Константин Константинов: AI не ме плаши, защото изкуството се прави с душа
Константин Константинов е роден през 1985 година в Пловдив. Завършва Факултета по изкуства на Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Реализирал е голям брой независими изложения в България и в чужбина, а дебютът му зад граница е в изложба " Алфа Арт " в Ню Джърси (САЩ). Негови произведения са част от национални и интернационалните сбирки.
Прочетете още
Константинов ще открие огромна галерия в Градската художествена изложба на Главната на 17 април в 18.30 ч. Преди това в същия ден, само че в 17 ч., ще посрещне посетители и в друго артистично, само че по-камерно пространство – дребната изложба „ Love My Time “ на Италианската уличка. За идното събитие и вдъхновението, паниките и пътя беседваме дни преди откриването на изложбата.
- Г-н Константинов, следва ви разкриване на нова галерия в Пловдив. Как с роди концепцията за тази самобитна интеракция?
- Както всяко хубаво нещо в изкуството, концепцията се роди непринудено. От много време съм подготвен да направя галерия в Градската изложба, това е втората ми изява там. Организирахме огромна галерия на татко ми Анастас Константинов там и желаех същата година, да кажем, да гостувам и аз. Директорът Красимир Линков по този начин програмира нещата, че незабавно след Анастас да бъде и моята галерия. За мен това е чест и отговорност.
- Но не се ограничавате единствено в едно пространство.
- Така е, в действителност изложбата ми ще се разгърне в три пространства. Началото е в дребна изложба на Италианската уличка – „ Love My Time “, където откриването е в 17 ч. После в 18.30 ч. е откриването в Градската изложба на Главната, а последната локация е загадка.
Ще разходя публиката в няколко пространства, тъй като мисля, че има с какво да ги изненадам. И трите изложения ще бъдат стилово свързани, само че в действителност разнообразни. Ще демонстрират обособени моменти и интервали от моето творчество. Разбира се, акцентът е в Градската художествена изложба сигурно.
Броя на творбите не мога да кажа тъкмо, тъй като кураторът Деян Павлов ще ги подбере. Той идва особено за изложбите от Испания, където работи с един доста сериозен международен художник и за мен е чест той да ми бъде куратор. Така че изборът е изцяло в негови ръце.
- И всичко това ще се случва в границите на проекта„ Too Many Portraits “!
- Може би звучи малко амбициозно, само че отново споделям, концепцията се роди непринудено. Работя доста интензивно и извозвам в студиото си доста време, тъй че съм подготвен за това предизвикателство и се надявам да се случи по най-хубавия метод. Хората да бъдат впечатлени, да остане хубав спомен и да се промени малко вибрацията към нас.
- Казахте, че за вас е голяма отговорност да покажете изкуството си след експозицията с произведения на Анастас Константинов. Всъщност има ли някаква невидима връзка вашето изкуство с неговата галерия?
- По-скоро не, само че въпреки всичко има една невидима нишка и това е цветът. Аз нося този нюх и отношение към цвета, както татко ми. Явно е генетично. Макар, че на моменти съм и много монохромен.
Надявам се хората, които посетят изложбите, ще харесат многообразието им и то освен като цвят, само че и като форма. Тя неслучайно е кръстена изложбата „ Toо Many Portraits “ с една лека подигравка. Моите работи са фигуративни, само че мога да настоявам, че са и комбинации от стилове. Нещата преливат от фигуративно в абстрактно, взаимодействат си.
- Какво се крие за това заглавие?
- Трудно ще бъде да го обясня с думи, тъй като образното изкуство борави с внушението, с директната връзка. Не е текст да го прочетем, не е лирика да го изрецитираме. Визуалното изкуство би трябвало да се преживее с очите. Всеки клиент да открие своята история, прикрито или очевидно отправено обръщение.
Заглавието се роди в връзката с куратора, тъй като той вижда облици в моите неща, освен човешки форми, а разнообразни неща, които през най-съкровените кътчета на въображението съм изкарал на платната. Вътрешният свят и страстите минават през ръката на актьора, точно в този миг има и противодействие, само че по този начин е, когато се прави живо изкуство. Не със модерни технологии и тези shortcut (пряк път, къса процедура) детайли, които някои художници употребяват. За мен е значимо творчеството да премине през ръката, през съзнанието, през грешката. Грешката е основен детайл за правене на изкуство.
- Кураторът ви Деян Павлов отбелязва, че „ всяко лице, даже когато е деформирано или ненапълно, носи диря от среща “. Какви са тези срещи, които ви предизвикаха за тези толкоз доста портрети?
- Провокацията е на подсъзнателно равнище. В изложбите демонстрирам произведения, които са работени в дълъг интервал обратно. Улавят разнообразни страсти. Някои са запечатани от пътувания, други от визитите в музеи. Музиката също е извор на ентусиазъм.
Но най-много въображението стартира да работи, когато гледаш друго изкуство по света. Платната отразяват вълнението от запаметяващите се персони, които срещаш. Всяко едно нещо може да е провокация за основаването на изкуство.
Съвкупности са тези прекарвания през разнообразни интервали от времето. Трудно ми е да се върна обратно и да възстановя съответни мотиви, които са ме предизвикали да се изправя пред платното, само че те са към нас и вътре в нас.
- Бяхте поканен да участвате с творба в търг на Sotheby`s в София. Разкажете повече.
- Това беше един благотворителен търг, извършен предходната година. Беше проведен Sotheby`s и водещият бе особено поканен за събитието. Средствата бяха за дела на УНИЦЕФ.
- Споменахте, че не желаете да употребявате хватки и изкуствен интелект в изкуството си. Я имате ли паника, че актуалните технологии изземат функционалността на индивидите и на артистите?
- Не, нямам някакви паники по отношение на това, тъй като едно творчество, даже ще посмея да го нарека огромно творчество, е доста персонално. Това е като да водиш персонален дневник. Нещо персонално, първо претърпяно от теб и по-късно показвано на публиката в подготвен тип.
Едва ли този изкуствен интелект може да води подобен персонален дневник. Нужна е душа. Истинското, огромното изкуство даже не е обвързвано с умения, с университетски познания.
Имаме доста образци за художници, огромни, български, известни, международни, които даже не са учили. Обаче носят психика и в един миг това нещо излиза и то по страховит, несравним метод. Така че основна е душата, душевността на създателя.
- Какъв е вашият дневник? Какви страсти събира?
- Ами аз мисля, че събира цялата палитра от страсти. От доста пъстри цветни неща, такива светли, жълти, оранжеви до някакви малко по-тъмни. Във всеки човек се преплитат тези неща. То е като в живота – не може единствено да е пъстро и жизнерадостно. Трябва да го има и другото, тъй като противоположното значи, че нещо не е наред. В палитрата го има и негативното.
Но е значимо творбите да зареждат хората, да ги стимулират и най-важното – да внушават независимост. Изкуството да е правено свободно и да внушава независимост. Иначе всеки може да си го пояснява, както го почувства и преживее.
- А повлияват ли се тези креативен страсти от действителностите към нас? Успявате ли се някак си да се абстрахирате?
- Мога да кажа и двете. Нормално е човек да се въздейства от случките в живота си, от пътувания, от всевъзможни неща, само че като влезеш вътре в ателието е друго. Друг свят, затворен, мой, където може и тишината да е ентусиазъм.
В този покой претърпяното през импровизация върху платната. За мен е доста значимо да има импровизация, тъй като аз не дублирам творбите си. Когато хората имат мое произведение, то е една единствена картина, която аз повторно не желая и няма да повторя.
- Случвало ли се в ателието тази тишина да е стряскаща?
- По-скоро не, тъй като ателието го одобрявам като храм на създател, като място, където ти си събираш и демоните, и ангелите. Там чувствам хармонията в най-пълна степен и няма място за боязън. Смятам, че даже и тишината може да бъде шумна, в случай че съзнанието се вълнува от тематика и върху платното се ражда картината. Ако пък имам нужда от физически звук, просто си пущам музика. Важно е в какво въодушевление съм. - Колко време ще продължат изложбите ви?
- В Градска художествена изложба по принцип е 3 седмици. Мисля, че на 6 май е последният ден. В другата изложба ще върви синхронно. Надявам се изложбите ми да донесат наслада и чувство за споделеност на посетителите, тъй като единствено и само изкуството е в положение да даде независимост на душата, да дава прочувствен и естетически заряд на индивида.
Прочетете още
Константинов ще открие огромна галерия в Градската художествена изложба на Главната на 17 април в 18.30 ч. Преди това в същия ден, само че в 17 ч., ще посрещне посетители и в друго артистично, само че по-камерно пространство – дребната изложба „ Love My Time “ на Италианската уличка. За идното събитие и вдъхновението, паниките и пътя беседваме дни преди откриването на изложбата.
- Г-н Константинов, следва ви разкриване на нова галерия в Пловдив. Как с роди концепцията за тази самобитна интеракция?
- Както всяко хубаво нещо в изкуството, концепцията се роди непринудено. От много време съм подготвен да направя галерия в Градската изложба, това е втората ми изява там. Организирахме огромна галерия на татко ми Анастас Константинов там и желаех същата година, да кажем, да гостувам и аз. Директорът Красимир Линков по този начин програмира нещата, че незабавно след Анастас да бъде и моята галерия. За мен това е чест и отговорност.
- Но не се ограничавате единствено в едно пространство.
- Така е, в действителност изложбата ми ще се разгърне в три пространства. Началото е в дребна изложба на Италианската уличка – „ Love My Time “, където откриването е в 17 ч. После в 18.30 ч. е откриването в Градската изложба на Главната, а последната локация е загадка.
Ще разходя публиката в няколко пространства, тъй като мисля, че има с какво да ги изненадам. И трите изложения ще бъдат стилово свързани, само че в действителност разнообразни. Ще демонстрират обособени моменти и интервали от моето творчество. Разбира се, акцентът е в Градската художествена изложба сигурно.
Броя на творбите не мога да кажа тъкмо, тъй като кураторът Деян Павлов ще ги подбере. Той идва особено за изложбите от Испания, където работи с един доста сериозен международен художник и за мен е чест той да ми бъде куратор. Така че изборът е изцяло в негови ръце.
- И всичко това ще се случва в границите на проекта„ Too Many Portraits “!
- Може би звучи малко амбициозно, само че отново споделям, концепцията се роди непринудено. Работя доста интензивно и извозвам в студиото си доста време, тъй че съм подготвен за това предизвикателство и се надявам да се случи по най-хубавия метод. Хората да бъдат впечатлени, да остане хубав спомен и да се промени малко вибрацията към нас.
- Казахте, че за вас е голяма отговорност да покажете изкуството си след експозицията с произведения на Анастас Константинов. Всъщност има ли някаква невидима връзка вашето изкуство с неговата галерия?
- По-скоро не, само че въпреки всичко има една невидима нишка и това е цветът. Аз нося този нюх и отношение към цвета, както татко ми. Явно е генетично. Макар, че на моменти съм и много монохромен.
Надявам се хората, които посетят изложбите, ще харесат многообразието им и то освен като цвят, само че и като форма. Тя неслучайно е кръстена изложбата „ Toо Many Portraits “ с една лека подигравка. Моите работи са фигуративни, само че мога да настоявам, че са и комбинации от стилове. Нещата преливат от фигуративно в абстрактно, взаимодействат си.
- Какво се крие за това заглавие?
- Трудно ще бъде да го обясня с думи, тъй като образното изкуство борави с внушението, с директната връзка. Не е текст да го прочетем, не е лирика да го изрецитираме. Визуалното изкуство би трябвало да се преживее с очите. Всеки клиент да открие своята история, прикрито или очевидно отправено обръщение.
Заглавието се роди в връзката с куратора, тъй като той вижда облици в моите неща, освен човешки форми, а разнообразни неща, които през най-съкровените кътчета на въображението съм изкарал на платната. Вътрешният свят и страстите минават през ръката на актьора, точно в този миг има и противодействие, само че по този начин е, когато се прави живо изкуство. Не със модерни технологии и тези shortcut (пряк път, къса процедура) детайли, които някои художници употребяват. За мен е значимо творчеството да премине през ръката, през съзнанието, през грешката. Грешката е основен детайл за правене на изкуство.
- Кураторът ви Деян Павлов отбелязва, че „ всяко лице, даже когато е деформирано или ненапълно, носи диря от среща “. Какви са тези срещи, които ви предизвикаха за тези толкоз доста портрети?
- Провокацията е на подсъзнателно равнище. В изложбите демонстрирам произведения, които са работени в дълъг интервал обратно. Улавят разнообразни страсти. Някои са запечатани от пътувания, други от визитите в музеи. Музиката също е извор на ентусиазъм.
Но най-много въображението стартира да работи, когато гледаш друго изкуство по света. Платната отразяват вълнението от запаметяващите се персони, които срещаш. Всяко едно нещо може да е провокация за основаването на изкуство.
Съвкупности са тези прекарвания през разнообразни интервали от времето. Трудно ми е да се върна обратно и да възстановя съответни мотиви, които са ме предизвикали да се изправя пред платното, само че те са към нас и вътре в нас.
- Бяхте поканен да участвате с творба в търг на Sotheby`s в София. Разкажете повече.
- Това беше един благотворителен търг, извършен предходната година. Беше проведен Sotheby`s и водещият бе особено поканен за събитието. Средствата бяха за дела на УНИЦЕФ.
- Споменахте, че не желаете да употребявате хватки и изкуствен интелект в изкуството си. Я имате ли паника, че актуалните технологии изземат функционалността на индивидите и на артистите?
- Не, нямам някакви паники по отношение на това, тъй като едно творчество, даже ще посмея да го нарека огромно творчество, е доста персонално. Това е като да водиш персонален дневник. Нещо персонално, първо претърпяно от теб и по-късно показвано на публиката в подготвен тип.
Едва ли този изкуствен интелект може да води подобен персонален дневник. Нужна е душа. Истинското, огромното изкуство даже не е обвързвано с умения, с университетски познания.
Имаме доста образци за художници, огромни, български, известни, международни, които даже не са учили. Обаче носят психика и в един миг това нещо излиза и то по страховит, несравним метод. Така че основна е душата, душевността на създателя.
- Какъв е вашият дневник? Какви страсти събира?
- Ами аз мисля, че събира цялата палитра от страсти. От доста пъстри цветни неща, такива светли, жълти, оранжеви до някакви малко по-тъмни. Във всеки човек се преплитат тези неща. То е като в живота – не може единствено да е пъстро и жизнерадостно. Трябва да го има и другото, тъй като противоположното значи, че нещо не е наред. В палитрата го има и негативното.
Но е значимо творбите да зареждат хората, да ги стимулират и най-важното – да внушават независимост. Изкуството да е правено свободно и да внушава независимост. Иначе всеки може да си го пояснява, както го почувства и преживее.
- А повлияват ли се тези креативен страсти от действителностите към нас? Успявате ли се някак си да се абстрахирате?
- Мога да кажа и двете. Нормално е човек да се въздейства от случките в живота си, от пътувания, от всевъзможни неща, само че като влезеш вътре в ателието е друго. Друг свят, затворен, мой, където може и тишината да е ентусиазъм.
В този покой претърпяното през импровизация върху платната. За мен е доста значимо да има импровизация, тъй като аз не дублирам творбите си. Когато хората имат мое произведение, то е една единствена картина, която аз повторно не желая и няма да повторя.
- Случвало ли се в ателието тази тишина да е стряскаща?
- По-скоро не, тъй като ателието го одобрявам като храм на създател, като място, където ти си събираш и демоните, и ангелите. Там чувствам хармонията в най-пълна степен и няма място за боязън. Смятам, че даже и тишината може да бъде шумна, в случай че съзнанието се вълнува от тематика и върху платното се ражда картината. Ако пък имам нужда от физически звук, просто си пущам музика. Важно е в какво въодушевление съм. - Колко време ще продължат изложбите ви?
- В Градска художествена изложба по принцип е 3 седмици. Мисля, че на 6 май е последният ден. В другата изложба ще върви синхронно. Надявам се изложбите ми да донесат наслада и чувство за споделеност на посетителите, тъй като единствено и само изкуството е в положение да даде независимост на душата, да дава прочувствен и естетически заряд на индивида.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ