Тръмп и капанът на дълга: Войната - фалшив спасителен пояс! Световната икономика пред бездната - Близкият изток е само фитилът!
Конфликтът в Близкия изток не е просто районен конфликт, а евентуален катализатор за невиждана международна икономическа рецесия. Професор Валентин Катасонов проучва по какъв начин експанзията против Иран и блокадата на основни морски пътища форсират сгромолясването на финансовата система, заклещена в великански дългов капан, от който Съединени американски щати търсят излаз посредством огромна война.
Войната като катализатор на икономическото сриване
Израелската и американската експанзия против Иран, почнала в края на февруари 2026 година, към този момент трансформира огромна част от Близкия изток в полесражение. Но заплахата не е единствено в географското разширение на военните дейности или в призрака на нуклеарното оръжие. Светът е изправен пред икономическо цунами. Още преди първите изстрели, облаците на хоризонта предвещаваха криза, като множеството специалисти сочеха 2027 година като сериозна точка. Сега, съгласно анализите, показани в, този период се свива фрапантно.
МВФ и Световната банка, които при започване на годината чертаеха розови прогнози за напредък от надлежно 3,8% и 2,6%, през днешния ден наподобяват несъответстващи. В тези институции липсват визионери, способни да обмислен резултата на една разширяваща се война. Истината е, че 2026 година към този момент не е година на напредък, а година на оцеляване. Рецесията – този типичен спад на Брутният вътрешен продукт, който през 21-ви век видяхме през 2009 година след ипотечната рецесия в Съединени американски щати и през 2020 година по време на пандемията – чука на вратата с нова, по-страшна мощ.
Димната завеса на пандемиите и същинските несъответствия
Ако през 2020 година вирусът беше комфортното опрощение за маскиране на насъбраните несъответствия, през днешния ден войната играе същата роля. Анализаторите на акцентират, че капитализмът е заседнал в своето класическо несъгласие, разказано още от Маркс: пропастта сред голямото произвеждане и лимитираното платежоспособно търсене. Към това прибавяме хроничните бюджетни дефицити и чудовищния растеж на държавните задължения.
Войните, пандемиите и протекционистките цени на Тръмп са единствено катализатори. Те не основават рецесията, те я форсират и задълбочават. Глобалната криза беше неизбежна, само че близкоизточният спор я прави по-продължителна и по-разрушителна. Светът към този момент не чака 2027-а; рецесията е тук и в този момент, през 2026 година.
Петролната примка към Ормузкия пролив
Основният спусък на идния срив са цените на силата. Блокадата на Ормузкия пролив от страна на Иран затваря пътя на 20% от международния морски нефт. Само за две седмици след началото на военните дейности, цената на сорта Brent скочи от 70 на над 100 $ за барел – 50% растеж в границите на броени дни. Това е по-агресивно повишаване даже от трусовете през 2022 година
Единственият исторически аналог е войната „ Йом Кипур “ от 1973 година, когато цените се учетвориха. Дори в случай че на следващия ден настъпи мир, петролът няма да поевтинее до предходните равнища. Инфраструктурата в Персийския залив е съществено нарушена, а йеменските хути, подкрепяйки Иран, стягат примката и към пролива Баб ел-Мандеб, през който минават още 12% от международните потоци. Логистичните разноски за застраховки и чартиране на кораби изстрелват цените на всичко – от алуминий до торове и газ. МВФ предвиждаше 8,8% инфлация, само че действителността под обсада сочи към двуцифрени цифри, които ще сковават стопанските системи.
Лихвеният капан на Федералния запас
Как ще отговорят държавните управления? Единственият им прочут инструмент е стягането на паричната политика. Очаква се новият началник на Федералния запас на Съединени американски щати, Кевин Уорш, да увеличи главния лихвен %. Тук се крие парадоксът на Тръмп: той желае ниски лихви, с цел да обслужва на ниска цена големия дълг, само че му трябват трилиони за неговите амбициозни планове. Тези трилиони могат да дойдат единствено посредством високи лихви, които да привлекат купувачи на държавни скъпи бумаги.
Скъпите пари ще забавят американската стопанска система, тласкайки я от застоялост към директна криза. За да предотвратят цялостния колапс, управляващите още веднъж ще пуснат печатницата за пари, както по време на COVID-19, захранвайки една бездънна серпантина от дълг, който към този момент не се покрива от налози, а от нови и нови излъчвания на облигации.
Математиката на банкрута: 50 трилиона $ дълг
През 2016 година Тръмп влезе в Белия дом с обещанието да понижи дълга от 19,5 трилиона $. В края на първия си мандат той го остави на 27 трилиона. Днес, при започване на втория му мандат, цифрата е 39 трилиона $ – скок от 3 трилиона единствено за година и два месеца. Това е ритъм, чужд в историята на Съединени американски щати. Ако този темп се резервира, до края на 2028 година американският народен дълг ще доближи умопомрачителните 50 трилиона $, което е 130-140% от Брутният вътрешен продукт.
Но Съединени американски щати не са сами. Япония е с 240% дълг, Гърция със 150%, Италия със 140%. Дори Китай балансира на ръба със 100% държавен дълг. И тук идва жестоката математика: при дълг от 100% и рента от 5%, ти би трябвало стопански растеж от 5% единствено с цел да плащаш лихвите. Нито Съединени американски щати, нито Европа имат подобен растеж. Светът е „ изяждан “ от личните си отговорности.
Трите изхода от дълговия затвор
Ситуацията е още по-критична, в случай че прибавим корпоративните и частните задължения. Общият дълг на огромните стопански центрове (САЩ, Европейски Съюз, Китай) е към 300% от техния Брутният вътрешен продукт. За да се обслужва това обикновено, е нужен 15% годишен стопански напредък – нещо безусловно невероятно в актуалната система. Пред човечеството остават три теоретични пътя:
Източник: pogled.info
Войната като катализатор на икономическото сриване
Израелската и американската експанзия против Иран, почнала в края на февруари 2026 година, към този момент трансформира огромна част от Близкия изток в полесражение. Но заплахата не е единствено в географското разширение на военните дейности или в призрака на нуклеарното оръжие. Светът е изправен пред икономическо цунами. Още преди първите изстрели, облаците на хоризонта предвещаваха криза, като множеството специалисти сочеха 2027 година като сериозна точка. Сега, съгласно анализите, показани в, този период се свива фрапантно.
МВФ и Световната банка, които при започване на годината чертаеха розови прогнози за напредък от надлежно 3,8% и 2,6%, през днешния ден наподобяват несъответстващи. В тези институции липсват визионери, способни да обмислен резултата на една разширяваща се война. Истината е, че 2026 година към този момент не е година на напредък, а година на оцеляване. Рецесията – този типичен спад на Брутният вътрешен продукт, който през 21-ви век видяхме през 2009 година след ипотечната рецесия в Съединени американски щати и през 2020 година по време на пандемията – чука на вратата с нова, по-страшна мощ.
Димната завеса на пандемиите и същинските несъответствия
Ако през 2020 година вирусът беше комфортното опрощение за маскиране на насъбраните несъответствия, през днешния ден войната играе същата роля. Анализаторите на акцентират, че капитализмът е заседнал в своето класическо несъгласие, разказано още от Маркс: пропастта сред голямото произвеждане и лимитираното платежоспособно търсене. Към това прибавяме хроничните бюджетни дефицити и чудовищния растеж на държавните задължения.
Войните, пандемиите и протекционистките цени на Тръмп са единствено катализатори. Те не основават рецесията, те я форсират и задълбочават. Глобалната криза беше неизбежна, само че близкоизточният спор я прави по-продължителна и по-разрушителна. Светът към този момент не чака 2027-а; рецесията е тук и в този момент, през 2026 година.
Петролната примка към Ормузкия пролив
Основният спусък на идния срив са цените на силата. Блокадата на Ормузкия пролив от страна на Иран затваря пътя на 20% от международния морски нефт. Само за две седмици след началото на военните дейности, цената на сорта Brent скочи от 70 на над 100 $ за барел – 50% растеж в границите на броени дни. Това е по-агресивно повишаване даже от трусовете през 2022 година
Единственият исторически аналог е войната „ Йом Кипур “ от 1973 година, когато цените се учетвориха. Дори в случай че на следващия ден настъпи мир, петролът няма да поевтинее до предходните равнища. Инфраструктурата в Персийския залив е съществено нарушена, а йеменските хути, подкрепяйки Иран, стягат примката и към пролива Баб ел-Мандеб, през който минават още 12% от международните потоци. Логистичните разноски за застраховки и чартиране на кораби изстрелват цените на всичко – от алуминий до торове и газ. МВФ предвиждаше 8,8% инфлация, само че действителността под обсада сочи към двуцифрени цифри, които ще сковават стопанските системи.
Лихвеният капан на Федералния запас
Как ще отговорят държавните управления? Единственият им прочут инструмент е стягането на паричната политика. Очаква се новият началник на Федералния запас на Съединени американски щати, Кевин Уорш, да увеличи главния лихвен %. Тук се крие парадоксът на Тръмп: той желае ниски лихви, с цел да обслужва на ниска цена големия дълг, само че му трябват трилиони за неговите амбициозни планове. Тези трилиони могат да дойдат единствено посредством високи лихви, които да привлекат купувачи на държавни скъпи бумаги.
Скъпите пари ще забавят американската стопанска система, тласкайки я от застоялост към директна криза. За да предотвратят цялостния колапс, управляващите още веднъж ще пуснат печатницата за пари, както по време на COVID-19, захранвайки една бездънна серпантина от дълг, който към този момент не се покрива от налози, а от нови и нови излъчвания на облигации.
Математиката на банкрута: 50 трилиона $ дълг
През 2016 година Тръмп влезе в Белия дом с обещанието да понижи дълга от 19,5 трилиона $. В края на първия си мандат той го остави на 27 трилиона. Днес, при започване на втория му мандат, цифрата е 39 трилиона $ – скок от 3 трилиона единствено за година и два месеца. Това е ритъм, чужд в историята на Съединени американски щати. Ако този темп се резервира, до края на 2028 година американският народен дълг ще доближи умопомрачителните 50 трилиона $, което е 130-140% от Брутният вътрешен продукт.
Но Съединени американски щати не са сами. Япония е с 240% дълг, Гърция със 150%, Италия със 140%. Дори Китай балансира на ръба със 100% държавен дълг. И тук идва жестоката математика: при дълг от 100% и рента от 5%, ти би трябвало стопански растеж от 5% единствено с цел да плащаш лихвите. Нито Съединени американски щати, нито Европа имат подобен растеж. Светът е „ изяждан “ от личните си отговорности.
Трите изхода от дълговия затвор
Ситуацията е още по-критична, в случай че прибавим корпоративните и частните задължения. Общият дълг на огромните стопански центрове (САЩ, Европейски Съюз, Китай) е към 300% от техния Брутният вътрешен продукт. За да се обслужва това обикновено, е нужен 15% годишен стопански напредък – нещо безусловно невероятно в актуалната система. Пред човечеството остават три теоретични пътя:
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ