Каква е равносметката от климатичната конференция в Египет?
Конференцията за климатичните промени в Египет – COP27, продължи по-дълго от плануваното, като на последния ден от срещата делегатите подписаха документ, който “приветства ” основаването на фонд “Загуби и вреди ”. Засега обаче документът има главно пожелателен темперамент, а отвън него останаха доста въпроси като определянето на нови, по-амбициозни цели на страните за понижаване на излъчванията от парникови газове. В същото време някои страни като Съединени американски щати и Бразилия оповестиха нови ограничения и цели.
От 6 до 20 ноември в Шарм ел Шейх в Египет се организира COP27 – 27-та конференция за климатичните промени. На нея участваха над 120 международни водачи, делегати от над 190 страни и десетки хиляди регистрирани участници – политици, наблюдаващи, специалисти и деятели.
Как завърши COP27?
Преговорите сред страните продължиха до неделя заран, близо 2 дни по-дълго от плануваното. Това прави тазгодишния COP27 един от най-дългите в историята. Основната причина за бавния прогрес беше неналичието на единодушие за основаването на новия фонд “Загуби и вреди ”, който би трябвало да покрива загубите на по-бедните страни, наранени от въздействието на климатичните промени.
Първият пробив в тази посока пристигна на 18 ноември от Европейски Съюз. Тогава ръководителят на Европейската комисия Фанс Тимерманс съобщи от името на общността, че ще предложи установяването на подобен фонд.
В последна сметка в неделя – на 20 ноември, делегатите на страните подписаха документ, като новото в него е апел за
основаване на фонд “Загуби и вреди ”, което се дефинира като историческо достижение.
Предстои да се види обаче по какъв начин тъкмо този фонд ще бъде осъществен.
За първи път в документ, признат по време на COP, се загатват термини като повратни точки и природно-базирани решения. Също по този начин за първи път са планувана секция за горите и също по този начин се загатва, че климатичните проблеми са способни да основават проблеми с храните. Признава се и правото за чиста, здравословна и устойчива среда. В подписания документ се подлага на критика неспазената цел от 2009 година за поддръжка на ограничения за намаляване и акомодация в размер от 100 милиарда $ на година за разрастващите се страни и се приканва за нейното осъществяване.
За страдание обаче, въпреки и да се акцентира значимостта на контрактуваната цел от 1,5°C от Парижкото съглашение,
няма контрактувани съответни нови цели и упоритости за спомагателни понижения на парниковите излъчвания.
Липсва и апел за понижение или прекратяване на всички изкопаеми горива, а освен въглищата, както бе контрактувано в Глазгоу.
Други проблеми, по които също не беше реализиран прогрес, е цялостното прецизиране на механизмите към търговията с излъчвания – по-специално за отбягване на двойно отчитане на въглеродни заеми. Беше подложена на критика и неналичието на сложени цели за внедряване на ВЕИ и за енергийна успеваемост.
Критика притегля и апела за “преход към ниско-въглеродни източници на сила ”, като опасенията са, че това може да бъде
малка врата за несъразмерни вложения към изкопаеми горива и изключително газ,
несъвместими с задачите за намаляване на парниковите излъчвания. Последният факт е изключително настоящ на фона на енергийната рецесия, като вниманието на страните бе привлечено към залежите на газ в Африка като опция за облекчение на дефицита на горивото и цените на силата в и отвън континента.
Може би най-същественият факт за този документ е, че всъщност
това не е ново съглашение, договорка или пакт.
При деликатен прочит се вижда, че от 93-те точки в него единствено в две от тях се загатва за взимане на решение, а в четири – има апел за деяние. Всички останали точки стартират с глаголите “приветствам ”, “преповтарям ”, “отбелязвам ”, “подчертавам ” и така нататък, което на процедура значи, че приказваме за документ с съвсем напълно пожелателен темперамент.
Макар че даже самото споменаване и публично различаване на проблемите, може да се преглежда като прогрес, като цяло упованията за действителни решения и задължения, които да надградят решенията от Глазгоу, не бяха оправдани.
Какви бяха другите акценти по време на конференцията?
По време на първите дни, когато се организира срещата на върха на международните водачи, липсваха съответни отправени задължения, а само бе стартирано разискване на част от проблемите. За развиването на конференцията до 17 ноември прочети тук. По-късно към този момент се появиха изказвания на част от страните, които коментираха
потребността от надграждане на поетите до момента отговорности към Парижкото съглашение и слагането на нови, по-амбициозни цели за страните.
Сред част от тези развития бе оповестеното от Израел, Ливан и Ирак желание за съдействие в битката против климатичните промени. А Норвегия отсрочи с 4 години своите проекти за рандеман на офшорен нефт в региона на Арктика.
В същото време Словения бе следващата страна след Полша, Нидерландия, Франция и Испания, която напусна договора за енергийна харта (ECT), която дава право на енергийните компании да съдят държавните управления.
Противоречива мярка бе оповестеното от Обединеното кралство желание за продължение на добива на петрол и газ в Северно море, стига излъчванията от тях да са по-ниски от отвъдморски импорт на газ.
Участието на Джо Байдън
Петият ден от конференцията бе белязан от визитата на американския президент Джо Байдън – той съобщи поддръжка към разрастващите се страни, само че не загатна за заплащания посредством разисквания механизъм “Загуби и вреди ”. На този стадий президентът е заречен 11 милиарда $ на година в поддръжка на разрастващите се страни до 2024 година, което би представлявало петкратно нарастване по отношение на досегашното финансиране. Но даже и тази сума е извънредно незадоволителна съгласно отчет на ООН.
В речта си американският президент разкри някои нови ограничения – проект за понижение на излъчванията на метан в Съединени американски щати, поддръжка за системи за ранно предизвестие за рискови метеорологични феномени в Африка и договорка за поддръжка на ВЕИ планове в Египет в подмяна на извеждане от употреба на ТЕЦ-ове и понижение на общите излъчвания на страната. От оповестените мерки най-съществена е проектът за понижение на метановите излъчвания, което е стъпка в посока на осъществяване на обещаното в Глазгоу 30% понижение на излъчванията на газа до 2030 година Мерките, които се оферират, ще се съсредоточат главно върху по-строги регулации, които имат за цел да понижат умишлените изгаряния, както и течовете на метан при рандеман и превоз на газ и нефт. Като цяло обаче,
дейностите на Съединени американски щати към момента се правят оценка като незадоволителни,
поради че общите парникови излъчвания на страната се чака да набъбнат с 1,5% тази година.
Подписа се изказване за съгласуваност за опазването на горите
Сред положителните вести на конференцията е подписаното от Бразилия, Индонезия и Демократична република Конго взаимно изказване, което има за цел да координира опазването на горите в тези страни (в които се намират над 50% от тропическите гори в света). След избора на Лула да Силва, който завоюва президентската конкуренция в Бразилия предишния месец, се чака поврат в зелените политики – при някогашния президент Болсонаро имаше двойно нарастване на сечта в Амазонската джунгла, в резултат на разхлабване на защитните политики. За разлика от него, Силва към този момент съобщи, че ще се стреми към възобновяване на Амазония и също по този начин предложи Бразилия да бъде хазаин на COP30 през 2025 година
Като цяло, макар апелите от голям брой водачи, договарянията през по-голямата част от срещата не означиха значителен прогрес.
Срещата на страните от G20 краткотрайно засенчи конференцията
Паралелно с конференцията, на 15 и 16 ноември в Индонезия се организира годишната среща на върха на страните от групата Г-20. На фона на застоя в Египет, на срещата в Индонезия най-богатите страни в света дадоха обещание да удържат задачата от 1,5°C и приканиха за дейности от страна на делегатите по “Загуби и вреди ”.
Сред споразуменията в Бали бе
подписването на Партньорството за обективен преход с Индонезия,
в границите на което Европейския съюз, Съединени американски щати, Канада и други страни се ангажираха да обезпечат 20 милиарда $ в поддръжка на прехода на страната към възобновима сила. Аналогично партньорство бе подписано с Южна Африка предходната година по време на COP26 в Глазгоу.
По време на срещата
беше сложено началото на нова застрахователна система, наречена “Глобален щит ”,
която има за цел да поддържа уязвимите разрастващи се страни, наранени от рискови феномени. На този стадий програмата е получила финансиране в размер на 200 милиона $, а първите реципиенти на помощ ще бъдат Бангладеш, Пакистан и Гана. Макар и да е подкрепена от 58 уязвими страни, програмата е подложена на критика като неразбираема, незадоволителна и отвличаща вниманието от приемането на по-мащабния механизъм като “Загуби и вреди ”.
Какво следва от тук нататък?
Преговорите и незадоволителните резултати от тазгодишната конференция привлякоха рецензиите на голям брой водачи и деятели. Сред тях бе ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, съгласно която решенията от COP27 са дребна крачка напред, само че към момента е нужно доста за опазването на планетата.
Генералният секретар на Организация на обединените нации – Антонио Гутериш, означи в своята закриваща тирада, че конференцията е взела значима стъпка в посока правдивост (визирайки фонд “Загуби и вреди ”), само че означи, че планетата към момента се намира “в незабавното поделение ”. Той похвали напъните на присъстващите делегати и на представителите на гражданското общество.
Вероятно най-големият неуспех на COP27 се крие в неналичието на съответни стъпки за нарастване на националните избрани приноси на страните – не се реализираха сделки за съответни уговорките за понижение на излъчванията, за ограничение на световното стопляне до 1,5°C.
“Бюджетът ”за реализиране на задачите от 1,5°C е на привършване и светът има едвам 7 години, с цел да понижи своите излъчвания на въглероден диоксид с 50% по отношение на равнищата от 2019 година А съгласно ръководителя на IPCC, парниковите излъчвания би трябвало да стартират да се намаляват не по-късно от 2025 година, с цел да има реален късмет за ограничаване на стоплянето до 2°C. Но при бавното развиване на договарянията, на фона на непрекъснато възходящите излъчвания и предварителните оценки, че и тази година ще бъде с рекордни нива на излъчвания,
задачата от 1,5°C към този момент наподобява като съвсем неосъществим героизъм,
в случай че по-късно този век не се доближи до извънредно необятно използване на технологии за отрицателни излъчвания.
Това, несъмнено, не значи, че светът би трябвало да се откаже от тези цели, само че на процедура десетилетията закъснение на нужни дейности, частично и заради акции за дезинформация, ще бъде един “солен урок ” за човечеството за цената на даже малко в допълнение стопляне.
Макар и да бяха осъществени стъпки в вярната посока, COP27 не реализира нужното. Очакванията за конференцията, изключително от деятелите от гражданските общества, не бяха положителни, поради обстановката с човешките права в Египет, а за следващата година не се чака, че ще бъдат доста по-различни. Тогава COP28 ще се организира в Дубай, част от Обединените арабски емирства – петролна страна, в която има нарушавания на човешките права, изключително на задграничните служащи. Изводът е, че страните би трябвало да поставят дейни старания от самото начало, а освен по време на конференциите за климатичните промени, поради мощно лимитираното време за реализиране на задачите от Парижкото съглашение.
Автор: Николай Петков / Климатека
Николай Петков е част от авторския екип на Климатека. Той е приключил магистратура компетентност „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Работи в екологично съдружие „ За Земята “ като специалист и координатор.
В обявата са употребявани материали от:
- https://www.theguardian.com/environment/2022/nov/10/what-happened-fourth-day-cop27-fossil-fuel-lobbyists-protesters
- https://www.theguardian.com/environment/2022/nov/11/cop27-joe-biden-climate-crisis-us
- https://www.theguardian.com/environment/2022/nov/11/bidens-speech-and-protesting-medics-what-happened-on-fifth-day-of-cop27
- https://www.prnewswire.com/news-releases/bezos-earth-fund-the-rockefeller-foundation-and-us-state-department-announce-support-at-cop27-for-design-of-new-energy-transition-accelerator-301672987.html
- https://www.npr.org/2022/11/08/1132980254/its-going-to-be-hard-for-biden-to-meet-this-11-billion-climate-change-promise
- https://www.washingtonpost.com/business/2022/11/03/fossil-fuel-cop27-russia/
- https://www.theguardian.com/environment/2022/nov/14/what-happened-on-day-seven-at-cop27
- https://www.euronews.com/green/2022/11/14/what-happened-on-day-eight-of-cop27-5-key-takeaways-as-climate-talks-continue
- https://www.theguardian.com/environment/2022/nov/16/what-happened-at-cop27-on-day-nine
- https://apnews.com/article/middle-east-africa-israel-egypt-lebanon-8b2b759ad9905e40d6f754f71ac03115
- https://www.theguardian.com/business/2022/nov/14/revealed-secret-courts-that-allow-energy-firms-to-sue-for-billions-accused-of-bias-as-governments-exit
- https://www.theguardian.com/environment/2022/nov/18/what-happened-at-cop27-on-day-11
- https://www.france24.com/en/environment/20220404-emissions-must-peak-before-2025-for-liveable-future-un-report-says
- https://masfelfok.hu/2022/11/20/karok-es-vesztesegek-klimafinanszirozas-kibocsatas-csokkentes-egyiptom-cop27-klimacsucs/
