Конференцията “Stop hate speech” - гигантска крачка срещу омразата
Конференцията “Stop hate speech ” стартира през вчерашния ден и събра над 130 посетители - основни и висши прокурори от страни от Европейския съюз и района, висши духовници от разнообразни вероизповедания, представители на държавни институции, на неправителствени организации, университетските среди, правозащитници и цивилен деятели и други Основната цел на конференцията е да сътвори платформа за продан на опит и положителни практики, които да спомогнат за дейно и навременно противопоставяне на ксенофобски, антисемитски и дискриминационни прояви, както и против подбуждането и осъществяването на закононарушения от ненавист, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Сава Петров, прокурор при Върховна касационна прокуратураq показа ограничения за различаване и отличаване на дискриминационния претекст, характеризиращ закононарушенията от ненавист при осъществяване на наказателното следствие.
Той изясни, че измежду значимите научени уроци са значимостта на “посланията ” на закононарушенията от ненавист на институционалнага реакция по отношение на обществото, нуждата от повишение на чувствителността на правоприлагащите, смисъла на съответния подтекст, нужда от поредност на напъните, нуждата да се отличават и да се наблюдава развоят на закононарушенията от ненавист, както и значимата роля на сътрудниците - институционални и неинституционални. По думите му значими измежду значимите въороси обаче остава адекватността на законодателната уредба, както и опцията да се реализиран по-добри резултати.
Радослав Стоянов от Български Хелзински Комитет означи, че са разпознали няколко съществени казуса в опитите да пазят пострадалите в каузи. “Към сегашния миг в Наказателния кодекс расата, религията и етноса са признаци като признаци, само че липсват половата ориентировка, половата еднаквост, възрастта и увреждането. Трябва да се демаскира дискриминационния претекст ”, безапелационен е той.
Стоянов сподели, че един от най-сериозните проблеми, с които той се е срещал, са случаите на сексистко принуждение.
“Всички закононарушения от ненавист се разграничават от другите закононарушения по техният дискриминационен детайл. ”, сподели още той.
Председателят на Центъра за междуетнически разговор и приемливост “Амалипе ” Деян Колев изясни, че ромите не престават да се сблъскват с казуса на отблъскването и езика на омразата. “Холокоста с изключение на към евреите, е бил ориентиран към другата огромна група - ромите, близо 500 000 роми са избити ”, уточни той. Колев сподели, че Европейска комисия и Екологичен потенциал признават 2 август като ден на Ромския холокост, и добави, че през октомври 2022 година Международния алианс за възпоменание на Холокоста е одобрило формулировка за anti-gypsyism (антиромска дискриминация).
“Антисемитизмът и антитомската дискриминация са тясно свързани с безнаказания език на омразата. ”, акцентира той.
Колев е безапелационен, че е нужна целенасочена и безкомпромисна активност на Прокуратурата, КЗД и Омбудсмана против всички прояви на антисемитизъм и антиромска дискриминация.
Изпълнителният шеф на Организацията на евреите в България „ Шалом “ Юлия Дандолова изясни, че това, от което нея я е боязън дали тя съумява да построи у своето дете към сензитивност към езика на омразата. Тя е безапелационна, че в случай че във всичките си идентичности ние се борим против езика на омразата, ще успеем. “Призовавам да работим дружно и да сме непримирими ”, сподели още Дандолова./БГНЕС
Сава Петров, прокурор при Върховна касационна прокуратураq показа ограничения за различаване и отличаване на дискриминационния претекст, характеризиращ закононарушенията от ненавист при осъществяване на наказателното следствие.
Той изясни, че измежду значимите научени уроци са значимостта на “посланията ” на закононарушенията от ненавист на институционалнага реакция по отношение на обществото, нуждата от повишение на чувствителността на правоприлагащите, смисъла на съответния подтекст, нужда от поредност на напъните, нуждата да се отличават и да се наблюдава развоят на закононарушенията от ненавист, както и значимата роля на сътрудниците - институционални и неинституционални. По думите му значими измежду значимите въороси обаче остава адекватността на законодателната уредба, както и опцията да се реализиран по-добри резултати.
Радослав Стоянов от Български Хелзински Комитет означи, че са разпознали няколко съществени казуса в опитите да пазят пострадалите в каузи. “Към сегашния миг в Наказателния кодекс расата, религията и етноса са признаци като признаци, само че липсват половата ориентировка, половата еднаквост, възрастта и увреждането. Трябва да се демаскира дискриминационния претекст ”, безапелационен е той.
Стоянов сподели, че един от най-сериозните проблеми, с които той се е срещал, са случаите на сексистко принуждение.
“Всички закононарушения от ненавист се разграничават от другите закононарушения по техният дискриминационен детайл. ”, сподели още той.
Председателят на Центъра за междуетнически разговор и приемливост “Амалипе ” Деян Колев изясни, че ромите не престават да се сблъскват с казуса на отблъскването и езика на омразата. “Холокоста с изключение на към евреите, е бил ориентиран към другата огромна група - ромите, близо 500 000 роми са избити ”, уточни той. Колев сподели, че Европейска комисия и Екологичен потенциал признават 2 август като ден на Ромския холокост, и добави, че през октомври 2022 година Международния алианс за възпоменание на Холокоста е одобрило формулировка за anti-gypsyism (антиромска дискриминация).
“Антисемитизмът и антитомската дискриминация са тясно свързани с безнаказания език на омразата. ”, акцентира той.
Колев е безапелационен, че е нужна целенасочена и безкомпромисна активност на Прокуратурата, КЗД и Омбудсмана против всички прояви на антисемитизъм и антиромска дискриминация.
Изпълнителният шеф на Организацията на евреите в България „ Шалом “ Юлия Дандолова изясни, че това, от което нея я е боязън дали тя съумява да построи у своето дете към сензитивност към езика на омразата. Тя е безапелационна, че в случай че във всичките си идентичности ние се борим против езика на омразата, ще успеем. “Призовавам да работим дружно и да сме непримирими ”, сподели още Дандолова./БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ