Как КЗК проспа продажбата на „Булсатком“ на Спас Русев с кредит от „Виваком“
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е проспала предния проблем за придобиване на огромен бизнес. Това стана ясно този месец откакто отчет на „ Юнайтед груп “ (компанията-собственик на „ Виваком “ и „ Нова телевизия “ - б.р.), предопределен за вложителите, разкри, че договорката с „ Булсатком “ и покупката от Спас Русев в действителност е финансирана с заем от „ Юнайтед груп “.
Това е следващата договорка, която Комисия за защита на конкуренцията „ проспива “ и позволява без задълбочена инспекция за централизация.
Шопингът на „ Виваком “
Групата „ Юнайтед груп “, следена от сръбския предприемач Драган Шолак, закупи „ Виваком “ през ноември 2019 година Точно година по-късно, през декември 2020 година, „ Юнайтед груп “ купува безпроблемно и Нова телевизия, дружно с всички останали медии на групата на „ Нетинфо “, включително вестниците на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски – „ Монитор “, „ Телеграф “, „ Политика “, „ Борба “ и други
Сделките бяха утвърдени скорострелно и без забележки от Комисията за защита на конкуренцията. Припомняме, че преди този момент антимонополната комисия отхвърли на „ Пи Пи Еф Груп “ - чешката група на трагично починалия Петр Келнер да закупи „ Нова телевизия “ с аргумента, че забележителният брой средства за всеобща информация, с които ще разполага обединената група, ще ѝ даде значително преимущество пред останалите участници, предоставящи медийни услуги. Този извод тогава беше изработен, макар че кандидат-купувачът нямаше свои сдружения в тази сфера в България. Няколко години по-късно „ Нова телевизия “ беше продадена на „ Юнайтед Груп “ и утвърдена безпроблемно от същата Комисия за защита на конкуренцията.
С това „ да “ „ Виваком “ стартира поредност от придобивания, които минаваха безпрептятствено през Комисия за защита на конкуренцията.
През февруари 2021 година „ Виваком “ закупи мощния софийски снабдител Net1 и компанията от ново потомство със лична оптична мрежа ComNet Sofia. Това на процедура са двата най-големи снабдители в София, след „ А1 “ и „ Виваком “.
Няколко месеца по-късно стана ясно, че телекомът желае да придобие директен едноличен надзор над „ Нетуоркс-България “ ЕООД, „ ТВН Дистрибуция България ЕООД “, „ Телко Инфраструктури “ ЕООД и заобиколен надзор върху „ Онлайн Директ “ ЕООД. Комисия за защита на конкуренцията утвърди и договорката на „ Виваком “ за придобиването на пловдивския кабелен оператор N3, който съгласно данните на Комисията за контролиране на известията за 2019 година е с 26 хиляди телевизионни клиенти и 4200 интернет консуматори. Според регулатора след реализиране на договорката на територията на Пловдив „ Виваком “ доста ще изпревари най-големия снабдител все още – „ A1 България “.
През декември 2021 година VIVACOM разгласи, че е “пocтигнaлa cъглacиe дa пpидoбиe изцялo peгиoнaлния дocтaвчик нa тeлeвизия и интepнeт " Teлнeт ".
Купуването на мрежата на „ Булсатком “ през задната врата
Всички тези придобивания са транспарантни и обществени, по тях Комисия за защита на конкуренцията има нарочни решения, с които обосновава утвърждението си. Този месец обаче стана ясно, че „ Виваком “ желае да получи достъп до инфраструктурата на " Булсатком ", откакто през септември новият притежател категорично отхвърли придобиването на „ Булсатком “ по някакъв метод да е подкрепено от „ Виваком “ или свързани с нея компании. Не е ясно дали договорката е минавала през Комисия за защита на конкуренцията.
Оказва се, че „ Юнайтед груп ” отпуска заем на Спас Русев, с който да придобие „ Булсатком “. Условията на заема са по-късно сателитният оператор да съобщи цялата си инфраструктура на „ Виваком “. След което главната част от нея да бъде давана на лизинг за прилагане. Припомняме, че през септември Спас Русев излезе от надзорния съвет на БТК, малко преди да бъде оповестена договорката за придобиване на „ Булсатком “ от пернишкия предприемач. Дружеството, с което Русев желае да придобие „ Булсатком “, е записано през април 2021 година и има капитал в размер на 5000 лева, като все още няма данни компанията да развива активност и да осъществя някакви доходи. Въпреки това точно то ще е сдружението, което ще е новия притежател на „ Булсатком “.
От отчета на „ Юнайтед груп ” излиза наяве, че са дали заем в размер на 127 милиона евро на компанията на Спас Русев “VIVA CORPORATE SARL ”, с цел да улеснят придобиването на “Булсатком ”. Според отчета на КРС за 2021 година " Булсатком " е водач с към 650 000 клиенти на телевизия пред " Виваком " с 626 000 и А1 с 525 000. Още по-интересното е, че падежът на заема е септември 2022 година или тъкмо интервала, в който договорката сред Русев и „ Булсатком “ беше финализирана. С други думи – прехвърлянето на инфраструктурата на сателитния оператор също към този момент е завършило.
Припомняме, че Спас Русев съобщи пред в. Капитал тогава, че финансира договорката “с персонални средства и заеми от интернационалните финансови институции ”. Оказва се, че персоналните средства в действителност идват от притежателя на “Виваком ”. Този заем е прихванат против придобиване от страна на “Юнайтед груп ” на мобилните кафези на “Булсатком ” на цена от 3 млн. евро. Фиксираната оптична инфраструктура на Булсатком е оценена на 87 млн. евро. Останалите 37 млн. евро Русев възнамерява да върне посредством рефинансиране от търговски банки.
Докладът разкрива още, че добитата оптична инфраструктура ще бъде отделена като актив в обособена компания от групата на “Виваком ”, като в началото ще бъде отдадена чартърен на “Булсатком ”, като сърбите чакат доходи от 9 милиона евро годишно единствено от тази активност.
Така дефакто “Булсатком ” се трансформира в нещо като “виртуален оператор ” на закрепени услуги, тъй като цялата му инфраструктура ще е непозната и предоставена чартърен. Това от своя страна изключва контрола на Булсатком върху мрежата му.
Къде е Комисия за защита на конкуренцията?
Придобиването на инфраструктурата на “Булсатком ” от “Виваком ” не е достигнало до Комисия за защита на конкуренцията, тъй като в отчета си “Юнайтед груп ” твърди, че “Булсатком резервира контрола си върху мрежата ” и че договорката към този момент е завършена. Комисията за защита на конкуренцията по закон би трябвало да е самостоятелен орган, който следи дали фирмите не злоупотребяват с монополно състояние, дали се картелират и конкурират ли се лоялно. Комисия за защита на конкуренцията се произнася и за всяка по-голяма договорка в България (когато оборотът на участващите в сливането или придобиването компании имат общ годишен оборот от над 25 млн. лева, а на продаваното сдружение е над 3 млн. лева.). В практиката си до момента комисията постоянно е разрешавала покупко-продажби, като единствено в редки случаи е поставяла условия пред новите притежатели, изключително когато те не са част от политическите настроения на ръководещите.
Най-яркият образец за това беше възбраната на договорката сред " Еврохолд " и CEZ за активите на чешкото енергийно сдружение, зад което тогава прозираха политически, а не стопански причини. Това докара до патовата обстановка CEZ да не може да напусне страната, макар желанието си, тъй като договорката не е глобена от политиците на власт. След абсурда обаче Комисия за защита на конкуренцията внезапно промени позицията си на 180 градуса и счете, че договорката не е опасност за конкуренцията и тя мина.
През 2016 година предизборно Комисия за защита на конкуренцията разгласи, че “шест вериги търговци на горива непрекъснато са съгласували ценовата си политика най-малко от 2012 година насам и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) има " безапелационни доказателства " за това ”. " Няма съображение да се приключи процедурата — има задоволително безапелационни доказателства за нарушаванията ", безапелационна беше тогава ръководителят Юлия Ненкова. Година по-късно Комисия за защита на конкуренцията разгласи, че на пазара за търговия на дребно на горива у нас няма ценови картел, а “обмен на информация ”. Ненкова изясни по време на конференция, че през октомври 2016 година са предявили искания за картел, само че в границите на процедурата са открили, че има “ценови паралелизъм ”, което не било наказуемо.
Тези проблеми извеждат на напред във времето разумни въпроси по какъв начин самостоятелната Комисия за защита на конкуренцията управлява един пазар, който по този начин или другояче се ръководи от трите огромни телекома, печелят ли потребителите от тази централизация на пазарен дял и монополът ли е най-хубавият метод да бъде опазен техният интерес. И в случай че през днешния ден телекомите към момента се конкурират и смъкват цените, кой ще подсигурява, че на следващия ден, когато на пазара останат монополисти, цените няма да се вдигнат.
Сегашната обстановка също слага въпроса по какъв начин в България една компания може да не купи непосредствено друга, а да закупи нейния максимален актив, а точно мрежата през сдружение, следено от някогашен член на Надзорния ѝ съвет. Оказва се, че е допустимо - компанията просто би трябвало да даде заем на новия притежател, след което да придобие активите на закупената компания и да я даде чартърен на същата компания. А какво е един телеком без инфраструктура - на тези въпроси би трябвало да дава отговор Комисия за защита на конкуренцията.
Още по темата
Това е следващата договорка, която Комисия за защита на конкуренцията „ проспива “ и позволява без задълбочена инспекция за централизация.
Шопингът на „ Виваком “
Групата „ Юнайтед груп “, следена от сръбския предприемач Драган Шолак, закупи „ Виваком “ през ноември 2019 година Точно година по-късно, през декември 2020 година, „ Юнайтед груп “ купува безпроблемно и Нова телевизия, дружно с всички останали медии на групата на „ Нетинфо “, включително вестниците на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски – „ Монитор “, „ Телеграф “, „ Политика “, „ Борба “ и други
Сделките бяха утвърдени скорострелно и без забележки от Комисията за защита на конкуренцията. Припомняме, че преди този момент антимонополната комисия отхвърли на „ Пи Пи Еф Груп “ - чешката група на трагично починалия Петр Келнер да закупи „ Нова телевизия “ с аргумента, че забележителният брой средства за всеобща информация, с които ще разполага обединената група, ще ѝ даде значително преимущество пред останалите участници, предоставящи медийни услуги. Този извод тогава беше изработен, макар че кандидат-купувачът нямаше свои сдружения в тази сфера в България. Няколко години по-късно „ Нова телевизия “ беше продадена на „ Юнайтед Груп “ и утвърдена безпроблемно от същата Комисия за защита на конкуренцията.
С това „ да “ „ Виваком “ стартира поредност от придобивания, които минаваха безпрептятствено през Комисия за защита на конкуренцията.
През февруари 2021 година „ Виваком “ закупи мощния софийски снабдител Net1 и компанията от ново потомство със лична оптична мрежа ComNet Sofia. Това на процедура са двата най-големи снабдители в София, след „ А1 “ и „ Виваком “.
Няколко месеца по-късно стана ясно, че телекомът желае да придобие директен едноличен надзор над „ Нетуоркс-България “ ЕООД, „ ТВН Дистрибуция България ЕООД “, „ Телко Инфраструктури “ ЕООД и заобиколен надзор върху „ Онлайн Директ “ ЕООД. Комисия за защита на конкуренцията утвърди и договорката на „ Виваком “ за придобиването на пловдивския кабелен оператор N3, който съгласно данните на Комисията за контролиране на известията за 2019 година е с 26 хиляди телевизионни клиенти и 4200 интернет консуматори. Според регулатора след реализиране на договорката на територията на Пловдив „ Виваком “ доста ще изпревари най-големия снабдител все още – „ A1 България “.
През декември 2021 година VIVACOM разгласи, че е “пocтигнaлa cъглacиe дa пpидoбиe изцялo peгиoнaлния дocтaвчик нa тeлeвизия и интepнeт " Teлнeт ".
Купуването на мрежата на „ Булсатком “ през задната врата
Всички тези придобивания са транспарантни и обществени, по тях Комисия за защита на конкуренцията има нарочни решения, с които обосновава утвърждението си. Този месец обаче стана ясно, че „ Виваком “ желае да получи достъп до инфраструктурата на " Булсатком ", откакто през септември новият притежател категорично отхвърли придобиването на „ Булсатком “ по някакъв метод да е подкрепено от „ Виваком “ или свързани с нея компании. Не е ясно дали договорката е минавала през Комисия за защита на конкуренцията.
Оказва се, че „ Юнайтед груп ” отпуска заем на Спас Русев, с който да придобие „ Булсатком “. Условията на заема са по-късно сателитният оператор да съобщи цялата си инфраструктура на „ Виваком “. След което главната част от нея да бъде давана на лизинг за прилагане. Припомняме, че през септември Спас Русев излезе от надзорния съвет на БТК, малко преди да бъде оповестена договорката за придобиване на „ Булсатком “ от пернишкия предприемач. Дружеството, с което Русев желае да придобие „ Булсатком “, е записано през април 2021 година и има капитал в размер на 5000 лева, като все още няма данни компанията да развива активност и да осъществя някакви доходи. Въпреки това точно то ще е сдружението, което ще е новия притежател на „ Булсатком “.
От отчета на „ Юнайтед груп ” излиза наяве, че са дали заем в размер на 127 милиона евро на компанията на Спас Русев “VIVA CORPORATE SARL ”, с цел да улеснят придобиването на “Булсатком ”. Според отчета на КРС за 2021 година " Булсатком " е водач с към 650 000 клиенти на телевизия пред " Виваком " с 626 000 и А1 с 525 000. Още по-интересното е, че падежът на заема е септември 2022 година или тъкмо интервала, в който договорката сред Русев и „ Булсатком “ беше финализирана. С други думи – прехвърлянето на инфраструктурата на сателитния оператор също към този момент е завършило.
Припомняме, че Спас Русев съобщи пред в. Капитал тогава, че финансира договорката “с персонални средства и заеми от интернационалните финансови институции ”. Оказва се, че персоналните средства в действителност идват от притежателя на “Виваком ”. Този заем е прихванат против придобиване от страна на “Юнайтед груп ” на мобилните кафези на “Булсатком ” на цена от 3 млн. евро. Фиксираната оптична инфраструктура на Булсатком е оценена на 87 млн. евро. Останалите 37 млн. евро Русев възнамерява да върне посредством рефинансиране от търговски банки.
Докладът разкрива още, че добитата оптична инфраструктура ще бъде отделена като актив в обособена компания от групата на “Виваком ”, като в началото ще бъде отдадена чартърен на “Булсатком ”, като сърбите чакат доходи от 9 милиона евро годишно единствено от тази активност.
Така дефакто “Булсатком ” се трансформира в нещо като “виртуален оператор ” на закрепени услуги, тъй като цялата му инфраструктура ще е непозната и предоставена чартърен. Това от своя страна изключва контрола на Булсатком върху мрежата му.
Къде е Комисия за защита на конкуренцията?
Придобиването на инфраструктурата на “Булсатком ” от “Виваком ” не е достигнало до Комисия за защита на конкуренцията, тъй като в отчета си “Юнайтед груп ” твърди, че “Булсатком резервира контрола си върху мрежата ” и че договорката към този момент е завършена. Комисията за защита на конкуренцията по закон би трябвало да е самостоятелен орган, който следи дали фирмите не злоупотребяват с монополно състояние, дали се картелират и конкурират ли се лоялно. Комисия за защита на конкуренцията се произнася и за всяка по-голяма договорка в България (когато оборотът на участващите в сливането или придобиването компании имат общ годишен оборот от над 25 млн. лева, а на продаваното сдружение е над 3 млн. лева.). В практиката си до момента комисията постоянно е разрешавала покупко-продажби, като единствено в редки случаи е поставяла условия пред новите притежатели, изключително когато те не са част от политическите настроения на ръководещите.
Най-яркият образец за това беше възбраната на договорката сред " Еврохолд " и CEZ за активите на чешкото енергийно сдружение, зад което тогава прозираха политически, а не стопански причини. Това докара до патовата обстановка CEZ да не може да напусне страната, макар желанието си, тъй като договорката не е глобена от политиците на власт. След абсурда обаче Комисия за защита на конкуренцията внезапно промени позицията си на 180 градуса и счете, че договорката не е опасност за конкуренцията и тя мина.
През 2016 година предизборно Комисия за защита на конкуренцията разгласи, че “шест вериги търговци на горива непрекъснато са съгласували ценовата си политика най-малко от 2012 година насам и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) има " безапелационни доказателства " за това ”. " Няма съображение да се приключи процедурата — има задоволително безапелационни доказателства за нарушаванията ", безапелационна беше тогава ръководителят Юлия Ненкова. Година по-късно Комисия за защита на конкуренцията разгласи, че на пазара за търговия на дребно на горива у нас няма ценови картел, а “обмен на информация ”. Ненкова изясни по време на конференция, че през октомври 2016 година са предявили искания за картел, само че в границите на процедурата са открили, че има “ценови паралелизъм ”, което не било наказуемо.
Тези проблеми извеждат на напред във времето разумни въпроси по какъв начин самостоятелната Комисия за защита на конкуренцията управлява един пазар, който по този начин или другояче се ръководи от трите огромни телекома, печелят ли потребителите от тази централизация на пазарен дял и монополът ли е най-хубавият метод да бъде опазен техният интерес. И в случай че през днешния ден телекомите към момента се конкурират и смъкват цените, кой ще подсигурява, че на следващия ден, когато на пазара останат монополисти, цените няма да се вдигнат.
Сегашната обстановка също слага въпроса по какъв начин в България една компания може да не купи непосредствено друга, а да закупи нейния максимален актив, а точно мрежата през сдружение, следено от някогашен член на Надзорния ѝ съвет. Оказва се, че е допустимо - компанията просто би трябвало да даде заем на новия притежател, след което да придобие активите на закупената компания и да я даде чартърен на същата компания. А какво е един телеком без инфраструктура - на тези въпроси би трябвало да дава отговор Комисия за защита на конкуренцията.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ