Янаки Стоилов: Да мислим за промяна в избирателната система, а не в начина на гласуване
Конституционният арбитър и някогашен длъжностен министър на правораздаването Янаки Стоилов сподели пред Българското национално радио, че промяната на изборния кодекс преди избори е недобра процедура.
„ Но тя подсказва, че партиите се пробват да подсигуряват своите позиции предвид на нови избори. Оказа се, че тази тематика господства над останалите през последните седмици. Самата технология на гласоподаване не взема решение казуса с все по-голямото съмнение към политиката. Да се счита, че запазването на настоящия метод на гласоподаване или смяната му ще повлияят на изборната интензивност е или лицемерно, или наивно. Няма доста да се отрази върху мотивацията на хората “.
Въвеждането на машините реализира един явен резултат – внезапното понижаване на недействителните гласове, регистрира той.
„ Вероятно има индиректно отражение и върху следения избор и преправянето на протоколи. Но там, където живеят по-бедни хора или има мощни корпоративни структури, това влияние не е отстранено изцяло “.
По-перспективно би било да се мисли за смяна в изборната система, а не в метода на гласоподаване, разясни Стоилов.
„ Ако оценяваме, че партиите не са в положение да стимулират обществото за присъединяване в изборите при смесена изборна система, те ще търсят повече авторитетни хора. А когато се явяват и в персонално качество, уговорките им към гласоподавателите ще бъдат по-големи. За това обаче не се приказва, тъй като би понижило ролята на тези, които се назовават водачи “.
Изцяло мажоритарна система пък би донесла опасности от друго естество и въздействие на фактори като финансовите средства и достъп до медии, регистрира конституционният арбитър.
Най-големият конфликт сред партиите не е по въпросите на политиките, които ги разграничават, а по метода на позициониране на последващи избори, изясни още той.
Има решение на Конституционния съд от началото на 90-те години, съгласно което конституцията изисква след избора на управлението на Народното събрание президентът да стартира съвещания, изясни Стоилов.
„ Той има опция да реши темпото на тези съвещания. Логиката на конституционния развой е след конституиране на Народното събрание, едно от първите дейности да бъде това по съставяне на държавното управление. В момента нито президентът бърза, нито партиите изискват да ускори темпото “.
Президентът евентуално желае да се избегне риска от напълно бързи избори, в случай че в границите на всички мандати не бъде образувано държавно управление, счита Стоилов.
„ Този развой може да завърши някъде към Ивановден. Това значи, че изборите ще се проведат не по-рано от март. Те няма да са в средата на зимата и акцията да съвпадне с най-неблагоприятния интервал “.
Вероятно идната седмица ще приключат консултациите и по-следващата би трябвало да бъде връчен изследователски мандат на първата политическа мощ, сподели още той.
„ Ако той не бъде сполучлив, има опция за някаква еластичност във времето. При състояние, че не се осъществя и вторият, президентът би трябвало да връчи в 7-дневен период мандат на трета политическа мощ, избрана от него. Тази парламентарна група също има опция да организира съвещания “.
Партии, които декларират подобие във възгледите, са най-ожесточени в връзките между тях, а други, които се разминават, декларират, че са склонни да си партнират в вероятно ръководство, сподели още Стоилов.
Историята демонстрира, че с цел да съществува парламентарно ръководство, би трябвало да работят постоянни партии, подсети той.
„ Напоследък парламентите съществуват по няколко месеца. Времето, в което работят служебните държавни управления, е колкото тяхното. Те съществуват под егидата на президента. Следователно президентът, който би трябвало да е свързващо звено сред управляващите, в този случай стартира да се свързва с изпълнителната власт. За момента не се прескачат нормите на конституцията “.
Защитата на конституцията не може да бъде пълноценна, в случай че тя не е и политическа, изясни той.
„ Ако политическата рецесия продължи да се задълбочава и не се вземат решение значителните въпроси, тогава не е изключено да се доближи до конституционна рецесия “.
Не би трябвало да се счита, че парламентарното ръководство значи всевластие на Народното събрание от позиция на опцията той да дублира всички други управляващи, навлизайки в техни пълномощия, уверен е Стоилов.
„ Но тя подсказва, че партиите се пробват да подсигуряват своите позиции предвид на нови избори. Оказа се, че тази тематика господства над останалите през последните седмици. Самата технология на гласоподаване не взема решение казуса с все по-голямото съмнение към политиката. Да се счита, че запазването на настоящия метод на гласоподаване или смяната му ще повлияят на изборната интензивност е или лицемерно, или наивно. Няма доста да се отрази върху мотивацията на хората “.
Въвеждането на машините реализира един явен резултат – внезапното понижаване на недействителните гласове, регистрира той.
„ Вероятно има индиректно отражение и върху следения избор и преправянето на протоколи. Но там, където живеят по-бедни хора или има мощни корпоративни структури, това влияние не е отстранено изцяло “.
По-перспективно би било да се мисли за смяна в изборната система, а не в метода на гласоподаване, разясни Стоилов.
„ Ако оценяваме, че партиите не са в положение да стимулират обществото за присъединяване в изборите при смесена изборна система, те ще търсят повече авторитетни хора. А когато се явяват и в персонално качество, уговорките им към гласоподавателите ще бъдат по-големи. За това обаче не се приказва, тъй като би понижило ролята на тези, които се назовават водачи “.
Изцяло мажоритарна система пък би донесла опасности от друго естество и въздействие на фактори като финансовите средства и достъп до медии, регистрира конституционният арбитър.
Най-големият конфликт сред партиите не е по въпросите на политиките, които ги разграничават, а по метода на позициониране на последващи избори, изясни още той.
Има решение на Конституционния съд от началото на 90-те години, съгласно което конституцията изисква след избора на управлението на Народното събрание президентът да стартира съвещания, изясни Стоилов.
„ Той има опция да реши темпото на тези съвещания. Логиката на конституционния развой е след конституиране на Народното събрание, едно от първите дейности да бъде това по съставяне на държавното управление. В момента нито президентът бърза, нито партиите изискват да ускори темпото “.
Президентът евентуално желае да се избегне риска от напълно бързи избори, в случай че в границите на всички мандати не бъде образувано държавно управление, счита Стоилов.
„ Този развой може да завърши някъде към Ивановден. Това значи, че изборите ще се проведат не по-рано от март. Те няма да са в средата на зимата и акцията да съвпадне с най-неблагоприятния интервал “.
Вероятно идната седмица ще приключат консултациите и по-следващата би трябвало да бъде връчен изследователски мандат на първата политическа мощ, сподели още той.
„ Ако той не бъде сполучлив, има опция за някаква еластичност във времето. При състояние, че не се осъществя и вторият, президентът би трябвало да връчи в 7-дневен период мандат на трета политическа мощ, избрана от него. Тази парламентарна група също има опция да организира съвещания “.
Партии, които декларират подобие във възгледите, са най-ожесточени в връзките между тях, а други, които се разминават, декларират, че са склонни да си партнират в вероятно ръководство, сподели още Стоилов.
Историята демонстрира, че с цел да съществува парламентарно ръководство, би трябвало да работят постоянни партии, подсети той.
„ Напоследък парламентите съществуват по няколко месеца. Времето, в което работят служебните държавни управления, е колкото тяхното. Те съществуват под егидата на президента. Следователно президентът, който би трябвало да е свързващо звено сред управляващите, в този случай стартира да се свързва с изпълнителната власт. За момента не се прескачат нормите на конституцията “.
Защитата на конституцията не може да бъде пълноценна, в случай че тя не е и политическа, изясни той.
„ Ако политическата рецесия продължи да се задълбочава и не се вземат решение значителните въпроси, тогава не е изключено да се доближи до конституционна рецесия “.
Не би трябвало да се счита, че парламентарното ръководство значи всевластие на Народното събрание от позиция на опцията той да дублира всички други управляващи, навлизайки в техни пълномощия, уверен е Стоилов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ