Конгресът, Върховният съд и верните му хора във властта няма

Конгресът, Върховният съд и правилните му хора във властта няма да са задоволителни да спасят него и света от общоизвестните 80-90-годишни старци

Часове след края на изборния ден в Съединени американски щати, и преди още да са оповестени окончателните резултати, медиите – изключително консервативните, - са цялостни с калкулации по какъв начин тъкмо ще се материализира успеха на Доналд Тръмп. Най-важен миг в тях е болшинството, с което на протеклите редом междинни избори Републиканската партия се снабдява в Сената. Контролът върху горната камара на американския парламент е евентуално най- солидната добавка, за която всеки президент на Съединени американски щати би могъл да мечтае. Чрез нея той може да прокарва всички цели на външната си политика, тъй като Сенатът има монопол върху интернационалните контракти. Но това ще му е в голяма помощ и за вътрешната. Сенатът е в положение да анулира на практика всичко, което е гласувала долната камара. Разбира се, и самодейностите за импийчмънт на президента. С този надзор е несъмнено и че в идващите години Върховният съд на Америка ще бъде съвсем на цяло изчистен от либерал-глобалистки настроени магистрати. Тръмп ще може да вкара в него до 4 нови съдии, които Сенатът безпроблемно ще утвърди. Това значи, че в околните съвсем 15 години либерал- глобалистите няма да имат никакъв надзор върху най-важната част от федералната правосъдна система. А след 15 години самата либерал-глобалистка идеология към този момент може да я няма.
Тръмп получава последните изборни резултати по телефона в щаба си в курорта Мар-а-Лаго, Палм Бийч, Калифорния, 06.11.2024.
За всичко останало новият остарял президент би следвало да разчита на себе си и своя екип. В редица изявленията от последните месеци Доналд Тръмп призна, че кадровата политика е била голямата му неточност в първия мандат. Тогава той се доверяваше на хора съгласно тяхната експертност и биография, и поставяше на втори проект лоялността им към държавното управление и водената политика. Нерядко Тръмп назначаваше към себе си републиканци от кариерата, които първи по-късно го предадоха. Благодарение на всичко това в Белия дом бе допустимо да се появи човек като доктор Антъни Фаучи, който бе забележимият реализатор на всичко случило се към коронавирусната пандемия. Ковид се пръкна в най-удобния миг, с цел да се попречи на Тръмп да извършва обещанията си. Това, което доктор Фаучи прокарваше като ограничения в Америка, незабавно бе налагано по-късно и на Европа, Австралия и Нова Зеландия. Затваряне на бизнеси и цели градове, насилствена имунизация с препарати, които не бяха минали даже една година съществени научни проучвания за странични резултати, премахване от работа при отвод от имунизация…

А когато изтекоха писмата от електронната поща на доктор Фаучи и се видя, че с негов автограф са били финансирани коронавирусните опити в биолабораторията в Ухан ( градът, в който коронавирус се пръкна), ръководена от фамозната докторка Ши Шън-ли с прякор Жената Прилеп, към този момент бе късно да се предприеме каквото и да е. Всичко, което можеше да бъде направено, с цел да се провали мандатът на Тръмп, бе към този момент сторено.
Ши Шън-ли, известна и с прякора си Жената Паяк, бе ръководителка на екипа, който разработваше коронавируси в биолабораторията в Ухан, по грантова стратегия, финансирана с подписа на доктор Антъни Фаучи.
Този път – вижда се и от избора му за вицепрезидент, - той е решил да залага единствено на лоялни хора, даже при вероятността да не са най-хубавите специалисти. През 2016 негов вицепрезидент стана Майк Пенс, който по никакъв метод не сподели, че е част от екип. Както бе независим републикански състезател преди този момент, подобен си остана Пенс и в Белия дом. А още повече, когато Тръмп изпадна от играта, а либерал-глобалистките съдии, получили постовете си със съдействието и парите на старците от Давос, го погнаха по безкрайни каузи за всичко, за което може да се сети човек. Джей Ди Ванс – сегашният му избор за заместител, не свети с никакви качества, с изключение на едно – ще му е правилен, тъй като дължи цялата си кариера персонално на Тръмп, не на Републиканската партия. Няма аргументи да не се чака, че точно подобен човек Тръмп ще назначи и за началник на правосъдното министерство, който по едно и също време извършва ролята и на основен прокурор.

Единствено предан нему министър би прекратил всички федерални обвинявания, по които някогашният нов президент бе мотан години наред по съдилищата. Логично е, че резултатите от изборите за Белия дом вълнуват и цялото земно кълбо. Съединени американски щати към момента официално са в ролята си на международен служител на реда, въпреки след безредното бягство от Афганистан да са посочили, че им е все по-трудно да я извършват. Няма спор по света, при който забърканите участници и страничните наблюдаващи да не не престават да включват в сметките и Америка. Затова през днешния ден на всички места текат догадки по какъв начин тъкмо Тръмп ще се намеси тук или там, с цел да реши това или това. Русофилите към този момент предостатъчно потриват ръце – той ще завърши небрежно с омразната им Украйна, която желаят да видят смачкана, капитулирала и молеща за благосклонност, и ще подписа договорка с Русия. Израелците отдъхват с облекчение, че най-накрая проблемите им с Иран и неговите проксита са напът да се решат. Либерал-глобалистите, които имат трайни благосклонности към арабите, си отиват. На тяхно място идва човек, който с един размах ще отсече аятоласите от ръководството на Иран и в района ще настане безконечен мир. В Китай гледат с смут, че вероятностите да атакуван този „ непокорен “ Тайван, който не желае непринудено да се причисли към комунистическата империя, стават все по- мрачни. При Тръмп островът ще получава доста оръжия, а може би даже американска жива военна мощ, до момента в който Пекин – още и още мита и наказания. Главните лица в Европейския съюз побързаха да поздравят спечелилия във Вашингтон, а в същото време са изпаднали в смут от това, което той им е замислил. Европейски Съюз е в ръцете на либерал-глобалистите, които Тръмп не може да понася. Логично е бъдещият американски президент да им залага мини, а да подаде ръка на тези, от които сегашен Брюксел се гнуси. Като Виктор Орбан да вземем за пример. Дори в България, която за Америка е нищо на международната карта, има хора, които към този момент си мечтаят за власт, подкрепена от успеха на Тръмп. Един подобен политик постоянно повтаря, че ще пристигна ден, когато „ националните предатели “ ще се катерят по излитащите от София самолети, а във въздуха ще падат от фюзелажите, по сходство на тези афганистанци, обслужвали американците, които с смут бягаха от прииждащите талибани.
Малко откакто се разбра, че Тръмп побеждава в Америка, водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов се срещна в София с представители на съветското посолство.
Но всички – и медиите с изчисленията им, и празнуващите последователи на републиканците, и политиците по света, и обособените страни, може би единствено като се изключи самия Тръмп – пропущат в тези сметки един значим състезател: Давос. Швейцарският курорт всяка година приема именити 80-90-годишни старци милиардери, които шушумушат свои визии за света. Дълги години Световният стопански конгрес (СИФ), под чиито флагове се събират, пазеше в загадка същинските си цели и занимания. В разгара на коронавирусната пандемия обаче, когато изглеждаше, че светът ще се взриви от цивилен войни против здравната тирания, която управляващите прокарваха, се появи изненадващо книгата „ Великото нулиране “. Тя бе написана от Клаус Шваб, притежателят на СИФ, самообявил се за актуален идеолог на либерал- глобализма. Той я пусна единствено три месеца след началото на пандемията – прекомерно къс период за написването на сходен труд.

Затова и подозренията, че е бил подготвен доста преди този момент си остават и до през днешния ден. В текста Шваб разказва по какъв начин ще наподобява дивният нов свят, до който коронавирус би трябвало да докара земното кълбо. Това ще е планета без национални страни и обособени държавни управления. С единно диктаторско ръководство отпред, което няма да се преценява с никого, даже с медицинските специалисти. От което пък следва изводът, че държавният строй ще е някаква безкрайна здравна тирания. Книгата в никакъв случай не се появи на български, а по света бе коментирана единствено в консервативните издания и кръгове. Но даже техните опасения, основаващи се на прочетеното, демократичните медии и политици назоваха „ доктрина на конспирацията “. Впрочем по този начин са били одобрявани в предишното и „ Моята битка “ на Хитлер и публикациите на Ленин. Първият е обещавал международна война и гибел за евреите, вторият – убийства безспир на несъгласните. В последна сметка и двамата са сътворили точно това, когато са се сдобили с властта.
В книгата си „ Великото нулиране “ Клаус Шваб дава обещание да трансформира света в единна тирания без национални страни.
Различното е, че съгласно книгата този дивен свят би трябвало да се появи не принудително, а по волята на хората. Все отново историята е научила Шваб и компания, че насилието не води до трайни резултати. Затова създателят написа, че когато планетата бъде доведена до международна кланица, и пред хората към този момент няма даже дребна светлинка в тунела, те ще се предложат нещо като харта за закриване на националните страни като единствен източник на всички международни беди. Така ще се откри единното диктаторско държавно управление. Тези старци милиардери на никое място не са се дянали. За времето от излизането на книгата до през днешния ден умря единствено един от тях – Хенри Кисинджър. И то когато бе към този момент на прага да навърши 101 година Пред него хора като Шваб със своите 86 наподобяват младежи, пред които са се ширнали житата. Да се чака, че са се отказали от това, което са написали преди единствено 4 години, би било наивно. След изборите Тръмп получи властта в Белия дом, само че милиардерите не престават да е на власт в Давос. Техните офиси обаче са в Америка, която постоянно са възприемали като територия, не като страна. Можем единствено да си представим мащабите на това, което с парите си са способни да сътворят в миг, когато в Белия дом се появява най-омразната им фигура. Ако коронавирус ни се коства най-глобалното зло, което сме виждали в границите на съзнателния си живот, а войните в Украйна и Близкия Изток – най-кървавото, и те не са било в положение да доведат човечеството до това обезсърчение, при което самичък о̀ да изиска закриване на националните страни, то какво ли още ни следва да забележим? Америка така и така е достигнала лимита, в който е в положение да се развива една империя. Историята учи, че щом тя спре да се уголемява, с цел да изхвърля вътрешните си несъгласия на открито, те я прояждат от вътрешната страна и унищожават. Съединени американски щати са изправени пред втората си систематична рецесия след Гражданската война. Обществото е разграничено сред две непримирими идеологии. Те няма по какъв начин да сключат мир без едната да унищожи другата. А в подобен миг международният служител на реда не може да е в силата и кондицията да ръководи всичко. Как наподобява град без полиция? А страна? Имаме подобен образец – Сомалия. От 35 години там е неотслабващ безпорядък, мародерства, гърмежи и убийства. Можем единствено да си представим какво има да се случва на планетата ни, когато и най-дребният престъпник по душа осъзнае, че тя е останала без своя надзорник. Едва ли ще има е иден латентен спор, който да не бъде разбуден. И точно тази драма може би ни следва да забележим в идващите години. Тя няма нищо общо с блясъка и насладата от изборната нощ в Америка. Но се родее с написаното от Клаус Шваб в именитата му книга.