Радев - защитникът на българите в Северна Македония
Коментар от Петър Чолаков:
Конфликтът сред България и Република Северна Македония се задълбочава. По мотив сигналите, че българите в прилежащата страна все по-често са обект на офанзиви и дискриминационно отношение поради етническото си самоопределяне, президентът Радев разиска с българските служби за сигурност " предприемането на модерни ограничения за съответна отбрана на правата на българските жители зад граница ". Реакцията на Скопие не закъсня - президентът Пендаровски упрекна Радев в интервенция във вътрешните работи на Северна Македония.
Какво цели българският президент?
Строго видяно, интервенция във вътрешните работи няма. Както демонстрира деликатният прочит на известието, квалифицирано от пресцентъра на президентството, срещата на Радев с шефовете на службите е имала за предмет правата на българските жители - по този начин гласи точният откъс. Нормално е българските институции да поставят грижи за отбраната на правата и законните ползи на българските жители, където и да се намират по света. Нещо повече - българската страна е длъжна да прави това. Разбира се, срещата демонстрира, че загрижеността на президента Радев е ориентирана и към етническите българи в Република Северна Македония. В края на 2020-а президентът на процедура се разгласи за несъгласие на участието на Република Северна Македония в Европейски Съюз. Освен, че изиска нов анекс към Договора за другарство и добросъседство (2017) сред София и Скопие, Радев съобщи, че " нашите братя в Република Северна Македония би трябвало да станат членове на Европейски Съюз ", но откакто положат старания за " премахване за антибългарската изразителност " и признаят " обективната историческа истина ".
Публичното обявяване на срещата на президента със службите във връзка накърнените права на етническите българи е предопределено основно за вътрешнополитическа приложимост. Като се отчетат публичните настроения у нас (през 2020-а 84 % обявиха, че София не би трябвало да " пуска " Скопие в Европейски Съюз, до момента в който не се изгладят противоречивите въпроси), ходът на Радев наподобява обслужва поръчката му за втори президентски мандат.
Безкомпромисно отстояване на българския народен интерес
Дали България би трябвало да даде зелена улица за участието на Северна Македония в Европейски Съюз, по кое време и при какви условия - тези въпроси ще имат основна роля и в дебатите за парламентарните избори. Президентът Радев се ангажира с отхвърлянето на модела ГЕРБ-ДПС, а президентската институция има претенцията да бъде самобитен водач на всички, които желаят различен, различен политически модел, основан на спазването на открития в конституцията и законите правов ред.
Само че, въпреки президентството да подлага на критика кабинета " Борисов 3 " за външната му политика по отношение на Скопие, всъщност позицията на двете институции не се разграничава: безкомпромисно отстояване на българския народен интерес, даже в случай че това (както видяхме) да значи едно немного красиво, неспортсменско препъване на съседите на прага на обединена Европа. Езикът на омразата към етническите българи в Република Северна Македония е реалност: в учебниците по история там към момента се приказва за българите като " татари ", " окупатори " и " фашисти ". Официално българско малцинство няма. Междувременно стартира първият стадий от преброяването на популацията в Република Северна Македония (последното бе преди 19 г.). Начинът, по който то ще бъде осъществено може да има големи последствия, изключително в случай че се допусне невиждано етническо и религиозно профилиране.
Дали за българите в Северна Македония няма да стане и по-зле?
Може да се възрази, че твърдата позиция на София по отношение на участието на Скопие в Европейски Съюз е нагнетила още повече ситуацията там, давайки храна за антибългарските страсти и настроения. Вижте сръбския президент Вучич, ще кажат някои - съобщи на македонците 4000 ваксини срещу Ковид-19 и някои в Скопие побързаха да го сравнят със самия избавител, с Исус Христос. Хвала, ето по този начин се печели въздействие, не с ултиматуми! Дали обаче фактът, че България първа призна през 1992-а независимостта на Македония, дали тези над 70 хилуди български паспорти, които македонски жители получиха от София, или пък хилядите студенти от Република Северна Македония, които се изучиха в нашата страна, наклониха везните в наша изгода? Дали помогнаха да спечелим сърцата на съседите? Станаха ли братята по-близки? Инатът, който София прояви по противоречивите въпроси със Скопие, блокирането на участието на Република Северна Македония в Европейски Съюз, са неразбираеми за множеството европейци, само че не са нито изцяло ирационални, нито непредвидени.
Исторически обстоятелства, легенди и контузии
В момента връзките сред двете страни се намират в задънена улица. В Северна Македония стартира обществен спор измежду политическия хайлайф за отношението към София. Чуват се доста остри гласове по отношение на България, само че има и такива, като този на някогашния министър председател Любчо Георгиевски, които упорстват Скопие час по-скоро да направи огромни отстъпки по отношение на София. Неговото мнение обаче е по-скоро глас в пустиня, то бе подложено на унищожителни рецензии. Времето работи в интерес на София, стига единствено тя да не се отхвърля от декларираните позиции - рано или късно Скопие ще отстъпи, ще кажат някои. Може би са прави. Но в случай че това не се случи, дали България няма да загуби и немногото същински другари, които към момента има в Северна Македония? И тук би трябвало да се запитаме дали идеалите - от време на време - не се пазят по-добре с безшумните маневри на тихата дипломация, вместо с топовни салюти, гръмки слова и показност.
Конфликтът сред България и Република Северна Македония се задълбочава. По мотив сигналите, че българите в прилежащата страна все по-често са обект на офанзиви и дискриминационно отношение поради етническото си самоопределяне, президентът Радев разиска с българските служби за сигурност " предприемането на модерни ограничения за съответна отбрана на правата на българските жители зад граница ". Реакцията на Скопие не закъсня - президентът Пендаровски упрекна Радев в интервенция във вътрешните работи на Северна Македония.
Какво цели българският президент?
Строго видяно, интервенция във вътрешните работи няма. Както демонстрира деликатният прочит на известието, квалифицирано от пресцентъра на президентството, срещата на Радев с шефовете на службите е имала за предмет правата на българските жители - по този начин гласи точният откъс. Нормално е българските институции да поставят грижи за отбраната на правата и законните ползи на българските жители, където и да се намират по света. Нещо повече - българската страна е длъжна да прави това. Разбира се, срещата демонстрира, че загрижеността на президента Радев е ориентирана и към етническите българи в Република Северна Македония. В края на 2020-а президентът на процедура се разгласи за несъгласие на участието на Република Северна Македония в Европейски Съюз. Освен, че изиска нов анекс към Договора за другарство и добросъседство (2017) сред София и Скопие, Радев съобщи, че " нашите братя в Република Северна Македония би трябвало да станат членове на Европейски Съюз ", но откакто положат старания за " премахване за антибългарската изразителност " и признаят " обективната историческа истина ".
Публичното обявяване на срещата на президента със службите във връзка накърнените права на етническите българи е предопределено основно за вътрешнополитическа приложимост. Като се отчетат публичните настроения у нас (през 2020-а 84 % обявиха, че София не би трябвало да " пуска " Скопие в Европейски Съюз, до момента в който не се изгладят противоречивите въпроси), ходът на Радев наподобява обслужва поръчката му за втори президентски мандат.
Безкомпромисно отстояване на българския народен интерес
Дали България би трябвало да даде зелена улица за участието на Северна Македония в Европейски Съюз, по кое време и при какви условия - тези въпроси ще имат основна роля и в дебатите за парламентарните избори. Президентът Радев се ангажира с отхвърлянето на модела ГЕРБ-ДПС, а президентската институция има претенцията да бъде самобитен водач на всички, които желаят различен, различен политически модел, основан на спазването на открития в конституцията и законите правов ред.
Само че, въпреки президентството да подлага на критика кабинета " Борисов 3 " за външната му политика по отношение на Скопие, всъщност позицията на двете институции не се разграничава: безкомпромисно отстояване на българския народен интерес, даже в случай че това (както видяхме) да значи едно немного красиво, неспортсменско препъване на съседите на прага на обединена Европа. Езикът на омразата към етническите българи в Република Северна Македония е реалност: в учебниците по история там към момента се приказва за българите като " татари ", " окупатори " и " фашисти ". Официално българско малцинство няма. Междувременно стартира първият стадий от преброяването на популацията в Република Северна Македония (последното бе преди 19 г.). Начинът, по който то ще бъде осъществено може да има големи последствия, изключително в случай че се допусне невиждано етническо и религиозно профилиране.
Дали за българите в Северна Македония няма да стане и по-зле?
Може да се възрази, че твърдата позиция на София по отношение на участието на Скопие в Европейски Съюз е нагнетила още повече ситуацията там, давайки храна за антибългарските страсти и настроения. Вижте сръбския президент Вучич, ще кажат някои - съобщи на македонците 4000 ваксини срещу Ковид-19 и някои в Скопие побързаха да го сравнят със самия избавител, с Исус Христос. Хвала, ето по този начин се печели въздействие, не с ултиматуми! Дали обаче фактът, че България първа призна през 1992-а независимостта на Македония, дали тези над 70 хилуди български паспорти, които македонски жители получиха от София, или пък хилядите студенти от Република Северна Македония, които се изучиха в нашата страна, наклониха везните в наша изгода? Дали помогнаха да спечелим сърцата на съседите? Станаха ли братята по-близки? Инатът, който София прояви по противоречивите въпроси със Скопие, блокирането на участието на Република Северна Македония в Европейски Съюз, са неразбираеми за множеството европейци, само че не са нито изцяло ирационални, нито непредвидени.
Исторически обстоятелства, легенди и контузии
В момента връзките сред двете страни се намират в задънена улица. В Северна Македония стартира обществен спор измежду политическия хайлайф за отношението към София. Чуват се доста остри гласове по отношение на България, само че има и такива, като този на някогашния министър председател Любчо Георгиевски, които упорстват Скопие час по-скоро да направи огромни отстъпки по отношение на София. Неговото мнение обаче е по-скоро глас в пустиня, то бе подложено на унищожителни рецензии. Времето работи в интерес на София, стига единствено тя да не се отхвърля от декларираните позиции - рано или късно Скопие ще отстъпи, ще кажат някои. Може би са прави. Но в случай че това не се случи, дали България няма да загуби и немногото същински другари, които към момента има в Северна Македония? И тук би трябвало да се запитаме дали идеалите - от време на време - не се пазят по-добре с безшумните маневри на тихата дипломация, вместо с топовни салюти, гръмки слова и показност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ