Конфликтите в Близкия изток рефлектират у нас чрез цените на

Конфликтите в Близкия изток рефлектират у нас посредством цените на интернационалните пазари като рискът не е единствено инфлация, за жалост. По трасетата, свързани с Близкия изток минават над 30% от международния трафик на контейнери и други товари, транспортни коридори, които въздействат на цените на храните, цените на горивата, металите и електрониката. Тези опасности могат да се трансферират и в нашата стопанска система като рисков екзогенен фактор. Въпросът е бюджетът за тази година има ли буфери да ги поеме и късият отговор е - не.  Бюджетът е изопнат още при своята структура. Това е урок за България при структурата на бюджета за идната година - да се оставят буфери, свързани с геополитическия риск. Това сподели за предаването “ България, Европа и светът на фокус " на Радио “Фокус " преподавателят в УНСС и стопански консултант в Българската стопанска камара Щерьо Ножаров.

На въпрос, обвързван с това по какъв начин задграничните вложители гледат на България, Ножаров отговори, че преди всичко те вуждат кредитния рейтинг на България, който стартира с буквичката Б, което незабавно ни изважда от страните с капиталов кредитен рейтинг, които стартират с буквичката А. " Ние имаме кредитен рейтинг на страна в преход, а не с развита пазарна стопанска система. Високо софтуерните вложители търсят научна инфраструктура. Ние имаме 12-14 пъти по-малко патенти от водещите Германия, Франция и така нататък, т.е.,  нашата просвета не създава забележим резултат за задграничните вложители, който да ги притегли като нововъведения и патенти. Това се дължи на липса на промяна в науката. Дял на високо софтуерния експорт от износа, с цел да се види могат ли да се образуват клъстери и софтуерни паркове. Друг проблем, че в случай че пристигна подобен високо софтуерен вложител, той няма с кой да си партнира ", означи Щерьо Ножаров.

По думите му вложителите заобикалят България, тъй като делът на директните задгранични вложения у нас е към 3%, при приблизително за Европейски Съюз 6%.

" Тук може да приказваме не за високотехнологичен вложител, а за вложител, който търси ниски разноски. При нас токът е по-скъп от редица страни в Европейски Съюз, даже и от Румъния и други прилежащи страни. Разходите за заплати в Еврозоната скачат сред 3 и 5% всяка година, при нас до 2022 година и десетте години преди този момент скокът беше сред 6 и 9%, в този момент скачат сред 15 и 20%. За задграничните вложители това са стряскащи числа. Въобще като разноски за енергийни запаси, разноски за отплата на труд и на процедура и този вид нискотехнологични вложители стартират да се изтеглят от тук, а националните компании изпитват съществени усложнения. Европейска комисия ни дава 1,9% напредък на Брутният вътрешен продукт тази година, което демонстрира, че не се оправяме добре. У нас няма тласъци за вложения. При високотехнологични вложения има стесняване на данъчната основа, различен тласък е бързи амортизации. Високотехнологичната конструкция на стопанската система в България гравитира към 10%, а нискотехнологичната е 90%, това основава по-високи междинни приходи. Фискални тласъци за вложения също липсват ", акцентира икономическият консултант в БСК.