КС остави в сила ограничените правомощия на президента при избора за служебен премиер
Конституционният съд (КС) остави в действие лимитираните пълномощия на президента при избора му за назначение на длъжностен министър председател. Като противоконституционни обаче са избрани част от поправките в главния закон, засягащи правосъдната промяна. Това излиза наяве от по Шестата корекция на главния закон, призната от Народното събрание през декември м.г.
След измененията в Конституцията, гласуванитогава президентът към този момент не може да назначава свои служебни държавни управления, а изборът му е мощно стеснен във връзка с служебния министър председател всред няколко висши държавни длъжности - ръководителя на Народното събрание, омбудсмана, заместник-омбудсмана, шефа на Българска народна банка и неговите подуправители, ръководителя на Сметната палата и заместниците му.
Разделение в Конституционен съд - 6:6
В тази част решението раздели конституционните съдии на две. Шестима от тях са дали своят вот наредбите са противоконституционни - Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова, а останалите шестима - Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасоваса били на противоположното мнение. Така новия ред на назначение на служебния кабинет остава в действие съгласно смяната в Конституцията, призната от Народно събрание.
Конституционните съдии остават в действие и опцията „ български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната “ да стане народен представител.
В частта правосъдна промяна Конституционен съд анулира всички разпореждания, с които Висш правосъден съвет (ВСС) се раздели на два обособени съвета – прокурорски и съдийски.
По този метод изборът на основен прокурор става пълномощие на Пленума на Висш съдебен съвет, както беше и преди измененията в главния закон. Така обвинител №1 ще продължи да има 7-годишен мандат, а няма да е избиран за период от пет години без право на наново избиране. Отменя се и ограничението на пълномощието на основния прокурор да сезира Конституционния съд.
Според измененията, оставащи в действие, Върховната административна прокуратура се закрива. Остават в действие редакциите, ограничаващи пълномощията на прокуратурата отвън наказателния развой.
За противоречаща на главния закон е оповестена и наредбата, която предвиждаше, че след привършване на мандатите им основният контрольор и инспекторите „ не могат да заемат длъжностите арбитър, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, избран със закон “. Тази смяна беше единствената, за която ГЕРБ твърдиха, че са предложили.
Делото бе формирано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на измененията в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
След измененията в Конституцията, гласуванитогава президентът към този момент не може да назначава свои служебни държавни управления, а изборът му е мощно стеснен във връзка с служебния министър председател всред няколко висши държавни длъжности - ръководителя на Народното събрание, омбудсмана, заместник-омбудсмана, шефа на Българска народна банка и неговите подуправители, ръководителя на Сметната палата и заместниците му.
Разделение в Конституционен съд - 6:6
В тази част решението раздели конституционните съдии на две. Шестима от тях са дали своят вот наредбите са противоконституционни - Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова, а останалите шестима - Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасоваса били на противоположното мнение. Така новия ред на назначение на служебния кабинет остава в действие съгласно смяната в Конституцията, призната от Народно събрание.
Конституционните съдии остават в действие и опцията „ български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната “ да стане народен представител.
В частта правосъдна промяна Конституционен съд анулира всички разпореждания, с които Висш правосъден съвет (ВСС) се раздели на два обособени съвета – прокурорски и съдийски.
По този метод изборът на основен прокурор става пълномощие на Пленума на Висш съдебен съвет, както беше и преди измененията в главния закон. Така обвинител №1 ще продължи да има 7-годишен мандат, а няма да е избиран за период от пет години без право на наново избиране. Отменя се и ограничението на пълномощието на основния прокурор да сезира Конституционния съд.
Според измененията, оставащи в действие, Върховната административна прокуратура се закрива. Остават в действие редакциите, ограничаващи пълномощията на прокуратурата отвън наказателния развой.
За противоречаща на главния закон е оповестена и наредбата, която предвиждаше, че след привършване на мандатите им основният контрольор и инспекторите „ не могат да заемат длъжностите арбитър, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, избран със закон “. Тази смяна беше единствената, за която ГЕРБ твърдиха, че са предложили.
Делото бе формирано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители от 49-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на измененията в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ