Компанията ù Contrast films е българският продуцент на номинирания за

Компанията ù Contrast films е българският продуцент на номинирания за „ Оскар “ и „ Сезар “ късометражен план „ Човекът, който не можеше повече да мълчи “. Истинска история, разказана от режисьора Небоийша Слиепевич, която към този момент завоюва „ Златна палма “ в Кан и наградата на Европейската кино академия.Филмът „ Човекът, който не можеше повече да мълчи “ е борба, траяла две години, благодарение на шест продуценти и четири страни. Питам я по какъв начин е схванала за номинацията за „ Оскар “. „ Разбрах, до момента в който се прибирах и телефонът ми стартира да получава прекалено много известия! Наистина много се развълнувах “, споделя Катя.Филмът е доста мощно прекарване, изключително тъй като е основан на същинска история. „ Въздейства ми безусловно всякога, когато го виждам на огромен екран. Историята е злокобна – споделя Катя. – Действието се развива през 1993 година и на към 700 километра от нас. Влакът от Белград пътува за Бар в покрайнините на Босна и Херцеговина и стопира изключително на дребната гара Щипци. Качват се към двайсет сръбски паравоенни (това е по време на спора в някогашна Югославия) и изкарват от влака всички етнически мюсюлмани. Това става пред очите на останалите пасажери. Само един пасажер се изправя и се опълчва, казвайки, че не е редно. Този пасажер е Томо Бузов, пенсиониран военачалник от югославската войска – хърватин по генезис, който пътува за ваканцията да види сина си.Свалят го и него от влака и, за жалост, всички свалени биват разстреляни. През годините тази история остава малко на назад във времето, тъй като, както и режисьорът Небойша Слиепчевич, този човек не се вписва в нито един политически разказ - не е мохамеданин, служил е в югославската войска. Моят сътрудник, хърватският продуцент Даниел Пек попада на историята и дава концепцията да се направи филм. Свързват се с Небойша, който към този момент има един сполучлив документален филм – Srbenka. Това, както и голямото изследване, което са създали – над 1000 страници списък с изявленията на очевидците, оказва помощ да получат позволение от сина на Томо Бузов. Най-интересното е, че самият режисьор не заема позиция. Той не показва назидателно с пръст, а просто демонстрира историята през погледа на безмълвните пасажери в купето. “Колко ли от нас биха реагирали по този начин в тази обстановка? „ Обсъждали сме с Небойша, че може би и ние бихме замълчали – продължава Катя. – Никой от нас няма претенцията, че ще бъде огромен воин, само че когато видиш силата на един елементарен човек да постъпи по този начин, както би трябвало, е доста вдъхновяващо. Успехът на тази история е в това универсално държание, когато ти си правилен на твоите полезности, имаш честен компас и без значение от събитията можеш да кажеш „ това не е редно. “Филмът допира душата с мъка, само че и вдъхновяващо и красиво. Дано „ Човекът, който не можеше повече да мълчи “ да прибави и златна статуетка „ Оскар “ в портфолиото си. „ Този филм, който е с дълготрайност 14 минути, лиши две години опити за финансиране. Случаите, когато сме чували „ не “, са доста повече от заветното „ да “. Много съм щастлива, че проявихме това твърдоглавие. Просто всички доста вярвахме в концепцията. “