Комисията издава доклади за държавите, които не са част от

Комисията издава отчети за страните, които не са част от еврозоната, на всеки две години, оценявайки тяхната подготвеност по ценова непоклатимост, резистентност на валутния курс, равнището на бюджетния недостиг и размера на главния лихвен %.

 

Страната ни към момента не е изпълнила критерия за понижаване на инфлацията. Според разпоредбите на 20-те страни, употребяващи еврото, инфлацията в страна, желаеща да се причисли към тях, не може да надвишава с повече от 1.5% размера на инфлацията на трите страни членки с най-хубави индикатори.

Данните на Евростат демонстрират, че няколко месеца поред страната ни има сериозен прогрес в намаляването на годишната инфлация по ХИПЦ. През декември 2023 година тя е била 5%, месец по-късно – 3.9%, в края на февруари 2024-а – 3.5%, а през март 2024-а – 3.1% на годишна база. Независимо от спадащите равнища на инфлация у нас обаче, България към момента е надалеч от постигането на маастрихтския аршин за ценова непоклатимост.

 

По-рано тази година ръководителят на eврогрупата Паскал Донахю загатна, че България може да вкара еврото по-късно през 2025 година, а разнообразни специалисти показаха хипотезата, че по-вероятната дата е 1 януари 2026 година.

 

България подаде молба за влизане в чакалнята на еврото в средата на 2018 година, като първичните й проекти бяха да се причисли към общата валута две години по-късно. Впоследствие тази дата беше неколкократно отлагана.