Кое е вярното: Кой точно измисли списъка с възможни служебни премиери
" Конституционна рецесия " и " Христо Иванов е отговорен " е лайтмотив тези дни. Причината е, че идва служебно държавно управление, което към този момент се излъчва по нов метод, а той не се харесва на мнозина. Иванов споделя, че не си спомня кой е предложил новия модел. Как в действителност се появи описът за служебни министър председатели?
Някой написа в Конституцията , че длъжностен министър председател може да се избира измежду тъкмо избрани десетима души. Над 160 депутати от 3 обединения се подписаха под този текст. После го и гласоподаваха. Но в този момент в задачата се пита не кой го поддържа, а кой го измисли. Има и " обвинен " - Христо Иванов.
Въпросът се появи около бъдещото служебно държавно управление. За министър председател президентът Румен Радев уточни настоящия ръководител на Сметната палата и някогашен народен представител от ГЕРБ Димитър Главчев. Сега се чака той да предложи и министри.
Радев, откакто можеше на значими обществени постове. Преди не беше по този начин и президентът имаше опция да номинира който реши за длъжностен министър председател.
През декември 2023 година обаче „ Продължаваме промяната - Демократична България “ ( ПП-ДБ ), ГЕРБ и Движение за права и свободи трансформираха това с за да лимитират въздействието на президента върху служебната власт.
Сега новият модел се ползва за пръв път, а това докара до рецензии и обвинявания. Времето не стигна, с цел да се обясни новата процедура. Затова се появиха и предизвестия за „ конституционна рецесия “, на длъжностен кабинет.
Кой е виновникът
Румен Радев разкритикува променения модел и го назова прекомерно „ размит “. Той сподели, че огромният въпрос е кой ще носи отговорност за решенията на служебния кабинет.
Подобни рецензии пристигнаха и от опозицията в Народното събрание - „ Възраждане “ , Българска социалистическа партия и „ ИТН “ (ИТН). Те насочиха обвинявания към ПП-ДБ и най-много към съпредседателя на Демократична България Христо Иванов . По време на разискванията на конституционните промени той беше измежду най-активните им бранители в пленарната зала.
„ Когато стана ясно, че [Христо Иванов] и хората към него са ни вкарали в конституционна рецесия, лицето Иванов отхвърли да признае, че той е една от аргументите за тази рецесия “, сподели депутатът от „ Възраждане “ Цончо Ганев във вторник.
Така се наложи въпросът: кой е предложил новия модел за лъчение на служебна власт. Миналия уикенд в изявление за БНР Иванов сподели, че не си спомня кой е предложил текстовете. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сподели, че партията му се е доверила на Иванов и не е взела участие в работата по плана. От Движение за права и свободи не са коментирали.
Във вторник Иванов още веднъж избегна въпроса и сподели, че „ има разлика сред политическо решение за избрани текстове, създаването на тези текстове, кой ги е внесъл, кой ги е дал своя вот и кой е създателят “.
По време на. ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи минаха през следните хрумвания за бъдещия тип на служебните държавни управления:
Президентът да назначава постоянното държавно управление в оставка като служебно; Служебен министър председател да се избира измежду:
- ръководителя на парламента;
- ръководителя на Конституционния съд (КС);
- шефа на Българската национална банка (БНБ);
Служебен министър председател да се избира от малко по-разширен лист:
- ръководителя на парламента;
- ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС);
- ръководителя и зам.-председателите на Сметната палата;
- шефа и подуправителите на БНБ;
- омбудсмана и неговия заместител.
Накрая се одобри последното предложение с една смяна - отпадна опцията с ръководителя на Върховен касационен съд.
Свободна Европа подреди хронологията, с цел да забележим от кое място в действителност пристигна този заключителен лист.
Какъв беше първият вид на ПП-ДБ
На 23 юли 2023 година от ПП-ДБ предложиха. В нея написа, че когато Народното събрание не успее да избере кабинет, „ президентът назначава държавното управление в оставка за служебно “.
Ако това важеше в този момент, държавното управление на Николай Денков от ПП-ДБ щеше да бъде назначено от Радев като служебно.
Един от претекстовете беше, че по този начин се прави в множеството страни с парламентарно ръководство, каквато е и България. Моделът да се назначава независимо служебно държавно управление е доста по-слабо публикуван.
ГЕРБ и Движение за права и свободи, които подкрепяха държавното управление на Денков, като цяло. Но не и по този текст. Христо Иванов тогава сподели, че част от предложенията са дискусионни, като даде за образец точно концепцията за служебните държавни управления.
Как се промени концепцията
Няколко дни по-късно обстановката стоеше друго.
На 28 юли 2023 година ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи за конституционни промени. В него към този момент не се планува постоянното държавно управление в оставка да продължи като служебно. Новата концепция към този момент е президентът да назначава длъжностен министър председател всред трима души:
ръководителя на парламента;председателя на КС;управителя на Българска народна банка.
Не е обществено известно кой е предложил това. Иванов споделя, че не помни, само че прибавя, че ГЕРБ и Движение за права и свободи не са харесали концепцията постоянният кабинет да се резервира като длъжностен, по тази причина е трябвало да се потърси различен вид.
В претекстовете към плана се дава за образец моделът в прилежаща Гърция . Там за длъжностен министър председател могат да бъдат назначени единствено ръководителите на Върховния съд, на Държавния съвет и на Сметната палата.
Не е обяснено за какво за България се оферират тъкмо изброените 3 позиции. Но под законопроекта с този текст стоят подписите на всички 166 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Какво стана в хода на гласуването
Промените в Конституцията бяха гласувани в общо 4 дни - на 6 октомври и на 8, 19 и 20 декември 2023 г .
Най-дълги бяха при първото гласоподаване. Чуха се доста терзания за несъвместимостта на хората на трите поста с позицията на длъжностен министър председател. Конституционалисти и адвокати даже от трите подкрепящи обединения споделиха, че ръководителите на Народното събрание и на Конституционен съд може би не са подобаваща алтернатива.
Причините: ръководителят на Народното събрание постоянно е обвързван с партия, а служебното държавно управление не би трябвало да е партийно. Председателят на Конституционен съд пък би се озовал в спор на ползи - да провежда избори, чиято правда като парламентарен арбитър може да се наложи да ревизира. Подобни рецензии пристигнаха от страна и на Венецианската комисия .
На 8 декември рецензиите. Появи се още един въпрос: какво ще стане, в случай че и тримата вероятни претенденти откажат да заемат премиерския пост.
След съвещанието съпредседателят на Движение за права и свободи Делян Пеевски , който се изявяваше като неофициален представител на ръководството, разгласи, че ще се разшири кръгът от лица, които президентът може да показва за служебни министър председатели.
На 19 декември описът към този момент. Той включва хората, които все още могат да станат служебни министър председатели, плюс ръководителя на Върховен касационен съд.
Кой предложи финалния лист
Не се знае кой тъкмо е предложил да има лист, от който президентът да избира длъжностен министър председател. Знае се обаче кой е предложил разширението му от 3-ма до 10 души. Това е Христо Иванов.
От на конституционната комисия в Народното събрание от 17 декември се вижда, че точно Иванов, дружно с още няколко депутати от ПП-ДБ са предложили разширения лист.
Два дни по-късно в пленарната зала Иванов стимулира това решение, като сподели, че по този начин „ се вкарва едно меню от лица, от които президентът след съвещания с политическите сили да показва министър председател “.
„ Тук концепцията е, че става дума за лица, които към този момент са получили под една или друга форма доверието на Народното събрание “, тъй като са излъчени от него на позициите, които заемат, добави Иванов.
Отначало разширеният лист включваше и ръководителя на Върховен касационен съд. Срещу това възразиха самият Върховен касационен съд и правосъдният министър. По предложение на Надежда Йорданова от ПП-ДБ тази алтернатива отпадна и планът беше гласуван финално в настоящия му тип.
А новият метод за избор на служебно държавно управление е на вниманието на Конституционния съд - сезира го президентът Румен Радев.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Някой написа в Конституцията , че длъжностен министър председател може да се избира измежду тъкмо избрани десетима души. Над 160 депутати от 3 обединения се подписаха под този текст. После го и гласоподаваха. Но в този момент в задачата се пита не кой го поддържа, а кой го измисли. Има и " обвинен " - Христо Иванов.
Въпросът се появи около бъдещото служебно държавно управление. За министър председател президентът Румен Радев уточни настоящия ръководител на Сметната палата и някогашен народен представител от ГЕРБ Димитър Главчев. Сега се чака той да предложи и министри.
Радев, откакто можеше на значими обществени постове. Преди не беше по този начин и президентът имаше опция да номинира който реши за длъжностен министър председател.
През декември 2023 година обаче „ Продължаваме промяната - Демократична България “ ( ПП-ДБ ), ГЕРБ и Движение за права и свободи трансформираха това с за да лимитират въздействието на президента върху служебната власт.
Сега новият модел се ползва за пръв път, а това докара до рецензии и обвинявания. Времето не стигна, с цел да се обясни новата процедура. Затова се появиха и предизвестия за „ конституционна рецесия “, на длъжностен кабинет.
Кой е виновникът
Румен Радев разкритикува променения модел и го назова прекомерно „ размит “. Той сподели, че огромният въпрос е кой ще носи отговорност за решенията на служебния кабинет.
Подобни рецензии пристигнаха и от опозицията в Народното събрание - „ Възраждане “ , Българска социалистическа партия и „ ИТН “ (ИТН). Те насочиха обвинявания към ПП-ДБ и най-много към съпредседателя на Демократична България Христо Иванов . По време на разискванията на конституционните промени той беше измежду най-активните им бранители в пленарната зала.
„ Когато стана ясно, че [Христо Иванов] и хората към него са ни вкарали в конституционна рецесия, лицето Иванов отхвърли да признае, че той е една от аргументите за тази рецесия “, сподели депутатът от „ Възраждане “ Цончо Ганев във вторник.
Така се наложи въпросът: кой е предложил новия модел за лъчение на служебна власт. Миналия уикенд в изявление за БНР Иванов сподели, че не си спомня кой е предложил текстовете. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сподели, че партията му се е доверила на Иванов и не е взела участие в работата по плана. От Движение за права и свободи не са коментирали.
Във вторник Иванов още веднъж избегна въпроса и сподели, че „ има разлика сред политическо решение за избрани текстове, създаването на тези текстове, кой ги е внесъл, кой ги е дал своя вот и кой е създателят “.
По време на. ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи минаха през следните хрумвания за бъдещия тип на служебните държавни управления:
Президентът да назначава постоянното държавно управление в оставка като служебно; Служебен министър председател да се избира измежду:
- ръководителя на парламента;
- ръководителя на Конституционния съд (КС);
- шефа на Българската национална банка (БНБ);
Служебен министър председател да се избира от малко по-разширен лист:
- ръководителя на парламента;
- ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС);
- ръководителя и зам.-председателите на Сметната палата;
- шефа и подуправителите на БНБ;
- омбудсмана и неговия заместител.
Накрая се одобри последното предложение с една смяна - отпадна опцията с ръководителя на Върховен касационен съд.
Свободна Европа подреди хронологията, с цел да забележим от кое място в действителност пристигна този заключителен лист.
Какъв беше първият вид на ПП-ДБ
На 23 юли 2023 година от ПП-ДБ предложиха. В нея написа, че когато Народното събрание не успее да избере кабинет, „ президентът назначава държавното управление в оставка за служебно “.
Ако това важеше в този момент, държавното управление на Николай Денков от ПП-ДБ щеше да бъде назначено от Радев като служебно.
Един от претекстовете беше, че по този начин се прави в множеството страни с парламентарно ръководство, каквато е и България. Моделът да се назначава независимо служебно държавно управление е доста по-слабо публикуван.
ГЕРБ и Движение за права и свободи, които подкрепяха държавното управление на Денков, като цяло. Но не и по този текст. Христо Иванов тогава сподели, че част от предложенията са дискусионни, като даде за образец точно концепцията за служебните държавни управления.
Как се промени концепцията
Няколко дни по-късно обстановката стоеше друго.
На 28 юли 2023 година ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи за конституционни промени. В него към този момент не се планува постоянното държавно управление в оставка да продължи като служебно. Новата концепция към този момент е президентът да назначава длъжностен министър председател всред трима души:
ръководителя на парламента;председателя на КС;управителя на Българска народна банка.
Не е обществено известно кой е предложил това. Иванов споделя, че не помни, само че прибавя, че ГЕРБ и Движение за права и свободи не са харесали концепцията постоянният кабинет да се резервира като длъжностен, по тази причина е трябвало да се потърси различен вид.
В претекстовете към плана се дава за образец моделът в прилежаща Гърция . Там за длъжностен министър председател могат да бъдат назначени единствено ръководителите на Върховния съд, на Държавния съвет и на Сметната палата.
Не е обяснено за какво за България се оферират тъкмо изброените 3 позиции. Но под законопроекта с този текст стоят подписите на всички 166 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Какво стана в хода на гласуването
Промените в Конституцията бяха гласувани в общо 4 дни - на 6 октомври и на 8, 19 и 20 декември 2023 г .
Най-дълги бяха при първото гласоподаване. Чуха се доста терзания за несъвместимостта на хората на трите поста с позицията на длъжностен министър председател. Конституционалисти и адвокати даже от трите подкрепящи обединения споделиха, че ръководителите на Народното събрание и на Конституционен съд може би не са подобаваща алтернатива.
Причините: ръководителят на Народното събрание постоянно е обвързван с партия, а служебното държавно управление не би трябвало да е партийно. Председателят на Конституционен съд пък би се озовал в спор на ползи - да провежда избори, чиято правда като парламентарен арбитър може да се наложи да ревизира. Подобни рецензии пристигнаха от страна и на Венецианската комисия .
На 8 декември рецензиите. Появи се още един въпрос: какво ще стане, в случай че и тримата вероятни претенденти откажат да заемат премиерския пост.
След съвещанието съпредседателят на Движение за права и свободи Делян Пеевски , който се изявяваше като неофициален представител на ръководството, разгласи, че ще се разшири кръгът от лица, които президентът може да показва за служебни министър председатели.
На 19 декември описът към този момент. Той включва хората, които все още могат да станат служебни министър председатели, плюс ръководителя на Върховен касационен съд.
Кой предложи финалния лист
Не се знае кой тъкмо е предложил да има лист, от който президентът да избира длъжностен министър председател. Знае се обаче кой е предложил разширението му от 3-ма до 10 души. Това е Христо Иванов.
От на конституционната комисия в Народното събрание от 17 декември се вижда, че точно Иванов, дружно с още няколко депутати от ПП-ДБ са предложили разширения лист.
Два дни по-късно в пленарната зала Иванов стимулира това решение, като сподели, че по този начин „ се вкарва едно меню от лица, от които президентът след съвещания с политическите сили да показва министър председател “.
„ Тук концепцията е, че става дума за лица, които към този момент са получили под една или друга форма доверието на Народното събрание “, тъй като са излъчени от него на позициите, които заемат, добави Иванов.
Отначало разширеният лист включваше и ръководителя на Върховен касационен съд. Срещу това възразиха самият Върховен касационен съд и правосъдният министър. По предложение на Надежда Йорданова от ПП-ДБ тази алтернатива отпадна и планът беше гласуван финално в настоящия му тип.
А новият метод за избор на служебно държавно управление е на вниманието на Конституционния съд - сезира го президентът Румен Радев.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ