Притча за висшето и низшето
Конфуций бил обезпокоен от уроците на Лао Дзъ. Един ден той решил да посети Лао Дзъ, който бил по-млад от него. Конфуций си мислел, че ще получи особено отношение от своя хазаин. Но щом по-възрастният мъдрец влезнал, той не бил посрещнат като посетител. Всъщност Лао Дзъ дори не се изправил да го поздрави. Това поведение на домакина мощно подразнило Конфуций и той се възмутил:
- Не се ли придържате към положителния звук?
В този миг Лао Дзъ отвърнал без капка виновност:
- Ако желаете да седнете - седнете. Ако пък имате предпочитание да останете прав, тогава си останете по този начин. Кой съм аз, че да се заповядвам с Вашите каузи. Животът си е Ваш и не ще Ви се греша.
Думите на Лао Дзъ раздрусали Конфуций. Той се опитал да беседва за висшия човек, само че при този опит Лао Дзъ откровено се развеселил и рекъл:
- Не ми е познато нито висшето, нито низшето. Човекът си е човек, както растението е растение. Ние всички сме участници в едно и също битие. Няма висши и низши и едно такова разделяне е чиста небивалица.
