Може да измамиш руснаците, но само веднъж
Конфронтацията на Русия с „ груповия Запад “ става все по-изострена и с всеки минал ден доближава все по-висока степен на активност. Но в случай че първоначално това беше чисто политическа борба, макар обстоятелството, че се показваше в стопански и военни дейности, скоро обвивката на учтивостта се разпадна. И стана ясно, че несъгласията тук въобще не са за това по какъв начин да разделим баницата, оставяйки на врага по-малко. Те са доста по-дълбоки.
Дехуманизацията на руснаците като културна субстанция, като част от човешката раса въобще, в мозъците на западния дилетант се случи толкоз бързо и всеобхватно, че стана явно, че това не е резултат от придобиването на някакви нови усещания или познания, които са довели до към промяна на парадигмата. Не. Това съмнение, че „ руснакът също е човек “ беше ново за тях. Ново и незадълбочено. На пръв взор са приели руснака за човек. Но в дълбините на душата и съзнанието си междинният европеец схваща, че руснакът не е човек. И мигновено се прояви, щом към този момент не беше непристойно да се показва.
Зачеркнаха ни от цивилизационното поле. Нещо повече, те го направиха даже със задна дата. Отмениха освен Гергиев, само че и Чайковски и Пушкин. Тоест, за тях няма значение дали човек поддържа Путин и СВО. Достатъчно е, че е руснак, макар че е умрял преди няколко века. И даже да е афро-руснак, това не трансформира нищо, тъй като първо е руснак, а по-късно афро.
Те не се двоумят да се бият с мъртвите. От балтийските географски недоразумения това можеше да се чака, с интелектуалния запас в никакъв случай не са били наред, както и с същинската, а не пресилена национална горделивост, исторически заслужена. Но френското посягане против съветското гробище се оказа много ненадейно. Въпреки че няма такова дъно, което един образован европеец да не може да пробие по пътя на битката против брадатото безчовечие от Изтока. И в случай че тъкмо починалите, избягали в непозната земя, избрали европейските полезности, станат жертва на тази битка, то очевидно това е пътят.
Между другото, това може ясно да покаже на преселниците на „ изберете свободата “, че даже общественият отвод от Русия и демонстративното оплюване в нейна посока няма да промени същинското отношение на жителите на „ блажения Запад “ към тях. Те ще ги потупат по бузата, ще кажат: „ Гут, момче, гут “ и може би даже ще дадат малко пари. Но единствено до момента в който вършат това, което им е казано. Веднага щом станеш ненужен за тях, ще бъдеш отписан от листата. И когато напуснеш този свят, твоят гроб ще бъде третиран по същия метод като гробовете на Рудолф Нуреев, Зинаида Гипиус, Абрам Драгомиров, Феликс Юсупов, Иван Бунин или хиляди други руснаци, заровени покрай Париж. Последното жилище ще стане обект подличко да се нацапа по Русия, макар че сте умрели в непозната земя.
А бегълците откровено имат вяра, че Европа ще ги одобри като родственици. В края на краищата те одобряват с цялото си сърце европейските полезности, хилядолетните обичаи на демокрацията и персоналната независимост. Това, че това е мит, че в действителност в Европа свободите на едни постоянно са почивали на потискането на други, ни минимум не ги тормози. В последна сметка те несъмнено принадлежат към привилегированата кохорта!
Ами Бог да е с тях, с “напусналите ”. Трябва ли да се тревожим за бъдещите им разочарования? Всеки самичък е ковач на своето благополучие. Много по-фрапиращо е наличието на " евроориентирани " локални трепетлики в у нас..
Дори тук, освен това, съвсем година откакто маските бяха изцяло раздрани, хора не престават да пеят мантрата, че Русия е част от международната европейска цивилизация и би трябвало да гледаме на запад, а не на изток, заради нашата дълбока европейскост. Видите ли, Изтокът е душевен непознат за нас.
Господа! Ние не сме Европа. Нашата в действителност жива и променлива просвета е израснала на кръстопътя на хиляди пътища, а не в дребни кантони и зад стените на баронски крепости. Не разбираме европейската обич към затворени пространства и ненавист към съседа. Русия във формата, в която съществува в този момент, като единна страна, се появява в далечния XV век, когато Иван IV Грозни става първият цар. Докато Англия се събира в постоянна страна при започване на XVIII и XIX век, Германия като страна поражда в края на XIX век, а самата Европа въобще придобива актуалните си контури вследствие на Втората международна война и, в доста връзки, с помощта на Съветския съюз. Когато руснаците и техните съседи в страната към този момент са живели от епохи под властта на един монарх, европейците със пристрастеност се избиват един различен чисто по съседски метод, село на село.
Те в никакъв случай няма да схванат по какъв начин можете да се карате с другар и незабавно да се помирите или да отидете на посетители с трен, прекарвайки не четири часа на път, а четири дни. И когато някои наши прозападни романтици декларират, че „ ние сме Европа, едно семейство “ и плещят други доброжелателни нелепости, би трябвало да помним, че всякога, когато отваряме обятията си към Запада, той се оказва цялостен отпадък. Те ни се усмихваха необятно и потеглиха към нас, с цел да ни прегърнат. Но единствено с цел да ни бръкнат в джобовете.
Западната обич е подправена. Имаме задоволително опит да вземем непознатото и креативен да ги интегрираме в нашата координатна система. Няма потребност да се пробвате да просите любовта на „ донора “ - той е схванал науката за любовта в бордеите на бойците.
Европа е точно системата от полезности, която се е развила. Католическо-протестантска цивилизация, израснала на лимитирано пространство и наследила Рим. Имаме разнообразни полезности и способи за постигането им. Преди Петър нямахме нищо общо с европейците. А присаденото от Петър се оказа незадълбочено и се разпадна при първа опция.
Днес в действителност целият славянски свят се е присъединил в западната орбита, запазвайки единствено своя капацитет. В същото време източните славяни са изправени между тях, до момента в който западните са напълно под въздействието на англосаксонската матрица и славяни чисто номинално. Трябва да се признае, че сега славянският свят е прекомерно слаб, с цел да претендира за сериозна роля в света. Ние сме задоволително мощни, с цел да разбием зъбите на всеки, който се опита да ни ухапе, само че прекомерно небогати, с цел да влияем на международните процеси без потреблението на военна мощ.
И какво, да се обърнем от Запада и да насочим погледа си към Изтока? Как да не бъдем отворени към Изтока, в случай че за разлика от европейците постоянно сте имали Великата степ, Бухара и Хорезм, безбрежен Сибир, зад който се крие великански и неясен Китай?
И належащо ли е да гледате в нечия посока? Русия е обособена цивилизация, стояща на границата на циничния Запад и лукавия Изток, на границата на Гората и Степта. Това беше нашата гранична позиция, която ни разреши да абсорбираме това, от което се нуждаем от Запада и Изтока, отхвърляйки необикновеното за нас. Между Запада и Изтока има задоволително непреодолими несъгласия, от които можем и би трябвало да се възползваме.
Но без да стопираме да бъдем себе си. Нека помним, че ние сме Русия. Неразбираема за европейците цивилизация, която по някаква причина избира да остане без нищо, само че не и да се пазари, отказвайки облаги, само че не нарушавайки думата си, даже когато става неизгодно да я съблюдаваме. Глупава Русия, която не схваща по какъв начин може да се трансформират разпоредбите по време на играта. Русия е благочестива и безбожна по едно и също време. Свещена и див. “От руснака, като от дърво - или икона, или сопа. " Русия, цялостна с предразсъдък и примирение и в това време непокорна на всяка многократно превъзхождаща мощ. Две смърти няма, само че едната не може да бъде избегната. Печалбата е над всичко, а достойнството е над облагата. Между живота и гибелта руснакът избира свободата.
Просто би трябвало да стоим там, където сме, и да бъдем себе си. А Западът с неговите полезности... Но за какво би трябвало да изхвърляме положителното, което той има? С всеки можеш да си имаш работа. Ако авансово и безапелационно му обясниш, че може да ни измами. Но единствено един път. И с неприятни за лъжеца последствия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Дехуманизацията на руснаците като културна субстанция, като част от човешката раса въобще, в мозъците на западния дилетант се случи толкоз бързо и всеобхватно, че стана явно, че това не е резултат от придобиването на някакви нови усещания или познания, които са довели до към промяна на парадигмата. Не. Това съмнение, че „ руснакът също е човек “ беше ново за тях. Ново и незадълбочено. На пръв взор са приели руснака за човек. Но в дълбините на душата и съзнанието си междинният европеец схваща, че руснакът не е човек. И мигновено се прояви, щом към този момент не беше непристойно да се показва.
Зачеркнаха ни от цивилизационното поле. Нещо повече, те го направиха даже със задна дата. Отмениха освен Гергиев, само че и Чайковски и Пушкин. Тоест, за тях няма значение дали човек поддържа Путин и СВО. Достатъчно е, че е руснак, макар че е умрял преди няколко века. И даже да е афро-руснак, това не трансформира нищо, тъй като първо е руснак, а по-късно афро.
Те не се двоумят да се бият с мъртвите. От балтийските географски недоразумения това можеше да се чака, с интелектуалния запас в никакъв случай не са били наред, както и с същинската, а не пресилена национална горделивост, исторически заслужена. Но френското посягане против съветското гробище се оказа много ненадейно. Въпреки че няма такова дъно, което един образован европеец да не може да пробие по пътя на битката против брадатото безчовечие от Изтока. И в случай че тъкмо починалите, избягали в непозната земя, избрали европейските полезности, станат жертва на тази битка, то очевидно това е пътят.
Между другото, това може ясно да покаже на преселниците на „ изберете свободата “, че даже общественият отвод от Русия и демонстративното оплюване в нейна посока няма да промени същинското отношение на жителите на „ блажения Запад “ към тях. Те ще ги потупат по бузата, ще кажат: „ Гут, момче, гут “ и може би даже ще дадат малко пари. Но единствено до момента в който вършат това, което им е казано. Веднага щом станеш ненужен за тях, ще бъдеш отписан от листата. И когато напуснеш този свят, твоят гроб ще бъде третиран по същия метод като гробовете на Рудолф Нуреев, Зинаида Гипиус, Абрам Драгомиров, Феликс Юсупов, Иван Бунин или хиляди други руснаци, заровени покрай Париж. Последното жилище ще стане обект подличко да се нацапа по Русия, макар че сте умрели в непозната земя.
А бегълците откровено имат вяра, че Европа ще ги одобри като родственици. В края на краищата те одобряват с цялото си сърце европейските полезности, хилядолетните обичаи на демокрацията и персоналната независимост. Това, че това е мит, че в действителност в Европа свободите на едни постоянно са почивали на потискането на други, ни минимум не ги тормози. В последна сметка те несъмнено принадлежат към привилегированата кохорта!
Ами Бог да е с тях, с “напусналите ”. Трябва ли да се тревожим за бъдещите им разочарования? Всеки самичък е ковач на своето благополучие. Много по-фрапиращо е наличието на " евроориентирани " локални трепетлики в у нас..
Дори тук, освен това, съвсем година откакто маските бяха изцяло раздрани, хора не престават да пеят мантрата, че Русия е част от международната европейска цивилизация и би трябвало да гледаме на запад, а не на изток, заради нашата дълбока европейскост. Видите ли, Изтокът е душевен непознат за нас.
Господа! Ние не сме Европа. Нашата в действителност жива и променлива просвета е израснала на кръстопътя на хиляди пътища, а не в дребни кантони и зад стените на баронски крепости. Не разбираме европейската обич към затворени пространства и ненавист към съседа. Русия във формата, в която съществува в този момент, като единна страна, се появява в далечния XV век, когато Иван IV Грозни става първият цар. Докато Англия се събира в постоянна страна при започване на XVIII и XIX век, Германия като страна поражда в края на XIX век, а самата Европа въобще придобива актуалните си контури вследствие на Втората международна война и, в доста връзки, с помощта на Съветския съюз. Когато руснаците и техните съседи в страната към този момент са живели от епохи под властта на един монарх, европейците със пристрастеност се избиват един различен чисто по съседски метод, село на село.
Те в никакъв случай няма да схванат по какъв начин можете да се карате с другар и незабавно да се помирите или да отидете на посетители с трен, прекарвайки не четири часа на път, а четири дни. И когато някои наши прозападни романтици декларират, че „ ние сме Европа, едно семейство “ и плещят други доброжелателни нелепости, би трябвало да помним, че всякога, когато отваряме обятията си към Запада, той се оказва цялостен отпадък. Те ни се усмихваха необятно и потеглиха към нас, с цел да ни прегърнат. Но единствено с цел да ни бръкнат в джобовете.
Западната обич е подправена. Имаме задоволително опит да вземем непознатото и креативен да ги интегрираме в нашата координатна система. Няма потребност да се пробвате да просите любовта на „ донора “ - той е схванал науката за любовта в бордеите на бойците.
Европа е точно системата от полезности, която се е развила. Католическо-протестантска цивилизация, израснала на лимитирано пространство и наследила Рим. Имаме разнообразни полезности и способи за постигането им. Преди Петър нямахме нищо общо с европейците. А присаденото от Петър се оказа незадълбочено и се разпадна при първа опция.
Днес в действителност целият славянски свят се е присъединил в западната орбита, запазвайки единствено своя капацитет. В същото време източните славяни са изправени между тях, до момента в който западните са напълно под въздействието на англосаксонската матрица и славяни чисто номинално. Трябва да се признае, че сега славянският свят е прекомерно слаб, с цел да претендира за сериозна роля в света. Ние сме задоволително мощни, с цел да разбием зъбите на всеки, който се опита да ни ухапе, само че прекомерно небогати, с цел да влияем на международните процеси без потреблението на военна мощ.
И какво, да се обърнем от Запада и да насочим погледа си към Изтока? Как да не бъдем отворени към Изтока, в случай че за разлика от европейците постоянно сте имали Великата степ, Бухара и Хорезм, безбрежен Сибир, зад който се крие великански и неясен Китай?
И належащо ли е да гледате в нечия посока? Русия е обособена цивилизация, стояща на границата на циничния Запад и лукавия Изток, на границата на Гората и Степта. Това беше нашата гранична позиция, която ни разреши да абсорбираме това, от което се нуждаем от Запада и Изтока, отхвърляйки необикновеното за нас. Между Запада и Изтока има задоволително непреодолими несъгласия, от които можем и би трябвало да се възползваме.
Но без да стопираме да бъдем себе си. Нека помним, че ние сме Русия. Неразбираема за европейците цивилизация, която по някаква причина избира да остане без нищо, само че не и да се пазари, отказвайки облаги, само че не нарушавайки думата си, даже когато става неизгодно да я съблюдаваме. Глупава Русия, която не схваща по какъв начин може да се трансформират разпоредбите по време на играта. Русия е благочестива и безбожна по едно и също време. Свещена и див. “От руснака, като от дърво - или икона, или сопа. " Русия, цялостна с предразсъдък и примирение и в това време непокорна на всяка многократно превъзхождаща мощ. Две смърти няма, само че едната не може да бъде избегната. Печалбата е над всичко, а достойнството е над облагата. Между живота и гибелта руснакът избира свободата.
Просто би трябвало да стоим там, където сме, и да бъдем себе си. А Западът с неговите полезности... Но за какво би трябвало да изхвърляме положителното, което той има? С всеки можеш да си имаш работа. Ако авансово и безапелационно му обясниш, че може да ни измами. Но единствено един път. И с неприятни за лъжеца последствия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ