Проф. Янаки Стоилов: Конституционния съд трябваше да отиде по-далеч, прилагайки един висок, общ стандарт да оцени тези промени
Конституционния съд трябваше да отиде по-далеч, прилагайки един висок, общ стандарт да оцени тези промени. Това сподели в Българска национална телевизия „ Денят стартира " проф. Янаки Стоилов - парламентарен арбитър във връзка решението на Конституционния съд да анулира правосъдната промяна, само че да остави орязаните права на президента при назначението на длъжностен кабинет.
Конституционният надзор има дълга история в Европа - към столетие, в нашата история - по-кратка. Може обаче да се наблюдава наклонност, че в случай че в първите десетилетия това е на първо място фиктивен надзор, дали един орган, който не въплъщава първичната учредителна власт е спазил реда за смяна на Конституцията и дали не е надхвърлил своята лична подготвеност. Освен тези ориентири през последните десетилетия откриваме, че от ден на ден се прониква и в наличието на Конституционната уредба. Това, което носи разнообразни наименования в практиката на другите юрисдикции - то може да бъде наречено материално или нормативно ядро на Конституцията, ценностен консенсус или базова конструкция на Конституцията. Българският Конституционен съд в годините също обрисува такава линия. Сегашните промени бяха най-многобройни, тъй като бяха оспорени в тяхната целокупност и трябваше да бъдат прегледани от Конституционен съд. Понякога се споделя, че в случай че от едно решение не са удовлетворени и двете страни, значи то е намерило нужния баланс, само че аз не бих отнесъл тази подготовка към настоящия общ резултат. Според мен Конституционния съд трябваше да отиде по-далеч, прилагайки един висок, общ стандарт да оцени тези промени, акцентира Стоилов.
Да отбележа огромната работа, която беше осъществена от съда и изключително от тримата докладчици - съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова и Соня Янкулова, несъмнено мнозина други също участвахме в оформяне на базови детайли в решението в неговата редакция. Нашият блян, най-малко на тези, които поддържахме позицията за противоконституционност и на текстовете, които не събраха нужното болшинство, мисля, че е идентична. Тоест прибавен е общ стандарт и съответните критерии към него, тъй че всеки един би трябвало да направи своята преценка, означи професорът.
Според думите му решението на Конституционния съд не е забавено, защото делото се води от към половин година.
Искам да отбележа, че най-вече бяха измененията в главата за правосъдната власт. Дори самата смяна в Конституцията стартира с претекста, че би трябвало да се реформира правосъдната власт. Покрай това нещо бяха заложени и други спомагателни тематики. Излезе обаче, че това, поради което е почнала смяната остана в минимална степен, а другите въпроси. За редица от наредбите в частта за правосъдната власт е казано, че те сами по себе си не са проблематични, само че заради систематичната им съгласуваност с други, които са противоконституционни, те в последна сметка споделят същата орис.
Конституционният надзор има дълга история в Европа - към столетие, в нашата история - по-кратка. Може обаче да се наблюдава наклонност, че в случай че в първите десетилетия това е на първо място фиктивен надзор, дали един орган, който не въплъщава първичната учредителна власт е спазил реда за смяна на Конституцията и дали не е надхвърлил своята лична подготвеност. Освен тези ориентири през последните десетилетия откриваме, че от ден на ден се прониква и в наличието на Конституционната уредба. Това, което носи разнообразни наименования в практиката на другите юрисдикции - то може да бъде наречено материално или нормативно ядро на Конституцията, ценностен консенсус или базова конструкция на Конституцията. Българският Конституционен съд в годините също обрисува такава линия. Сегашните промени бяха най-многобройни, тъй като бяха оспорени в тяхната целокупност и трябваше да бъдат прегледани от Конституционен съд. Понякога се споделя, че в случай че от едно решение не са удовлетворени и двете страни, значи то е намерило нужния баланс, само че аз не бих отнесъл тази подготовка към настоящия общ резултат. Според мен Конституционния съд трябваше да отиде по-далеч, прилагайки един висок, общ стандарт да оцени тези промени, акцентира Стоилов.
Да отбележа огромната работа, която беше осъществена от съда и изключително от тримата докладчици - съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова и Соня Янкулова, несъмнено мнозина други също участвахме в оформяне на базови детайли в решението в неговата редакция. Нашият блян, най-малко на тези, които поддържахме позицията за противоконституционност и на текстовете, които не събраха нужното болшинство, мисля, че е идентична. Тоест прибавен е общ стандарт и съответните критерии към него, тъй че всеки един би трябвало да направи своята преценка, означи професорът.
Според думите му решението на Конституционния съд не е забавено, защото делото се води от към половин година.
Искам да отбележа, че най-вече бяха измененията в главата за правосъдната власт. Дори самата смяна в Конституцията стартира с претекста, че би трябвало да се реформира правосъдната власт. Покрай това нещо бяха заложени и други спомагателни тематики. Излезе обаче, че това, поради което е почнала смяната остана в минимална степен, а другите въпроси. За редица от наредбите в частта за правосъдната власт е казано, че те сами по себе си не са проблематични, само че заради систематичната им съгласуваност с други, които са противоконституционни, те в последна сметка споделят същата орис.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ