Конклав стана хит след смъртта на папа Франциск – и филмът наистина си заслужава
" Конклав " влезе в новините след гибелта на папа Франциск поради неочакваното трикратно нарастване на интереса към кино лентата с Рейф Файнс, Стенли Тучи и Изабела Роселини в стрийминг платформите.
Вниманието е справедливо - това беше един от любимците за най-хубав филм на 2024 година, спечелил " Оскар " за приспособен сюжет по романа на.
Вероятно мнозина от феновете са решили да го гледат най-много от любознание към един от най-тайнствените ритуали във Ватикана - избора на нов папа. И ще останат удовлетворени.
Онези, които търсят прилики с понтификата и последните дни на папа Франциск, също могат да ги намерят в " Конклав ". Един от главните спорове в него е борбата сред демократичното и " реакционното " крило в Католическата черква.
Последният човек, с който починалият папа се среща, не е Джей Ди Ванс, само че още веднъж е американец със съмнителна известност (в ролята: Джон Литгоу).
Във всеки случай, филмът е доста по-голямо събитие от воайорско надникване зад стените на Ватикана.
" Конклав " е политическа психодрама за властта, упоритостта, завистта, недоверието и взаимните интриги, границата сред идеологическата непорочност и наивността, тайните, които рано или късно излизат нескрито.
Рейф Файнс прави страхотна роля като кардинал, на който папата е поверил организирането на събора по избора срещу личната му воля.
В последния си диалог със Светия отец Томас Лорънс е изискал да подаде оставка като кардинал и да се отдръпна в манастир, тъй като е почнал да изпитва подозрения във вярата си. Не получава позволение, тъй като папата има друга задача за него.
Лорънс открива събранието с тирада, която би предиздвикала и най-религиозния човек да потъне в размишления.
" Увереността е най-големият зложелател на единството. Увереността е смъртоносният зложелател на толерантността. Дори Христос не е убеден в края. " Боже, за какво ме не помни? ", извиква той в мъката си на деветия час на кръста. Нашата религия е живо нещо, тъкмо тъй като върви ръка за ръка със подозрението. Ако имаше единствено убеденост без подозрение, нямаше да има тайнственост. А тогава нямаше да има потребност от религия ", споделя основният воин.
В идващите дни самият той минава през тежки тествания на доверието си във водещите любимци за Светия трон, в скритите планове на починалия папа, а и в действителността на личния си неведнъж заявен отвод от висшата власт.
Защото всеки, който стане кардинал, надълбоко в себе си към този момент е избрал името, с което желае да бъде прочут като папа.
Онези, които са се доближили най-близо до Пръстена на рибаря на св. Петър и са останали на една ръка разстояние от него, претърпяват неуспеха най-болезнено.
Стенли Тучи влиза в ролята на демократичния кандидат за папа Алдо Белини. Отначало ласкателно отбягващ номинацията, само че скоро по-късно става внезапен политически състезател, който провежда прехвърлянето на гласове към " най-малкото зло " - колкото и да е огромно то.
Италианският артист Серджо Кастелито ловко се превъплъщава в сборен облик на традиционалистите в църквата оттатък границата на ретроградността. Неговият кардинал е харизматичен и авторитетен, само че не крие презрението си към своите " братя " по вяра от далечни земи като африканския съперник Адейеми или новопристигналия от Кабул кардинал, чието име никой до момента не е чувал.
Изабела Роселини - монахинята Агнес - е дамата, която като че ли участва единствено в сенките на Апостолическия замък, само че гласът ѝ натежава повече от този на кардиналите в една от основните подиуми.
Интригата се усилва във всяка минута от 2-часовия филм, а финалът награждава фена с поврат след обрата.
Както разясняват в някои ревюта - краят на кино лентата е като че ли независим филм.
За тези, които търсят единствено " зрелището " от тайнството на Ватикана - ще го видят разказано по прелестен метод.
Цялата гала е снимана впечатляващо - заключването на вратите на Сикстинската шапка, задължението за цялостна изолираност на кардиналите от външния свят (докато външният свят не нахлуе с гръм и трясък), обличането на кардинал-дякона, урната за гласовете, аления конец, на който всяка бюлетина се " зашива ", преди да се изгори в камината и светът да научи кой ще оглави Светия трон.
Пищността и мистерията на избора става още по-впечатляваща поради решението на режисьора Едуард Бъргър да ги сложи в страховит контрастност с битовите главоболия към събирането на близо 200 " високопреосвещенства " в пенсионна или предпенсионна възраст на едно място.
Ще ги видите по какъв начин идват с рейсове във Ватикана, по какъв начин влачат куфари с колелца, по какъв начин пушат на групички по ъглите на Апостолическия замък, по какъв начин монахините подготвят обяда и вечерята, и по какъв начин зареждат жилищата им с дребни козметични комплекти.
Някои католици подлагат на критика сюжета за това, че показва прекомерно накратко вътрешното идейно противоборство в Църквата и че дава превес на реформаторите, какъвто беше и папа Франциск.
Но " Конклав " не упорства да заемете страна - в противен случай.
Само удостоверява, че прекомерната убеденост е грях.
Вниманието е справедливо - това беше един от любимците за най-хубав филм на 2024 година, спечелил " Оскар " за приспособен сюжет по романа на.
Вероятно мнозина от феновете са решили да го гледат най-много от любознание към един от най-тайнствените ритуали във Ватикана - избора на нов папа. И ще останат удовлетворени.
Онези, които търсят прилики с понтификата и последните дни на папа Франциск, също могат да ги намерят в " Конклав ". Един от главните спорове в него е борбата сред демократичното и " реакционното " крило в Католическата черква.
Последният човек, с който починалият папа се среща, не е Джей Ди Ванс, само че още веднъж е американец със съмнителна известност (в ролята: Джон Литгоу).
Във всеки случай, филмът е доста по-голямо събитие от воайорско надникване зад стените на Ватикана.
" Конклав " е политическа психодрама за властта, упоритостта, завистта, недоверието и взаимните интриги, границата сред идеологическата непорочност и наивността, тайните, които рано или късно излизат нескрито.
Рейф Файнс прави страхотна роля като кардинал, на който папата е поверил организирането на събора по избора срещу личната му воля.
В последния си диалог със Светия отец Томас Лорънс е изискал да подаде оставка като кардинал и да се отдръпна в манастир, тъй като е почнал да изпитва подозрения във вярата си. Не получава позволение, тъй като папата има друга задача за него.
Лорънс открива събранието с тирада, която би предиздвикала и най-религиозния човек да потъне в размишления.
" Увереността е най-големият зложелател на единството. Увереността е смъртоносният зложелател на толерантността. Дори Христос не е убеден в края. " Боже, за какво ме не помни? ", извиква той в мъката си на деветия час на кръста. Нашата религия е живо нещо, тъкмо тъй като върви ръка за ръка със подозрението. Ако имаше единствено убеденост без подозрение, нямаше да има тайнственост. А тогава нямаше да има потребност от религия ", споделя основният воин.
В идващите дни самият той минава през тежки тествания на доверието си във водещите любимци за Светия трон, в скритите планове на починалия папа, а и в действителността на личния си неведнъж заявен отвод от висшата власт.
Защото всеки, който стане кардинал, надълбоко в себе си към този момент е избрал името, с което желае да бъде прочут като папа.
Онези, които са се доближили най-близо до Пръстена на рибаря на св. Петър и са останали на една ръка разстояние от него, претърпяват неуспеха най-болезнено.
Стенли Тучи влиза в ролята на демократичния кандидат за папа Алдо Белини. Отначало ласкателно отбягващ номинацията, само че скоро по-късно става внезапен политически състезател, който провежда прехвърлянето на гласове към " най-малкото зло " - колкото и да е огромно то.
Италианският артист Серджо Кастелито ловко се превъплъщава в сборен облик на традиционалистите в църквата оттатък границата на ретроградността. Неговият кардинал е харизматичен и авторитетен, само че не крие презрението си към своите " братя " по вяра от далечни земи като африканския съперник Адейеми или новопристигналия от Кабул кардинал, чието име никой до момента не е чувал.
Изабела Роселини - монахинята Агнес - е дамата, която като че ли участва единствено в сенките на Апостолическия замък, само че гласът ѝ натежава повече от този на кардиналите в една от основните подиуми.
Интригата се усилва във всяка минута от 2-часовия филм, а финалът награждава фена с поврат след обрата.
Както разясняват в някои ревюта - краят на кино лентата е като че ли независим филм.
За тези, които търсят единствено " зрелището " от тайнството на Ватикана - ще го видят разказано по прелестен метод.
Цялата гала е снимана впечатляващо - заключването на вратите на Сикстинската шапка, задължението за цялостна изолираност на кардиналите от външния свят (докато външният свят не нахлуе с гръм и трясък), обличането на кардинал-дякона, урната за гласовете, аления конец, на който всяка бюлетина се " зашива ", преди да се изгори в камината и светът да научи кой ще оглави Светия трон.
Пищността и мистерията на избора става още по-впечатляваща поради решението на режисьора Едуард Бъргър да ги сложи в страховит контрастност с битовите главоболия към събирането на близо 200 " високопреосвещенства " в пенсионна или предпенсионна възраст на едно място.
Ще ги видите по какъв начин идват с рейсове във Ватикана, по какъв начин влачат куфари с колелца, по какъв начин пушат на групички по ъглите на Апостолическия замък, по какъв начин монахините подготвят обяда и вечерята, и по какъв начин зареждат жилищата им с дребни козметични комплекти.
Някои католици подлагат на критика сюжета за това, че показва прекомерно накратко вътрешното идейно противоборство в Църквата и че дава превес на реформаторите, какъвто беше и папа Франциск.
Но " Конклав " не упорства да заемете страна - в противен случай.
Само удостоверява, че прекомерната убеденост е грях.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ