Конкурсът бе обявен през 1948 год. и при завършването му

„ Конкурсът бе разгласен през 1948 год. и при завършването му бяха показани 28 плана. Правителствената комисия-жури, в която участвуваха и пребиваващите тогава в страната ни руски архитекти проф. Поляков и Наумов, не утвърди план за осъществяване.

Под натиска на публичното мнение и изявленията на руските архитекти, избраното място за паметника бе изоставено и се потърси ново място, в централната част на града, с цел да може паметникът да въздействува ежедневно и директно на жителите на Столицата и пребиваващите посетители от страната и чужбина. “

Това е единствено част от грозната истина към този паметник. Всъщност руските господари освен не утвърждават слагането на паметника до Семинарията (набързо превърната в Дворец на пионерите, тъй като и това сте не запомнили или в никакъв случай не сте знаели). Нашите североизточни притежатели не харесват и височината на проектирания монумент и упорстват той да бъде вдигнат с още няколко метра. В резултат той става най-високият паметник в България, много по-висок от паметника на Левски и даже от Шипка. Толкоз за националната горделивост, която ви носи МОЧА.

А тези, които се чудят за какво сега се постанова срамното нещо да бъде рязано и сваляно на части – ще видите като стартират да смъкват долните елементи на нещото. За да държи безумния си растеж, кухата коруба е била напълнена крепко с бетон, не е ясно дали някой знае какъв брой тъкмо бетон. Освен безумната тежест, която се получава, с годините този бетон се свива и уголемява (естествен развой поради атмосферните влияния) – това последователно напуква металната обвивка и тя на практика не е цяла.
Като всичко руско, тази структура е била планувана да бъде безконечна. И като всичко руско – тази безкрайност е плиткоумна.
За страдание бетонът в доста български глави май също стартира да се напуква.
Срам и срам са тия глави. По-голям от самия монумент.

 

Радослав Бимбалов