Константин Еленков e само на 23 години, но вече чака

Константин Еленков e единствено на 23 години, само че към този момент чака първата си основна роля в огромен театър. Той ще бъде Одисей в едноименната режисура на Александър Секулов, чиято премиера ще се състои на 27 февруари в Драматичен театър-Пловдив. Завършил е предходната година НАТФИЗ в класа на Маргарита Младенова. Казва, че тя е комплициран учител, който те кара да се замислиш за какво въобще искаш да си артист. Сега Константин е раздран сред Пловдив, където репетира, и София, където играе в два театъра.

Снимал се е в " Маймуни през зимата ", " Пазачът на мъртвите ", " Хайка за вълци " и " Малки диалози ".

-Г-н Еленков, стигнахме ли ги към този момент американците, където 99% от актьорите са сервитьори?

- Системата ни изхвърля инцидентните хора, по тази причина споделих, че Маргарита Младенова те кара и да се замислиш за какво си се хванал с тази специалност. Тези, които остават в нея, би трябвало да се борят със зъби и нокти. Има ужасно надарени хора, които са мекушави и системата ги изхвърля незабавно. Достигнахме американските стандарти ​- все по-често, когато отида в ресторант, ме обслужват някогашни сътрудници. Те не се усещат неловко, само че аз знам, че те са били доста надарени. Аз съм пето потомство артист - още по времето на Фердинанд прапрадядо ми Константин е играл в пътуващ спектакъл. Като във кино лентата „ Звезди в косите, сълзи в очите ”, където Петър Слабаков и Катя Паскалева най-после стигат до Пловдивския спектакъл. И аз дотук стигнах. Нашите постоянно са желали да съм футболист, с цел да изкарвам пари.

- Не е ли обикновено в тази колегия децата да следват родителите си?

- Баща ми е от писателски жанр, а майка ми - от актьорски. Пето потомство писатели и артисти. Баща ми - Ангел Еленков-Аци е прочут сценарист на „ Каналето ”, „ Господари на ефира ” и „ Пирон ”. Чичо ми Матей Райков е кино продуцент. От страна на татко ми в родата са писатели, като се изключи прародител ми, който е духовник. Когато бях дете, прабаба ми по майчина линия - Донка Костова, беше още жива. Тя бе актриса в Музикалния спектакъл. Имаше доста костюми у нас ​- тя си ги пазеше. Всичките са били шити по поръчка. Обличах ги и тичах с едни мечове и ленти из къщи. Родителите ми виждаха, че работите вървят към актьорската специалност. Когато съм се родил, баба ми - актрисата Елизабет Карагеоргиева, купила футболна топка и я поставила на прощъпалника. Аха-аха да я взема, само че не станало. Тази специалност е сложна - с цел да можеш да прехранваш семейство и да живееш живота, който искаш, би трябвало непрекъснато да си в придвижване. Пристигнах преди 20 минути от София, а нощес 10 минути преди представлението ми в Народния спектакъл пристигнах от Пловдив. Не знам в София ли съм, или в Пловдив? Или в рейс?

- В 230-милионна Бразилия има единствено две държавни трупи за балет. Как се опазихме от тези крайности?

- Сякаш този свят, на всички места отвън Европа, става все по-практичен. А изкуството няма нищо практично в себе си. Пловдивският спектакъл е най-хубавият у нас сега.

- За да съществува един артист, не би трябвало ли да има и един тв сериал подръка? На Запад към този момент е по този начин.

- Няма нищо неприятно в това. Тук имахме един комплекс ​- не би трябвало да се снимаш в реклами и така нататък Актьорът би трябвало да влиза във всяка една роля. В Пловдив един човек ми сподели: „ Знаете ли къде ни е казусът на българите? Много сме умни и по тази причина сме нещастни ”. Това ​е смешно и парадоксално, само че в действителност доста го мисля. Бил съм на фестивали в чужбина. Там имах опцията да приказвам с актьорите от огромните театри. Запознах се с Михаил Баришников и с Робърт Уилсън. И си приказвах с тях за стопанската система в изкуството. Казаха, че и при тях не е ослепително - просто не спираш и не се предаваш. Може би една-две години ще си по-зле.

- Избраха Ви за ролята на Одисей и заприличахте на героя си.

- Реших, че би трябвало да се видоизменявам образно и физически. Бях с детско, съвсем бебешко лице, а в този момент се оказа, че имам и хубава брада. Ролята е сложна. В „ Калигула ” някак си по знаеш нещо за оня воин. По-лесно е и е по-познато. А Одисей е нещо друго.

- За всеки Одисей е нещо друго. За Вас какво е?

- Човекът, който желае да се върне в дома и прави дългото странствуване за това. Накрая схваща, че не може да живее без пътешествието и приключението. Докато реша по какъв начин да извая облик от всичко това в едно, отслабнах с 15 кг.

- Не видях древногръцки костюми на сцената. Защо?

- Одисейският костюм ще бъде черен ​- с необятни крачоли като на моряк. (всъщност наподобява на необятните самурайски панталони от времето на шогуната -б. р.).

- Има ли заиграване със съвремието ни?

- Има препратки. Общо взето целият облик на боговете е много язвителен.

- На сцената Вашият Одисей ще се качва и слиза по високи железни стълби. Това не е ли рисково?

- Опасни са, само че аз съм привикнал с каскадите. Имам опит с тях. Във филмите, в които вземам участие, ме търсят главно за подиуми с каскади. В последния филм „ Пастир ” на Милена Андонова имах дребна каскада без всевъзможни предпазни ограничения. Играя пастир и стартирам да се въргалям в една бездна. Докато падам, изваждам въжета.

- Каскадьор и акробат! Застраховат ли Ви при такива функции?

- Не знам! Още съм доста млад и въодушевен, тъй че не се интересувам от това.