Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина
Компанията му е в топ 10 на най-бързо разрастващите се в ИТ промишлеността в Сан Франциско. Оценена е на стотици милиони долари. Той е българинът Момчил Кюркчиев и е измежду най-успелите предприемачи в Силициевата котловина, осведоми БТВ.
„ Наистина, фантазията ми е да създадем компания, с която да се гордее цяла България – споделя той. – И забавното е, че като наемаме българи, това, което им споделям, е друго от това, което споделям на някой американец. На американците мога да кажа, че сме страхотна маркетингова компания и променяме света. Но като наемаме българи, за мен е значимо да поясня, че част от нашата задача е да създадем една българска компания, която може да бъде най-голямата софтуерна компания, която да основава освен работни места, а също и образец за други хора, които желаят да започват компании в България, че това е допустимо да се направи “.
На 28 и единствено девет години след идването си в Съединените щати, Момчил основава компанията за мобилен маркетинг LEANPLUM. В името ѝ се съдържа думата plum – от англ. ез. „ слива “. Момчил споделя, че за Силициевата котловина е особено фирмите да се назовават на плод, защото в предишното там е имало обилие от овощни дръвчета. В началото в компанията са единствено той и съдружникът му Андрю Фърст.
„ Направихме първото финансиране, което беше малко под 1 млн. $, по-късно направихме второто – бяхме към 16 души, беше 4 млн. $. След това, на третото финансиране, бяхме 30 – 40 индивида, а то беше 12 млн. $. Всяка година сме набирали финансиране. В момента компанията е с 160 души. Но всичко е с едно надграждане, доста труд “, споделя Момчил.
На петата година от основаването си приходите в софтуерната компания са нарастнали над 20 пъти, а вложенията доближават до 100 млн. $. Имат офиси по целия свят – от Сан Франциско до Лондон, Сингапур и дори в София.
„ Обикновено се бъзикам, че го сътворих, с цел да имам повече аргументи, с цел да се връщам в България, само че в действителност на нас ние е много стратегически офисът, тъй като имаме достъп до висок гений от инженери “, признава Момчил.
ИТ компанията развива мобилен маркетинг. Платформата им включва работа с приложения, имейли, известия и уебстраници. Техни клиенти са комерсиалният колос „ Мейсис “, приложението за запознанства „ Тиндър “, телевизия Ен Би Си. Идеята за онлайн маркетинг Момчил заимства от детството си, когато майка му има дребен магазин за облекла в гараж в Русе.
„ Имаше може би 100 клиенти, които идваха постоянно, обаче майка ми беше доста добра в това да маркетира към тях и примерно идваше стоката един път месечно и тя започваше да звънни на хората и споделяше: „ Имам една алена рокля… “. Целта е този модел, който работи за 100 души, да го умножим за 1 милиарда души в целия свят. Маркетинг, който не наподобява като спам, а оказва помощ на хората, както майка ми е пособия на нейните консуматори. За това се употребява изкуствен интелект “, изяснява предприемачът.
Но идеята се заражда още до момента в който Момчил работи в „ Google “, в секцията, отговаряща за „ ЮТюб “. Там открива, че платформата за видеосподеляне има потребност от маркетинг за мобилното си приложение.
„ Целта на нашия екип беше да усилваме гледаемостта на „ ЮTюб “, т.е повече хора да гледат по целия свят. Но когато гледахме къде гледат, видяхме, че най-големият растеж идва в мобилните устройства. Това беше през 2011 година, та ни хрумна концепцията, че вместо да влагаме в уебстраницата на „ ЮТюб “, ще влагаме в мобилното приложение. Така то ще пораства с нас и труда ни ще се умножава с времето. Но от „ Google “ ни споделиха, че това не е допустимо, че не можем да тестваме върху мобилното приложение, не можем да вършим нищо, защото нямаше задоволително технологии 2011 година Тогава ни светна лампата – ОК, в случай че „ Google “ вижда този проблем, мобилните устройства превземат света и стават стратегически за растежа на бизнеса им. Един ден това ще се окаже истина за целия свят. И в действителност пет години и половина по-късно работим с компании от целия свят. Тези компании виждат същото нещо, което ние видяхме преди пет години и половина в „ Google “.
Момчил не е бил елементарен студент. В университета „ Брокпорт “ в Ню Йорк той учи едновременно три специалности – математика, компютърни науки и изчислителни науки. Още тогава от „ Google “ виждат капацитета на младия българин.
„ Трябваше да бъда находчив, тъй като „ Google “ не идва да презентира в моя дребен университет, който множеството хора не са го чували. Те пристигнаха да презентират, с цел да търсят стажанти, в огромния университет в Рочестър. Дочух, че ще се случи, промъкнах се в университета, слушах лекцията и си сложих cv-то на купчинката със cv-та на хората от университета. „ Google “ след два месеца ми се обадиха. Всъщност индивидът, който ми се обади, в този момент работи за мен. Това е Уолтър и той е нашият основен продуктов управител. Той е един от първите ни служащи “.
Момчил напуща Русе, когато е на 19. За Съедините щати заминава с два куфара и пари единствено за първия семестър в университета. За да се устоя в Щатите, стартира работа в пицарията на кампуса.
„ В тази пицария избрах да работя петък вечер, тъй като тогава имаше свободно време за работа. Повечето американци отиват на празненства, аз работя. А и от 21 до 01 ч. ти дават в допълнение по 50 цента на час. На британски му споделят graveyard shift – все едно работиш в гробищата. Когато имах този конфликт в дребното градче на Брокпорт, доста добре си припомням, че си направих проект, с цел да изляза от там. Да си намеря работа в по-големия град – в Рочестър, по-късно ще употребявам този стаж, с цел да си намеря в долината, по-късно ще работя в огромна компания, с цел да си взема зелената карта и един ден ще пускам лична компания. Това си го направих, може би на смешка като проект в самото начало. Но по един или различен метод по този начин ми протече животът “.
Напуска „ Google “ след четири години работа и започва личната си компания.
„ По една или друга причина малко забравих за фантазиите си, тъй като „ Google “ е от тези компании, които съумяват да те накарат да се чувстваш много комфортно и те разглезват с висока заплата и безвъзмездна храна, разтривки и човек си не помни фантазиите. Към четвъртата година в действителност съумях да си напомня какви са ми били фантазиите в университета и взех решение, че ще направя по този начин, че ще мога да напусна и да пускам Leanplum “, спомня си Момчил.
Казва, че животът в Русе е бил основен за развиването му в Силициевата котловина.
„ През 1997 г. майка ми имаше заплата от 3 $ на месец – тъкмо в най-голямата инфлация. Човек, когато няма нищо, прави от нищо нещо. В нашата компания имам десетки образци за този случай, в който е трябвало да създадем от нищо нещо. Защото стартираш една компания от нищото, би трябвало да намериш първия клиент, финансирането, би трябвало да прескачаш трудностите, които са непрекъснато пред теб. Затова би трябвало да намираш решения, които са нетрадиционни. В такава конюнктура нормално се израства “.
34-годишният българин не е единствено бизнесмен. Той е и подстрекател, ето за какво е определен за водещ преподавател на българското издание на известния формат за шерване на хрумвания и опит Tedx.
„ Повечето хора считат, че щастието идва с парите и славата. Но истината е, че не е по този начин. Това, което е значимо, са значимите връзки “, има вяра Момчил.
Именно хората, с които ще остане най-силно обвързван вечно, са в публиката. От Русе в София, с цел да видят и чуят детето си, са пристигнали родителите му. Баща му Димитър е оперен артист, а майка му Боряна преподава пиано. Самият Момчил свири от дребен, само че се отхвърля поради математиката още в гимназията.
Казваше: „ Тате, виж по какъв начин децата играят извън, аз не мога да играя “ – спомня си татко му. – Аз му споделях, че след време те отново ще играят, само че той ще бъде на друго равнище “.
Майка му споделя, че ѝ липсва, само че го насърчавала да замине за Щатите и да преследва фантазиите си.
„ Между другото аз съм го подкрепяла да замине, макар че е единствен наследник. От напълно дребен му давах посока да мисли, да се осъществя на открито. Така си мислех – че тук ще му е тясно в България. Липсва ни, само че сме щастливи, тъй като той е благополучен там, където е и се е осъществил оптимално “, споделя майка му.
Момчил е женен за българка и има две деца.
„ Вкъщи приказваме единствено български, даже ги коригирам, като пробват да приказват различен език. Всяка неделя ги повеждам на две учебни заведения – едното е по-голямо и по-устроено като класна стая, другото е като мини кръжок, вършим си сурвачки. Наскоро осъзнах, че от едното до другото място е 200 километра разстояние “, споделя Момчил.
Убеден е, че има още доста какво да реализира и не вижда живота си в България.
„ Много постоянно ми се случва да ме питат в България дали съм съумял и даже се бъзикам с нашите хора в офиса, че не ме питат в долината толкоз постоянно. Но аз не усещам по дефиницията за съумял, какво значи това тъкмо. За мен съумял значи, че към този момент си подготвен и в никакъв случай няма да се занимаваш. Докато аз чувствам, че нещата занапред стартират. Успял мога да кажа, че ще бъда, когато създадем компанията обществена в Нюйоркската стокова борса или я продадем. Предполагам, че тогава можете да ме попитате отново и ще забележим, по какъв начин ще се усещам “.
Смята, че бизнесът му е сполучлив у нас, тъй като работи за непознати пазари.
„ Ние развиваме нашия бизнес отвън България. Това, което имаме в България, в офис със чиновници и екосистема от бизнесмени, която по някакъв метод съществува и страната не се меси “.
Изчислява, че шансът за триумф на компанията се равнявал на 1 на 20 хиляди
„ За мен ключът към триумфа е, че уцелихме верния момент да стартираме тази компания, тъй като в нашия отрасъл ние сме в идващото потомство маркетинг технологии, което е единствено върху мобилни технологии. Това нещо преди пет години, когато стартирахме компанията, имаше много доза шанс и непримиримост от наша страна, тъй като успяхме да се нагодим по отношение на пазара и да намерим какво тъкмо търсят клиентите “, споделя той.
Днес има вяра, че някой ден българската му компания в Силициевата котловина ще е мултимилиардна.
„ Определено мисля, че значително това, което съм постигнал, е защото съм българин – като фамилни полезности, това да бъда деятелен, е тръгнало от България. Тази конюнктура на липса на средства ме е калила и ме е предиздвикала да желая да реализира повече в живота “, споделя Момчил.
„ Наистина, фантазията ми е да създадем компания, с която да се гордее цяла България – споделя той. – И забавното е, че като наемаме българи, това, което им споделям, е друго от това, което споделям на някой американец. На американците мога да кажа, че сме страхотна маркетингова компания и променяме света. Но като наемаме българи, за мен е значимо да поясня, че част от нашата задача е да създадем една българска компания, която може да бъде най-голямата софтуерна компания, която да основава освен работни места, а също и образец за други хора, които желаят да започват компании в България, че това е допустимо да се направи “.
На 28 и единствено девет години след идването си в Съединените щати, Момчил основава компанията за мобилен маркетинг LEANPLUM. В името ѝ се съдържа думата plum – от англ. ез. „ слива “. Момчил споделя, че за Силициевата котловина е особено фирмите да се назовават на плод, защото в предишното там е имало обилие от овощни дръвчета. В началото в компанията са единствено той и съдружникът му Андрю Фърст.
„ Направихме първото финансиране, което беше малко под 1 млн. $, по-късно направихме второто – бяхме към 16 души, беше 4 млн. $. След това, на третото финансиране, бяхме 30 – 40 индивида, а то беше 12 млн. $. Всяка година сме набирали финансиране. В момента компанията е с 160 души. Но всичко е с едно надграждане, доста труд “, споделя Момчил.
На петата година от основаването си приходите в софтуерната компания са нарастнали над 20 пъти, а вложенията доближават до 100 млн. $. Имат офиси по целия свят – от Сан Франциско до Лондон, Сингапур и дори в София.
„ Обикновено се бъзикам, че го сътворих, с цел да имам повече аргументи, с цел да се връщам в България, само че в действителност на нас ние е много стратегически офисът, тъй като имаме достъп до висок гений от инженери “, признава Момчил.
ИТ компанията развива мобилен маркетинг. Платформата им включва работа с приложения, имейли, известия и уебстраници. Техни клиенти са комерсиалният колос „ Мейсис “, приложението за запознанства „ Тиндър “, телевизия Ен Би Си. Идеята за онлайн маркетинг Момчил заимства от детството си, когато майка му има дребен магазин за облекла в гараж в Русе.
„ Имаше може би 100 клиенти, които идваха постоянно, обаче майка ми беше доста добра в това да маркетира към тях и примерно идваше стоката един път месечно и тя започваше да звънни на хората и споделяше: „ Имам една алена рокля… “. Целта е този модел, който работи за 100 души, да го умножим за 1 милиарда души в целия свят. Маркетинг, който не наподобява като спам, а оказва помощ на хората, както майка ми е пособия на нейните консуматори. За това се употребява изкуствен интелект “, изяснява предприемачът.
Но идеята се заражда още до момента в който Момчил работи в „ Google “, в секцията, отговаряща за „ ЮТюб “. Там открива, че платформата за видеосподеляне има потребност от маркетинг за мобилното си приложение.
„ Целта на нашия екип беше да усилваме гледаемостта на „ ЮTюб “, т.е повече хора да гледат по целия свят. Но когато гледахме къде гледат, видяхме, че най-големият растеж идва в мобилните устройства. Това беше през 2011 година, та ни хрумна концепцията, че вместо да влагаме в уебстраницата на „ ЮТюб “, ще влагаме в мобилното приложение. Така то ще пораства с нас и труда ни ще се умножава с времето. Но от „ Google “ ни споделиха, че това не е допустимо, че не можем да тестваме върху мобилното приложение, не можем да вършим нищо, защото нямаше задоволително технологии 2011 година Тогава ни светна лампата – ОК, в случай че „ Google “ вижда този проблем, мобилните устройства превземат света и стават стратегически за растежа на бизнеса им. Един ден това ще се окаже истина за целия свят. И в действителност пет години и половина по-късно работим с компании от целия свят. Тези компании виждат същото нещо, което ние видяхме преди пет години и половина в „ Google “.
Момчил не е бил елементарен студент. В университета „ Брокпорт “ в Ню Йорк той учи едновременно три специалности – математика, компютърни науки и изчислителни науки. Още тогава от „ Google “ виждат капацитета на младия българин.
„ Трябваше да бъда находчив, тъй като „ Google “ не идва да презентира в моя дребен университет, който множеството хора не са го чували. Те пристигнаха да презентират, с цел да търсят стажанти, в огромния университет в Рочестър. Дочух, че ще се случи, промъкнах се в университета, слушах лекцията и си сложих cv-то на купчинката със cv-та на хората от университета. „ Google “ след два месеца ми се обадиха. Всъщност индивидът, който ми се обади, в този момент работи за мен. Това е Уолтър и той е нашият основен продуктов управител. Той е един от първите ни служащи “.
Момчил напуща Русе, когато е на 19. За Съедините щати заминава с два куфара и пари единствено за първия семестър в университета. За да се устоя в Щатите, стартира работа в пицарията на кампуса.
„ В тази пицария избрах да работя петък вечер, тъй като тогава имаше свободно време за работа. Повечето американци отиват на празненства, аз работя. А и от 21 до 01 ч. ти дават в допълнение по 50 цента на час. На британски му споделят graveyard shift – все едно работиш в гробищата. Когато имах този конфликт в дребното градче на Брокпорт, доста добре си припомням, че си направих проект, с цел да изляза от там. Да си намеря работа в по-големия град – в Рочестър, по-късно ще употребявам този стаж, с цел да си намеря в долината, по-късно ще работя в огромна компания, с цел да си взема зелената карта и един ден ще пускам лична компания. Това си го направих, може би на смешка като проект в самото начало. Но по един или различен метод по този начин ми протече животът “.
Напуска „ Google “ след четири години работа и започва личната си компания.
„ По една или друга причина малко забравих за фантазиите си, тъй като „ Google “ е от тези компании, които съумяват да те накарат да се чувстваш много комфортно и те разглезват с висока заплата и безвъзмездна храна, разтривки и човек си не помни фантазиите. Към четвъртата година в действителност съумях да си напомня какви са ми били фантазиите в университета и взех решение, че ще направя по този начин, че ще мога да напусна и да пускам Leanplum “, спомня си Момчил.
Казва, че животът в Русе е бил основен за развиването му в Силициевата котловина.
„ През 1997 г. майка ми имаше заплата от 3 $ на месец – тъкмо в най-голямата инфлация. Човек, когато няма нищо, прави от нищо нещо. В нашата компания имам десетки образци за този случай, в който е трябвало да създадем от нищо нещо. Защото стартираш една компания от нищото, би трябвало да намериш първия клиент, финансирането, би трябвало да прескачаш трудностите, които са непрекъснато пред теб. Затова би трябвало да намираш решения, които са нетрадиционни. В такава конюнктура нормално се израства “.
34-годишният българин не е единствено бизнесмен. Той е и подстрекател, ето за какво е определен за водещ преподавател на българското издание на известния формат за шерване на хрумвания и опит Tedx.
„ Повечето хора считат, че щастието идва с парите и славата. Но истината е, че не е по този начин. Това, което е значимо, са значимите връзки “, има вяра Момчил.
Именно хората, с които ще остане най-силно обвързван вечно, са в публиката. От Русе в София, с цел да видят и чуят детето си, са пристигнали родителите му. Баща му Димитър е оперен артист, а майка му Боряна преподава пиано. Самият Момчил свири от дребен, само че се отхвърля поради математиката още в гимназията.
Казваше: „ Тате, виж по какъв начин децата играят извън, аз не мога да играя “ – спомня си татко му. – Аз му споделях, че след време те отново ще играят, само че той ще бъде на друго равнище “.
Майка му споделя, че ѝ липсва, само че го насърчавала да замине за Щатите и да преследва фантазиите си.
„ Между другото аз съм го подкрепяла да замине, макар че е единствен наследник. От напълно дребен му давах посока да мисли, да се осъществя на открито. Така си мислех – че тук ще му е тясно в България. Липсва ни, само че сме щастливи, тъй като той е благополучен там, където е и се е осъществил оптимално “, споделя майка му.
Момчил е женен за българка и има две деца.
„ Вкъщи приказваме единствено български, даже ги коригирам, като пробват да приказват различен език. Всяка неделя ги повеждам на две учебни заведения – едното е по-голямо и по-устроено като класна стая, другото е като мини кръжок, вършим си сурвачки. Наскоро осъзнах, че от едното до другото място е 200 километра разстояние “, споделя Момчил.
Убеден е, че има още доста какво да реализира и не вижда живота си в България.
„ Много постоянно ми се случва да ме питат в България дали съм съумял и даже се бъзикам с нашите хора в офиса, че не ме питат в долината толкоз постоянно. Но аз не усещам по дефиницията за съумял, какво значи това тъкмо. За мен съумял значи, че към този момент си подготвен и в никакъв случай няма да се занимаваш. Докато аз чувствам, че нещата занапред стартират. Успял мога да кажа, че ще бъда, когато създадем компанията обществена в Нюйоркската стокова борса или я продадем. Предполагам, че тогава можете да ме попитате отново и ще забележим, по какъв начин ще се усещам “.
Смята, че бизнесът му е сполучлив у нас, тъй като работи за непознати пазари.
„ Ние развиваме нашия бизнес отвън България. Това, което имаме в България, в офис със чиновници и екосистема от бизнесмени, която по някакъв метод съществува и страната не се меси “.
Изчислява, че шансът за триумф на компанията се равнявал на 1 на 20 хиляди
„ За мен ключът към триумфа е, че уцелихме верния момент да стартираме тази компания, тъй като в нашия отрасъл ние сме в идващото потомство маркетинг технологии, което е единствено върху мобилни технологии. Това нещо преди пет години, когато стартирахме компанията, имаше много доза шанс и непримиримост от наша страна, тъй като успяхме да се нагодим по отношение на пазара и да намерим какво тъкмо търсят клиентите “, споделя той.
Днес има вяра, че някой ден българската му компания в Силициевата котловина ще е мултимилиардна.
„ Определено мисля, че значително това, което съм постигнал, е защото съм българин – като фамилни полезности, това да бъда деятелен, е тръгнало от България. Тази конюнктура на липса на средства ме е калила и ме е предиздвикала да желая да реализира повече в живота “, споделя Момчил.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ