Иван Николов: С партийна заслепеност срещу държавността
Конфликтите, които се разиграват, разговорите и монолозите, които дохвърчат от сцената на българския политически спектакъл, излъчват не успокоение и убеденост, а предусещане за неустановеност и неустойчивост. Бездарно произнесените реплики от актьорите в този спектакъл натрапват дилетантска самонадеяност, почтена за жалост, в случай че не будеше паника. Скрити зад загрижеността си от връхлитащите геополитически вихрушки с незнаен генезис и с непозната същина, българските политици – десни и леви - издигнаха партийните си ползи високо над националните и държавните, макар „ патриотичната " им лексика. Послушайте единствено разменените реплики сред сътрудниците в ръководството и ще изпаднете в стрес.
Иван Николов За какво спорят те? Не кой по-подготвен посланик да оглави Министерството на външните работи, а кой партиен послушник, да се настани комфортно в креслото, за което даже не е и помислял в миналото.
Битката за министерствата и ведомствата замъглява съзнанието на вчепкалите се в неистова хватка сътрудници и трансформира грижата за ориста на България в някаква имагинерна големина, съществуваща като скучен щрих в периферията на съзнанието им..
Партийните мераци за надзор върху правосъдната система роди това отроче в неравностойно състояние, неречено „ Конституционно болшинство “, крепящо се върху притворната угриженост на депутата и съпредседател на Движение за права и свободи Дилян Пеевски. Какъв абсурд! Клиентът на американския закон „ Магнитски “ у нас е стожер на „ правото и справедливостта! “
Гласуваните конституционни промени и поправките на някои от законите за правосъдната власт, единствено потвърдиха правилото за партиен надзор върху магистратите.
Почтеният и квалифициран правист довежда правосъдните каузи до обективни решения и с посредствен закон, а некадърният и корумпираният - със идеален закон сътворява беззакония...
Съдията Аздак, един от персонажите в драматургичната творба на Бертолт Брехт „ Кавказкият тебеширен кръг “, с цел да реши на коя майка принадлежи детето, за което претендират две дами, натрупва няколко папки със закони и сядайки върху тях изрича: „ Така изговарям справедливите присъди… “ Т.е Бертолт Брехт ни внушава, че същинската правдивост не е в законите, а в мъдростта и честността на съдиите.
Не Конституцията и несъвършената правосъдна система са причина за престъпната вакханалия, сътворена от тъй наречените Петьо Еврото и Мартин Божанов–Нотариуса, а неналичието на морал и отговорност пред държавността. А това е по този начин, тъй като преди трийсетина години една политическа мощ не си разреши да изтърве контрола върху лостовете за въздействие на ръководената до тогава от нея страна, придобила към този момент радикално противопоставен облик… Тази процедура, след това се изроди в предписание за всяка последваща партия на власт в страната ни.
Същият надзор, както стана дума, се упражнява и върху дипломацията. И тъкмо поради това, България няма готови фрагменти, които да наблюдават и да проучват професионално какви замисли и начинания се реализират към държавните ни граници и по-далече.
Мицотакис и Вучич скрепиха стратегическия си съюз със стратегически значима инфраструктура И до момента в който сътрудниците в ръководството се боричкат за превъзходство в полето на външната политика и в правосъдната система, ръководителите на прилежащите Сърбия и Гърция, Вучич и Мицотакис, се договориха бързо да завършат скоростната жп линия „ Белград –Ниш - районен съд Македония – Солун “. От своя страна Атина, като употребява геополитическите особености на момента, намерено лобира за изцяло инфраструктурно създаване на правата „ Костанца-Варна-Бургас-Александруполис “ и свързването й с стопански нерентабилната автомагистрала „ Via Еgnatia “, само че стратегическа за Гърция, като средство за стопиране реализирането на кулоар №8.
Да не приказваме за подетата от няколко месеци масирана антибългарска акция в Сърбия. А в България – цялостно безмълвие. Добре, че преди към век и половина на първо време Раковски, след това Ботев, а след тях – Яворов, Боян Пенев, Данаил Крапчев и какъв брой още разобличиха този параноичен национализъм на Белград?!
И за какво много речовитите водачи на опозицията, които в множеството случаи дребнаво се заяжда за незначителни и второстепенни пропуски в ръководството, не виждат стратегически значимите проблеми на България!? Те с необуздана гняв клеймят вмешателствата във вътрешните ни работи на „ Посолство-то “, само че с Матросовска неустрашимост пазят действията на друго-то Посолство, скъпо на сърцата им.
Кой партиен водач през днешния ден е угрижен и търси решение по какъв начин да измъкне от небитието, траещото повече от 140 години създаване на жп връзката София-Скопие-Тирана?
Инфраструктурапа по Коридор №8 наподобява по този начин Не, не се е появил още сходен рицар на националната ни чест!
Каква стресираща индиферентност на България като страна на Балканския полуостров на фона на целенасоченото и редовно сътворяване на инфраструктура по оста „ Север- Юг “! И тази индиферентност освен, че не е подложена на сериозен разбор, тя даже не е осъзната като даденост за 99.99% от тези, които управляват или се стремят да управляват съдбините ни.
Това е диагноза за тежка държавническа непълнота в мисленето и дейностите на днешните български „ елити “ – властващи и в съпротива.
Изводът? Партиите да схванат най-сетне, че властта е средство за обезпечаване просперитета на страната, а не хазартна опция да си поиграят, колкото може по-дълго време, на стражари и апаши… /БГНЕС
--------------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
