Иво Христов: Сегашната Конституция е изчерпана, реформирането ѝ е неизбежно
„ Конституционната промяна ми се коства неизбежна и тя би трябвало да е в духа на президентската република. Сегашната Конституция е явно изчерпана. Тя прояви доста негативни черти на обществото ни: партизанщина, податливост към корупция, пренебрежение към закона, които родиха и днешната политическа невъзможност. Тя не може да бъде решена с механизмите на сегашната Конституция. Разбира се, тези механизми могат да акушират още няколко краткотрайни и разочароващи държавни управления, както са правили и в предишното, само че не и стратегическа вероятност за излаз от тази обстановка. “
Това съобщи в изявление за предаването „ Това е България “ в ефира на Радио „ Фокус “ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и шеф на кабинета на президента Румен Радев в интервала 2017-2019 година
По думите на Христов, връзката сред политическата класа и българите явно е скъсана.
„ Личи от дребния % на гласуващите. Дебат няма, тъй като хората не имат вяра на търговците на политическата сергия. Думите им са като пари без покритие. Малцина им имат вяра. Затова и никой не купува стоката им. Затова и няма спор, нагледно казано, никой не се пазари с тях, тъй като няма религия в търговците на обещания. Медиите също не подтикват дебата. Едни и същи посетители разясняват Ковид-19, политическата рецесия, авиацията и естествените бедствия “, счита евродепутатът.
Според Иво Христов ние сме в плен на доста суеверия и заблуди: „ Трудно е да се инвентаризират. Най-очевидната е, че в случай че не гласуваш, наказваш политиците. Всъщност таман отдръпването от урните разреши на политическия произвол и шарлатанията да надвикат и заглушат здравия разсъдък . Друга илюзия е, че президентската република значи безконтролна власт и персонален режим и че по тази причина би трябвало да съхраним парламентарната. Мигар не помним, че парламентарната република роди персоналния режим на Борисов? Повечето заблуди са лабораторно насаждани от заинтересувани кръгове и покълват благодарение на сервилни медии. “
Евродепутатът е на мнение, че партизираното отношение към държавното ръководство в България е рожба на парламентарната република, в която даже дребни партии могат да държат в шах всички останали и да задават дневния ред.
„ Това е феноменът на „ златния пръст “. Помним по какъв начин се разпадна последното постоянно държавно управление – след разединение на дребна група хора от него. “
На въпрос на водещата какво моделира процесите в България Христов отговори: „ В първите години от Прехода процесите бяха моделирани от руслото, заложено от кръглата маса. Задкулисието непроменяемо беше значим артист. Също както и външните фактори. В момента ми се коства, че процесите се движат по инерция, тъй като противоборството на външните фактори и на задкулисието да овладеят ръководството сътвориха безтегловна обстановка. А общественото напрежение пораства, хората обедняват, цените порастват, задават се енергийните сметки и всичко това вещае земетресения. “
Иво Христов посочи, че консултациите при президента са част от конституционната процедура, въпреки че той самият не вижда директна изгода от тях.
„ Тъй или другояче, управническо болшинство се реализира с договаряния сред партиите, а не от президента. Той добросъвестно извършва конституционната си роля. Смешното е, че при толкоз доста партии в Народното събрание самата процедура се проточва дълго във времето, тя се повтаря и с времето дотяга на феновете и това е обикновено. Това също е част от разпада на парламентарната република. “
Според евродепутата всички медии и на практика всички партии работят против концепцията за президентска република и на този стадий тя не може да сполучи :
„ Както постоянно, всичко ще се случи по най-трудния метод, с доста пропиляно време и сила, с доста безплодни избори тъй като днешният истаблишмънт – политици, корупционен бизнес и администрация, се храни от сегашната система. А хората са изтощени и обезверени. Тези, на които се зловиди президентската република, не оферират никаква опция, а се вкопчват в сегашната система, която явно към този момент не работи. Обществената незаинтересованост, за жалост, е съдружник на тяхното държание. “
Иво Христов изрази мнение, че доста партии в България нямат схващане за народен интерес, а някои намерено привилегироват непознати ползи пред българските.
„ Има партии, които няма да се примирят, до момента в който не вкарат България във войната. Това е призванието им. Ние към този момент сме мощно ангажирани с този спор: стопански, политически, а от ден на ден и военно. Не съм сигурен дали идващ ракетен случай като този в Полша ще завърши без последици. Рискът да бъдем въвлечени във война нараства, изключително със своеобразното „ НАТО на две скорости “, което следим. Едно е да бъдеш някъде по Атлантическото крайбрежие и да наблюдаваш войната от тази по-безопасна отдалеченост, друго е да бъдеш на първа линия. Има сили, които търсят да консолидират тази първа линия като предпазен вал за втората линия “, счита Христов.
Евродепутатът разяснява и тематиката за капацитета и рисковете от използването на изкуствен интелект. Преди броени дни той беше единственият български участник в конференцията „ Обществени вероятности пред изкуствения разсъдък “ в Европейския парламент.
„ Свръхочакванията са, че изкуственият разсъдък ще прави това, което човешкият не съумява. Че ще надрасне опциите на естествения разсъдък. Но таман в това са и рисковете. Чух един консултант на Илон Мъск да пророкува, че изкуственият разсъдък ще бъде най-висшето, само че и последно създание на човешката цивилизация, тъй като ще умее да прави всичко по-добре от нас и последователно творението ще измести създателя. Отначало в обособени действия, а в дълготраен проект – и като биологичен тип. Затова следва да обмисляме етически всяка иновация, което нямаме практиката да вършим. За това стана дума и на дебата в Брюксел. “
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: >
Това съобщи в изявление за предаването „ Това е България “ в ефира на Радио „ Фокус “ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и шеф на кабинета на президента Румен Радев в интервала 2017-2019 година
По думите на Христов, връзката сред политическата класа и българите явно е скъсана.
„ Личи от дребния % на гласуващите. Дебат няма, тъй като хората не имат вяра на търговците на политическата сергия. Думите им са като пари без покритие. Малцина им имат вяра. Затова и никой не купува стоката им. Затова и няма спор, нагледно казано, никой не се пазари с тях, тъй като няма религия в търговците на обещания. Медиите също не подтикват дебата. Едни и същи посетители разясняват Ковид-19, политическата рецесия, авиацията и естествените бедствия “, счита евродепутатът.
Според Иво Христов ние сме в плен на доста суеверия и заблуди: „ Трудно е да се инвентаризират. Най-очевидната е, че в случай че не гласуваш, наказваш политиците. Всъщност таман отдръпването от урните разреши на политическия произвол и шарлатанията да надвикат и заглушат здравия разсъдък . Друга илюзия е, че президентската република значи безконтролна власт и персонален режим и че по тази причина би трябвало да съхраним парламентарната. Мигар не помним, че парламентарната република роди персоналния режим на Борисов? Повечето заблуди са лабораторно насаждани от заинтересувани кръгове и покълват благодарение на сервилни медии. “
Евродепутатът е на мнение, че партизираното отношение към държавното ръководство в България е рожба на парламентарната република, в която даже дребни партии могат да държат в шах всички останали и да задават дневния ред.
„ Това е феноменът на „ златния пръст “. Помним по какъв начин се разпадна последното постоянно държавно управление – след разединение на дребна група хора от него. “
На въпрос на водещата какво моделира процесите в България Христов отговори: „ В първите години от Прехода процесите бяха моделирани от руслото, заложено от кръглата маса. Задкулисието непроменяемо беше значим артист. Също както и външните фактори. В момента ми се коства, че процесите се движат по инерция, тъй като противоборството на външните фактори и на задкулисието да овладеят ръководството сътвориха безтегловна обстановка. А общественото напрежение пораства, хората обедняват, цените порастват, задават се енергийните сметки и всичко това вещае земетресения. “
Иво Христов посочи, че консултациите при президента са част от конституционната процедура, въпреки че той самият не вижда директна изгода от тях.
„ Тъй или другояче, управническо болшинство се реализира с договаряния сред партиите, а не от президента. Той добросъвестно извършва конституционната си роля. Смешното е, че при толкоз доста партии в Народното събрание самата процедура се проточва дълго във времето, тя се повтаря и с времето дотяга на феновете и това е обикновено. Това също е част от разпада на парламентарната република. “
Според евродепутата всички медии и на практика всички партии работят против концепцията за президентска република и на този стадий тя не може да сполучи :
„ Както постоянно, всичко ще се случи по най-трудния метод, с доста пропиляно време и сила, с доста безплодни избори тъй като днешният истаблишмънт – политици, корупционен бизнес и администрация, се храни от сегашната система. А хората са изтощени и обезверени. Тези, на които се зловиди президентската република, не оферират никаква опция, а се вкопчват в сегашната система, която явно към този момент не работи. Обществената незаинтересованост, за жалост, е съдружник на тяхното държание. “
Иво Христов изрази мнение, че доста партии в България нямат схващане за народен интерес, а някои намерено привилегироват непознати ползи пред българските.
„ Има партии, които няма да се примирят, до момента в който не вкарат България във войната. Това е призванието им. Ние към този момент сме мощно ангажирани с този спор: стопански, политически, а от ден на ден и военно. Не съм сигурен дали идващ ракетен случай като този в Полша ще завърши без последици. Рискът да бъдем въвлечени във война нараства, изключително със своеобразното „ НАТО на две скорости “, което следим. Едно е да бъдеш някъде по Атлантическото крайбрежие и да наблюдаваш войната от тази по-безопасна отдалеченост, друго е да бъдеш на първа линия. Има сили, които търсят да консолидират тази първа линия като предпазен вал за втората линия “, счита Христов.
Евродепутатът разяснява и тематиката за капацитета и рисковете от използването на изкуствен интелект. Преди броени дни той беше единственият български участник в конференцията „ Обществени вероятности пред изкуствения разсъдък “ в Европейския парламент.
„ Свръхочакванията са, че изкуственият разсъдък ще прави това, което човешкият не съумява. Че ще надрасне опциите на естествения разсъдък. Но таман в това са и рисковете. Чух един консултант на Илон Мъск да пророкува, че изкуственият разсъдък ще бъде най-висшето, само че и последно създание на човешката цивилизация, тъй като ще умее да прави всичко по-добре от нас и последователно творението ще измести създателя. Отначало в обособени действия, а в дълготраен проект – и като биологичен тип. Затова следва да обмисляме етически всяка иновация, което нямаме практиката да вършим. За това стана дума и на дебата в Брюксел. “
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ