Икономиката на Орбан - челен опит от комунистите и нацистите
Комунизъм и добре прочут разрушителен шовинизъм лъха от икономическите възгледи на унгарския министър председател Виктор Орбан, които той изложи в обичайна си лятна тирада пред унгарското малцинство в Румъния на 27 юли. Сбирка, от ден на ден наподобяваща на пионерски лагер. Откакто притегли вниманието на Европа и света преди пет години с прословутата си тирада, че се отхвърля от либерализма и стартира да гради антилиберален режим, юлските срещи на Орбан с млади етнически унгарци в Румъния се наблюдават с изключително внимание от западната преса. И изцяло основателно, защото тези речи много постоянно задават посоката на държанието на Унгария през новия политически сезон в Европейски Съюз. Тези речи от ден на ден стартират да звучат като тирадите на десетки комунистически диктатори преди Орбан, в които те оферират повърхностни метафизичен размишления за живота и обществото и постоянно насочват към едно и също пагубно решение –
индивидът да се жертва в името на страната
Реч`2019 цели да затвърди правилността на избора да се върви към антилиберален режим, само че към този момент с фокус към стопанската система. И тъкмо в това е основното обръщение към Европейски Съюз. След като на процедура откъсна Унгария от европейските полезности и възходящ брой общностни политики, свързани с тях, Виктор Орбан възнамерява да изолира унгарската стопанска система от общностната. Речта му е нищожна на детайлности, само че за сметка на това богата на идеологии, потвърдили се като пагубни за човечеството.
Орбан изясни, че до момента се е занимавал с разчистването на вътрешните врагове на Унгария, т.е. опозицията и „ комунистите “. В Реч`2019 той назова и външния зложелател – Европейски Съюз. В същото време обаче той не се отхвърля напълно от
Европейски Съюз като дарителска касичка за неговия микс от идеологии
Като стопанска система, която просперира с помощта на еврофондовете и свързаността й с останалите стопански системи в Европейски Съюз, Орбан явно не вижда проблем, в случай че я откъсне от единния пазар. От речта му не излиза наяве по какъв начин ще стане това, само че се вижда, че обмисля опцията, тъй като съгласно него европейската стопанска система, и то особено западната й част, върви към сериозна рецесия. Той слага изказванието си на идеологическа база, като твърди, че повода за рецесията ще бъде, че европейската стопанска система по своята същина е социалистическа. Че се задават мрачни облаци над европейската (а и световната) стопанска система прочее, е реалност, за който Европейската централна банка и Европейската комисия предизвестяват към този момент известно време. До рецесия може да доведат няколко геополитически фактора – тарифната и валутната война сред Съединени американски щати и Китай, растящият протекционизъм, отводът от мултилатерализма, растящото напрежение в Близкия изток. Според Орбан единственото незнайно е
какъв брой тежко ще удари рецесията,
само че това също е известно. Отново ще пострадат страните, които не използваха хубавото икономическо време, с цел да извършат промени, да понижат обществения дълг и да преориентират стопанската система си към новите световни действителности. Шефът на ЕЦБ Марио Драги не скри опасенията си, че най-засегнати от идната икономическа турбулентност ще бъдат страните, чиято стопанска система зависи главно от производството, а точно Италия и Германия. В Италия евентуално ще друса много повече поради гигантския обществен дълг на страната (най-големият в Европейски Съюз, в случай че не броим Гърция), икономическата неустановеност, основана от политическата рецесия, в която страната потъва, както и от споровете сред Рим и Брюксел.
Икономическият модел на Европейски Съюз, по този начин както е записан в устройствените контракти, е обществена пазарна стопанска система. Орбан обаче я разчита като социалистическа. Според него концепцията за въвеждане на обезпечен най-малък приход в целия Европейски Съюз за решение на казуса с бедността и общественото неравноправие е социалистическо предложение. Дали това е положително решение от икономическа позиция е спор, който се води от десетилетия в Европейски Съюз и отвън него. Има доста причини в поддръжка, както и срещу на предлагането, като от рецесията в еврозоната насам салдото натежа към поддръжката за тази концепция. Орбан обаче си опонира, като декларира, че концепцията за самостоятелен от заетостта приход би трябвало да бъде изоставена, до момента в който в това време желае Европейски Съюз да заплаща самостоятелен от заетостта приход на европейските фамилии, с цел да ги подтиква да раждат повече деца. Това му виждане е
подбудено от обсесията му с миграцията,
защото доста добре обслужва аргумента му, че Европа няма потребност от мигранти. Вместо това, споделя той, европейците би трябвало да раждат повече деца. Само че Орбан няма отговор на въпроса какво ще работят тези повече деца? Казва единствено, че би трябвало да се отварят нови работни места, само че не споделя по какъв начин.
Доста по-тревожното в изказванието му е директно обвързвано и с препотвърждаването на антилибералните му правила. Орбан непосредствено
изравнява антилиберализма с национализма,
като споделя, че „ антилибералната или националната позиция “ слага индивида в послушание на страната. Според него минус на либерализма е, че дава на индивида прекомерно доста независимост, което е в ущърб на общността. При антилибералната система достиженията на индивида не са частна благосъстоятелност, а на страната. Звучи ли ви познато? Комунизъм парекселанс.
Всъщност даже още по-лошо. Комбинацията от възгледите на Орбан за стопанската система и публичното устройство наподобяват като взети назаем от немската историческа школа. Това е икономическо обучение, развило се в средата на XIX век, за което се счита, че е асъдействало, умишлено или не, за световните войни в Европа при започване на XX век. Основните правила на немската историческа школа са, че английският демократизъм е нездравословен, както и че това, което работи за една стопанска система в избран миг, може да не работи за друга в различен миг. Това на процедура значи в актуален подтекст и съгласно разбирането на Орбан, че обществената стопанска система на Европа не е използвана върху унгарския случай. Германската историческа школа е мощно националистична, тъкмо както е и Орбановата икономическа мисъл. Привържениците й имат вяра в мощното държавно управление и държавната интервенция в стопанската система. За тях най-важна е лоялността на индивида към страната. Друга аналогия сред немската историческа школа и Орбановия антилиберализъм са рецензиите им против социализма.
Идеите на Орбан за уединяване от европейската стопанска система (уж поради идната криза) в действителност са напълно разумно развиване на неговата антилиберална идеология. В този смисъл той е изцяло пореден. Още в речта си от 2014 г. той оправда избора на антилиберализма точно с глобализацията и нейното нездравословно въздействие. Това също е огромно несъгласие, тъй като днешното икономическо благополучие на Унгария се дължи главно на „ глобализирания “ европейски пазар. Все още
не е ясно по какъв начин ще наподобява това уединяване
Той споделя в речта си, че с цел да се приготви за възможната нова рецесия, Унгария ще би трябвало да създаде нов стопански проект през 2020-2021 г. Това е още едно несъгласие в неговата тирада, защото в рецензиите си към Европейски Съюз той се стопира на плановостта на Съюза, което той, несъмнено, асоциира със социализма. В същото време обаче същината на икономическата част на речта му се основава точно на проектите. Първи проект следващата година, а по-късно и още един според от това по какъв начин ще се развият икономическите събития. Важно е да се означи, че за икономическия си разбор той разчита напълно на маджарски експерти. Не изключително ясните контури на проекта му са Унгария да се концентрира върху личните си запаси, което значи спиране на икономическата взаимосвързаност с останалите стопански системи. Това също е добре познато комунистическо разбиране за стопанската система, проваляло се всичките пъти, когато е било прилагано. Няма случай, в който този метод да е бил сполучлив.
По-интересното обаче е какъв брой дълго още Европейски Съюз ще толерира развъждането на идеологически Франкенщайн в сърцето на Съюза. Възгледите на Орбан разкриват
плашещ микс от всички най-унищожителни идеологии
до момента, систематизирани и прилагани ревниво и от комунисти, и от нацисти. Ако се съди от досегашния опит с Орбан и неговите речи, той няма да се пробва да бута Съюза с „ ура “ на устата, а ще гради обединения. Ще го подкопава постепенно и методично, до момента в който реализира задачата си – разкъсване на унгарската пъпна шнур с Европейски Съюз и заличаване на имунните сили на европейските общества против тирания и тоталитаризъм. Не би трябвало да позволяваме това да се случи. Орбан не е решение на нито един проблем, тъй като той самият е проблем, на който би трябвало да намерим решение. Колкото по-бързо, толкоз по-добре.
индивидът да се жертва в името на страната
Реч`2019 цели да затвърди правилността на избора да се върви към антилиберален режим, само че към този момент с фокус към стопанската система. И тъкмо в това е основното обръщение към Европейски Съюз. След като на процедура откъсна Унгария от европейските полезности и възходящ брой общностни политики, свързани с тях, Виктор Орбан възнамерява да изолира унгарската стопанска система от общностната. Речта му е нищожна на детайлности, само че за сметка на това богата на идеологии, потвърдили се като пагубни за човечеството.
Орбан изясни, че до момента се е занимавал с разчистването на вътрешните врагове на Унгария, т.е. опозицията и „ комунистите “. В Реч`2019 той назова и външния зложелател – Европейски Съюз. В същото време обаче той не се отхвърля напълно от
Европейски Съюз като дарителска касичка за неговия микс от идеологии
Като стопанска система, която просперира с помощта на еврофондовете и свързаността й с останалите стопански системи в Европейски Съюз, Орбан явно не вижда проблем, в случай че я откъсне от единния пазар. От речта му не излиза наяве по какъв начин ще стане това, само че се вижда, че обмисля опцията, тъй като съгласно него европейската стопанска система, и то особено западната й част, върви към сериозна рецесия. Той слага изказванието си на идеологическа база, като твърди, че повода за рецесията ще бъде, че европейската стопанска система по своята същина е социалистическа. Че се задават мрачни облаци над европейската (а и световната) стопанска система прочее, е реалност, за който Европейската централна банка и Европейската комисия предизвестяват към този момент известно време. До рецесия може да доведат няколко геополитически фактора – тарифната и валутната война сред Съединени американски щати и Китай, растящият протекционизъм, отводът от мултилатерализма, растящото напрежение в Близкия изток. Според Орбан единственото незнайно е
какъв брой тежко ще удари рецесията,
само че това също е известно. Отново ще пострадат страните, които не използваха хубавото икономическо време, с цел да извършат промени, да понижат обществения дълг и да преориентират стопанската система си към новите световни действителности. Шефът на ЕЦБ Марио Драги не скри опасенията си, че най-засегнати от идната икономическа турбулентност ще бъдат страните, чиято стопанска система зависи главно от производството, а точно Италия и Германия. В Италия евентуално ще друса много повече поради гигантския обществен дълг на страната (най-големият в Европейски Съюз, в случай че не броим Гърция), икономическата неустановеност, основана от политическата рецесия, в която страната потъва, както и от споровете сред Рим и Брюксел.
Икономическият модел на Европейски Съюз, по този начин както е записан в устройствените контракти, е обществена пазарна стопанска система. Орбан обаче я разчита като социалистическа. Според него концепцията за въвеждане на обезпечен най-малък приход в целия Европейски Съюз за решение на казуса с бедността и общественото неравноправие е социалистическо предложение. Дали това е положително решение от икономическа позиция е спор, който се води от десетилетия в Европейски Съюз и отвън него. Има доста причини в поддръжка, както и срещу на предлагането, като от рецесията в еврозоната насам салдото натежа към поддръжката за тази концепция. Орбан обаче си опонира, като декларира, че концепцията за самостоятелен от заетостта приход би трябвало да бъде изоставена, до момента в който в това време желае Европейски Съюз да заплаща самостоятелен от заетостта приход на европейските фамилии, с цел да ги подтиква да раждат повече деца. Това му виждане е
подбудено от обсесията му с миграцията,
защото доста добре обслужва аргумента му, че Европа няма потребност от мигранти. Вместо това, споделя той, европейците би трябвало да раждат повече деца. Само че Орбан няма отговор на въпроса какво ще работят тези повече деца? Казва единствено, че би трябвало да се отварят нови работни места, само че не споделя по какъв начин.
Доста по-тревожното в изказванието му е директно обвързвано и с препотвърждаването на антилибералните му правила. Орбан непосредствено
изравнява антилиберализма с национализма,
като споделя, че „ антилибералната или националната позиция “ слага индивида в послушание на страната. Според него минус на либерализма е, че дава на индивида прекомерно доста независимост, което е в ущърб на общността. При антилибералната система достиженията на индивида не са частна благосъстоятелност, а на страната. Звучи ли ви познато? Комунизъм парекселанс.
Всъщност даже още по-лошо. Комбинацията от възгледите на Орбан за стопанската система и публичното устройство наподобяват като взети назаем от немската историческа школа. Това е икономическо обучение, развило се в средата на XIX век, за което се счита, че е асъдействало, умишлено или не, за световните войни в Европа при започване на XX век. Основните правила на немската историческа школа са, че английският демократизъм е нездравословен, както и че това, което работи за една стопанска система в избран миг, може да не работи за друга в различен миг. Това на процедура значи в актуален подтекст и съгласно разбирането на Орбан, че обществената стопанска система на Европа не е използвана върху унгарския случай. Германската историческа школа е мощно националистична, тъкмо както е и Орбановата икономическа мисъл. Привържениците й имат вяра в мощното държавно управление и държавната интервенция в стопанската система. За тях най-важна е лоялността на индивида към страната. Друга аналогия сред немската историческа школа и Орбановия антилиберализъм са рецензиите им против социализма.
Идеите на Орбан за уединяване от европейската стопанска система (уж поради идната криза) в действителност са напълно разумно развиване на неговата антилиберална идеология. В този смисъл той е изцяло пореден. Още в речта си от 2014 г. той оправда избора на антилиберализма точно с глобализацията и нейното нездравословно въздействие. Това също е огромно несъгласие, тъй като днешното икономическо благополучие на Унгария се дължи главно на „ глобализирания “ европейски пазар. Все още
не е ясно по какъв начин ще наподобява това уединяване
Той споделя в речта си, че с цел да се приготви за възможната нова рецесия, Унгария ще би трябвало да създаде нов стопански проект през 2020-2021 г. Това е още едно несъгласие в неговата тирада, защото в рецензиите си към Европейски Съюз той се стопира на плановостта на Съюза, което той, несъмнено, асоциира със социализма. В същото време обаче същината на икономическата част на речта му се основава точно на проектите. Първи проект следващата година, а по-късно и още един според от това по какъв начин ще се развият икономическите събития. Важно е да се означи, че за икономическия си разбор той разчита напълно на маджарски експерти. Не изключително ясните контури на проекта му са Унгария да се концентрира върху личните си запаси, което значи спиране на икономическата взаимосвързаност с останалите стопански системи. Това също е добре познато комунистическо разбиране за стопанската система, проваляло се всичките пъти, когато е било прилагано. Няма случай, в който този метод да е бил сполучлив.
По-интересното обаче е какъв брой дълго още Европейски Съюз ще толерира развъждането на идеологически Франкенщайн в сърцето на Съюза. Възгледите на Орбан разкриват
плашещ микс от всички най-унищожителни идеологии
до момента, систематизирани и прилагани ревниво и от комунисти, и от нацисти. Ако се съди от досегашния опит с Орбан и неговите речи, той няма да се пробва да бута Съюза с „ ура “ на устата, а ще гради обединения. Ще го подкопава постепенно и методично, до момента в който реализира задачата си – разкъсване на унгарската пъпна шнур с Европейски Съюз и заличаване на имунните сили на европейските общества против тирания и тоталитаризъм. Не би трябвало да позволяваме това да се случи. Орбан не е решение на нито един проблем, тъй като той самият е проблем, на който би трябвало да намерим решение. Колкото по-бързо, толкоз по-добре.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ