Властите на САЩ си отмъщават на Мъск за предателството
Конфликтът сред Илън Мъск и демократичния хайлайф на Съединени американски щати закупи характера на война. След оповестяването, че ще гласоподава за първи път в живота си за републиканците, и персоналните нападки против Джо Байдън, съперниците на Мъск проведоха редица проблеми в бизнеса и имиджа му. Но той явно е подготвен да води борба и да се опита да промени страната. Кой ще завоюва?
„ Гласувах за демократите, тъй като те бяха (предимно) положителната партия. Но в този момент те се трансфораха в партия на разединението и омразата. Вече не мога да ги поддържа, по тази причина ще гласоподавам за републиканците. А в този момент се запасете с пуканки - ще разкрият всичките си мръсни номера против мен!”
Това изказване на Илън Мъск, което не е на смешка, може да стане историческо. Когато най-богатият (или един от - знакът е нестабилен) човек в света в най-влиятелната страна в света промени партийното си участие това значи нещо, изключително откакто общият брой политически партии в Съединените щати (почти четири дузини) по предписание се закръгля до две: сегашният ръководещ демократ и републиканецът, който евентуално ще завоюва триумфално изборите за Конгрес през есента и ще трансформира президента Джо Байдън в куцо пате. Думите на Мъск надалеч не са първата " лястовичка " на настъпващите промени.
Смяната на партията съвсем не е пресилване. Най-големите партии в Съединени американски щати нямат нито членски карти, нито твърда вертикала на властта – всяка от тях е един тип федерация на силите, разграничени по идеологически и географски правила, само че обединени, с цел да победят противника – една с друга.
Има категории като районни деятели и чиновници в офиса, само че главно демократите и републиканците са просто регистрирани гласоподаватели, които непринудено желаят да посочат своите политически желания. Сменил ги - смятай, че е напуснал партията.
Мъск е регистриран като „ самостоятелен гласоподавател “ (основните старания на пиара и на двете сили са ориентирани към тази категория граждани), само че цялостен живот е дал своя вот за демократите. Не би могло да бъде другояче. Както лоялните към тях демократични медии изясняват с обич, Демократическата партия съставлява „ прогресивната половина на Америка “, а източникът на пари на Мъск е въплъщение на това, което нормално се схваща като напредък.
Не са банките, не е борсата, не е папата, не е продажбата на запаси, не е медийната империя, не е жилищното строителство, не е естествения монопол. Това е космосът и високите технологии. Не лишен от персонални дефекти, както всеки различен човек, мултимилиардерът Мъск е по-близо от всички други милиардери в действителния живот до облика на милиардера от футуристична химера, в това число Брус Уейн (без да се преоблича в костюми на прилепи през нощта, създателят на “Спейс-Екс” остава воин със странности).
Бил Гейтс играе в същата лига, само че не е харесван по други аргументи.
За хората от обкръжението на Мъск лоялността към идеалите на Демократическата партия е нещо като верую. И Мъск с изказването си нарани забележителна част от армията от почитателите си, които са подготвени да се бият с Океания, само че не и с Истазия, само че войната във всеки случай към този момент тече и, съобразена с личността на ексцентричния милиардер, надали е допустимо да го спрем.
Отношенията сред него и Белия дом охладняха преди към година, в случай че се съди по появяването на предприемач и " модернист " (или по-точно неналичието на такива изяви) на държавни срещи по тематики, директно свързани с новаторския му бизнес. И изострянето се случи след поредност от „ туитове “, в които Мъск подлага на критика „ свещената крава “ на демократите - „ новата нравственос “, след което научи доста за себе си от левите деятели в същия “Туитър”.
Не се знае сигурно по какъв начин това се отрази на Мъск, само че той стартира договаряния за закупуване на “Туитър” - не с цел да заглуши новите си злобари, а с тъкмо противоположната цел: да върне свободата на изложение в тази обществена мрежа. В същото време той назова блокирането на профила на някогашния президент Доналд Тръмп " аморално ", което провокира нова вълна от негативизъм.
В момента договорката е забавена по самодейност на самия Мъск и в случай че не бъде завършена до края на октомври, той ще заплати милиард компенсации. Причината за забавянето е изследване, поръчано от милиардера, което би трябвало да покаже какъв брой профила в обществената мрежа са „ фалшиви”: 5%, съгласно компанията им, 20%, съгласно самостоятелни анализатори или 80%, съгласно злите езици.
Тази вест срина акциите на “Туитър” с още 15%, след което мнозина бяха уверени, че Мъск се пробва да смъкна цената по този метод. И някак си тъкмо в точния момент излезе изследване на одиторската компания “Спарк Торо”, съгласно което 11 милиона, или 49,3% от клиентите на формалната страница на президента на Съединените щати в тази обществена мрежа са или ботове или „ мъртви “ профили.
Тук навлизаме в хлъзгавия терен на догатките, само че те самите се допускат: функционери на Демократическата партия и " президентската войска " започнаха да оказват напън върху Мъск - и то не толкоз поради ботовете на Байдън, а поради вероятността за унищожаване на либерала цензура.
Самият Тръмп към този момент даде да се разбере, че никога няма да се върне в “Туитър”и че има ниско мнение както за договорката, по този начин и за самия Мъск. Но въпросът в този момент не е в Тръмп, а във обстоятелството, че Мъск не обича да бъде притискан и е подготвен да хапе.
В последвалото изявление с консервативния “Фокс Нюз”, Мъск получи това, което желаеха да извлекат от него – остра рецензия към президента Байдън. Технологичният милиардер (както Мъск постоянно е именуван, с цел да подчертае, че той не е просто чанта с пари, а инженер и иноватор) на части разруши " некомпетентната " икономическа политика на Белия дом, което води до " венецуелизация " на Икономика на Съединени американски щати - недостиг и обезценяване на парите.
Гласът на Мъск се приказва от по-голямата част от страната, която претърпява рекордна инфлация за последните 40 години с повишаване на цената на бензина с 50% и на питателните артикули с 10%.При тези условия рейтингите на държавното управление на Байдън са непрекъснато ниски, даже измежду демократите. Мултимилиардерът обаче прескочи „ алените линии “ няколко пъти - той съпостави сегашната администрация с администрацията на Тръмп в интерес на последната и удари в болното място настоящия президент, който не постоянно може да произнесе името на личната си страна.
Според Мъск същинският водач на американската страна е индивидът, който написа речите по машината-суфльор на Байдън, а самият Байдън се заблуждава, че е определен да промени Америка, до момента в който в действителност гласувалите за него " желаеха по-малко драма ".
В резултат драмата стана доста повече – както в Белия дом, по този начин и в живота на Мъск. Сегашното му изявление за прекосяване към републиканския лагер с редом " оплюване " на демократичните идеали може да се смята за отговор на тътена на ляво-либералното отвращение след изявлението.
Отговорът на самия Мъск от елитите също не закъсня: най-големият производител на електрически коли в Америка, “Тесла”, следен от Мъск, беше изключен от листата на С&П, който съдържа „ прогресивни “ компании във връзка с екологията и наемането на чиновници.
От своя страна управляващите, базирайки се и на околната среда, замразиха строителен план за разширение на зоната на Пентагона на летището на “Спейс Екс”. И лоялните към тях медии започнаха да въртят кавги на сексистка и расистка тематика в империята на Мъск, в това число обвиняване против самия Мъск от една от стюардесите: твърди се, че мултимилиардерът се е опитал да прави секс с нея, не му се е получило и му се наложило да заплати 25 хиляди $ за безмълвие.
Какъвто и да е казусът, предизвикването е признато. Сега спорът ще се развие по инерция и Мъск евентуално е прав - би трябвало да се запасите с пуканки.
Но той рискува да сгреши за нещо друго.
Поради неуспеха на обществената администрация и обвързваните с възрастта промени в Байдън персонално, елитът на Демократическата партия наподобява е отслабен съперник. И тя сигурно ще загуби идните избори за Конгрес, само че щеше да ги загуби даже в случай че Мъск не се беше намесил в политиката.
Но той може да надцени равнището на личните си благоприятни условия. „ Специализацията “ на Мъскв света на милиардерите е извънредно добра за публичния имидж, само че в действителност не е скъпа в битката за власт. Той не има нито медийна империя, като " най-опасния човек в Съединените щати " (според Байдън) Рупърт Мърдок, нито големи финансови благоприятни условия, като Джордж Сорос.
Рекордната чиста стойност на Мъск е цената на акциите на фирмите, в които е взел участие, най-много на “Тесла”. Акциите нарастват и имат капацитет да нарастнат в бъдеще, за Мъск е извънредно неизгодно да ги продава. Следователно, с цел да купи същия “Туитър”, той ще би трябвало да вземе назаем забележителна сума. Ще са щастливи да му я дават под гаранцията на същите акции, само че договорката към момента може да се провали – изключително в този момент, когато покупката на “Туитър” се възприема като опит от Мъск да компенсира неналичието на медиен запас за битка за по-добро бъдеще.Твърде доста авторитетни хора в Съединени американски щати имат интерес да запазят политиката в обществените медии същата.
Мъск е лишен и от опцията да изложи коз, който при неговите условия можеше да се чака от други - кандидатура за президентската номинация. Той е роден в Южна Африка, стига до Съединени американски щати през Канада, тъй че не може да стане претендент - това опонира на конституцията на страната.
За Мъск, като човек, който с цялата си природа е ориентиран към разрушение на границите на вероятното, този таван сигурно е неуместен. Но на негово място в този момент е по-мъдро да мисли не за покоряването на върховете на американската власт, а за това по какъв начин да оцелее във войната с американските елити, в която в този момент влиза.
Както самият Мъск призна, той е " привикнал да отхапва повече ", в сравнение с може да " сдъвче ". Изглежда, че той не счита, че това е негова виновност, което разкрива слабостта му и вероятността да бъде сдъвкан от другите. Най-богатият човек в света има несъизмеримо повече самоувереност и възторг, в сравнение с действителна власт.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
„ Гласувах за демократите, тъй като те бяха (предимно) положителната партия. Но в този момент те се трансфораха в партия на разединението и омразата. Вече не мога да ги поддържа, по тази причина ще гласоподавам за републиканците. А в този момент се запасете с пуканки - ще разкрият всичките си мръсни номера против мен!”
Това изказване на Илън Мъск, което не е на смешка, може да стане историческо. Когато най-богатият (или един от - знакът е нестабилен) човек в света в най-влиятелната страна в света промени партийното си участие това значи нещо, изключително откакто общият брой политически партии в Съединените щати (почти четири дузини) по предписание се закръгля до две: сегашният ръководещ демократ и републиканецът, който евентуално ще завоюва триумфално изборите за Конгрес през есента и ще трансформира президента Джо Байдън в куцо пате. Думите на Мъск надалеч не са първата " лястовичка " на настъпващите промени.
Смяната на партията съвсем не е пресилване. Най-големите партии в Съединени американски щати нямат нито членски карти, нито твърда вертикала на властта – всяка от тях е един тип федерация на силите, разграничени по идеологически и географски правила, само че обединени, с цел да победят противника – една с друга.
Има категории като районни деятели и чиновници в офиса, само че главно демократите и републиканците са просто регистрирани гласоподаватели, които непринудено желаят да посочат своите политически желания. Сменил ги - смятай, че е напуснал партията.
Мъск е регистриран като „ самостоятелен гласоподавател “ (основните старания на пиара и на двете сили са ориентирани към тази категория граждани), само че цялостен живот е дал своя вот за демократите. Не би могло да бъде другояче. Както лоялните към тях демократични медии изясняват с обич, Демократическата партия съставлява „ прогресивната половина на Америка “, а източникът на пари на Мъск е въплъщение на това, което нормално се схваща като напредък.
Не са банките, не е борсата, не е папата, не е продажбата на запаси, не е медийната империя, не е жилищното строителство, не е естествения монопол. Това е космосът и високите технологии. Не лишен от персонални дефекти, както всеки различен човек, мултимилиардерът Мъск е по-близо от всички други милиардери в действителния живот до облика на милиардера от футуристична химера, в това число Брус Уейн (без да се преоблича в костюми на прилепи през нощта, създателят на “Спейс-Екс” остава воин със странности).
Бил Гейтс играе в същата лига, само че не е харесван по други аргументи.
За хората от обкръжението на Мъск лоялността към идеалите на Демократическата партия е нещо като верую. И Мъск с изказването си нарани забележителна част от армията от почитателите си, които са подготвени да се бият с Океания, само че не и с Истазия, само че войната във всеки случай към този момент тече и, съобразена с личността на ексцентричния милиардер, надали е допустимо да го спрем.
Отношенията сред него и Белия дом охладняха преди към година, в случай че се съди по появяването на предприемач и " модернист " (или по-точно неналичието на такива изяви) на държавни срещи по тематики, директно свързани с новаторския му бизнес. И изострянето се случи след поредност от „ туитове “, в които Мъск подлага на критика „ свещената крава “ на демократите - „ новата нравственос “, след което научи доста за себе си от левите деятели в същия “Туитър”.
Не се знае сигурно по какъв начин това се отрази на Мъск, само че той стартира договаряния за закупуване на “Туитър” - не с цел да заглуши новите си злобари, а с тъкмо противоположната цел: да върне свободата на изложение в тази обществена мрежа. В същото време той назова блокирането на профила на някогашния президент Доналд Тръмп " аморално ", което провокира нова вълна от негативизъм.
В момента договорката е забавена по самодейност на самия Мъск и в случай че не бъде завършена до края на октомври, той ще заплати милиард компенсации. Причината за забавянето е изследване, поръчано от милиардера, което би трябвало да покаже какъв брой профила в обществената мрежа са „ фалшиви”: 5%, съгласно компанията им, 20%, съгласно самостоятелни анализатори или 80%, съгласно злите езици.
Тази вест срина акциите на “Туитър” с още 15%, след което мнозина бяха уверени, че Мъск се пробва да смъкна цената по този метод. И някак си тъкмо в точния момент излезе изследване на одиторската компания “Спарк Торо”, съгласно което 11 милиона, или 49,3% от клиентите на формалната страница на президента на Съединените щати в тази обществена мрежа са или ботове или „ мъртви “ профили.
Тук навлизаме в хлъзгавия терен на догатките, само че те самите се допускат: функционери на Демократическата партия и " президентската войска " започнаха да оказват напън върху Мъск - и то не толкоз поради ботовете на Байдън, а поради вероятността за унищожаване на либерала цензура.
Самият Тръмп към този момент даде да се разбере, че никога няма да се върне в “Туитър”и че има ниско мнение както за договорката, по този начин и за самия Мъск. Но въпросът в този момент не е в Тръмп, а във обстоятелството, че Мъск не обича да бъде притискан и е подготвен да хапе.
В последвалото изявление с консервативния “Фокс Нюз”, Мъск получи това, което желаеха да извлекат от него – остра рецензия към президента Байдън. Технологичният милиардер (както Мъск постоянно е именуван, с цел да подчертае, че той не е просто чанта с пари, а инженер и иноватор) на части разруши " некомпетентната " икономическа политика на Белия дом, което води до " венецуелизация " на Икономика на Съединени американски щати - недостиг и обезценяване на парите.
Гласът на Мъск се приказва от по-голямата част от страната, която претърпява рекордна инфлация за последните 40 години с повишаване на цената на бензина с 50% и на питателните артикули с 10%.При тези условия рейтингите на държавното управление на Байдън са непрекъснато ниски, даже измежду демократите. Мултимилиардерът обаче прескочи „ алените линии “ няколко пъти - той съпостави сегашната администрация с администрацията на Тръмп в интерес на последната и удари в болното място настоящия президент, който не постоянно може да произнесе името на личната си страна.
Според Мъск същинският водач на американската страна е индивидът, който написа речите по машината-суфльор на Байдън, а самият Байдън се заблуждава, че е определен да промени Америка, до момента в който в действителност гласувалите за него " желаеха по-малко драма ".
В резултат драмата стана доста повече – както в Белия дом, по този начин и в живота на Мъск. Сегашното му изявление за прекосяване към републиканския лагер с редом " оплюване " на демократичните идеали може да се смята за отговор на тътена на ляво-либералното отвращение след изявлението.
Отговорът на самия Мъск от елитите също не закъсня: най-големият производител на електрически коли в Америка, “Тесла”, следен от Мъск, беше изключен от листата на С&П, който съдържа „ прогресивни “ компании във връзка с екологията и наемането на чиновници.
От своя страна управляващите, базирайки се и на околната среда, замразиха строителен план за разширение на зоната на Пентагона на летището на “Спейс Екс”. И лоялните към тях медии започнаха да въртят кавги на сексистка и расистка тематика в империята на Мъск, в това число обвиняване против самия Мъск от една от стюардесите: твърди се, че мултимилиардерът се е опитал да прави секс с нея, не му се е получило и му се наложило да заплати 25 хиляди $ за безмълвие.
Какъвто и да е казусът, предизвикването е признато. Сега спорът ще се развие по инерция и Мъск евентуално е прав - би трябвало да се запасите с пуканки.
Но той рискува да сгреши за нещо друго.
Поради неуспеха на обществената администрация и обвързваните с възрастта промени в Байдън персонално, елитът на Демократическата партия наподобява е отслабен съперник. И тя сигурно ще загуби идните избори за Конгрес, само че щеше да ги загуби даже в случай че Мъск не се беше намесил в политиката.
Но той може да надцени равнището на личните си благоприятни условия. „ Специализацията “ на Мъскв света на милиардерите е извънредно добра за публичния имидж, само че в действителност не е скъпа в битката за власт. Той не има нито медийна империя, като " най-опасния човек в Съединените щати " (според Байдън) Рупърт Мърдок, нито големи финансови благоприятни условия, като Джордж Сорос.
Рекордната чиста стойност на Мъск е цената на акциите на фирмите, в които е взел участие, най-много на “Тесла”. Акциите нарастват и имат капацитет да нарастнат в бъдеще, за Мъск е извънредно неизгодно да ги продава. Следователно, с цел да купи същия “Туитър”, той ще би трябвало да вземе назаем забележителна сума. Ще са щастливи да му я дават под гаранцията на същите акции, само че договорката към момента може да се провали – изключително в този момент, когато покупката на “Туитър” се възприема като опит от Мъск да компенсира неналичието на медиен запас за битка за по-добро бъдеще.Твърде доста авторитетни хора в Съединени американски щати имат интерес да запазят политиката в обществените медии същата.
Мъск е лишен и от опцията да изложи коз, който при неговите условия можеше да се чака от други - кандидатура за президентската номинация. Той е роден в Южна Африка, стига до Съединени американски щати през Канада, тъй че не може да стане претендент - това опонира на конституцията на страната.
За Мъск, като човек, който с цялата си природа е ориентиран към разрушение на границите на вероятното, този таван сигурно е неуместен. Но на негово място в този момент е по-мъдро да мисли не за покоряването на върховете на американската власт, а за това по какъв начин да оцелее във войната с американските елити, в която в този момент влиза.
Както самият Мъск призна, той е " привикнал да отхапва повече ", в сравнение с може да " сдъвче ". Изглежда, че той не счита, че това е негова виновност, което разкрива слабостта му и вероятността да бъде сдъвкан от другите. Най-богатият човек в света има несъизмеримо повече самоувереност и възторг, в сравнение с действителна власт.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ