Консерваторът Карол Навроцки е новият президент на Полша. Кандидатът на

Консерваторът Карол Навроцки е новият президент на Полша. Кандидатът на опозиционната националконсервативна партия „ Право и правдивост ” получи поддръжката на 50,89% от гласувалите, побеждавайки кандидата на ръководещите либерали на премиера Доналд Туск – Рафал Тшасковски, който е корав покровител на политиката, диктувана от Брюксел.

Евроскептикът Навроцки е за мощна суверенна Полша и нееднократно е подлагал на критика политиките на Съзюа във връзка с климата и миграцията.

Подкрепя даването на военна помощ на Украйна, само че подлага на критика размера на помощите за украинските бежанци, както и държанието на украинския си сътрудник Володимир Зеленски, който счита за неблагодарник.

Неочакваният резултат хвърли в ужас пролибералните политици, а обслужващите ги медии незабавно побързаха да предупредят, че с този избор поляците рискуват да поемат по пътя на Доналд Тръмп. Появиха се и още по-крайни отзиви, че Навроцки ще обслужи съветските ползи, което ще е нов гвоздей в ковчега на мощна Европа.

Този разказ – че всеки, който подлага на критика Брюксел и сегашната му политика, бива изкаран непосредствен до Русия или обслужващ техните ползи, не е нов и въпреки че с всяка година звучи все по-нелепо, на фона на напълно действителните проблеми на страните от Стария континент, подбудени точно от решенията на сегашните европейски управници, продължава умишлено да бива употребен, с цел да всява боязън и да анатемосва критиците на Брюксел.

Не си склонен с него – значи си съветска подлога. Семло, само че към момента прави работа на кукловодите по върха, които с сходни обвинявания манипулират по-податливите гласоподаватели.

Колко съответни са сходни изказвания, съответно и в тази ситуация с Навроцки, можем да съдим от обстоятелството, че новият полски президент ръководеше процесите по премахването на паметниците на Съветската войска в Полша, ръководеше и Института за национална памет, който през годините направи притежание на обществеността редица документи за незаконния темперамент на комунистическия режим в страната.

Безспорно, успеха на Навроцки вещае промени във вътрешно- и външнополитическия курс на страната, която е петата по величина страна в Съюза и има значима роля както в Европейски Съюз, по този начин и в НАТО. Самият Навроцки, за разлика от съперника си Тшасковски, който залагаше като приоритет връзките с Брюксел, е покровител на по-засилени контакти главно със Съединени американски щати, изключително с новата президентска администрация и персонално Тръмп, който даже обществено го поддържа.

Макар новият полски президент да се води безпартиен – най-малко публично, е претендент на „ Право и правдивост “ – най-голямата опозиционна партия, която е главен критик на политиката, водена от актуалният министър председател и някогашен ръководител на Европейския съвет Доналд Туск.

По отношение на Европейски Съюз Навроцки е безапелационен, че няма да допусне да диктува на Полша каква да е политиката й. Той е съперник и на либерализирането на законите за абортите, както и на и официализирането на взаимното общуване на ЛГБТ двойки, за разлика от изгубилия му конкурент Тшасковски.

Резултатите ясно демонстрират и друго – въпреки и разграничен, вотът на гласоподавателите от ден на ден клони към консервативни партии и политици, които насочат безапелационни послания, че даже и членове на Европейски Съюз, страните им не би трябвало сляпо да следват неверните политики на Брюксел. Но това не значи, че стават от лагера на Русия, както ясно приказва и биографията на Навроцки – антикомунист, разкривал репресивния темперамент на комунистическия режим в Полша, само че редом с това – евроскептик, намерено противопоставящ се на нездравословните политики, спуснати от Брюксел.

Консервативен политик, родолюбец, който слага преди всичко ползите на страната си.

За непредвидените – най-много от либералите резултати, немалка заслуга има и акцията, водена от Рафал Тшасковски, който беше подсилен от непознати НПО-та. По-точно, имаше акция ориентирана против неговите съперници, чиято цел беше да ги очерни, обвинявайки ги в зависимости от Русия, а в действителност се оказа, че демократичният претендент е обилно финансиран от разнообразни организации и донори, свързани в това число с Джордж Сорос.

Премиерът Доналд Туск също се опита да дезинформира съгражданите си, обвинявайки Навроцки в разнообразни провинения, базирайки се на недоказани обвинявания и подозрителни очевидци, това изигра неприятна смешка на неолибералната клика, отблъсквайки някои от по-умерените и колебаещи се гласоподаватели.

И въпреки президентът на Полша да има главно представителни функционалности, той може да постанова несъгласие на законодателната активност на държавното управление и болшинството, което значи следващи проблеми за Туск и ръководещия естаблишмънт.

Това докара и до дейностите на премиера, който съобщи, че ще изиска парламентарен избор на доверие в съдружното си държавно управление.

А курсът на Полша е явен – проевропейски, твърдо за подсилване на границите на Европейски Съюз, което да го направи още по-силен и обединен, военна поддръжка за Украйна, още по-активно съдействие със Съединени американски щати, макар опитите на ръководещата партия да манипулира вота с изказвания, че Навроцки бил проруски надъхан. Не, несъмнено, просто не е чинно куче на Брюксел, като Туск, което да слага персоналните си ползи и тези на корумпирани европейски политици и спонсорите им, над тези на страната си.

Автор: Виктория Георгиева, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews