Комисията по конституционни въпроси решава кой може да е служебен премиер
Комисията по конституционни въпроси ще продължи своето съвещание през днешния ден от 10:00 часа в зала 1 на Народното събрание. Депутатите се чака да гласоподават текстовете, свързани със служебния кабинет, които през вчерашния ден бяха отсрочени.
Министърът на правораздаването Атанас Славов разяснява, че препоръчаната редакция за служебния кабинет би трябвало да бъде предпазена в пленарната зала, само че ръководителят на Върховния касационен съд да не е включен в кръга лица, от които президентът може да избира длъжностен министър-председател. По думите му това би основало риск за независимостта на правосъдната власт.
Преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова разяснява, че от кръга лица следва да бъдат изключени и ръководителят и заместник-председателят на Сметната палата поради одитите, които прави институцията, в това число на служебните кабинети.
Депутатите одобриха през вчерашния ден текстовете, свързани с двойното поданство за народните представители и министрите. Министър Славов разяснява, че решението за двойното поданство е суверенно решение на българския парламент.
Депутатите се отхвърлиха от концепцията датата на националния празник на България да бъде изменена от 3 март на 24 май и одобриха главните разпореждания, свързани с мандатността на основния прокурор, Висшия правосъден съвет и метода, по който се попълнят квотите.
Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висшия правосъден съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Това взеха решение депутатите от Комисията по конституционни въпроси с гласуваните на второ четене промени в главния закон.
Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, препоръчаният претендент се смята за определен, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение, гласят наредбите.
Според други от признатите разпореждания Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховния касационен съд и ръководителя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.
