Русия в путик
Коментарът е препубликуван от.
2022-а, 24 февруари - 2023, 24 февруари. Само в една година една велика страна се срути пред двете ни очи. И не, не, не става дума за Украйна, въпреки че мащабите на разрушенията там са невъобразими, а цифрата на жертвите - потресаващо. Става дума за Русия. Защото в действителност за една година тази страна, която всички познава(х)ме с Лермонтов и Толстой, с Мусоргски и Чайковски, с Чехов и Мейерхолд, с Врубел и Малевич, с Платонов и Булгаков, като че ли полудя, отхвърли се от всичките си светли имена и взе да навира в лицето ни други, напълно не светли, а тъмни, напряко адови изчадия: Иван Грозни и Салтичиха, Нечаев и Победоносцев, поп Гапон и несбъдналия се поп Йосиф Сталин...
Днес Русия сюблимно материализира обезверения възглас на литературоведа и откривател на Достоевски Юрий Карякин, когато през 1993 година на извършените избори печеливша се оказва партията на Владимир Жириновски: " Русия, опомни се, ти оглупя! " (Россия, одумайся, ты одурела!) . В действително време (все едно следим колосален опит в гигантска лаборатория) едно общество се трансформира в тоталитарно. И то без опозиция, съвсем непринудено. Казано с думите на украинската историчка Лариса Якубова: " В сегашния миг присъстваме на раждането и оформянето на нова версия на тоталитаризма. Путинизмът е нова историческа версия на тоталитаризма измежду декорите на осведомителното обществ о и в ерата на постистината, сплотяваща несъединимото и - употребявайки ресурсите на политтехнологията, желае да оформи бъдещето на човечеството. [...] Но това е мъртво родено съществуване. Често съпоставят руснаците, попаднали под въздействието на този конструкт, с нечиста мощ (нежить), която сама не живее, само че главната нейна задача е и никой различен да не живее. Това към този момент не е страна и не е социум, това е онкологически болна политическа система. И както всеки онкоболен, тя може да премине през няколко стадия без лекуване, само че - по този начин или другояче - се движи към своя логически край, към четвъртия етап, който приключва със гибел ". Ухапана от вампири, вампирясала Русия: " Тъмната страна на Русия през днешния ден се разкри в цялостна степен " , установи различен украински историк, Ярослав Грицак от Католическия университет в Лвов.
Тъмната страна... По-скоро тъмните страни, тъй като не е единствено една. В днешна Русия се възцари обскурантизмът в най-непривлекателния му тип (ако типът му въобще може да бъде прелъстителен, схваща се). Забраняват се произведения на създатели, застанали срещу войната в Украйна в " съветския свят " (русский мир) , заплашен да бъде потънал от " джендър-идеологията ", възраждат се най-човеконенавистнически и противни на здравия разсъдък доктрини. Пропагандистът Соловьов (язък за прославената му фамилия!) изяснява по какъв начин животът като подобен бил надценен, а безгръбначникът Медведев, който по едно време минаваше за демократична опция на Путин (Боже, по какъв начин човек се хваща за сламката, когато не вижда излаз!), с пяна на уста декларира, че войната (пардон, специфичната военна интервенция!) е не против Украйна, а против Сатаната.
Вова, Володя, Владимир ПутинС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Все едно са се върнали мрачните николаевски времена от първата половина на XIX век, в които девизът е " Православие, Самодържавие, националност " (точно в този ред и с тъкмо такива основни и дребни букви), направен от министъра на националното просвещение (sic!) Сергей Уваров, а Русия се популяризира като " жандарма на Европа ". Най-чистите съветски мозъци са или убити (Пушкин, Лермонтов), или заточени (декабристите), или оповестени за луди (Чаадаев), или прогонени (Херцен). Точно както през днешния ден биват затваряни, прокудени, бити и насилвани техните наследници. Русия, в която постоянно са противоборствали две сили - тази на напредъка и тази на мракобесието, избра изрично втората. А от първата се отхвърли, натири я, обявявайки я за изменник на съветските ползи. Днес Русия, по справедливите думи на Дмитрий Биков, води война не с НАТО и Украйна, през днешния ден Русия води война с бъдещето.
" Моята страна е безнадеждно болна ", с тъга признава един съветски опозиционер, гвардеец, воюващ на страната на Украйна.
Болестта на Русия се назовава имперскост. " Имперският синдром - както го дефинира Ярослав Грицак - е някакъв анормален комплекс на великодържавието, който надали не дава на Русия правото да прави със прилежащите страни всичко, което ѝ скимне ". Това великодържавие/самодържавие не е от през вчерашния ден, от времето на Съюз на съветските социалистически републики, нито е от времето на империята, на Петър І, това самодържавие е от доста по-отдавна, още от империята на Чингиз хан, от която тогавашното Московско княжество заимства всички до една управнически практики.
По тази причина някои даже го посочват не княжество, а ханство - Московско ханство . Или орда - Московска орда. Властовият принцип в тази орда е: владетелят е един и единствено един, всички останали са негови плебеи (холопы) и заради това би трябвало покорно да му се подчиняват. Ето да вземем за пример какво написа Иван IV Грозни на княз Андрей Курбски - първият съветски отстъпник съгласно неговия адаш, писателя Андрей Битов: " Защо ти презря словото на деятел Павел, който проповядваше: " Всяка душа да се подчинява на владетеля, на властимащия; тъй като няма власт, която да не е от Бога: и този, който се противи на властта, противи се на властта Божия. "
Погледни на него и се вразуми: който се противи на властта, противи се на Бога, а който се противи на Бога - този се назовава дезертьор, а това е най-лошият от всички грехове. А е казано това за всяка власт, дори и за тази, добита с кръв и войни ". Няма, тоест, значение дали съм прав, или не - щом АЗ повелявам, ти ще изпълняваш. Иначе ще ти взема главата. Прочее, княз Андрей бяга при полския крал Сигизмунд II Август, с цел да се избави от царския (или възвишен, в случай че следваме Грозни) яд.
Годината е 1563-а, през 2022-23-а нищо не се е изменило: Наришкин цялостни гащите от боязън пред безжалостния поглед на Путин, а близо половин милион руснаци пресякоха границите стремително, единствено и единствено да се измъкнат от тази смразяваща кръвта инкарнация на Големия брат. Което бягство, апропо, потвърждава, че блянът по империя не е повсеместен съветски идеал, а фикс-идея единствено на една дребна клика, трансформирала сънародниците си в бездушни зомбита. Добре е да вършим тази разлика, тъй като в случай че не я вършим, Русия ще бъде дефинитивно погубена, продънила се в геената. " Задачата на управленеца е да направи своя народ по-добър и ярък, а не да прави от хората дегенерати... " - още веднъж съветският гвардеец, съперник на Путин.
Добре казано, изцяло е по този начин, само че когато тронът е ангажиран таман от дегенерат? Тогава, за жал, на недъгавост и деградация е обречена цялата страна, която дегенератът ръководи. И каква ще е тогава тази страна, на какво ще наподобява? Лариса Якубова нагледно я разказва по този начин: " Става дума за заличаване на индивида като същина освен биологически, само че и духовно, и интелектуално. Става дума за това да се затворят руснаците и всички рускоезични в гето, в което човек ще живее и ще се управлява от мислите на груповия Путин и от разпоредбите на ковашкия чук (кувалда) на Пригожин. Това е не просто битка с бъдещето, това е предпочитание да не се разреши на хората да бъдат хора и да живеят човешки.
Това е битка против човешкото благополучие, както то се схваща от актуалната цивилизация. Това е план, който предлага живот в племе, в което всички живеят с мислите на един немлад човек с криво-ляво обучение. Главната задача на този групов призрак, който ръководи Русия, се състои в това хората, превърнати в демографска площадка за властта на този призрак, да са по този начин небогати интелектуално, духовно и културно, че да не виждат примитивизма, злобата, ненавистта, фанатизма, лицемерието, подлостта, низостта и всесекундната неистина на крадците по закон, на бандитите (блатных), които претендират за международно владичество ".
Ярък образец за тази съветска деградация е точно Евгений Пригожин: някогашен пандизчия, той таман в пандизите откри своите най-хубави бойци. И в същото време ругае на неуспеха военното командване и изключително началникът на Генералния щаб на съветската войска Валерий Герасимов и неговия настойник, военния министър Сергей Шойгу.
Русия. Революция и революция (1917-1921)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Славой Жижек, който мъчно бихме нарекли душманин на Русия (негова е фразата: " нещастието на Русия е, че през 90-те Западът насила се опита да ѝ натрапи неолибералния модел " ), та даже и този левичар Славой Жижек дефинира това държание на някогашния пандизчия, " готвача на Путин ", като ненормално: " Евгений Пригожин нападна Сергей Шойгу и Министерството на защитата. В сериозна страна такова нещо не може да се случи. Пригожин прокарва и концепцията, че ЧВК " Вагнер " е най-ефективната формация на фронта. Но това е абсурд - наемниците на властта претендират, че са по-добри от регулярната войска! Нима обикновено функционираща страна може да си разреши нещо такова?! ".
Деградация докрай, до най-ниска точка; философът Михаил Ямполски обобщава обстановката в днешна Русия по този начин: " Няма никакъв ред, никакви структури, никакъв закон, въобще нищо, всичко е анулирано в името на чистото принуждение ". Русия е не страна, Русия е джунгла.
Пак съветският гвардеец: " Какво съставлява съветската провинция? Това е нечистотия, съсипия, безизходност (безнадёга), пиене ".
С една дума - невъзможност. С съветска дума - тупик. С днешна съветска дума - путик.
Да, Русия е в путик, в безнадежден тупиков путик... Тъкмо за Русия най-отчайващ...
2022-а, 24 февруари - 2023, 24 февруари. Само в една година една велика страна се срути пред двете ни очи. И не, не, не става дума за Украйна, въпреки че мащабите на разрушенията там са невъобразими, а цифрата на жертвите - потресаващо. Става дума за Русия. Защото в действителност за една година тази страна, която всички познава(х)ме с Лермонтов и Толстой, с Мусоргски и Чайковски, с Чехов и Мейерхолд, с Врубел и Малевич, с Платонов и Булгаков, като че ли полудя, отхвърли се от всичките си светли имена и взе да навира в лицето ни други, напълно не светли, а тъмни, напряко адови изчадия: Иван Грозни и Салтичиха, Нечаев и Победоносцев, поп Гапон и несбъдналия се поп Йосиф Сталин...
Днес Русия сюблимно материализира обезверения възглас на литературоведа и откривател на Достоевски Юрий Карякин, когато през 1993 година на извършените избори печеливша се оказва партията на Владимир Жириновски: " Русия, опомни се, ти оглупя! " (Россия, одумайся, ты одурела!) . В действително време (все едно следим колосален опит в гигантска лаборатория) едно общество се трансформира в тоталитарно. И то без опозиция, съвсем непринудено. Казано с думите на украинската историчка Лариса Якубова: " В сегашния миг присъстваме на раждането и оформянето на нова версия на тоталитаризма. Путинизмът е нова историческа версия на тоталитаризма измежду декорите на осведомителното обществ о и в ерата на постистината, сплотяваща несъединимото и - употребявайки ресурсите на политтехнологията, желае да оформи бъдещето на човечеството. [...] Но това е мъртво родено съществуване. Често съпоставят руснаците, попаднали под въздействието на този конструкт, с нечиста мощ (нежить), която сама не живее, само че главната нейна задача е и никой различен да не живее. Това към този момент не е страна и не е социум, това е онкологически болна политическа система. И както всеки онкоболен, тя може да премине през няколко стадия без лекуване, само че - по този начин или другояче - се движи към своя логически край, към четвъртия етап, който приключва със гибел ". Ухапана от вампири, вампирясала Русия: " Тъмната страна на Русия през днешния ден се разкри в цялостна степен " , установи различен украински историк, Ярослав Грицак от Католическия университет в Лвов.
Тъмната страна... По-скоро тъмните страни, тъй като не е единствено една. В днешна Русия се възцари обскурантизмът в най-непривлекателния му тип (ако типът му въобще може да бъде прелъстителен, схваща се). Забраняват се произведения на създатели, застанали срещу войната в Украйна в " съветския свят " (русский мир) , заплашен да бъде потънал от " джендър-идеологията ", възраждат се най-човеконенавистнически и противни на здравия разсъдък доктрини. Пропагандистът Соловьов (язък за прославената му фамилия!) изяснява по какъв начин животът като подобен бил надценен, а безгръбначникът Медведев, който по едно време минаваше за демократична опция на Путин (Боже, по какъв начин човек се хваща за сламката, когато не вижда излаз!), с пяна на уста декларира, че войната (пардон, специфичната военна интервенция!) е не против Украйна, а против Сатаната.
Все едно са се върнали мрачните николаевски времена от първата половина на XIX век, в които девизът е " Православие, Самодържавие, националност " (точно в този ред и с тъкмо такива основни и дребни букви), направен от министъра на националното просвещение (sic!) Сергей Уваров, а Русия се популяризира като " жандарма на Европа ". Най-чистите съветски мозъци са или убити (Пушкин, Лермонтов), или заточени (декабристите), или оповестени за луди (Чаадаев), или прогонени (Херцен). Точно както през днешния ден биват затваряни, прокудени, бити и насилвани техните наследници. Русия, в която постоянно са противоборствали две сили - тази на напредъка и тази на мракобесието, избра изрично втората. А от първата се отхвърли, натири я, обявявайки я за изменник на съветските ползи. Днес Русия, по справедливите думи на Дмитрий Биков, води война не с НАТО и Украйна, през днешния ден Русия води война с бъдещето.
" Моята страна е безнадеждно болна ", с тъга признава един съветски опозиционер, гвардеец, воюващ на страната на Украйна.
Болестта на Русия се назовава имперскост. " Имперският синдром - както го дефинира Ярослав Грицак - е някакъв анормален комплекс на великодържавието, който надали не дава на Русия правото да прави със прилежащите страни всичко, което ѝ скимне ". Това великодържавие/самодържавие не е от през вчерашния ден, от времето на Съюз на съветските социалистически републики, нито е от времето на империята, на Петър І, това самодържавие е от доста по-отдавна, още от империята на Чингиз хан, от която тогавашното Московско княжество заимства всички до една управнически практики.
По тази причина някои даже го посочват не княжество, а ханство - Московско ханство . Или орда - Московска орда. Властовият принцип в тази орда е: владетелят е един и единствено един, всички останали са негови плебеи (холопы) и заради това би трябвало покорно да му се подчиняват. Ето да вземем за пример какво написа Иван IV Грозни на княз Андрей Курбски - първият съветски отстъпник съгласно неговия адаш, писателя Андрей Битов: " Защо ти презря словото на деятел Павел, който проповядваше: " Всяка душа да се подчинява на владетеля, на властимащия; тъй като няма власт, която да не е от Бога: и този, който се противи на властта, противи се на властта Божия. "
Погледни на него и се вразуми: който се противи на властта, противи се на Бога, а който се противи на Бога - този се назовава дезертьор, а това е най-лошият от всички грехове. А е казано това за всяка власт, дори и за тази, добита с кръв и войни ". Няма, тоест, значение дали съм прав, или не - щом АЗ повелявам, ти ще изпълняваш. Иначе ще ти взема главата. Прочее, княз Андрей бяга при полския крал Сигизмунд II Август, с цел да се избави от царския (или възвишен, в случай че следваме Грозни) яд.
Годината е 1563-а, през 2022-23-а нищо не се е изменило: Наришкин цялостни гащите от боязън пред безжалостния поглед на Путин, а близо половин милион руснаци пресякоха границите стремително, единствено и единствено да се измъкнат от тази смразяваща кръвта инкарнация на Големия брат. Което бягство, апропо, потвърждава, че блянът по империя не е повсеместен съветски идеал, а фикс-идея единствено на една дребна клика, трансформирала сънародниците си в бездушни зомбита. Добре е да вършим тази разлика, тъй като в случай че не я вършим, Русия ще бъде дефинитивно погубена, продънила се в геената. " Задачата на управленеца е да направи своя народ по-добър и ярък, а не да прави от хората дегенерати... " - още веднъж съветският гвардеец, съперник на Путин.
Добре казано, изцяло е по този начин, само че когато тронът е ангажиран таман от дегенерат? Тогава, за жал, на недъгавост и деградация е обречена цялата страна, която дегенератът ръководи. И каква ще е тогава тази страна, на какво ще наподобява? Лариса Якубова нагледно я разказва по този начин: " Става дума за заличаване на индивида като същина освен биологически, само че и духовно, и интелектуално. Става дума за това да се затворят руснаците и всички рускоезични в гето, в което човек ще живее и ще се управлява от мислите на груповия Путин и от разпоредбите на ковашкия чук (кувалда) на Пригожин. Това е не просто битка с бъдещето, това е предпочитание да не се разреши на хората да бъдат хора и да живеят човешки.
Това е битка против човешкото благополучие, както то се схваща от актуалната цивилизация. Това е план, който предлага живот в племе, в което всички живеят с мислите на един немлад човек с криво-ляво обучение. Главната задача на този групов призрак, който ръководи Русия, се състои в това хората, превърнати в демографска площадка за властта на този призрак, да са по този начин небогати интелектуално, духовно и културно, че да не виждат примитивизма, злобата, ненавистта, фанатизма, лицемерието, подлостта, низостта и всесекундната неистина на крадците по закон, на бандитите (блатных), които претендират за международно владичество ".
Ярък образец за тази съветска деградация е точно Евгений Пригожин: някогашен пандизчия, той таман в пандизите откри своите най-хубави бойци. И в същото време ругае на неуспеха военното командване и изключително началникът на Генералния щаб на съветската войска Валерий Герасимов и неговия настойник, военния министър Сергей Шойгу.
Славой Жижек, който мъчно бихме нарекли душманин на Русия (негова е фразата: " нещастието на Русия е, че през 90-те Западът насила се опита да ѝ натрапи неолибералния модел " ), та даже и този левичар Славой Жижек дефинира това държание на някогашния пандизчия, " готвача на Путин ", като ненормално: " Евгений Пригожин нападна Сергей Шойгу и Министерството на защитата. В сериозна страна такова нещо не може да се случи. Пригожин прокарва и концепцията, че ЧВК " Вагнер " е най-ефективната формация на фронта. Но това е абсурд - наемниците на властта претендират, че са по-добри от регулярната войска! Нима обикновено функционираща страна може да си разреши нещо такова?! ".
Деградация докрай, до най-ниска точка; философът Михаил Ямполски обобщава обстановката в днешна Русия по този начин: " Няма никакъв ред, никакви структури, никакъв закон, въобще нищо, всичко е анулирано в името на чистото принуждение ". Русия е не страна, Русия е джунгла.
Пак съветският гвардеец: " Какво съставлява съветската провинция? Това е нечистотия, съсипия, безизходност (безнадёга), пиене ".
С една дума - невъзможност. С съветска дума - тупик. С днешна съветска дума - путик.
Да, Русия е в путик, в безнадежден тупиков путик... Тъкмо за Русия най-отчайващ...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ