Левски или Франкфуртер Алгемайне
Коментар във фейсбук от Васил Василев
Вторачили се всички, гледат какво мислят другите за нас, гадаят какво значи. Ще махат ли Борисов или ще го държат. Май са се разтревожили от корупцията, а? Или от беднотията?
И не си даваме сметка, че в случай че те се тревожат за нещо тук, то е да не пострада техния интерес. Обективността на медиите им, изключително по отношение на такива като нас, свърши през по-миналия век. Сега всяко тяхно мнение има тяхна причина, нормално несъвпадаща с нашите ползи.
И ние, улисани в пояснение на непознатото мнение за нас, пропущаме да формулираме своето. Вълнуваме се от тяхната преценка, не от личната си. Чакаме извън да пристигна решението. Я от Вашингтон, я от Брюксел или Берлин, я от Москва.
Така ще продължаваме да затъваме, до такава степен, че на следващия ден и за Борисов ще си спомняме с трогване. Време е, извънредно време е ние да решим какво желаеме за нас и да го наложим и отстояваме. Преди това би трябвало да се споразумеем, че вишегласието, както споделя Левски, ще надвива. 2018 е добър мотив да стартираме да следваме първо националните цели. Трябва да знаем, че накъдето и да мръднем, постоянно някоя непозната мощ и нейната агентура тук ще бъдат срещу. Но към момента имаме страна, има и мислещи хора, които не служат на непознати ползи или на славолюбието, сребролюбието и властолюбието. Има и хора, които могат да изведат верните за нас решения от всеки един случай. Имаме и основа, върху която може да стартира обединяването на нацията.
Това са заветите на Левски. Там е идеологията на българския път. Там се вижда какво би трябвало да вършим и какво да не вършим. Там са десетте Божи заповеди за нас, като народ. Христос ни учи какво да вършим като индивиди, Левски ни учи какво да вършим като народ. Заветите на Апостола са нашата национална Библия.
Да ги препрочетем, да стартираме Новата 2018 година с тях и да я приключим, трансформирали ги в държавна политика. Тогава ще сме сигурни, че 2019 година ще е в действителност щастлива за България.
Вторачили се всички, гледат какво мислят другите за нас, гадаят какво значи. Ще махат ли Борисов или ще го държат. Май са се разтревожили от корупцията, а? Или от беднотията?
И не си даваме сметка, че в случай че те се тревожат за нещо тук, то е да не пострада техния интерес. Обективността на медиите им, изключително по отношение на такива като нас, свърши през по-миналия век. Сега всяко тяхно мнение има тяхна причина, нормално несъвпадаща с нашите ползи.
И ние, улисани в пояснение на непознатото мнение за нас, пропущаме да формулираме своето. Вълнуваме се от тяхната преценка, не от личната си. Чакаме извън да пристигна решението. Я от Вашингтон, я от Брюксел или Берлин, я от Москва.
Така ще продължаваме да затъваме, до такава степен, че на следващия ден и за Борисов ще си спомняме с трогване. Време е, извънредно време е ние да решим какво желаеме за нас и да го наложим и отстояваме. Преди това би трябвало да се споразумеем, че вишегласието, както споделя Левски, ще надвива. 2018 е добър мотив да стартираме да следваме първо националните цели. Трябва да знаем, че накъдето и да мръднем, постоянно някоя непозната мощ и нейната агентура тук ще бъдат срещу. Но към момента имаме страна, има и мислещи хора, които не служат на непознати ползи или на славолюбието, сребролюбието и властолюбието. Има и хора, които могат да изведат верните за нас решения от всеки един случай. Имаме и основа, върху която може да стартира обединяването на нацията.
Това са заветите на Левски. Там е идеологията на българския път. Там се вижда какво би трябвало да вършим и какво да не вършим. Там са десетте Божи заповеди за нас, като народ. Христос ни учи какво да вършим като индивиди, Левски ни учи какво да вършим като народ. Заветите на Апостола са нашата национална Библия.
Да ги препрочетем, да стартираме Новата 2018 година с тях и да я приключим, трансформирали ги в държавна политика. Тогава ще сме сигурни, че 2019 година ще е в действителност щастлива за България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ