С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата ги вземаш обратно
Коментарът е от профила на създателя във фейсбук. Заглавието е на " Дневник ".
Още преди 4-5 месеца някои икономисти казвахме, че служебното държавно управление би трябвало да предложи бюджет с невисок недостиг за 2023 година. Тогава Министерството на финансите беше изготвило бюджет с голям недостиг и дълг - и даже го беше подготвило за внасяне, само че за наслада се отхвърли от тази концепция. После пък зави в друга посока и стартира да изяснява по какъв начин можем да минем и без бюджет, с удължителен закон. И по тази причина България сега няма бюджет и кара месец за месец, без никаква изясненост и предвидимост.
Едва в този момент, с 4-5 месеца забавяне, Министерството на финансите " загря ", че в действителност е вярно да се създаде и внесе в Народното събрание проектобюджет с невисок недостиг. Това е позитивно - държавното управление доближи до верния метод, въпреки и след голям брой пируети. Но, негативът е, че бяха изгубени скъпи 4-5 месеца и ще се изгубят още.
Кабинетът предлага връщане към по-висок Данък добавена стойност и налог свръхпечалба (допълнена)
В момента нямаме парламент, надлежно до разработване и приемане на бюджет ще минат най-малко още няколко месеца - тъй че едвам в средата на годината ще имаме бюджет, в случай че изобщо бъде признат. Тоест възможни бюджетни ограничения в приходите и разноските ще работят единствено половин година, надлежно ще имат единствено непълен резултат. Много по-ефективно щеше да бъде, в случай че ограниченията бяха признати преди 5 месеца - тогава с доста по-малко изпитание щеше да се реализира положителен резултат.
Но това не е единственият завой на 180 градуса. Много икономисти предупреждавахме, че е неправилно да се дават дотации и обезщетения на бизнеса на калпак. Защото това значи да се подкрепят както тези, които страдат от инфлацията, по този начин и тези, които печелят от инфлацията. Даваме финансова помощ даже на тези бизнеси, които основават инфлацията! Не единствено е аморално, само че и е хабене на финансов запас - финансов запас, който можеше да остане в бюджета и да понижи недостига и дълга. Да не приказваме, че наливането на големи дотации в печеливши бизнеси докара единствено да надуване на техните свръхпечалби и надуване на инфлацията (чрез растеж на депозитите на бизнеса в банките и раздуване на кредитната експанзия).
Сега Министерството на финансите предлага да се обложат тези свръхпечалби с еднократен налог. Значи, от една страна страната налива излишно пари в част от бизнеса и му раздува облагите, въпреки това ще наложи налог, с който да се опита да върне назад тези пари в бюджета. С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата ги взимаш тези пари назад в бюджета . Това по никакъв метод не е рационална, премислена и поредна политика.
Георги Ангелов: Разбра се, че даже финансовият министър не може да разклати валутния ръб
Правилният метод беше милиардните обезщетения на бизнеса още първоначално да се насочат към дребните и междинните бизнеси и към потвърдено потърпевшите от рецесията - и да не се дават пари на тези, които печелят от рецесията. Ако страната беше послушала икономистите и беше следвала здравия разсъдък, сега нямаше да има съществени проблеми с бюджета.
Мислите, че пресилвам, само че замислете се, че обезщетенията за бизнеса се финансират от свръхпечалбите в енергетиката, които страната иззе предходната година и ги раздаде на бизнеса през фонда за енергийна сигурност. Ако това не беше направено, тези свръхпечалби в този момент щяха да са в Българския енергиен холдинг, който щеше да заплати налог и остатъка да внесе като дял в бюджета за 2023 година. Точно в бюджета за 2023 година, тъй като дивидентът се внася към половин година след приключване на финансовата година. С други думи, в случай че не се раздаваха обезщетения на калпак на печелившите от рецесията, в този момент тези пари щяха да влязат в бюджета, да усилят приходите и да стабилизират бюджета.
Може би един от изводите е, че въпреки всичко има изгода да се чува какво споделят икономистите? Още по-важно е да няма непрекъснато бавене и да не се отсрочват рационалните решения. Един длъжностен министър си мисли, че е за малко и надлежно отсрочва проблемите за идващия - само че се оказа, че служебните министри изобщо не са толкоз за малко и проблемите се струпват на тяхната лична глава.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Още преди 4-5 месеца някои икономисти казвахме, че служебното държавно управление би трябвало да предложи бюджет с невисок недостиг за 2023 година. Тогава Министерството на финансите беше изготвило бюджет с голям недостиг и дълг - и даже го беше подготвило за внасяне, само че за наслада се отхвърли от тази концепция. После пък зави в друга посока и стартира да изяснява по какъв начин можем да минем и без бюджет, с удължителен закон. И по тази причина България сега няма бюджет и кара месец за месец, без никаква изясненост и предвидимост.
Едва в този момент, с 4-5 месеца забавяне, Министерството на финансите " загря ", че в действителност е вярно да се създаде и внесе в Народното събрание проектобюджет с невисок недостиг. Това е позитивно - държавното управление доближи до верния метод, въпреки и след голям брой пируети. Но, негативът е, че бяха изгубени скъпи 4-5 месеца и ще се изгубят още.
Кабинетът предлага връщане към по-висок Данък добавена стойност и налог свръхпечалба (допълнена)В момента нямаме парламент, надлежно до разработване и приемане на бюджет ще минат най-малко още няколко месеца - тъй че едвам в средата на годината ще имаме бюджет, в случай че изобщо бъде признат. Тоест възможни бюджетни ограничения в приходите и разноските ще работят единствено половин година, надлежно ще имат единствено непълен резултат. Много по-ефективно щеше да бъде, в случай че ограниченията бяха признати преди 5 месеца - тогава с доста по-малко изпитание щеше да се реализира положителен резултат.
Но това не е единственият завой на 180 градуса. Много икономисти предупреждавахме, че е неправилно да се дават дотации и обезщетения на бизнеса на калпак. Защото това значи да се подкрепят както тези, които страдат от инфлацията, по този начин и тези, които печелят от инфлацията. Даваме финансова помощ даже на тези бизнеси, които основават инфлацията! Не единствено е аморално, само че и е хабене на финансов запас - финансов запас, който можеше да остане в бюджета и да понижи недостига и дълга. Да не приказваме, че наливането на големи дотации в печеливши бизнеси докара единствено да надуване на техните свръхпечалби и надуване на инфлацията (чрез растеж на депозитите на бизнеса в банките и раздуване на кредитната експанзия).
Сега Министерството на финансите предлага да се обложат тези свръхпечалби с еднократен налог. Значи, от една страна страната налива излишно пари в част от бизнеса и му раздува облагите, въпреки това ще наложи налог, с който да се опита да върне назад тези пари в бюджета. С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата ги взимаш тези пари назад в бюджета . Това по никакъв метод не е рационална, премислена и поредна политика.
Георги Ангелов: Разбра се, че даже финансовият министър не може да разклати валутния ръб Правилният метод беше милиардните обезщетения на бизнеса още първоначално да се насочат към дребните и междинните бизнеси и към потвърдено потърпевшите от рецесията - и да не се дават пари на тези, които печелят от рецесията. Ако страната беше послушала икономистите и беше следвала здравия разсъдък, сега нямаше да има съществени проблеми с бюджета.
Мислите, че пресилвам, само че замислете се, че обезщетенията за бизнеса се финансират от свръхпечалбите в енергетиката, които страната иззе предходната година и ги раздаде на бизнеса през фонда за енергийна сигурност. Ако това не беше направено, тези свръхпечалби в този момент щяха да са в Българския енергиен холдинг, който щеше да заплати налог и остатъка да внесе като дял в бюджета за 2023 година. Точно в бюджета за 2023 година, тъй като дивидентът се внася към половин година след приключване на финансовата година. С други думи, в случай че не се раздаваха обезщетения на калпак на печелившите от рецесията, в този момент тези пари щяха да влязат в бюджета, да усилят приходите и да стабилизират бюджета.
Може би един от изводите е, че въпреки всичко има изгода да се чува какво споделят икономистите? Още по-важно е да няма непрекъснато бавене и да не се отсрочват рационалните решения. Един длъжностен министър си мисли, че е за малко и надлежно отсрочва проблемите за идващия - само че се оказа, че служебните министри изобщо не са толкоз за малко и проблемите се струпват на тяхната лична глава.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ