Проф. Пиргова и проф. Константинов на едно мнение за началото на Третата световна война
Конфликтът сред президента и ръководещите като че ли се задълбочава. Румен Радев упрекна политиците, че се пробват да заграбят още власт поради настояването да бъде отхвърлен основния секретар на Министерство на вътрешните работи след убийството на Алексей Петров. Когато страната е слаба, мафията е мощна. Сегашното ръководство беше заченато в скандални записи и омерзително съглашателство, разяснява Румен Радев. Каква е ролята на Алексей Петров в стъкмяването на обединението, какви задължения са поемани и какви високи постове в страната са му обещавани, запита още президентът.
В отговор от ГЕРБ упрекнаха Румен Радев в двуличие, а " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ във властови упоритости, и че се стреми да резервира контрола си върху службите за сигурност. Поредните престрелки сред президента и ръководещите разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с политолозите - проф. Мария Пиргова и проф. Мишо Константинов
Представих следващата по този начин ситуационна картинка, на която бяхме очевидци и по-късно имаше доста мнения от ръководещите. Как вие гледате, проф. Пиргова, на тези взаимни обвинявания, или в случай че не са такива, вие ще кажете какво виждате?
Мария Пиргова: Виждам една естествена битка за власт в една страна с разделяне на управляващите. Навсякъде, където има разделяне на управляващите следим борба за повече позиции, взаимозависимост към този момент от кондицията на Народното събрание, президента. Аз мисля, че нищо ненормално няма в това. Вие казвате, че президентът е упрекнат в това, че желае да резервира службите. Разбира се, че ще желае да ги резервира. Разбира се, че държавното управление ще желае, в случай че има повече легитимност, да вземе за себе си надзор върху повече власт. Така че това са борби като част от политическия развой, те са на всички места, те са в България, пазят се разнообразни позиции и ние не можем да ги преглеждаме единствено като кавги. Това е част от политическия развой.
Да, една институция може да вземе повече власт, да има повече въздействие. Ето, в този момент президентът се употребява със своята легитимност, която е над 50%. Неговият директен избор по Конституция му дава опция да приказва от името на нацията. Така че взаимните обвинявания, те са част от процеса. Разбира се, те би трябвало да бъдат в границите на институционалната просвета.
Ще стегнем и до там, тъй като това е основно и доста значимо. Проф. Константинов, вашето мнение?
Михаил Константинов: Сега, в тази ситуация аз би трябвало да си призная напълно почтено, че не знам какво се случва в страната за разлика от доста други хора, които са изричат уверено и външно наподобява, че са доста наясно с това, което става, което явно не е по този начин. Сигурен съм обаче, че България не се нуждае от този тип спорове сега, и то е ясно за какво. Основната заплаха, пред която е изправена Европа и света, не е отстранена, тя си остава. Ако би трябвало да го кажем по-грубо: Намираме се в навечерието на Трета международна война и в случай че не друго, най-малко би трябвало някакво единение да демонстрираме в България, и то единение на равнище такова: Eдинство сред народ и властващи. Там би трябвало да търсим единството, а не сред разнообразни партии и всякакви такива неща.
Защото предстоят доста тежки тествания и да не си съборим къщичката дефинитивно, която почти сме построили за последните години, би трябвало както към този момент споделих, да сме единни. Предисторията българският народ и българските политици са потвърдили, че въпреки и за късо време, това го могат. За страдание знаем по какъв начин са завършвали множеството от тези опити, ще бъде тъжно, в случай че тръгнем за трети път или четвърти път да отиваме към тотално опустошение. Трябва ни единение, с цел да се измъквам сполучливо от това, което ни чака. Това, което не чака, е ужасно неприятно и ужасно рисково.
Важна е сигурността на жителите, както неведнъж сме чували от нашите ръководещи и от президента, и от " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ тези дни. Но по-важни са в тази ситуация на тях упоритостите ли, властовите упоритости ли? Вие какво мислите, проф. Пиргова?
Михаил Константинов: Там е ясно, че става въпрос за власт и пари. И тука желая да припомня, че на катафалката ремарке няма, и хората, които не помнят това нещо, прекомерно бързо се оказват от неприятната страна. Знам, че ви звучи малко жестоко това, само че то е по този начин.
Проф. Пиргова, вашето мнение по въпроса?
Мария Пиргова: Мисля, че Третата международна война по някакъв метод, хибриден или не, тя е почнала, тя се развива, ние сме в заплаха – аз съм съгласна, само че не трябва и да преувеличаваме тази заплаха. И би трябвало да кажа, че не може просто да прокламираме единение, тъй като зависи само към какво? Когато след приемането на Тристранния пакт сме били единни, сме попаднали в страшната злополука. Разбира се, Цар Борис III е държал да не сме един толкоз в поддръжката си на Германия и да на ръкопляскат народните представители, когато гласуваме Тристранния пакт. Една страна, дребна страна е належащо да има разнообразни валенции, които да бъдат пуснати към разнообразни политически полюси и към този момент според от развиването на събитията да демонстрира политика, да прави политика.
Сега, когато президентът Радев споделя, че той е за мир и че България не може да праща жива мощ в Украйна, и че би трябвало да ограничим даването на оръжие по някакъв метод, той желае въпреки всичко да остави някаква отворена пътека към хората, които пазят Паметника на Съветската войска. Трябва да има някаква пътека към Русия, тъй като Русия е голям фактор в Черно море, тъй като Русия може доста по-бързо да пристигна от Съединени американски щати, НАТО и който и да е в нашата черноморски пристанища. Т.е. ние с Русия би трябвало да имаме отворен разговор, отворена опция за диалог. И единството, което се прокламира, това не значи да няма разнообразни отзиви, това не значи да не можем да беседваме с Русия, това не значи да разрушим всички пътеки на изток.
Проф. Константинов, вие имате ли какво да добавите? Властовите упоритости ли изпъкват или нуждата от сигурността за жителите?
Михаил Константинов: Когато приказвам за единение сред политици и народ, приказвам за това дълбинно единение, което е основата на триумфа на всяка нация. Тук не става въпрос, че стопираме някой да приказваме и постановяваме някакви неща и така нататък Истинското само е когато целият народ, всички негови съставни елементи работят по една и съща линия за постигането на някаква цел. Един от най-хубавите образци е Балканската война през 1912-1913 година, когато от целия свят се връщат честни млади българи, с цел да се включат в армията и вероятно загинат на фронта. Това за мен е един изумителен образец на единение сред в последна сметка ръководещи и народ.
Друг е въпросът какво е произлязло от това нещо, само че за известно късо време сме показали тъкмо това, от което се нуждаем: Eдно единение пред една голяма екзистенциална заплаха. Значи, заплахата, която ни грози, не е елементарна, не е заплахата да ядем пердах и на другия ден да се събудим още веднъж малко насинени. Тук става въпрос дали ще го има този свят или няма да го има. И това, в случай че някой не го схваща, не знам, ще си умрат всички, без да схванат какво е станало.
Проф. Пирогова, вдигнат ли е съгласно вас президентският пестник и бяха ли преминати някакви червени линии? Очевидно имаме начертаните такива, само че бяха ли преминати?
Мария Пиргова: Ами до момента не са преминати. Мисля, че няма да бъдат преминати доколкото президентът уточни алената линия като избор на 24 май за народен празник вместо 3 март. Предполагам, че политиците няма да стигнат до това, до такава конституционна корекция, тъй като и на тях това ще им коства не малко. Разиграването на картата с 24 май следващото отклоняване на напрежението в посока, в която няма напрежение, само че в този момент към този момент има. Мисля, че имаме държавно управление, имаме бюджет, това искахме, добре, само че правилно е, че това държавно управление потегли както в изтеклия запис на " Продължаваме промяната “ се споделя, че ще завземат Министерство на вътрешните работи, ще вършат избори със лично Министерство на вътрешните работи.
Ето, смениха половината ръководители по страната на районните МВР-та. Това мисля, че дестабилизира така и така задоволително нестабилните служби, които търпят ужасно доста от политическите промени и опитите да се играе със службите. За страдание нашата политика продължава да минава през службите след 89-та година. Това не е хубаво, това не е политика, това са служби, само че на тях доста се държи. Смятам, че червени линии има, само че институциите би трябвало да приказват сред себе си. Да, правилно е, че президентът не желае да привиква съвещателен съвет, тъй като няма какво да си приказва с тези партии. Вярно е, че те потеглиха непосредствено против него, и той в този момент непосредствено против тях. Ще забележим какво ще излезе от тази борба сред институциите. Предполагам, че президентът ще се стреми върху тази борба да построи лична партия.
Проф. Константинов, вие на какво мнение сте по тематиката?
Михаил Константинов: Моето мнение е, че сегашните български политици са на извънредно ниско равнище, освен това без изключение – аз не виждам някой отличаващ се с особени качества или пък да демонстрира особени качества. Така че както се споделя, отново не случихме на политици. Но това, което е отешително сега, е, че като погледнете света, виждате, че и той не е случил на политици. Аз единствено желая да ви дам един образец: Вижте кои са двамата съществени претенденти сега за президент на най-голямата народна власт в света, изборите, които предстоят следващата година – това са двама души, които са на към 80 години, единият е очевидно несъответстващ, другият – полунеадекватен и така нататък И ние съществено обсъждаме опцията един от тези двама души да стане президент на най-великата народна власт. Това е толкоз смешно и неуместно.
И като се сетя какви неща има по света, леко се поуспокоявам. Виждам, че нашите калпави политици не са чак толкоз калпави на фона на международната калпавост. И това несъмнено е доста тъжно, тъй че аз мисля, че въпросът е в действителност доста сериозен: Хората или да се осъзнаят човечеството като цяло или ще забележим за какво в близост няма непознати цивилизации. Има един подобен абсурд на Ферми: Защо не виждаме не непознати цивилизации? Не виждаме, тъй като в даден миг от своето развиване се самоунищожаваме. Това е хипотезата на великия Ферми. А това, че се самоунищожаваме – ето виждате, какво сега ни липсва на тази Земя?
И запаси има, и науката е доста развита, и акълът ужким ни е пристигнал, а се държим като малоумни. При такова държане от страна на всички без изключение, тази човешка цивилизация нищо положително не я чака. Казвам го напълно отговорно. Сега, дали ще успеем да се оправим с това предизвикателство не знам, само че за първи път се вижда по този начин целенасочено сме се насочили към една бездна и считаме да скочим вътре. Това е, което се случва, за жалост.
Проф. Пиргова, към къде се ориентирани дейностите на президента – към нов политически план ли или това е просто негово определено държание?
Мария Пиргова: Аз мисля, че дейностите са ориентирани към нов политически план откакто той приключи президентския си мандат, само че тогава има доста време. Предполагам, че спорът с партиите, които водят много недалновидна политика и във връзка с него ще му свърши може би добра работа за бъдеща партия, ще бъде добра основа да се разграничи от актуалните партии, да направи лична нова.
Това, което мен ме тормози в този случай е, че президентът не знае каква ще бъде неговата празненство. Той правилно е, че в този момент не трябва да клони нито в ляво, нито в дясно, само че въпреки всичко той беше общественият президент, мисля че в този момент политиката му е склонна да бъде дясна, най-малко той споделя, че не е ляв. Той би трябвало да застане, в случай че прави партия, в центъра, само че не виждам към него задоволителен потенциал, екип не виждам, не виждам послания, които да го сродяват повече с хората.
Вярно е, че понякога прави мощни речи, по този начин възбужда националното схващане, само че оттова нататък ми се коства, че ще му бъде много мъчно, тъй като той не демонстрира екипност, не демонстрира диалогичност. Той е в борба с всички парламентарни партии, само че не може да не демонстрира диалогично с други извънпартийни формирования. Но като цяло мисля, че неговите упоритости са свързани с предстоящ политически план.
В изявление за друга медия вие заявявате, че в случай че сегашните парламентарни партии изискат импийчмънт на президента, това ще е техният край.
Мария Пиргова: Не техният край, това ще е неговото начало. Те просто ще му услужат със основаване на политическа мощ, и то сериозна към него, в случай че му изискат импийчмънт, в случай че го създадат, само че мисля че няма да го създадат, че ще им пристигна акъла, че по този начин вървят срещу себе си.
Проф. Константинов, вие какво имате да кажете по този въпрос?
Михаил Константинов: Сега, жестоко казано единствено импийчмънт ни е казусът на нас, евентуално ще повторим цирковете, които видяхме в американската политика с импийчмънта на президента Клинтън, по-късно с импийчмънт на президента Тръмп. Това бяха циркове, които приключиха по един извънредно неподобаващ метод, без значение какъв беше изходът – в тази ситуация и двата импийчманта бяха несполучливи. Но даже и някой от тях да беше сполучлив, това никога нямаше да усъвършенства нищо в положението на известната империя Америка. Така че ние можем да си поиграем и на това – на импийчмънт. Не забравяйте, че той в последна сметка той би трябвало да мине през Конституционния съд този импийчмънт, а пък там не знам за какво никой не желае да попълни двама членове с изминал мандат. Даже сега Конституционният съд има непопълнени места, те не са сега 12 души, а единствено 10, което е безусловно неприемливо.
И това е към този момент много време.
Михаил Константинов: Има доста други конституционни да ги нарека органи, образувани по силата на Конституцията и законите, които или работят към този момент да не споделям с просрочка 3 години на състава, който би трябвало да бъде заменен, или с не цялостен състав. Това демонстрира, че българските политици са безусловно безотговорни. Аз мисля, че в този момент за първи път имаме съображение да желаеме съд за тези безотговорни политици, те не извършват главните функционалности, за които са изпратени там. Как може да държите конституционни органи непопълнени? Това е закононарушение против Републиката.
Като за край на нашия диалог и от двама ви: Ако президентът сподели: " Стига " оня ден, вие, проф. Константинов, кое бихте желали да спре? С няколко думи като за край.
Михаил Константинов: Като всеки естествен българин желая да спре моралната съсипия, която сега изяжда нашето общество. Пак ще повторя, думата " единение “ звучи тривиално, само че тя не е лишена от смисъл, и тя ненапразно е написана на нашето Народно заседание. Трябва просто да си върнем здравия разсъдък. Ако продължаваме по този начин, ние и светът, нищо положително не ни чака в най-близко време.
Благодаря ви. Проф. Пирогова, финални думи.
Мария Пиргова: Аз бих желала да намалее краденето, фрапантно да намалее, тъй като не споделям, че може да прекъсне. Но политиците да се извърнат към инстинктите на личния си народ, въобще да се извърнат към хората, да видят какво вършат хората. Защото ние задълбочаваме демографската рецесия, проблемите със опазването на здравето са големи, в случай че не пипнем и образованието, до никаква морална смяна няма да се стигне. Иначе, проф. Константинов е прав.
В отговор от ГЕРБ упрекнаха Румен Радев в двуличие, а " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ във властови упоритости, и че се стреми да резервира контрола си върху службите за сигурност. Поредните престрелки сред президента и ръководещите разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с политолозите - проф. Мария Пиргова и проф. Мишо Константинов
Представих следващата по този начин ситуационна картинка, на която бяхме очевидци и по-късно имаше доста мнения от ръководещите. Как вие гледате, проф. Пиргова, на тези взаимни обвинявания, или в случай че не са такива, вие ще кажете какво виждате?
Мария Пиргова: Виждам една естествена битка за власт в една страна с разделяне на управляващите. Навсякъде, където има разделяне на управляващите следим борба за повече позиции, взаимозависимост към този момент от кондицията на Народното събрание, президента. Аз мисля, че нищо ненормално няма в това. Вие казвате, че президентът е упрекнат в това, че желае да резервира службите. Разбира се, че ще желае да ги резервира. Разбира се, че държавното управление ще желае, в случай че има повече легитимност, да вземе за себе си надзор върху повече власт. Така че това са борби като част от политическия развой, те са на всички места, те са в България, пазят се разнообразни позиции и ние не можем да ги преглеждаме единствено като кавги. Това е част от политическия развой.
Да, една институция може да вземе повече власт, да има повече въздействие. Ето, в този момент президентът се употребява със своята легитимност, която е над 50%. Неговият директен избор по Конституция му дава опция да приказва от името на нацията. Така че взаимните обвинявания, те са част от процеса. Разбира се, те би трябвало да бъдат в границите на институционалната просвета.
Ще стегнем и до там, тъй като това е основно и доста значимо. Проф. Константинов, вашето мнение?
Михаил Константинов: Сега, в тази ситуация аз би трябвало да си призная напълно почтено, че не знам какво се случва в страната за разлика от доста други хора, които са изричат уверено и външно наподобява, че са доста наясно с това, което става, което явно не е по този начин. Сигурен съм обаче, че България не се нуждае от този тип спорове сега, и то е ясно за какво. Основната заплаха, пред която е изправена Европа и света, не е отстранена, тя си остава. Ако би трябвало да го кажем по-грубо: Намираме се в навечерието на Трета международна война и в случай че не друго, най-малко би трябвало някакво единение да демонстрираме в България, и то единение на равнище такова: Eдинство сред народ и властващи. Там би трябвало да търсим единството, а не сред разнообразни партии и всякакви такива неща.
Защото предстоят доста тежки тествания и да не си съборим къщичката дефинитивно, която почти сме построили за последните години, би трябвало както към този момент споделих, да сме единни. Предисторията българският народ и българските политици са потвърдили, че въпреки и за късо време, това го могат. За страдание знаем по какъв начин са завършвали множеството от тези опити, ще бъде тъжно, в случай че тръгнем за трети път или четвърти път да отиваме към тотално опустошение. Трябва ни единение, с цел да се измъквам сполучливо от това, което ни чака. Това, което не чака, е ужасно неприятно и ужасно рисково.
Важна е сигурността на жителите, както неведнъж сме чували от нашите ръководещи и от президента, и от " Продължаваме промяната “- " Демократична България “ тези дни. Но по-важни са в тази ситуация на тях упоритостите ли, властовите упоритости ли? Вие какво мислите, проф. Пиргова?
Михаил Константинов: Там е ясно, че става въпрос за власт и пари. И тука желая да припомня, че на катафалката ремарке няма, и хората, които не помнят това нещо, прекомерно бързо се оказват от неприятната страна. Знам, че ви звучи малко жестоко това, само че то е по този начин.
Проф. Пиргова, вашето мнение по въпроса?
Мария Пиргова: Мисля, че Третата международна война по някакъв метод, хибриден или не, тя е почнала, тя се развива, ние сме в заплаха – аз съм съгласна, само че не трябва и да преувеличаваме тази заплаха. И би трябвало да кажа, че не може просто да прокламираме единение, тъй като зависи само към какво? Когато след приемането на Тристранния пакт сме били единни, сме попаднали в страшната злополука. Разбира се, Цар Борис III е държал да не сме един толкоз в поддръжката си на Германия и да на ръкопляскат народните представители, когато гласуваме Тристранния пакт. Една страна, дребна страна е належащо да има разнообразни валенции, които да бъдат пуснати към разнообразни политически полюси и към този момент според от развиването на събитията да демонстрира политика, да прави политика.
Сега, когато президентът Радев споделя, че той е за мир и че България не може да праща жива мощ в Украйна, и че би трябвало да ограничим даването на оръжие по някакъв метод, той желае въпреки всичко да остави някаква отворена пътека към хората, които пазят Паметника на Съветската войска. Трябва да има някаква пътека към Русия, тъй като Русия е голям фактор в Черно море, тъй като Русия може доста по-бързо да пристигна от Съединени американски щати, НАТО и който и да е в нашата черноморски пристанища. Т.е. ние с Русия би трябвало да имаме отворен разговор, отворена опция за диалог. И единството, което се прокламира, това не значи да няма разнообразни отзиви, това не значи да не можем да беседваме с Русия, това не значи да разрушим всички пътеки на изток.
Проф. Константинов, вие имате ли какво да добавите? Властовите упоритости ли изпъкват или нуждата от сигурността за жителите?
Михаил Константинов: Когато приказвам за единение сред политици и народ, приказвам за това дълбинно единение, което е основата на триумфа на всяка нация. Тук не става въпрос, че стопираме някой да приказваме и постановяваме някакви неща и така нататък Истинското само е когато целият народ, всички негови съставни елементи работят по една и съща линия за постигането на някаква цел. Един от най-хубавите образци е Балканската война през 1912-1913 година, когато от целия свят се връщат честни млади българи, с цел да се включат в армията и вероятно загинат на фронта. Това за мен е един изумителен образец на единение сред в последна сметка ръководещи и народ.
Друг е въпросът какво е произлязло от това нещо, само че за известно късо време сме показали тъкмо това, от което се нуждаем: Eдно единение пред една голяма екзистенциална заплаха. Значи, заплахата, която ни грози, не е елементарна, не е заплахата да ядем пердах и на другия ден да се събудим още веднъж малко насинени. Тук става въпрос дали ще го има този свят или няма да го има. И това, в случай че някой не го схваща, не знам, ще си умрат всички, без да схванат какво е станало.
Проф. Пирогова, вдигнат ли е съгласно вас президентският пестник и бяха ли преминати някакви червени линии? Очевидно имаме начертаните такива, само че бяха ли преминати?
Мария Пиргова: Ами до момента не са преминати. Мисля, че няма да бъдат преминати доколкото президентът уточни алената линия като избор на 24 май за народен празник вместо 3 март. Предполагам, че политиците няма да стигнат до това, до такава конституционна корекция, тъй като и на тях това ще им коства не малко. Разиграването на картата с 24 май следващото отклоняване на напрежението в посока, в която няма напрежение, само че в този момент към този момент има. Мисля, че имаме държавно управление, имаме бюджет, това искахме, добре, само че правилно е, че това държавно управление потегли както в изтеклия запис на " Продължаваме промяната “ се споделя, че ще завземат Министерство на вътрешните работи, ще вършат избори със лично Министерство на вътрешните работи.
Ето, смениха половината ръководители по страната на районните МВР-та. Това мисля, че дестабилизира така и така задоволително нестабилните служби, които търпят ужасно доста от политическите промени и опитите да се играе със службите. За страдание нашата политика продължава да минава през службите след 89-та година. Това не е хубаво, това не е политика, това са служби, само че на тях доста се държи. Смятам, че червени линии има, само че институциите би трябвало да приказват сред себе си. Да, правилно е, че президентът не желае да привиква съвещателен съвет, тъй като няма какво да си приказва с тези партии. Вярно е, че те потеглиха непосредствено против него, и той в този момент непосредствено против тях. Ще забележим какво ще излезе от тази борба сред институциите. Предполагам, че президентът ще се стреми върху тази борба да построи лична партия.
Проф. Константинов, вие на какво мнение сте по тематиката?
Михаил Константинов: Моето мнение е, че сегашните български политици са на извънредно ниско равнище, освен това без изключение – аз не виждам някой отличаващ се с особени качества или пък да демонстрира особени качества. Така че както се споделя, отново не случихме на политици. Но това, което е отешително сега, е, че като погледнете света, виждате, че и той не е случил на политици. Аз единствено желая да ви дам един образец: Вижте кои са двамата съществени претенденти сега за президент на най-голямата народна власт в света, изборите, които предстоят следващата година – това са двама души, които са на към 80 години, единият е очевидно несъответстващ, другият – полунеадекватен и така нататък И ние съществено обсъждаме опцията един от тези двама души да стане президент на най-великата народна власт. Това е толкоз смешно и неуместно.
И като се сетя какви неща има по света, леко се поуспокоявам. Виждам, че нашите калпави политици не са чак толкоз калпави на фона на международната калпавост. И това несъмнено е доста тъжно, тъй че аз мисля, че въпросът е в действителност доста сериозен: Хората или да се осъзнаят човечеството като цяло или ще забележим за какво в близост няма непознати цивилизации. Има един подобен абсурд на Ферми: Защо не виждаме не непознати цивилизации? Не виждаме, тъй като в даден миг от своето развиване се самоунищожаваме. Това е хипотезата на великия Ферми. А това, че се самоунищожаваме – ето виждате, какво сега ни липсва на тази Земя?
И запаси има, и науката е доста развита, и акълът ужким ни е пристигнал, а се държим като малоумни. При такова държане от страна на всички без изключение, тази човешка цивилизация нищо положително не я чака. Казвам го напълно отговорно. Сега, дали ще успеем да се оправим с това предизвикателство не знам, само че за първи път се вижда по този начин целенасочено сме се насочили към една бездна и считаме да скочим вътре. Това е, което се случва, за жалост.
Проф. Пиргова, към къде се ориентирани дейностите на президента – към нов политически план ли или това е просто негово определено държание?
Мария Пиргова: Аз мисля, че дейностите са ориентирани към нов политически план откакто той приключи президентския си мандат, само че тогава има доста време. Предполагам, че спорът с партиите, които водят много недалновидна политика и във връзка с него ще му свърши може би добра работа за бъдеща партия, ще бъде добра основа да се разграничи от актуалните партии, да направи лична нова.
Това, което мен ме тормози в този случай е, че президентът не знае каква ще бъде неговата празненство. Той правилно е, че в този момент не трябва да клони нито в ляво, нито в дясно, само че въпреки всичко той беше общественият президент, мисля че в този момент политиката му е склонна да бъде дясна, най-малко той споделя, че не е ляв. Той би трябвало да застане, в случай че прави партия, в центъра, само че не виждам към него задоволителен потенциал, екип не виждам, не виждам послания, които да го сродяват повече с хората.
Вярно е, че понякога прави мощни речи, по този начин възбужда националното схващане, само че оттова нататък ми се коства, че ще му бъде много мъчно, тъй като той не демонстрира екипност, не демонстрира диалогичност. Той е в борба с всички парламентарни партии, само че не може да не демонстрира диалогично с други извънпартийни формирования. Но като цяло мисля, че неговите упоритости са свързани с предстоящ политически план.
В изявление за друга медия вие заявявате, че в случай че сегашните парламентарни партии изискат импийчмънт на президента, това ще е техният край.
Мария Пиргова: Не техният край, това ще е неговото начало. Те просто ще му услужат със основаване на политическа мощ, и то сериозна към него, в случай че му изискат импийчмънт, в случай че го създадат, само че мисля че няма да го създадат, че ще им пристигна акъла, че по този начин вървят срещу себе си.
Проф. Константинов, вие какво имате да кажете по този въпрос?
Михаил Константинов: Сега, жестоко казано единствено импийчмънт ни е казусът на нас, евентуално ще повторим цирковете, които видяхме в американската политика с импийчмънта на президента Клинтън, по-късно с импийчмънт на президента Тръмп. Това бяха циркове, които приключиха по един извънредно неподобаващ метод, без значение какъв беше изходът – в тази ситуация и двата импийчманта бяха несполучливи. Но даже и някой от тях да беше сполучлив, това никога нямаше да усъвършенства нищо в положението на известната империя Америка. Така че ние можем да си поиграем и на това – на импийчмънт. Не забравяйте, че той в последна сметка той би трябвало да мине през Конституционния съд този импийчмънт, а пък там не знам за какво никой не желае да попълни двама членове с изминал мандат. Даже сега Конституционният съд има непопълнени места, те не са сега 12 души, а единствено 10, което е безусловно неприемливо.
И това е към този момент много време.
Михаил Константинов: Има доста други конституционни да ги нарека органи, образувани по силата на Конституцията и законите, които или работят към този момент да не споделям с просрочка 3 години на състава, който би трябвало да бъде заменен, или с не цялостен състав. Това демонстрира, че българските политици са безусловно безотговорни. Аз мисля, че в този момент за първи път имаме съображение да желаеме съд за тези безотговорни политици, те не извършват главните функционалности, за които са изпратени там. Как може да държите конституционни органи непопълнени? Това е закононарушение против Републиката.
Като за край на нашия диалог и от двама ви: Ако президентът сподели: " Стига " оня ден, вие, проф. Константинов, кое бихте желали да спре? С няколко думи като за край.
Михаил Константинов: Като всеки естествен българин желая да спре моралната съсипия, която сега изяжда нашето общество. Пак ще повторя, думата " единение “ звучи тривиално, само че тя не е лишена от смисъл, и тя ненапразно е написана на нашето Народно заседание. Трябва просто да си върнем здравия разсъдък. Ако продължаваме по този начин, ние и светът, нищо положително не ни чака в най-близко време.
Благодаря ви. Проф. Пирогова, финални думи.
Мария Пиргова: Аз бих желала да намалее краденето, фрапантно да намалее, тъй като не споделям, че може да прекъсне. Но политиците да се извърнат към инстинктите на личния си народ, въобще да се извърнат към хората, да видят какво вършат хората. Защото ние задълбочаваме демографската рецесия, проблемите със опазването на здравето са големи, в случай че не пипнем и образованието, до никаква морална смяна няма да се стигне. Иначе, проф. Константинов е прав.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ