Радев употребява словосъчетанието - торпилиране на българския суверенитет. Този метод на изложение повдига избрани въпроси. Думата - торпилиране - тук е доста значима, доста е значимо да се знае какъв тъкмо смисъл се влага в нея. Намек ли е това, че измежду българските политически обединения може да има такива, които не са напълно в унисон с националния суверенитет?! Понякога е добре президентът да бъде малко по-ясен в метода си на изложение. Ако такова нещо има, наред тук още веднъж идва тематиката за службите за сигурност. Съобразно националното законодателство те имат написани задължения за противопоставяне против евентуални или действителни закани за суверенитета.
Друг значим миг от обстановката с връчването на втория мандат е обвързван с говоренето на президента за целенасоченост. Няма целенасоченост при връчването на първия и втория мандат. Те просто би трябвало да бъдат връчени надлежно на първата и втората парламентарна мощ. Целесъобразност има едвам при връчването на третия мандат (ако се стигне до него). Тя се показва в правото на президента да избере на коя парламентарна групировка да го връчи (от третата нататък). В този смисъл президентът може да се включи в избора на кого да бъдат поверени съдбините на обществото и страната, едвам когато (ако) пристигна ред на третия мандат. Преди това единственият участник в този избор е суверенът (българските граждани). И защото дълг на президента е да брани Конституцията (това също е безспорен факт), добре е да се означи, че би следвало да става дума за всички конституционни текстове. Българският главен закон съдържа специфичен текст, който регламентира въпроса за записите (чл. 32, алинея 2). Би било добре да се ревизира по какъв начин се съотнася записа на Радостин Василев към наличието на този член и алинея. Ако се окаже, че тук има някакъв проблем, то браненето може и да се наложи да бъде ориентирано към записа и по-точно към самия факт, че подобен е изработен.
И по този начин - данни за някакви закани, от какъвто и да е темперамент, в изтеклия запис няма. Там има несъответствуващ език, има и липса на политически умения у някои от участниците. Записът демонстрира най-много, че Политическа партия към момента са в развой на създаване като политическа групировка и то освен в систематичен и учредителен проект, само че и като политически връзки и политическо водачество. Кирил Петков и Асен Василев, както и ротационният кандидат-премиер акад. Николай Денков станаха обществено известни фигури с помощта на присъединяване им в служебни кабинети, назначени от Румен Радев. И тогава, и в този момент те са едни и същи хора.
И тогава, и в този момент имат едни и същи разбирания за държавното ръководство. И тогава, и в този момент отношението им към националната сигурност и суверенитета е едно и също. Просто в този момент има един запис, който разрешава да се вършат тълкования, операции и внушения. Дори самият президент, в часовете преди да връчи втория мандат, съобщи, че върху службите за сигурност няма по какъв начин да се влияе по метода, по който се приказва за това в записа.
Ако, макар мощно намалялата възможност, въпреки всичко се образува постоянен кабинет с поддръжката на ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ, сигурно в тази настройка не би имало нито една групировка, която да е опасност за националния суверенитет, някъде отвън тях - може би, само че не и измежду тях. Много евентуално е да се окаже, че сега вървим към третия мандат и оттова към нови предварителни избори. Още няколко месеца ще имаме непълноценно действие на страната. Проблемът с доверието към България измежду съдружници и сътрудници ще се задълбочава, а това има директно отношение към тематиката за службите за сигурност. За да могат те да действат качествено би трябвало да се намират в непрестанен информативен продан с идентичните структури в съюзните и партньорските страни, за което е належащо доверие. А доверието постоянно е под въпрос, когато тематиката за службите бива поставяна превратно, без значение дали това излиза наяве от изтекли записи или непосредствено от общественото говорене.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ