Българската история с Румен Петков: Константин Срацимир и краят на Второто българско царство
Константин II Асен, прочут и като Константин Срацимир , е единственият наследник на цар Иван Срацимир и кралица Анна. Няма данни дали получава царска купа и корона, само че всички обстоятелства и документи сочат, че ръководи Видинското царство , откакто е завладяно от османците.
Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.
Още като престолонаследник през 1394 година Константин задно с митрополит Йоасаф Бдински, влиза в съюз с османците и вземат участие като завоеватели на Търново . В резултат на тази задача във Видин са пренесени мощите на три светици – Петка, Филотея и Теофана.
След гибелта на цар Иван Шишман (1395), част от земите на Видинското царство са завладяни от княза на Моравска Сърбия – Стефан Лазаревич а самият Видин е унищожен.
Това принуждава цар Константин да смени политиката и да търси помощ от втория наследник на Иван Шишман от втория му брак със сръбкинята Драгана Хребелянович – Фружин Шишман .
През 1404 година, откакто двамата получават и поддръжката на войводата Мирчо Стари, стартират нахлуване против турците от Добруджа до Поморавието известно като въстание на Константин и Фружин .
Владетелите на застрашените: Унгария, Сърбия, Босна и Влашко, които към този момент са сключили боен съюз, управляван от бъдещия император на Унгария Сигизмунд I Люксембургски, следят събитията и насочат предложение към българите за присъединение.
Константин II Асен и неговият първи братовчед княз Фружин влизат в тъка основания съюз.
Благодарение на общите старания и възползвайки се най-много от вътрешната рецесия в Османската империя през 1408 година турците от Видин са прогонени .
Успехът дава съображение на влашкия челник Мирчо Стари, а по-късно на босненския крал Остоя Котроманич и унгарския държател Сигизмунд, да подвигат в Тимошко и Пиротско, вдигайки първото въстание срещу османското господство на Балканския полуостров. Неговата цел е освобождението на християните от Османската власт .
Въстанието в началото има триумф, само че през 1408 година кандидатът за османския престол Сюлейман Челеби стартира контраатака и настава по долината на рeка Морава , нападна центъра на земите на цар Константин ІІ Асен сред Пирот и Ниш по р. Темска и завладява крепостта Темско край Пирот, като нанася тежък удар върху антиосманските сили.
През 1409 година като резултат от въоръжените конфликти на протеста българите от крепостта Овеч, дружно с Овчага, Мадара и цялата Айтоска околия, също въстават и отхвърлят нашественика.
Това обаче не трае дълго, през 1412 година другия кандидат за османския престол Муса Челеби завзема Видин и всички замъци северно от Стара планина . След къс отдих и доокомплектоване продължава похода си от Западна към Североизточна България и оттова – към Македония. С нечувана свирепост до април 1413 година османската войска открива господството си съвсем над цялата българска земя.
Въпреки това съпротивата продължава и оживелите български отряди вземат страната на третия кандидат за османския престол и предстоящ султан Мехмед I Челеби като оферират да му служат при положение, че зачита правата им.
Край с. Чамурли, Софийско двамата братя се изправят един против различен . В борбата Муса Челеби е погубен от своя конкурент. Стига се до договарянето на мир, пленените християни са освободени дружно с българският цар и влашкият челник. В продължение на три години последва мъртвило.
През 1416 година в Лудогорието избухва въстание против султан Мехмед I, водено от шейх Беддредин, който проповядва тъждество и приятелство сред християни и мюсюлмани и естествено е подсилен от българското население на полуострова. Следват нови борби и кръвопролития в цяла България.
През 1417 година съпротивата в Североизточна България е подавена и многочислени турски войски минават във Влахия. В южна посока турците нападат и същата година превземат част от Албания. Шейхът е обесен в Сяр през 1418 година Водачите Константин и Фружин се разделят. Фружин намира леговище в Маджарско, а Константин се отдръпва в Белград , където умира през 1422 година С което се поставя и краят на Второто Българско царство.
Присъединете се към нашия
Българската история с Румен Петков: Иван Шишман – цар на Търновското царство
