Приликата между Девети септември и Орбан
Коментарът на доцент Георги Лозанов за събитията от седмицата е от предаването му " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Девети септември от дълго време е пропуснат от историята, само че не и празничното му честване. Българска социалистическа партия с някаква отмъстителна непримиримост продължава да провежда на тази дата тържества из цялата страна. Сега, когато те не са резултат на държавна насила, както преди Десети ноември, няма по какъв различен метод да бъдат избрани, с изключение на като политически абсурдизъм. Или най-малкото като хепънинг, основан с цел да пародира националната орис. Защото вън от партийните изгоди и персоналните илюзии, е реалност, че това е началото на третата огромна загуба на суверенитет, надлежно след рухването на България под византийска и под османска власт. Вярно, че „ по документи ” страната остава независима, само че по този начин или другояче политиката й се дефинира от Москва. И всеки опит за отклоняване води след себе си танковете, както у нас по този начин и не става, само че става в Унгария през 1956 и в Чехословакия през 1968 година.
В подобен порядък можем да се организираме и хепънинг – подигравка на толерантността към поробителя, за честване на 17 юли 1393 година, да речем, когато турците завладяват столицата на Второто българско царство. А и изобщо в самоиронична асиметрия да обявим в националния календар дружно с Деня на независимостта и Ден на зависимостта. Не малко институции и обособени обществени лица ще имат съображение да го припознаят за собствен празник.
Размяната на остри отзиви във връзка на заличените кръстовете от църквата на остров Санторини в фотосите върху опаковки на гръцки хранителни артикули продължи и тази седмица. Случаят самичък по себе си надали заслужаваше толкоз необятен спор, само че той повдигна изключително мъчителен за днешната европейска просвета въпрос: до каква степен се простират границите на толерантността към другия – мохамеданин, емигрант, гей и прочие И би трябвало ли поради него да жертваме знаците на личната си еднаквост. Отговорът, несъмнено, може да бъде само „ не ”, тъй като другояче либерализмът се трансформира в своето назад – във фанатизъм.
Специално във връзка с религиозните знаци канон може да има при използването им единствено в храма и ритуала. В световна среда всеки е свободен да ги пояснява и слага съгласно личните си разбирания, в това число и да ги осмива като карикатуристите от „ Шарли Ебдо ”. Там те към този момент не принадлежат на ничия религия, а на културата като цяло. Същото се отнася и за останалите външни прояви на идентичността – от бурката до прайда, от свещеническото расо до целувката сред влюбени на моста.
Въпросът е общественото самозаявяване да не бъде безчинство, манифестирането на знаци да не нарушава законите. Оттам нататък никой не може да желае да се откажеш от тях, да ги цензурира. Върху опаковките може да има и кръстове, и полумесеци, шоу звездите да се назовават и Мадона, та и Младенец, върху фланелките да е отпечатан и Че Гевара, и американското знаме, локумът да е кръстен и „ Път към Европа ” и „ Октомврийска гражданска война ”.
Поне в Европа и Съединени американски щати е по този начин, за благополучие. Все още е така… Докато вследствие на нападателните опити либерализмът да бъде изкаран основен провинен за всички рецесии на демократичния свят и той в самоотбрана не се фанатизира. Не инцидентно сигналът за подобен риск – този с изтритите кръстове, пристигна таман от Германия, страната която все по-самотно се пробва да удържа демократичния ред на континента.
Насреща стоят политици като Виктор Орбан, който, преследвайки моментните си ползи, тази седмица се опита да прокара ново разделяне сред страните в Европейски Съюз – на такива с и без колониално минало. Колкото някой на собствен ред да му напомни исторически по-близкото разделяне сред страни с и без комунистическо минало. Въобще един от най-лесните способи да убиеш сегашното е да го замериш с камък от предишното.
Девети септември от дълго време е пропуснат от историята, само че не и празничното му честване. Българска социалистическа партия с някаква отмъстителна непримиримост продължава да провежда на тази дата тържества из цялата страна. Сега, когато те не са резултат на държавна насила, както преди Десети ноември, няма по какъв различен метод да бъдат избрани, с изключение на като политически абсурдизъм. Или най-малкото като хепънинг, основан с цел да пародира националната орис. Защото вън от партийните изгоди и персоналните илюзии, е реалност, че това е началото на третата огромна загуба на суверенитет, надлежно след рухването на България под византийска и под османска власт. Вярно, че „ по документи ” страната остава независима, само че по този начин или другояче политиката й се дефинира от Москва. И всеки опит за отклоняване води след себе си танковете, както у нас по този начин и не става, само че става в Унгария през 1956 и в Чехословакия през 1968 година.
В подобен порядък можем да се организираме и хепънинг – подигравка на толерантността към поробителя, за честване на 17 юли 1393 година, да речем, когато турците завладяват столицата на Второто българско царство. А и изобщо в самоиронична асиметрия да обявим в националния календар дружно с Деня на независимостта и Ден на зависимостта. Не малко институции и обособени обществени лица ще имат съображение да го припознаят за собствен празник.
Размяната на остри отзиви във връзка на заличените кръстовете от църквата на остров Санторини в фотосите върху опаковки на гръцки хранителни артикули продължи и тази седмица. Случаят самичък по себе си надали заслужаваше толкоз необятен спор, само че той повдигна изключително мъчителен за днешната европейска просвета въпрос: до каква степен се простират границите на толерантността към другия – мохамеданин, емигрант, гей и прочие И би трябвало ли поради него да жертваме знаците на личната си еднаквост. Отговорът, несъмнено, може да бъде само „ не ”, тъй като другояче либерализмът се трансформира в своето назад – във фанатизъм.
Специално във връзка с религиозните знаци канон може да има при използването им единствено в храма и ритуала. В световна среда всеки е свободен да ги пояснява и слага съгласно личните си разбирания, в това число и да ги осмива като карикатуристите от „ Шарли Ебдо ”. Там те към този момент не принадлежат на ничия религия, а на културата като цяло. Същото се отнася и за останалите външни прояви на идентичността – от бурката до прайда, от свещеническото расо до целувката сред влюбени на моста.
Въпросът е общественото самозаявяване да не бъде безчинство, манифестирането на знаци да не нарушава законите. Оттам нататък никой не може да желае да се откажеш от тях, да ги цензурира. Върху опаковките може да има и кръстове, и полумесеци, шоу звездите да се назовават и Мадона, та и Младенец, върху фланелките да е отпечатан и Че Гевара, и американското знаме, локумът да е кръстен и „ Път към Европа ” и „ Октомврийска гражданска война ”.
Поне в Европа и Съединени американски щати е по този начин, за благополучие. Все още е така… Докато вследствие на нападателните опити либерализмът да бъде изкаран основен провинен за всички рецесии на демократичния свят и той в самоотбрана не се фанатизира. Не инцидентно сигналът за подобен риск – този с изтритите кръстове, пристигна таман от Германия, страната която все по-самотно се пробва да удържа демократичния ред на континента.
Насреща стоят политици като Виктор Орбан, който, преследвайки моментните си ползи, тази седмица се опита да прокара ново разделяне сред страните в Европейски Съюз – на такива с и без колониално минало. Колкото някой на собствен ред да му напомни исторически по-близкото разделяне сред страни с и без комунистическо минало. Въобще един от най-лесните способи да убиеш сегашното е да го замериш с камък от предишното.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ