Константин Илиев представя новата си книга „Проблясъци от прожектор“
Константин Илиев ще показа новата си книга „ Проблясъци от прожектор “ през днешния ден, 13 януари, в изложба „ Кредо бонум “, оповестиха издателите от „ Жанет 45 “.
В представянето ще вземат участие проф. Георги Каприев и актрисата Надя Керанова. Редактор на автобиографичния труд е Станислава Станоева, а художник на корицата е Цвятко Остоич.
Константин Илиев дефинира новата си книга „ Проблясъци от прожектор “ като „ автобиографичен откъс “, тъй като тя е единствено съставка от неговото траяло повече от пет десетилетия житие на сценичен драматург, чийто увод е Благоевград, а завършек – Пазарджик, споделят от уредниците. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на предишния век на театри с многолетни обичаи като Народния и Пловдивския, само че и изявите на по-късно образуваната натрупа на трагичен спектакъл „ София “. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Слави Шкаров, Младен Киселов, доста артисти, сценографи и театроведи.
Значително място е отделено на литературното бюро на спектакъл „ София “ по време на директорската активност на писателя Кольо Георгиев, в което влизат Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев и Първан Стефанов. Акцент в ревюто са конфликтите с официално несъществуващата, а в реалност надълбоко ешалонирана и съвсем непреодолима политическа цензура, допълват уредниците.
Константин Илиев е роден на 16 октомври 1937 година в с. Горно Павликене, Ловешко. Той е драматург, белетрист, преводач. Завършил е немска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Специализира театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където пази докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския спектакъл „ Никола Вапцаров “ и Драматичния спектакъл София. От 1995 година е основен драматург на Народния спектакъл „ Иван Вазов ", по информация на издателството. Автор е на пиесите " Мъка по цветовете " (1961), " През октомври без теб " (1968), " Цар Шушумига " (1968, за куклен театър), " Музика от Шатровец " (1971), " Прозорецът " (1977), " Босилек за Драгинко " (1978), " Великденско вино " (1979), " Нирвана " (1982), " Одисей пътува за Итака " (1984), " Червено вино за довиждане " (1989), " Куцулан или Вълча Богородица " (1994), " Франческа " (1999), " Бетховен 21 " (2006). Негови са и прозаичните произведения " Френско магаре " (1988) – разказ, " Поражението. Хроника от късото столетие " (2003) – автобиографична книга, " Паметта на гарвана. Текстове за спектакъл, драматургия и политика " (2005). Превежда от немски език (Брехт, Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Република Северна Македония, Полша, Русия, Словакия. Носител е на национални награди за драматургия, на интернационалната Хердерова премия (1996) – за изцяло творчество, премията „ Хеликон “ (2003) – за нова българска художествена прозаичност, на националната литературна премия „ Елиас Канети “ (2005).
/КБ
В представянето ще вземат участие проф. Георги Каприев и актрисата Надя Керанова. Редактор на автобиографичния труд е Станислава Станоева, а художник на корицата е Цвятко Остоич.
Константин Илиев дефинира новата си книга „ Проблясъци от прожектор “ като „ автобиографичен откъс “, тъй като тя е единствено съставка от неговото траяло повече от пет десетилетия житие на сценичен драматург, чийто увод е Благоевград, а завършек – Пазарджик, споделят от уредниците. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на предишния век на театри с многолетни обичаи като Народния и Пловдивския, само че и изявите на по-късно образуваната натрупа на трагичен спектакъл „ София “. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Слави Шкаров, Младен Киселов, доста артисти, сценографи и театроведи.
Значително място е отделено на литературното бюро на спектакъл „ София “ по време на директорската активност на писателя Кольо Георгиев, в което влизат Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев и Първан Стефанов. Акцент в ревюто са конфликтите с официално несъществуващата, а в реалност надълбоко ешалонирана и съвсем непреодолима политическа цензура, допълват уредниците.
Константин Илиев е роден на 16 октомври 1937 година в с. Горно Павликене, Ловешко. Той е драматург, белетрист, преводач. Завършил е немска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Специализира театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където пази докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския спектакъл „ Никола Вапцаров “ и Драматичния спектакъл София. От 1995 година е основен драматург на Народния спектакъл „ Иван Вазов ", по информация на издателството. Автор е на пиесите " Мъка по цветовете " (1961), " През октомври без теб " (1968), " Цар Шушумига " (1968, за куклен театър), " Музика от Шатровец " (1971), " Прозорецът " (1977), " Босилек за Драгинко " (1978), " Великденско вино " (1979), " Нирвана " (1982), " Одисей пътува за Итака " (1984), " Червено вино за довиждане " (1989), " Куцулан или Вълча Богородица " (1994), " Франческа " (1999), " Бетховен 21 " (2006). Негови са и прозаичните произведения " Френско магаре " (1988) – разказ, " Поражението. Хроника от късото столетие " (2003) – автобиографична книга, " Паметта на гарвана. Текстове за спектакъл, драматургия и политика " (2005). Превежда от немски език (Брехт, Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Република Северна Македония, Полша, Русия, Словакия. Носител е на национални награди за драматургия, на интернационалната Хердерова премия (1996) – за изцяло творчество, премията „ Хеликон “ (2003) – за нова българска художествена прозаичност, на националната литературна премия „ Елиас Канети “ (2005).
/КБ
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ