Конституционният съд единодушно реши, че няма да се произнася по

Конституционният съд единомислещо реши, че няма да се произнася по настояването на депутатите от „ Възраждане “ и Има Такъв Народ и няма да даде наложително пояснение на въпроса за болшинствата, с които се трансформира конституцията.

Решението е взето с 10 гласа и в наличието на всички конституционни съдии, които прекратиха производството по делото, написа в известие на страницата на съда, представено от „ Дневник “.

Конституционните съдии бяха сезирани от състава на 49-ото Народно заседание за предоставяне на наложително пояснение на член 155, алинея 1 и алинея 2 от Конституцията на Република България по следния въпрос: „ 1. 3адъжително ли е съществуване на болшинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, по този начин както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и неналичието на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли наложително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр. първо от Конституцията? “.

В определението си конституционните съдии акцентират, че е от значително значение да се регистрира, че в сегашния случай настояването за пояснение на главния закон е отправено при съществуване на към този момент подложен в ход развой на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията.

„ Искането е обосновано точно със наличието на признатите за задачите на този развой правила, изразяващи възприетия от Народното събрание прочит на наредбите на член 155, алинея 1 и 2 от Конституцията. Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на главния закон, а проекция на реализирането на националния суверенитет от Народно заседание (обикновено) на плоскостта на конституционния развой “, показват още конституционните съдии.

„ Конституционният съд е овластен от главния закон да упражнява надзор за сходството на актовете на Народното събрание с конституцията, само че не и да интервенира в процеса на образуване на волята му при тяхното приемане. В подтекста на изложеното нагоре такава интервенция може да сложи под въпрос салдото сред фундамента на демократичния парламентарен ред и настоящото измерение на конституционно откритите полезности, който е определящ за една устойчива народна власт “, стимулира се съдът.

„ Да се одобри, че съдът би трябвало да упражни пълномощието си да пояснява главния закон по отношение на реда и изискванията на внасяне на промени в него от Народно заседание (обикновено) по реда на член 155 от конституцията, при посочените съответни условия по отношение на подложен към този момент в ход парламентарен развой, поражда риск конституционната пълномощия да измести разгръщането на демократичния развой и в сегашния случай да се допусне разбъркване на функционалностите на Народното събрание и на Конституционния съд “, пишат в определението си съдиите.

Освен това показват, че в конституционната правова страна Конституционният съд се основава особено с цел да пази върховенството на Конституцията, което го легитимира да има последната дума по отношение на сходството на актовете на Народното събрание с висшия закон на страната, обективиращ полезностите, които суверенът е определил като висши и стоящи над всяко краткотрайно, и по естеството си конюнктурно, политическо болшинство.

В петък предходната седмица (8 декември) Народното събрание прегледа за повторно плана за смяна в Конституцията, импортиран с подписите на депутати от „ Продължаваме промяната – Демократична България “, ГЕРБ и Движение за права и свободи и ги одобри със 164 гласа „ за “. В началото на октомври поправките не съумяха да съберат нужните 180 гласа и това наложи да се прави втори опит след два месеца пауза. За да бъдат признати в този момент, са нужни три четения, които да съберат над 160 гласа. Следващото гласоподаване евентуално ще е на 15 декември.