Светослав Иванов: Килията на Пандора
коментар на водещия на " 120 минути " по БТВ, Светослав Иванов
„ Искам да ви помоля за една услуга, господин президент... ” - по този начин Доналд Тръмп влиза в същинската тематика на диалога с новоизбрания президент на Украйна Володимир Зеленски. Датата е 25 юли и след секунди Тръмп ще намекне, че няма да е неприятно „ украинските управляващи да проверяват обширно активността на сина на Джо Байдън ”, за който по думите на Тръмп „ доста се приказва, че попречил правораздаването ” в Украйна, до момента в който бил в борда на локална газова компания.
Зеленски дава отговор на този намек с думите, че откакто е спечелил болшинство в Народното събрание, идващият главен-прокурор на Украйна щял да бъде, изтъквам: „ 100 % мой човек ”.
Eто тази небрежно преразказана част от разговора сред двама президенти, разкрит от Белия дом в средата на седмицата, стана причина от демократическата партия да предизвикват следствие за импийчмънт. Това демонстрира по какъв начин от време на време събития в другия завършек на света имат голям залог за непредвидени процеси като американските президентски избори.
Точно 20 години по-рано той искаше да поведе битка с олигарсите към Елцин. И видя себе си в леглото с две проститутки. Но не се видя единствено той. Не единствено жена му или роднините му. А и милионите фенове, които гледаха съветската държавна телевизия в прайм-тайма в оня априлски ден на 1999 година. С основния прокурор на Русия Юри Скуратов беше свършено тъкмо за 2 минути.
Тези два образеца, през 20 години, илюстрират брутално и непосредствено като че ли безконечния блян на политиците да се намесват в правосъдната система. Нейното покоряване обезпечава предсказуемост в средносрочна и дълготрайна вероятност на всички политически процеси в една страна. Без коригираща мощ, всичко може да се поправя, подрежда и подрежда по избор на стеснен кръг от хора, които подчиняват всички останали управляващи.
Ако не вярвате на прокуратурата, не би трябвало да вярвате и на съда. Реакциите след предварителното освобождение на Джок Полфрийман никога не са непредвидени. И не би трябвало да виним хората, които се възмущават от обстоятелството, че австралийският жител, се кани да отпътува от България като свободен човек.
В основата на това отвращение е недоверието, което болшинството от нашето общество изпитва към институциите. Когато няма доверие, всяко решение буни крайни страсти, които също могат да се моделират и насочват в една или друга посока. В случая тези страсти се насочват в офанзива против правосъдния състав, взел това решение и окомплектоването на всички, с които системата желае да се саморазправи, с цел да продължи да скърца и ражда още повече съмнение.
Това е демонски и циничен кръг, който ще разтресе устоите на страната още по-силно. Отворихме „ килията на Пандора ”. С офанзивата против този правосъден състав излиза наяве, че може да бъде нападнат всеки правосъден състав. И в този смисъл аз не мога да схвана за какво тримата съдии взели това решение не приказват с обществото към този момент повече от седмица, а оставят други хора да приказват от тяхно име или против тях.
В последна сметка, всичко има граници. И съдиите ползват законите, които са писани от депутатите в Народното събрание. Същите текстове поради, които не един и двама убийци убиваха и желаеха кратко произвеждане, с цел да са на независимост след 20 години. Същите текстове, които даже не могат да уредят въпроса с компенсациите на стотици фамилии, които са били очерняни след тежки закононарушения.
Защото в този момент Джок Полфрийман ще си замине за Австралия и никой няма да може да го принуди да изплати стотиците хиляди, които българският съд присъди да изплати на родителите на Андрей Монов. И тъкмо тук е следващото правно несъвършенство. Тази полемика дали Джок Полфрийман може да напусне България би трябвало да стартира едвам, откакто той стартира да изплаща парите, които съдът е присъдил.
В този случай организациите, които защитаваха правата му могат да създадат акция, която да набира пари за компенсацията на господин Полфрийман. Могат даже да се включат и австралийските управляващи, които толкоз бързо са му подготвили документи за идентичност.
И в този момент виждаме по какъв начин хората, които би трябвало да поправят тези текстове сочат с пръст съдии, в случай, че те са създали това, което законодателят е написал и приел? Каква прелестна предизборна тактика. И какъв брой още разделяне и съмнение.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
„ Искам да ви помоля за една услуга, господин президент... ” - по този начин Доналд Тръмп влиза в същинската тематика на диалога с новоизбрания президент на Украйна Володимир Зеленски. Датата е 25 юли и след секунди Тръмп ще намекне, че няма да е неприятно „ украинските управляващи да проверяват обширно активността на сина на Джо Байдън ”, за който по думите на Тръмп „ доста се приказва, че попречил правораздаването ” в Украйна, до момента в който бил в борда на локална газова компания.
Зеленски дава отговор на този намек с думите, че откакто е спечелил болшинство в Народното събрание, идващият главен-прокурор на Украйна щял да бъде, изтъквам: „ 100 % мой човек ”.
Eто тази небрежно преразказана част от разговора сред двама президенти, разкрит от Белия дом в средата на седмицата, стана причина от демократическата партия да предизвикват следствие за импийчмънт. Това демонстрира по какъв начин от време на време събития в другия завършек на света имат голям залог за непредвидени процеси като американските президентски избори.
Точно 20 години по-рано той искаше да поведе битка с олигарсите към Елцин. И видя себе си в леглото с две проститутки. Но не се видя единствено той. Не единствено жена му или роднините му. А и милионите фенове, които гледаха съветската държавна телевизия в прайм-тайма в оня априлски ден на 1999 година. С основния прокурор на Русия Юри Скуратов беше свършено тъкмо за 2 минути.
Тези два образеца, през 20 години, илюстрират брутално и непосредствено като че ли безконечния блян на политиците да се намесват в правосъдната система. Нейното покоряване обезпечава предсказуемост в средносрочна и дълготрайна вероятност на всички политически процеси в една страна. Без коригираща мощ, всичко може да се поправя, подрежда и подрежда по избор на стеснен кръг от хора, които подчиняват всички останали управляващи.
Ако не вярвате на прокуратурата, не би трябвало да вярвате и на съда. Реакциите след предварителното освобождение на Джок Полфрийман никога не са непредвидени. И не би трябвало да виним хората, които се възмущават от обстоятелството, че австралийският жител, се кани да отпътува от България като свободен човек.
В основата на това отвращение е недоверието, което болшинството от нашето общество изпитва към институциите. Когато няма доверие, всяко решение буни крайни страсти, които също могат да се моделират и насочват в една или друга посока. В случая тези страсти се насочват в офанзива против правосъдния състав, взел това решение и окомплектоването на всички, с които системата желае да се саморазправи, с цел да продължи да скърца и ражда още повече съмнение.
Това е демонски и циничен кръг, който ще разтресе устоите на страната още по-силно. Отворихме „ килията на Пандора ”. С офанзивата против този правосъден състав излиза наяве, че може да бъде нападнат всеки правосъден състав. И в този смисъл аз не мога да схвана за какво тримата съдии взели това решение не приказват с обществото към този момент повече от седмица, а оставят други хора да приказват от тяхно име или против тях.
В последна сметка, всичко има граници. И съдиите ползват законите, които са писани от депутатите в Народното събрание. Същите текстове поради, които не един и двама убийци убиваха и желаеха кратко произвеждане, с цел да са на независимост след 20 години. Същите текстове, които даже не могат да уредят въпроса с компенсациите на стотици фамилии, които са били очерняни след тежки закононарушения.
Защото в този момент Джок Полфрийман ще си замине за Австралия и никой няма да може да го принуди да изплати стотиците хиляди, които българският съд присъди да изплати на родителите на Андрей Монов. И тъкмо тук е следващото правно несъвършенство. Тази полемика дали Джок Полфрийман може да напусне България би трябвало да стартира едвам, откакто той стартира да изплаща парите, които съдът е присъдил.
В този случай организациите, които защитаваха правата му могат да създадат акция, която да набира пари за компенсацията на господин Полфрийман. Могат даже да се включат и австралийските управляващи, които толкоз бързо са му подготвили документи за идентичност.
И в този момент виждаме по какъв начин хората, които би трябвало да поправят тези текстове сочат с пръст съдии, в случай, че те са създали това, което законодателят е написал и приел? Каква прелестна предизборна тактика. И какъв брой още разделяне и съмнение.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ