Западна Украйна като ключов плацдарм на геополитиката
Конфликтът сред обединявания Запад и Русия за запазване/анулиране на резултатите от разпада на Съюз на съветските социалистически републики и актуалната блокова система се гради към борбата за Украйна
Оценка на обстановката
Западна Украйна би трябвало да бъде приета за основен плацдарм на геополитиката, защото този район е катализатор на световните процеси на битката на суперсилите за опазване или, респективно трансформиране на еднополюсния свят.
Конфликтът сред обединявания Запад и Русия за запазване/анулиране на резултатите от разпада на Съюз на съветските социалистически републики и неговата модерна блокова система се гради към борбата за Украйна. В тази борба Западна Украйна е ключът към „ озападняването “ /преминаването към Западния блок/ на Украйна.
Борбата за международно владичество сега се води на два театъра на военни дейности. Това е битка за Европа и битка за Азия. Африка, Близкият изток, Австралия, Индия са спомагателни райони, които работят като насочни точки. В Европа всичко се взема решение от този, в чиито ръце е контролът над Украйна, в Азия - над Тайван.
Западният надзор върху Украйна попречва развиването на комерсиалните връзки на все по-активната в икономическо отношение Азия с Европа и насърчаването на превръщането на последната в суверенна геополитическа единица.
За Европа се борят Съединени американски щати, Русия, Китай, Англия, Германия и Франция. Резултатът от битката се дефинира от контрола над Централна и Източна Европа, който включва зоната на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Зоните, които директно дефинират степента на надзор над тези територии са Беларус, Украйна и Молдова.
В Беларус основна зона е Западна Беларус, в Украйна - Западна Украйна и Закарпатието, в Молдова - Приднестровието. За Азия се борят Съединени американски щати, Китай, Русия, Англия. Ключовите зони са: Япония, Южна Корея, Турция, спомагателни райони с функционалности на референтни точки - Малайзия, Индонезия, Филипините, Виетнам, Северна Корея, Бирма, Пакистан, Афганистан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан.
Успехът на кандидатите за световно въздействие в Азия е в директна взаимозависимост от триумфа им в Европа. Удачното показване в Европа проецира изострянето на борбата в Азия. Провалите в Азия директно стопират експанзията в Европа, както неуспехите в Европа утежняват позициите на страните в битката за Азия.
Това, което ще се случи в този момент сред Съединени американски щати и Китай, се дефинира от битката за Тайван. А какво ще се случи в тази битка, се дефинира от опита на Русия в борбата със Запада за Украйна. Състоянието на плана на политическия украинизъм се дефинира напълно от Западна Украйна.
По този метод смисъла на Западна Украйна не е в нейния стопански, демографски, логистичен и боен капацитет, а в това, че заради географското си състояние тя е катализатор на борбата на суперсилите в цялото пространство, където се сблъскват техните ползи.
Основната функционалност на Западна Украйна е политическа. На първо място, тя е генераторът на буен украинизъм, който претърпя известна промяна в развиването си под въздействието на Запада. През първата половина на ХХ век политическият украинизъм произтича от равноотдалечеността на Украйна от Русия и Запада. Цялото идейно завещание на украинските теоретици по въпроса е демонстрация на фракционизъм както от Запада, по този начин и от Русия.
Практиката на осъществяване на този план обаче докара до забележителен крен на украинците към Запада. Това беше разследване от обстоятелството, че в Украйна като цяло, в това число в западната й част, гравитационното привличане на Русия е доста по-силно от привличането на Запада. Политическите украинци могат да изравнят това привличане единствено благодарение на Запада.
Това значи, че Западът играе все по-важна роля в украинизма, като с течение на времето изцяло измества неговата същина, запазвайки освен това атрибутите на политическата митология, пантеона на героите и емблематичната семиотика на това разбиране.
В резултат на такава промяна през първата половина на 21 век украинизмът се схваща в Украйна не като самостийност в разбирането на „ бащите-основатели “, а като уестърнизация на украинския етнос, неговия път към Европа, който допуска цялостното идеологическо и практическо послушание на Украйна на Запада. Сега имаме украинизъм, трансфорат в технология за усвояване на Украйна от Запада.
Географското състояние на Западна Украйна в този подтекст е развиване на теорията за създаване на мост сред Европа и Украйна. Борбата за надзор над този мост през 2014 година стартира сред Европа и Съединените щати и Европа незабавно претърпя съкрушително проваляне.
Уестърнизацията на Украйна се дефинира не от Европа, а от Съединени американски щати, също те дефинират озападняването на Европа като американизация. В тази форма актуалният политически украинизъм е една от версиите на американизацията, приложена към граничния славянски анклав, който съществува на границата сред източните и западните славяни.
Американизацията на Европа и Украйна се преглежда в Съединени американски щати като включването на Украйна в Европейски Съюз, зона на цялостно политическо владичество на Съединени американски щати и ръководството на Украйна посредством Брюксел. Всяко подсилване на Европа е допустимо единствено дотолкоз, доколкото укрепва, а не отслабва Съединените щати. За Съединени американски щати това значи конструиране на спор сред Западна, Централна и Източна Европа.
Превръщането на Полша и Украйна в районни геополитически центрове със лична субектност трансформира пространството сред Русия и Германия в поле на съревнование, което може да се трансформира в полесражение. Разширяването на Европейски Съюз за сметка на Украйна, в действителност отслабва Европейски Съюз, по-точно отслабва ролята на Германия и Франция в него.
Фрагментирането на Европейски Съюз го слага на ръба на разпадането, поддържайки този капацитет на високо равнище и свързвайки ресурсите на Германия и Франция. Ключовете за спора сред фрагментите от Европейски Съюз са в ръцете на Съединени американски щати, което разрешава на Англия да осъществя част от плановете в тази посока (проектът Intermarium /Междуморие/ ).
Без Западна Украйна планът Intermarium е непостижим, защото ролята на Полша като локомотив на този план се снижава, а Централна, Южна и Източна Украйна се трансформират в продължение на Русия и клонят към напълно съветска, а не към западна самоидентификация.
Подобно развиване на събитията значи проваляне на Съединени американски щати в битката за основни позиции в Евразия, което неотложно ще отекне като проваляне на Запада в Далекоизточното направление.
Поражението в Централна Европа и Югоизточна Азия значи цялостен провал на панамериканския свят. Основните страни на Евразия последователно ще стартират да се подреждат под Китай и Русия, пространството сред които ще се трансформира в център на международната политика най-малко през идващия век, а може би и за повече.
В такава обстановка битката за Западна Украйна се трансформира в борба за победа в Евразия и по света. Информацията, че Съединените щати са се съгласили на влизането на полски войски в Западна Украйна през юли 2022 година, значи, че Западът се стреми да начертае границата с Русия, която е основен сътрудник на Китай, и да предотврати разширението на проекцията на съветската мощност към Европа.
Постановка на казуса.
В момента Русия осъзнава смисъла на господството над Западна Украйна и взема решение за себе си казуса с разрешаването или предотвратяването на полската колонизация на три или пет западноукраински района, осъзнавайки, че Полша тук е единствено прокси мощ на обединявания Запад, или по-скоро на неговата англосаксонска част. За да се разбере смисъла на Западна Украйна като геополитическа премия, би трябвало да се означи следното.
1. Създадената в Съюз на съветските социалистически републики автомобилна транспортна мрежа в западно направление се отличава с най-висока степен на развиване и превъзхожда мрежата даже в Съединени американски щати. Тази мрежа е най-развита в Беларус, Украйна и балтийските страни. В Западна Украйна транспортната мрежа към Полша е най-развита, тя е обвързвана с централната част на Русия, индустриалните и морски региони на Източна и Южна Украйна, има разклонения към Кавказ и през Приднестровието към Молдова.
Пътно-транспортната мрежа в западната посока е основана освен за мирни, само че и за военни цели. Контролът на транспортната съгласуваност от дълбините на Украйна към Европа е най-важният знак за владичество в района.
За Русия е неизгодно да остави развитата транспортна инфраструктура на Западна Украйна в ръцете на Запада. Сега тази инфраструктура се употребява за доставка на оръжие в зоната на СВО от европейските страни. В случай, че Полша завземе територията, Англия и Съединени американски щати ще могат да употребяват пътната мрежа за военни цели, като в същото време попречат на китайския пренос през Русия към Европа.
2. Западна Украйна е територията на преноса на газ и петрол от Русия към Европа, входната точка към Европейската система от магистрални тръбопроводи (Ужгород). Тук се намира и най-големият газов хъб в Европа, контролът върху който, в случай че попадне в ръцете на Запада, ще му даде опция да диктува изискванията за пренос на газ за Русия в по-голяма степен, в сравнение с го прави в този момент.
3. Ровненската АЕЦ е една от петте украински АЕЦ, основата на украинската енергетика. По брой атомни електроцентрали Украйна е на пето място в Европа. Контролът над Ровненската АЕЦ ще разреши да се управлява енергийният бранш в Украйна, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. В ръцете на Съединени американски щати и Англия това е мощен лост за въздействие върху Европейски Съюз.
Поради горните аргументи за Русия е неизгодно да губи тези контролни позиции, предавайки ги в ръцете на Запада. На първо място, попадайки в ръцете на Полша, те ще послужат за подсилване на Англия и нейния план " Междуморие ". Появява се един тип английска сива зона, където Галисия, под протектората на Варшава, ще се трансформира в оръжие против Германия и Франция, насърчавайки Полша да завземе Централна Украйна (Малоросия), което е изпълнено с директен конфликт сред Полша (и евентуално НАТО) и Русия.
Не става въпрос за това какъв брой сполучливи ще бъдат опитите на Полша да образува своя зона на въздействие. Самият развой на битка за тази зона подкопава стабилността в Европа и основава турбуленции, които са преференциални за неевропейските страни, Англия и Съединени американски щати.
От друга страна, Русия явно няма да може да резервира контрола над Западна Украйна при положение на евакуиране на войските си към полската граница. Западна Украйна е типична сериозна територия, опитите за консолидираното й към нейната/руската/ държавност ще доведат до пресилване и провал на всяка империя.
Конфликтът сред полския и украинския шовинизъм ще докара до нуждата от насилствена деукраинизация на Западна Украйна и нейната насилствена полонизация. Когато тази територия престане да бъде зона, за която претендира Русия, насилствената неотстъпчивост на политиката на Полша ще провокира нейните търкания с Германия и Франция.
За Русия деукраинизацията на Галиция от ръцете на Полша, с последващия спор в Европейски Съюз, е извънредно потребна. Западноукраинският националистически протест ще се върне към практиката на партизанска война с нападения на територията на Чехия, Словакия и Унгария.
Чехите и словаците обичайно ненавиждат унгарците, поляците и галисийците - един различен, също така активизирането на Австрия с присъединяване на Ватикана нараства и ще продължи да пораства в района.
Тук английският план за Междуморието, концентриран върху Полша, се сблъсква с плана на Ватикана и континенталните староевропейски елити за Централна Европа. Те виждат центъра не в Полша, а в Австрия и Унгария, като Чехия и Словакия би трябвало да се употребяват като контраст на политиката на Брюксел за преобразяване на Европейски Съюз в единна страна.
Западна Украйна тук освен играе ролята на катализатор на процесите и основна връзка. Галисийците могат да засилят антиунгарската агитация измежду чехите и словаците, удряйки ползите на Германия и Австрия. Тук, нагледно казано, се сблъскват Ротшилд, Рокфелер и Уиндзор с Ватикана и Хабсбургите.
Дългосрочният темперамент на галисийския случай разрешава на Русия да реализира ролята на наблюдаващ в спора и да употребява доста благоприятни условия, с цел да играе върху несъгласията на своите съперници. Освен това разделянето на Украйна по линията на Галиция ще задейства опитите на Турция да ускори въздействието си в Кавказ, на първо място в Грузия и Азербайджан.
Връщането към остарялата карта на споровете от интервала преди Първата международна война най-вероятно ще проектира нов кръг от неустойчивост на Балканите. Играчите ще бъдат същите: Англия, Съединени американски щати, Германия, Турция, Австрия.
Нито едно преразпределение на света не минава без конфликт на ползите сред тези страни, което ще докара до опасност от рецесия в НАТО и изисква усилване на арбитражната роля на Съединени американски щати. Ако обаче демократите изгубят изборите за Конгрес през ноември, опасността от завръщането на Тръмп или неговите идеологически поддръжници ще стане настояща.
Изправена пред претенции за редуциране на разноските отвън Съединени американски щати, новата републиканска администрация още веднъж ще се върне към спора по отношение на ролята на НАТО и мъдростта да не се намесва прекалено много в европейските каузи. Има предпоставки за обновяване на разногласието на Вашингтон с Берлин и Лондон с повишените упоритости на Анкара, Виена и Париж. Прозорецът на опциите за Русия тук може да е най-благоприятният.
Заключения:
1. Под въздействие на международната рецесия политиката на Съединени американски щати ще се характеризира с все по-сериозно изместване на вниманието от Европа към Китай. В тази връзка не би трябвало да се чака активизиране на дейностите на Съединени американски щати в Европа. По отношение на спора в Украйна, Съединени американски щати ще се стремят да го замразят, с цел да завоюват време за прегрупиране на силите в Евразия.
2. Вместо да вземат участие директно в спорове в Европа, Съединени американски щати ще поемат по пътя на помпане на Европа с американски оръжия. Директно американските контингенти в Европа ще бъдат увеличени до бройка, сравнима с числеността на съветските войски, участващи в СВО в Украйна, само че не повече.
3. Европейски Съюз ще се стреми да усили броя на локалните армии и да форсира превъоръжаването им. Дългосрочният курс ще бъде желанието на Берлин и Париж да трансфорат Европейски Съюз в единна страна с унищожаване на националната еднаквост на членовете и превръщането на суверенните страни в автономии в границите на Европейски Съюз. Озвучаването на този курс беше поръчано на Италия, а източноевропейските страни ще се трансформират в провинции в периферията на Европейски Съюз.
4. Русия, Китай и Ватикана се борят за съюза на Унгария (десен закостенял план за Европа).
5. Полша и Румъния остават британска клиентела. Насочвана против Русия, Унгария, Германия и Европейски Съюз като цяло.
7. Балканите са зона на възходящо съревнование, където Турция, Китай и Русия стават все по-активни против Европейски Съюз, Англия и Съединени американски щати. Русия и Китай залагат на Сърбия, Турция залага на Косово, Босна и Албания. Противниците на Русия, Китай и Турция на Балканите са Европейски Съюз, Англия и Съединени американски щати.
8. Ватикана популяризира Австрия и Унгария в Европа, оформяйки десен закостенял план за Европа като „ Четвъртият Рим “. В тази част са вероятни зони на съвпадане на ползите на Русия и Ватикана.
9. Англия до 2040 година излиза на напред във времето в Европа, рекламирайки плана Intermarium като самобитна Реч Посполита-2. Това би трябвало да включва Полша, балтийските страни, Украйна и Западна Беларус - с проекция на въздействие върху цяла Беларус. Проектът е ориентиран против Ватикана с неговия " Четвърти Рим " и против Европейски Съюз като единна страна с Германия и Франция отпред и с автономиите под формата на някогашни европейски страни.
10. Руският план е за основаване на личен клъстер (анклав, панрегион - другите специалисти употребяват разнообразни термини с една и съща същина - зона на влияние) с включването на Русия, Беларус и част от Украйна. Структурата на териториалното разделяне ще се приближи до провинциите в Руската империя. Интеграцията ще се извърши на няколко стадия: републики - референдуми - райони в границите на Русия. Периодът на промяна ще се реализира някъде до 2040 година
Въз основа на горните тактики главните съперници на Русия в Източна Европа като цяло и в Украйна в частност са Англия и Полша. Действията на Русия и Полша в Западна Украйна ще дефинират характера на политиката на главните играчи по отношение на Европа.
Конфронтацията с Англия за Русия ще бъде най-тежка и кардинална, а Западна Украйна ще бъде основен трамплин. Колко бързо Русия може да реализира победа в Украйна зависи от това дали такива случаи като Приднестровието, Закавказието, Калининград, таджикско-афганистанската граница и Курилите ще бъдат отворени и задействани още веднъж.
Ако Русия не промени фундаментално хода на фронта в сегашната си настройка в границите на най-много една година и най-малко цялата Югоизточна Украйна не попадне под неин надзор, Западът ще предприеме контранастъпление по всички горепосочени фронтове.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Оценка на обстановката
Западна Украйна би трябвало да бъде приета за основен плацдарм на геополитиката, защото този район е катализатор на световните процеси на битката на суперсилите за опазване или, респективно трансформиране на еднополюсния свят.
Конфликтът сред обединявания Запад и Русия за запазване/анулиране на резултатите от разпада на Съюз на съветските социалистически републики и неговата модерна блокова система се гради към борбата за Украйна. В тази борба Западна Украйна е ключът към „ озападняването “ /преминаването към Западния блок/ на Украйна.
Борбата за международно владичество сега се води на два театъра на военни дейности. Това е битка за Европа и битка за Азия. Африка, Близкият изток, Австралия, Индия са спомагателни райони, които работят като насочни точки. В Европа всичко се взема решение от този, в чиито ръце е контролът над Украйна, в Азия - над Тайван.
Западният надзор върху Украйна попречва развиването на комерсиалните връзки на все по-активната в икономическо отношение Азия с Европа и насърчаването на превръщането на последната в суверенна геополитическа единица.
За Европа се борят Съединени американски щати, Русия, Китай, Англия, Германия и Франция. Резултатът от битката се дефинира от контрола над Централна и Източна Европа, който включва зоната на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Зоните, които директно дефинират степента на надзор над тези територии са Беларус, Украйна и Молдова.
В Беларус основна зона е Западна Беларус, в Украйна - Западна Украйна и Закарпатието, в Молдова - Приднестровието. За Азия се борят Съединени американски щати, Китай, Русия, Англия. Ключовите зони са: Япония, Южна Корея, Турция, спомагателни райони с функционалности на референтни точки - Малайзия, Индонезия, Филипините, Виетнам, Северна Корея, Бирма, Пакистан, Афганистан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан.
Успехът на кандидатите за световно въздействие в Азия е в директна взаимозависимост от триумфа им в Европа. Удачното показване в Европа проецира изострянето на борбата в Азия. Провалите в Азия директно стопират експанзията в Европа, както неуспехите в Европа утежняват позициите на страните в битката за Азия.
Това, което ще се случи в този момент сред Съединени американски щати и Китай, се дефинира от битката за Тайван. А какво ще се случи в тази битка, се дефинира от опита на Русия в борбата със Запада за Украйна. Състоянието на плана на политическия украинизъм се дефинира напълно от Западна Украйна.
По този метод смисъла на Западна Украйна не е в нейния стопански, демографски, логистичен и боен капацитет, а в това, че заради географското си състояние тя е катализатор на борбата на суперсилите в цялото пространство, където се сблъскват техните ползи.
Основната функционалност на Западна Украйна е политическа. На първо място, тя е генераторът на буен украинизъм, който претърпя известна промяна в развиването си под въздействието на Запада. През първата половина на ХХ век политическият украинизъм произтича от равноотдалечеността на Украйна от Русия и Запада. Цялото идейно завещание на украинските теоретици по въпроса е демонстрация на фракционизъм както от Запада, по този начин и от Русия.
Практиката на осъществяване на този план обаче докара до забележителен крен на украинците към Запада. Това беше разследване от обстоятелството, че в Украйна като цяло, в това число в западната й част, гравитационното привличане на Русия е доста по-силно от привличането на Запада. Политическите украинци могат да изравнят това привличане единствено благодарение на Запада.
Това значи, че Западът играе все по-важна роля в украинизма, като с течение на времето изцяло измества неговата същина, запазвайки освен това атрибутите на политическата митология, пантеона на героите и емблематичната семиотика на това разбиране.
В резултат на такава промяна през първата половина на 21 век украинизмът се схваща в Украйна не като самостийност в разбирането на „ бащите-основатели “, а като уестърнизация на украинския етнос, неговия път към Европа, който допуска цялостното идеологическо и практическо послушание на Украйна на Запада. Сега имаме украинизъм, трансфорат в технология за усвояване на Украйна от Запада.
Географското състояние на Западна Украйна в този подтекст е развиване на теорията за създаване на мост сред Европа и Украйна. Борбата за надзор над този мост през 2014 година стартира сред Европа и Съединените щати и Европа незабавно претърпя съкрушително проваляне.
Уестърнизацията на Украйна се дефинира не от Европа, а от Съединени американски щати, също те дефинират озападняването на Европа като американизация. В тази форма актуалният политически украинизъм е една от версиите на американизацията, приложена към граничния славянски анклав, който съществува на границата сред източните и западните славяни.
Американизацията на Европа и Украйна се преглежда в Съединени американски щати като включването на Украйна в Европейски Съюз, зона на цялостно политическо владичество на Съединени американски щати и ръководството на Украйна посредством Брюксел. Всяко подсилване на Европа е допустимо единствено дотолкоз, доколкото укрепва, а не отслабва Съединените щати. За Съединени американски щати това значи конструиране на спор сред Западна, Централна и Източна Европа.
Превръщането на Полша и Украйна в районни геополитически центрове със лична субектност трансформира пространството сред Русия и Германия в поле на съревнование, което може да се трансформира в полесражение. Разширяването на Европейски Съюз за сметка на Украйна, в действителност отслабва Европейски Съюз, по-точно отслабва ролята на Германия и Франция в него.
Фрагментирането на Европейски Съюз го слага на ръба на разпадането, поддържайки този капацитет на високо равнище и свързвайки ресурсите на Германия и Франция. Ключовете за спора сред фрагментите от Европейски Съюз са в ръцете на Съединени американски щати, което разрешава на Англия да осъществя част от плановете в тази посока (проектът Intermarium /Междуморие/ ).
Без Западна Украйна планът Intermarium е непостижим, защото ролята на Полша като локомотив на този план се снижава, а Централна, Южна и Източна Украйна се трансформират в продължение на Русия и клонят към напълно съветска, а не към западна самоидентификация.
Подобно развиване на събитията значи проваляне на Съединени американски щати в битката за основни позиции в Евразия, което неотложно ще отекне като проваляне на Запада в Далекоизточното направление.
Поражението в Централна Европа и Югоизточна Азия значи цялостен провал на панамериканския свят. Основните страни на Евразия последователно ще стартират да се подреждат под Китай и Русия, пространството сред които ще се трансформира в център на международната политика най-малко през идващия век, а може би и за повече.
В такава обстановка битката за Западна Украйна се трансформира в борба за победа в Евразия и по света. Информацията, че Съединените щати са се съгласили на влизането на полски войски в Западна Украйна през юли 2022 година, значи, че Западът се стреми да начертае границата с Русия, която е основен сътрудник на Китай, и да предотврати разширението на проекцията на съветската мощност към Европа.
Постановка на казуса.
В момента Русия осъзнава смисъла на господството над Западна Украйна и взема решение за себе си казуса с разрешаването или предотвратяването на полската колонизация на три или пет западноукраински района, осъзнавайки, че Полша тук е единствено прокси мощ на обединявания Запад, или по-скоро на неговата англосаксонска част. За да се разбере смисъла на Западна Украйна като геополитическа премия, би трябвало да се означи следното.
1. Създадената в Съюз на съветските социалистически републики автомобилна транспортна мрежа в западно направление се отличава с най-висока степен на развиване и превъзхожда мрежата даже в Съединени американски щати. Тази мрежа е най-развита в Беларус, Украйна и балтийските страни. В Западна Украйна транспортната мрежа към Полша е най-развита, тя е обвързвана с централната част на Русия, индустриалните и морски региони на Източна и Южна Украйна, има разклонения към Кавказ и през Приднестровието към Молдова.
Пътно-транспортната мрежа в западната посока е основана освен за мирни, само че и за военни цели. Контролът на транспортната съгласуваност от дълбините на Украйна към Европа е най-важният знак за владичество в района.
За Русия е неизгодно да остави развитата транспортна инфраструктура на Западна Украйна в ръцете на Запада. Сега тази инфраструктура се употребява за доставка на оръжие в зоната на СВО от европейските страни. В случай, че Полша завземе територията, Англия и Съединени американски щати ще могат да употребяват пътната мрежа за военни цели, като в същото време попречат на китайския пренос през Русия към Европа.
2. Западна Украйна е територията на преноса на газ и петрол от Русия към Европа, входната точка към Европейската система от магистрални тръбопроводи (Ужгород). Тук се намира и най-големият газов хъб в Европа, контролът върху който, в случай че попадне в ръцете на Запада, ще му даде опция да диктува изискванията за пренос на газ за Русия в по-голяма степен, в сравнение с го прави в този момент.
3. Ровненската АЕЦ е една от петте украински АЕЦ, основата на украинската енергетика. По брой атомни електроцентрали Украйна е на пето място в Европа. Контролът над Ровненската АЕЦ ще разреши да се управлява енергийният бранш в Украйна, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. В ръцете на Съединени американски щати и Англия това е мощен лост за въздействие върху Европейски Съюз.
Поради горните аргументи за Русия е неизгодно да губи тези контролни позиции, предавайки ги в ръцете на Запада. На първо място, попадайки в ръцете на Полша, те ще послужат за подсилване на Англия и нейния план " Междуморие ". Появява се един тип английска сива зона, където Галисия, под протектората на Варшава, ще се трансформира в оръжие против Германия и Франция, насърчавайки Полша да завземе Централна Украйна (Малоросия), което е изпълнено с директен конфликт сред Полша (и евентуално НАТО) и Русия.
Не става въпрос за това какъв брой сполучливи ще бъдат опитите на Полша да образува своя зона на въздействие. Самият развой на битка за тази зона подкопава стабилността в Европа и основава турбуленции, които са преференциални за неевропейските страни, Англия и Съединени американски щати.
От друга страна, Русия явно няма да може да резервира контрола над Западна Украйна при положение на евакуиране на войските си към полската граница. Западна Украйна е типична сериозна територия, опитите за консолидираното й към нейната/руската/ държавност ще доведат до пресилване и провал на всяка империя.
Конфликтът сред полския и украинския шовинизъм ще докара до нуждата от насилствена деукраинизация на Западна Украйна и нейната насилствена полонизация. Когато тази територия престане да бъде зона, за която претендира Русия, насилствената неотстъпчивост на политиката на Полша ще провокира нейните търкания с Германия и Франция.
За Русия деукраинизацията на Галиция от ръцете на Полша, с последващия спор в Европейски Съюз, е извънредно потребна. Западноукраинският националистически протест ще се върне към практиката на партизанска война с нападения на територията на Чехия, Словакия и Унгария.
Чехите и словаците обичайно ненавиждат унгарците, поляците и галисийците - един различен, също така активизирането на Австрия с присъединяване на Ватикана нараства и ще продължи да пораства в района.
Тук английският план за Междуморието, концентриран върху Полша, се сблъсква с плана на Ватикана и континенталните староевропейски елити за Централна Европа. Те виждат центъра не в Полша, а в Австрия и Унгария, като Чехия и Словакия би трябвало да се употребяват като контраст на политиката на Брюксел за преобразяване на Европейски Съюз в единна страна.
Западна Украйна тук освен играе ролята на катализатор на процесите и основна връзка. Галисийците могат да засилят антиунгарската агитация измежду чехите и словаците, удряйки ползите на Германия и Австрия. Тук, нагледно казано, се сблъскват Ротшилд, Рокфелер и Уиндзор с Ватикана и Хабсбургите.
Дългосрочният темперамент на галисийския случай разрешава на Русия да реализира ролята на наблюдаващ в спора и да употребява доста благоприятни условия, с цел да играе върху несъгласията на своите съперници. Освен това разделянето на Украйна по линията на Галиция ще задейства опитите на Турция да ускори въздействието си в Кавказ, на първо място в Грузия и Азербайджан.
Връщането към остарялата карта на споровете от интервала преди Първата международна война най-вероятно ще проектира нов кръг от неустойчивост на Балканите. Играчите ще бъдат същите: Англия, Съединени американски щати, Германия, Турция, Австрия.
Нито едно преразпределение на света не минава без конфликт на ползите сред тези страни, което ще докара до опасност от рецесия в НАТО и изисква усилване на арбитражната роля на Съединени американски щати. Ако обаче демократите изгубят изборите за Конгрес през ноември, опасността от завръщането на Тръмп или неговите идеологически поддръжници ще стане настояща.
Изправена пред претенции за редуциране на разноските отвън Съединени американски щати, новата републиканска администрация още веднъж ще се върне към спора по отношение на ролята на НАТО и мъдростта да не се намесва прекалено много в европейските каузи. Има предпоставки за обновяване на разногласието на Вашингтон с Берлин и Лондон с повишените упоритости на Анкара, Виена и Париж. Прозорецът на опциите за Русия тук може да е най-благоприятният.
Заключения:
1. Под въздействие на международната рецесия политиката на Съединени американски щати ще се характеризира с все по-сериозно изместване на вниманието от Европа към Китай. В тази връзка не би трябвало да се чака активизиране на дейностите на Съединени американски щати в Европа. По отношение на спора в Украйна, Съединени американски щати ще се стремят да го замразят, с цел да завоюват време за прегрупиране на силите в Евразия.
2. Вместо да вземат участие директно в спорове в Европа, Съединени американски щати ще поемат по пътя на помпане на Европа с американски оръжия. Директно американските контингенти в Европа ще бъдат увеличени до бройка, сравнима с числеността на съветските войски, участващи в СВО в Украйна, само че не повече.
3. Европейски Съюз ще се стреми да усили броя на локалните армии и да форсира превъоръжаването им. Дългосрочният курс ще бъде желанието на Берлин и Париж да трансфорат Европейски Съюз в единна страна с унищожаване на националната еднаквост на членовете и превръщането на суверенните страни в автономии в границите на Европейски Съюз. Озвучаването на този курс беше поръчано на Италия, а източноевропейските страни ще се трансформират в провинции в периферията на Европейски Съюз.
4. Русия, Китай и Ватикана се борят за съюза на Унгария (десен закостенял план за Европа).
5. Полша и Румъния остават британска клиентела. Насочвана против Русия, Унгария, Германия и Европейски Съюз като цяло.
7. Балканите са зона на възходящо съревнование, където Турция, Китай и Русия стават все по-активни против Европейски Съюз, Англия и Съединени американски щати. Русия и Китай залагат на Сърбия, Турция залага на Косово, Босна и Албания. Противниците на Русия, Китай и Турция на Балканите са Европейски Съюз, Англия и Съединени американски щати.
8. Ватикана популяризира Австрия и Унгария в Европа, оформяйки десен закостенял план за Европа като „ Четвъртият Рим “. В тази част са вероятни зони на съвпадане на ползите на Русия и Ватикана.
9. Англия до 2040 година излиза на напред във времето в Европа, рекламирайки плана Intermarium като самобитна Реч Посполита-2. Това би трябвало да включва Полша, балтийските страни, Украйна и Западна Беларус - с проекция на въздействие върху цяла Беларус. Проектът е ориентиран против Ватикана с неговия " Четвърти Рим " и против Европейски Съюз като единна страна с Германия и Франция отпред и с автономиите под формата на някогашни европейски страни.
10. Руският план е за основаване на личен клъстер (анклав, панрегион - другите специалисти употребяват разнообразни термини с една и съща същина - зона на влияние) с включването на Русия, Беларус и част от Украйна. Структурата на териториалното разделяне ще се приближи до провинциите в Руската империя. Интеграцията ще се извърши на няколко стадия: републики - референдуми - райони в границите на Русия. Периодът на промяна ще се реализира някъде до 2040 година
Въз основа на горните тактики главните съперници на Русия в Източна Европа като цяло и в Украйна в частност са Англия и Полша. Действията на Русия и Полша в Западна Украйна ще дефинират характера на политиката на главните играчи по отношение на Европа.
Конфронтацията с Англия за Русия ще бъде най-тежка и кардинална, а Западна Украйна ще бъде основен трамплин. Колко бързо Русия може да реализира победа в Украйна зависи от това дали такива случаи като Приднестровието, Закавказието, Калининград, таджикско-афганистанската граница и Курилите ще бъдат отворени и задействани още веднъж.
Ако Русия не промени фундаментално хода на фронта в сегашната си настройка в границите на най-много една година и най-малко цялата Югоизточна Украйна не попадне под неин надзор, Западът ще предприеме контранастъпление по всички горепосочени фронтове.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ