Днешният "патриотизъм" би възмутил предците ни
Коментарът е препубликуван от.
Днес значимо малцинство от доста шумни българи показва своя национализъм посредством обезверени опити за опазване на предишното или напряко за връщане в него. И си давам сметка, че единствено преди едно столетие патриотизмът е бил влечение към бъдещето - извисяване, а не срутване.
Седя и пиша в наследствената си къща, строена някъде към Съединението, в село Миндя. Зад гърба ми бумти джамалът (зидана печка - б.р.), на открито е сняг и към минус 5 градуса. На варосаната лятос стена насреща виждам тъкмо 16 самостоятелни и групови фотоси на моите селски предшественици, правени някъде сред 1910 и 1932 година. Снимани са, несъмнено, с дагеротип, дошъл от града с файтон. Това е единствено половината от родата - бащината, само че и тя е задоволително показателна.
На жълто-кафявите фотоси не виждам нито цървули, нито пояси, нито даже калпаци или потури. В своето ежедневие те са били и с цървули, и с потури, от време на време и с пояси. Орали са, жънали са, прехвърляли са тор, ставали са по втори петли да възпламенят огъня и да издоят животните. Но в тази ситуация те са пред фотографа художник, дошъл от града. И се обличат " алафранга " - по този начин, както знаят, че е редно " пред хората ". Виждам ботуши, ниски и високи трандафори, костюми с жилетки, на места по някоя вратовръзка и бомбе. Жените са в рокли с дантели около шията, с бухнали плещи и тесни ръкави, завършващи с половин дузина ситни копчета.
Посланието е ясно: " Ние сме европейци "
Посланието към публиката - и тогавашна, и бъдеща - е ясно: " Изкарваме си хляба като селяни, само че сме европейци ". Стремят се да реализират трайно европейските стандарти и го вършат, когато в края на 1920-те години се замогват. Стремително преобразяват ориенталско-селските си къщи в такива, които оптимално се приближават до градските мостри в прилежащите градове Елена и Велико Търново. Извеждат животните от мазите и ги заселват в обори в края на двора. Затварят оджаците (огнищата - б.р.) с джамали и камини, донесени като ноу-хау от Австрия. Сменят наровете с изрисувани стоманени легла на " Братя Габровски - Русе 1928 година ". Престават да се завиват с черги и внедряват одеалата. Тъкат ленени чаршафи и покривки. Изнасят кръглите ниски масички (сании) и трикраките столчета към летните кухни, а в къщата сядат на високи столове и високи маси. Престават да ядат с дървени лъжици от една и съща чиния и минават към самостоятелни чинии и тенекиени принадлежности.
От панаирите в Солун и Одрин носят големи картини със подиуми от немския - не съветския, турския или египетския - романтизъм. " Шильонският затвор " е огромният шлагер на това време. Освен този панаирски шедьовър, аз съответно съм наследил и картина, изобразяваща сцена от " Хензел и Гретел " - а не от сказанията за Настрадин Ходжа или за Иля Муромец да вземем за пример.
И продават ниви, с цел да изучат децата си, по този начин щото те да не се обличат " алафранга " единствено за пред фотограф художниците.
Днешният " национализъм " би ги възмутил
Точно мъжете на кафеникавите фотоси пред мен, както и техните татковци, са изразявали патриотизма си, като без съмнение са отивали на война, с цел да пазят земята на дедите си и фантазиите за децата си. Впрягали са биволските каруци, казвали са " Сбогом " на челядта и са тръгвали. При връщането си не са разрешавали никой да ги приближи, преди да се съблекат голи на двора и да изгорят облеклата си, цялостни с фронтови въшки. Без никакво благоговение са се били по фронтовете против Великите сили: Турция, Русия, Англия, Франция, Германия. И макар всички политически произшествия, последвали войните, са опазили територия, не доста по-малка от Англия. При първа опция са се разделяли с потури, пояси, калпаци и цървули.
Тези хора ни завещаха една европейска България, съвсем равна по територия с Англия, въпреки с население, много по-малко от Лондон. По тази огромна държавна територия мерим техния национализъм. " Патриотизмът " през днешния ден би ги възмутил. Вероятно щяха да разгласят неговите следовници за някакъв вид примитиви, диваци.
За разлика от предците си, днешните " патриоти ", с цел да се покажат " пред хората ", навличат потури, отгоре-отгоре връзват някакви цървули, омотават се с пояси. Презират всичко европейско и извисяващо, към което са се стремили почтените хора преди 100 и повече години. Не би им хрумнало да жертват себе си във война за отбрана на родна територия. Убедени са, че някой - най-вече Русия - ще ги пази. И, за разлика от скромните си предшественици, които са работели и воювали без звук и искания, сегашните подвигат олелия до небето, с цел да бъдат видяни и приети.
Погледнете скулптурната комбинация " Те победиха " на Иван Лазаров от 1912 година, след това погледнете фотография от " Леденото хоро " в Калофер. Веднага ще схванете разликата.
Вгледайте се в кафеникавите фотоси и се запитайте...
По-лошото е, че на равнище висша политика този потурнашки национализъм прави огромни бели за цялата нация. Да вземем вседържавния ентусиазъм " Да запазим въглищата! ".
Въглищната сила е моторът на Индустриалната гражданска война в Европа от началото на 19-ти век - по време на последното потомство българи, показващи се и " пред хората " с потури и цървули. Когато, 100 години по-късно, в селата са се качвали на стоманени кревати и високи столове, в Европа стартира преходът към течни горива и към мотори с вътрешно горене, наследили конската и биволска двигателна сила.
Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд ТръмпС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Днес сме в преход към производството на сила от слънце, вятър и приливи. У нас обаче тези, които поставят потури по тържествени мотиви, надигат зов: " Европата желае да ни вземе въглищата! Няма да си ги дадем! ". Да не приказваме, че преходът към цифрови технологии от дълго време е приключен, само че българските политици с потури направиха всичко допустимо да гласуваме с хартия и никога да не бъдем улеснявани с отдалечено гласоподаване по интернет.
Имам въпрос. Нали, драги, сте патриоти? Защо не седнете пред стената с кафеникавите фотоси на достойните си предшественици и не си спомните защо са мечтали, защо са се борили, като какви са се виждали, какво са желали за децата си? Разгледайте ги фотография по фотография. Вгледайте се в техните лица. И си задайте тези въпроси, които си задава всеки същински родолюбец: Достоен ли съм за тях? Разочаровах ли ги? Щяха ли да се гордеят с мен? Или щяха да ми сгреят врата с тежка десница?
Нямате стена с дагеротипни фотоси на достойните си предшественици? Е, тогава в действителност не ви остава нищо друго, с изключение на да нахлузите потурите и да викате: " Долу Европата ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Днес значимо малцинство от доста шумни българи показва своя национализъм посредством обезверени опити за опазване на предишното или напряко за връщане в него. И си давам сметка, че единствено преди едно столетие патриотизмът е бил влечение към бъдещето - извисяване, а не срутване.
Седя и пиша в наследствената си къща, строена някъде към Съединението, в село Миндя. Зад гърба ми бумти джамалът (зидана печка - б.р.), на открито е сняг и към минус 5 градуса. На варосаната лятос стена насреща виждам тъкмо 16 самостоятелни и групови фотоси на моите селски предшественици, правени някъде сред 1910 и 1932 година. Снимани са, несъмнено, с дагеротип, дошъл от града с файтон. Това е единствено половината от родата - бащината, само че и тя е задоволително показателна.
На жълто-кафявите фотоси не виждам нито цървули, нито пояси, нито даже калпаци или потури. В своето ежедневие те са били и с цървули, и с потури, от време на време и с пояси. Орали са, жънали са, прехвърляли са тор, ставали са по втори петли да възпламенят огъня и да издоят животните. Но в тази ситуация те са пред фотографа художник, дошъл от града. И се обличат " алафранга " - по този начин, както знаят, че е редно " пред хората ". Виждам ботуши, ниски и високи трандафори, костюми с жилетки, на места по някоя вратовръзка и бомбе. Жените са в рокли с дантели около шията, с бухнали плещи и тесни ръкави, завършващи с половин дузина ситни копчета.
Посланието е ясно: " Ние сме европейци "
Посланието към публиката - и тогавашна, и бъдеща - е ясно: " Изкарваме си хляба като селяни, само че сме европейци ". Стремят се да реализират трайно европейските стандарти и го вършат, когато в края на 1920-те години се замогват. Стремително преобразяват ориенталско-селските си къщи в такива, които оптимално се приближават до градските мостри в прилежащите градове Елена и Велико Търново. Извеждат животните от мазите и ги заселват в обори в края на двора. Затварят оджаците (огнищата - б.р.) с джамали и камини, донесени като ноу-хау от Австрия. Сменят наровете с изрисувани стоманени легла на " Братя Габровски - Русе 1928 година ". Престават да се завиват с черги и внедряват одеалата. Тъкат ленени чаршафи и покривки. Изнасят кръглите ниски масички (сании) и трикраките столчета към летните кухни, а в къщата сядат на високи столове и високи маси. Престават да ядат с дървени лъжици от една и съща чиния и минават към самостоятелни чинии и тенекиени принадлежности.
От панаирите в Солун и Одрин носят големи картини със подиуми от немския - не съветския, турския или египетския - романтизъм. " Шильонският затвор " е огромният шлагер на това време. Освен този панаирски шедьовър, аз съответно съм наследил и картина, изобразяваща сцена от " Хензел и Гретел " - а не от сказанията за Настрадин Ходжа или за Иля Муромец да вземем за пример.
И продават ниви, с цел да изучат децата си, по този начин щото те да не се обличат " алафранга " единствено за пред фотограф художниците.
Днешният " национализъм " би ги възмутил
Точно мъжете на кафеникавите фотоси пред мен, както и техните татковци, са изразявали патриотизма си, като без съмнение са отивали на война, с цел да пазят земята на дедите си и фантазиите за децата си. Впрягали са биволските каруци, казвали са " Сбогом " на челядта и са тръгвали. При връщането си не са разрешавали никой да ги приближи, преди да се съблекат голи на двора и да изгорят облеклата си, цялостни с фронтови въшки. Без никакво благоговение са се били по фронтовете против Великите сили: Турция, Русия, Англия, Франция, Германия. И макар всички политически произшествия, последвали войните, са опазили територия, не доста по-малка от Англия. При първа опция са се разделяли с потури, пояси, калпаци и цървули.
Тези хора ни завещаха една европейска България, съвсем равна по територия с Англия, въпреки с население, много по-малко от Лондон. По тази огромна държавна територия мерим техния национализъм. " Патриотизмът " през днешния ден би ги възмутил. Вероятно щяха да разгласят неговите следовници за някакъв вид примитиви, диваци.
За разлика от предците си, днешните " патриоти ", с цел да се покажат " пред хората ", навличат потури, отгоре-отгоре връзват някакви цървули, омотават се с пояси. Презират всичко европейско и извисяващо, към което са се стремили почтените хора преди 100 и повече години. Не би им хрумнало да жертват себе си във война за отбрана на родна територия. Убедени са, че някой - най-вече Русия - ще ги пази. И, за разлика от скромните си предшественици, които са работели и воювали без звук и искания, сегашните подвигат олелия до небето, с цел да бъдат видяни и приети.
Погледнете скулптурната комбинация " Те победиха " на Иван Лазаров от 1912 година, след това погледнете фотография от " Леденото хоро " в Калофер. Веднага ще схванете разликата.
Вгледайте се в кафеникавите фотоси и се запитайте...
По-лошото е, че на равнище висша политика този потурнашки национализъм прави огромни бели за цялата нация. Да вземем вседържавния ентусиазъм " Да запазим въглищата! ".
Въглищната сила е моторът на Индустриалната гражданска война в Европа от началото на 19-ти век - по време на последното потомство българи, показващи се и " пред хората " с потури и цървули. Когато, 100 години по-късно, в селата са се качвали на стоманени кревати и високи столове, в Европа стартира преходът към течни горива и към мотори с вътрешно горене, наследили конската и биволска двигателна сила.
Днес сме в преход към производството на сила от слънце, вятър и приливи. У нас обаче тези, които поставят потури по тържествени мотиви, надигат зов: " Европата желае да ни вземе въглищата! Няма да си ги дадем! ". Да не приказваме, че преходът към цифрови технологии от дълго време е приключен, само че българските политици с потури направиха всичко допустимо да гласуваме с хартия и никога да не бъдем улеснявани с отдалечено гласоподаване по интернет.
Имам въпрос. Нали, драги, сте патриоти? Защо не седнете пред стената с кафеникавите фотоси на достойните си предшественици и не си спомните защо са мечтали, защо са се борили, като какви са се виждали, какво са желали за децата си? Разгледайте ги фотография по фотография. Вгледайте се в техните лица. И си задайте тези въпроси, които си задава всеки същински родолюбец: Достоен ли съм за тях? Разочаровах ли ги? Щяха ли да се гордеят с мен? Или щяха да ми сгреят врата с тежка десница?
Нямате стена с дагеротипни фотоси на достойните си предшественици? Е, тогава в действителност не ви остава нищо друго, с изключение на да нахлузите потурите и да викате: " Долу Европата ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ